Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд- Варна ІV касационен състав, в публичното
заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
Членове: Мариана Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията
Симеонов КАНД N 2941 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба
на „ТРАНС ЦИМЕНТ Е“ ЕООД с ЕИК *********, подадена чрез
адв. Т.Г., срещу Решение № 108 от 05.08.2019 г. по АНД № 180/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление № 430943-F472992 от 22.04.2019 г., издадено от Директор на ТД
на НАП гр. Варна, с което на „ТРАНС ЦИМЕНТ Е“ ЕООД, с ЕИК ********* за нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ във вр. с чл.118 ал.8 от ЗДДС и на осн. чл.185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Касаторът счита, че не е установено по безспорен начин
твърдяното нарушение, а съдът е приел, че проверката на данъчния орган в
системата на НАП е достатъчно средство за събиране на валидни и годни доказателства, с които да се установи, че
декларираната от „ТРАНС ЦИМЕНТ Е“ ЕООД цистерна е стационарна. Не са обсъдени
възраженията на касатора за липса на оглед на мястото от проверяващите
инспектори, а също така и неназначаването
на експертиза за установяване на техническата спецификация на цистерната.
Касаторът-редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Касационният ответник чрез процесуалния си представител в писмени
бележки по делото поддържа становище за доказаност
на извършеното нарушение и моли съда за постановяване на решение, с което да се
остави в сила постановения от ВРС съдебен акт. Моли за присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства съдът възприема за установено от фактическа страна
следното:
На 22.02.2019г. в Дирекция СДО при ТД на НАП гр.София е извършена
проверка на „ТРАНС ЦИМЕНТ Е“ ЕООД при която е установено , че след извършена
проверка в програмен продукт Информационна система за контрол на горивата се
установява процесното нарушение, а именно че проверяваното дружество – касатор
в настоящото производство пред Административен съд Варна е декларирало пред НАП
съд „стационарна цистерна” находяща се в гр.Девня , на кръстовището на ул.
”Хемус” и ул. „Турист“ с вместимост 30 000 литра. Съдът се ползва от 2012г ., деклариран
е пред НАП на 09.03.2015г. и към датата на съставяне на АУАН не е отписан. Установено
е че към цистерната няма монтиран ЕСФП. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.12 от
Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, лице което извършва зареждане за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижни
, закрепени към земята резервоари с вместимост 1000 литра е длъжно да
регистрира зареждането по реда на ал.2 и ал.3 от Наредбата с изключение за
зареждане на горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление. Актосъставителят приел , че в конкретния случай дружеството
въззивник не попада в изключенията на чл.3 ал.12 от Наредба Н-18 на МФ., поради
факта, че самият въззивник е декларирал , че процесната цистерна е стационарна
и по никакъв начин не е уведомил НАП за каквато и да е промяна в това
обстоятелство. От това обстоятелство е направен извода , че дружеството не е
спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация в НАП на ЕСФП, поради което и
е осъществен състава на нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС
На 22.02.2019 год. св. Димитрова съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството „ТРАНС ЦИМЕНТ Е“ ЕООД, ЕИК
*********, в обстоятелствената част на който подробно описала установените при
проверката факти. Посочени били и доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Актът
за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
управителя на дружеството. В графата за възражения не били вписани такива.
Допълнително възражения не били постъпили
по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП № 430943-F472992/22.04.2019 год., възприемайки изцяло установената от служителите
на ТД на НАП Варна фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.3 ал.2 и 3 от наредба Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118
ал.8 от ЗДДС. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция в размер от 5000лв.
Въззивния съд правилно е приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в предвидените за това срокове.
След преценка на доказателствата настоящата инстанция приема, че
постановлението съдържа минималноизискуемите за редовността му реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, конкретно – че вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата; че самото нарушение е описано с всички
негови съставомерни признаци, поради което възраженията в тази насока на касатора са неоснователни. В производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на касатора,
което той е упражнил и с подаването на жалба пред въззивната съдебна инстанция;
посочена е нарушената материално-правна
норма, ясно и конкретно разписваща задълженията на дружеството; наказанието също е индивуализирано – поради
това въззивният съд е преценил, че не са допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП.
По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че АНО
правилно е отнесъл така установените факти към хипотезата на чл.3 ал.12 вр.
чл.118 ал.8 от ЗДДС.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС по
отношение на наложеното наказание като вид и размер – имуществена санкция от 5000
лв., като тя е наложена към минимално предвидения размер.
В заключение предходният състав е изложил съображения за отказа си да квалифицира случая
като маловажен по см. чл.28 от ЗАНН, а и
установеното нарушение не се отличава от обичайните случаи на нарушения от този
вид, настоящата инстанция приема, че степента на обществена опасност на
нарушението не може да се приеме за незначителна.
Настоящият касационен състав преценява достигнатите от въззивния съд правни изводи
като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя
и счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на възможността по чл.
221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба не намират опора в
събраните по делото доказателства, поради което и настоящият състав ги
преценява като неоснователни.
В допълнение настоящият състав на съда счита за необходимо да отбележи
следното:
Нормата на чл.3 ал.12 от наредба Н-18/2006г. на МФ вменява императивно
задължение: Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на
горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра,
е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление.
Санкционираното дружество не попада в предвидените изключения. От
доказателствата по делото е установено, че процесната цистерна е с вместимост
30000л., снабдена е с нивомерна система.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС (изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, следва да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
С изменението на Наредба № Н-18/2006 г., публикувано в Държавен вестник,
бр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на
зареждания за собствени нужди.
Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за
собствени нужди-каквото е касаторът, от
- стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
- неподвижно прикрепени към земята резервоари,
е длъжно да:
- регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП,
- предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като
използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19,
и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006 г.).
От разпита на актосъставителя в с.з.- св.В. Димитрова, се установява, че
в информационния масив на НАП няма подавани никакви данни относно процесната
цистерна, т.е не е изпълнено задължението
на дружеството по чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба Н-1882006г.: (2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48
от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от
21.12.2012 г., бр. 80 от 2018 г.) Лице, което извършва продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита
продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за
извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено
плащане".
(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 76
от 2017 г.) Всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.
Изключени от това задължение са:
- лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра
включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не
трябва да превишава 2000 литра (чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.).
- лицата, които извърват зареждане на течни горива за собствени нужди на
съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление (чл. 3, ал. 14 от
Наредба № Н-18/2006 г.).
Санкционираното дружество е извън обхвата на изчерпателно изброените изключения.
В АУАН и в НП правилно е описано от фактическа и правна страна нарушението–
със смисъла на тяхното съдържание касаторът не е срещнал затруднения.
От изложеното се установява, че в
случая липсват такива процесуални нарушения, вкл. засягащи съдържателната част
на АУАН и НП, които да са попречили на санкционираното дружество да разбере за
осъществяването на какво нарушение с всички елементи на фактическия състав и с
правната му квалификация е ангажирана отговорността му с НП, съответно да е
затруднило и осуетило правото му на защита. В този смисъл в производството по
АНП липсват допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяна на НП.
Въпросът за субективната съставомерност на нарушението не може да бъде
коментиран с оглед ангажирането на обективната безвиновна отговорност на санкционираното
дружество-нарушител, което е ЮЛ.
Като е съобразил това , РС Девня правилно е приложил материалния закон, крайният му извод е за законосъобразност на
наказателното постановление и следва обжалваното решение на РС Девня, с което е
потвърдено наказателното постановление да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението като правилно,
следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108/05.08.2019г.,
постановено по АНД № 180/2019г. по
описа на Районен съд Девня.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.