№ 3948
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132441
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Б. К. СТ. твърди, че в периода 30.4.2019 г. – 08.4.2021 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „технически
ръководител, строителство“. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 19/08.4.2021 г., връчена му на 08.4.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Поддържа, че
уволнението е незаконно, тъй като той притежава определената в закона образователна
степен, която се изисква за заеманата от него длъжност, като работодателят е сключил
трудовия договор, като е знаел, че няма висше образование, както и че е налице злоупотреба
с право. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Моли съда да
отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 13932,00 лева
за периода 09.4.2021 г. – 09.10.2021г., заедно със законната лихва от 08.6.2021 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът *** твърди, че е уволнението е извършено законно, като ищецът не
притежава изискуемото от закона образование. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от
ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото
лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г.
по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 , пр.
1 КТ, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК не е
налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при
сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя
изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен
акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
За законността на уволнението, извършено на процесното основание и с оглед
въведените от ищеца основания за незаконност, в тежест на работодателя-ответник е да
докаже, че ищецът няма необходимото, изискване за което е въведено с нормативен акт,
образование за изпълняваната работа.
С определението от 21.2.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение по договор от 30.4.2019 г., по силата
на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител,
строителство“; че към момента на сключване на договора ответникът е определил
необходима образователна степен за длъжността - висше образование; че е сключил
договора с ищеца, знаейки че няма висше образование, а средно с придобита професионална
квалификация в областите „Архитектура и строителство“; че трудовото правоотношение е
прекратено с процесната заповед № 19/08.4.2021 г., връчена на ищеца на 08.4.2021 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за
2
изпълняваната работа. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването
им за доказано.
Предвид знанието на работодателя за притежаваната от ищеца образователна степен
ирелевантни са поставените от него изисквания за заемане на длъжността „технически
ръководител, строителство“, тъй като /както е посочено в мотивите на посоченото ТР/ с
приемането на работата, двете страни по договора са се съгласили, че липсата на
определената от работодателя образователна степен не представлява обективна пречка за
изпълняваната работа.
Следва да се отговори на въпроса има ли нормативни изисквания за образование за
заеманата от ищеца длъжност и отговаря ли ищецът на тях, по който съдът намира следното.
От представеното от ищеца свидетелство за зрелост и квалификация № 000878/1878 г.
/което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила за удостоверените в него факти, която обвързва съда – чл. 179
ГПК/ се установява, че през 1978 г. ищецът е придобил средно
образование в Средното професионално техническо училище по машиностроене, гр. Петрич,
както и професионална квалификация за квалифициран работник стругар-фрезист. От
диплома № 911815/1986 г. се установява, че ищецът е преминал тригодишен курс на
обучение /от 1983 до 1986 г. / в **** гр. София, специалност „строителство и архитектура“,
задочна форма на обучение, като е завършил успешно обучението и е придобил средно
образование и професионална квалификация „техник“.
Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ /редакция към ДВ, бр. 25 от
26.03.2019 г./ строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни
лица, които да извършват техническо ръководство на строежите, като технически
правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с
квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно
образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация
в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Съгласно чл. 163, ал. 4 ЗУТ
техническият ръководител може да бъде строителен инженер, архитект или строителен
техник. От горното следва, че законът допуска процесната длъжност „технически
ръководител“ да се изпълнява и от лица, копито нямат завършено висше образование, но
имат средно образование и придобита професионална квалификация в областите
"Архитектура и строителство".
Първоначалната редакция на чл. 163а ЗУТ /към ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г./ гласи
единствено, че техническият ръководител е строителен инженер или строителен техник,
който ръководи строителните работи. Ал. 2 на чл. 163а, която урежда кои са технически
правоспособните лица, в сегадействащия вариант, е въведена с пар. 3 от Закона за
камарата на строителите /Обн. ДВ, бр. 108 от 29.12.2006 г./. Именно с това изменение е
въведено изискването за преминат четиригодишен курс на обучение. Към момента на това
изменение на ЗУТ – 2006 г., е действала разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНП от 1991 г. /отм./ -
редакция към ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г., където са регламентирани видовете училища и
3
продължителността на обучението във всеки от тях. В т. 7 /в посочената редакция/ са
посочени професионалните гимназии, в които учениците се обучават от VIII или IХ клас до
ХII или ХIII клас включително т.е. общата дневна форма на обучение в професионалните
гимназии е 5 г. В чл. 31 ЗНП /редакция към ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г./ са уредени формите
на обучение, както следва: 1. дневна; 2. вечерна; 3. задочна; 4. кореспондентска;
5. индивидуална; 6. самостоятелна; 7 дистанционна. Продължителността на обучението в
професионалните училища е детайлно регламентирано и в чл. 11 и 12 /в съответната
редакция/ на Закона за професионалното обучение и образование /ЗПОО/ - и за ученици, и
за лица, навършили 16 г. ЗПОО също регламентира различни форми на обучение,
препращайки към уредените в действащия ЗНП от 1991 г. – чл. 17 /редакция към ДВ, бр. 103
от 05.11.2002 г./. Според чл. 33 ЗПОО /редакция към ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г./
професионалното образование се завършва с полагане на държавни зрелостни изпити по
специалността, а съгласно чл. 38 ЗПОО /редакция към ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г./
завършено професионално образование се удостоверява с диплома и свидетелство. В чл. 24,
ал. 1 ЗНП /редакция към ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г./ средно образование се придобива след
успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити по учебни
предмети или цикъл от учебни предмети, изучавани в гимназиалния етап, и се удостоверява
с диплома за завършено средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата е
окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално
обучение.
Дори и от не твърде задълбочен анализ на нормативната уредба, действала към 2006 г.,
когато е приета разпоредбата на ал. 2 на чл. 163а ЗУТ, може да се направи извод, че
законодателят не свежда придобиването на образователна степен, вкл. и при
професионалното обучение, единствено до преминаването на образователен курс с
определена продължителност. Средното и професионалното образование се придобиват след
успешно положени изпити и се удостоверяват с диплома и свидетелство, които имат една и
съща „сила“., без значение какъв вид и продължителност на обучение е преминал
обучаващият се – редовна, задочна, по-кратка или по-продължителна /нито ЗНП, нито ЗПОО
прави такава разлика/. Ето защо и няма как да се приеме за меродавно към преценката за
наличие на образование и професионална квалификация уреденото в ЗУТ /закон, който не е
призван да регламентира образованието, дори и сферата на строителството/ изискване за
преминат четиригодишен курс на обучение. С така приетото изменение на ЗУТ
законодателят не е съобразил предвидените в законите, регламентиращи образованието,
различни форми на обучение, както и тяхната продължителност, в зависимост от
придобитата преди започването образователна степен и пр. Още повече, ако законодателят е
считал, че едно образование или някаква придобита /преди изменението/ квалификация не е
достатъчна, за да се практикува определена професия, то той трябва да посочи това ясно и
недвусмислено. Такава разпоредба в ЗУТ или друг нормативен акт липсва. Ето защо чл.
163а, ал. 2 ЗУТ не следва да се прилага буквално, а да се тълкува съобразно действащите
нормативни актове в сферата на образованието - в смисъл, че лицата, които имат завършено
4
средно образование и професионална квалификация в посочените специалности, са
технически правоспособни и имат право да изпълняват длъжността технически ръководител.
Обратното тълкуване и прилагане на закона би ограничило правата на немалък брой лица и
то без конкретна и ясна разпоредба в този смисъл. Би се стигнало до положение, при което
лица, завършили професионално обучение за по-кратък срок – каквато е програмата
съобразно ЗПОО /например след 16 г. възраст и след завършено средно образование/, не
биха могли да практикуват професията си на длъжност „технически ръководител“, макар да
са придобили образование и квалификация за професия „строителен техник“, само защото
продължителността на обучението е по-кратка. Подобно схващане е лишено и от житейска,
и от правна логика – не е ясно по какъв начин обучавалите се 4 г, са по-квалифицирани от
обучавалите се по-кратко време, при положение че са преминали през единни държавни
изпити и имат еднакви „по сила“ документи за това и законите в сферата на образованието
не ги делят. И на последно място, съдът споделя възприетото в писмото от МОН тълкуване,
че придобитите образование и квалификация се удостоверяват с диплома, като последващи
изменения на нормативната уредба във връзка с учебния план, продължителността на
обучението и др. не оказват влияние върху тях, освен в конкретно предвидените от закон
случаи. Това е и логично, доколкото учебните планове се разширяват и изменят постоянно,
в годините се поставят и се премахват изисквания за полагане на държавни зрелостни
изпити, но това не влияе на придобитите до този момент образователни степени и
професионални квалификации.
Предвид изложеното, съдът намира, че /доколкото ищецът притежава дипломи за
завършено средно образование и професионална квалификация/, то той отговора на
изискванията на закона за заемане на процесната длъжност.
На второ място, следва да се посочи и че в случая това изискване на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ
е спазено. Към момента, в който ищецът е придобил средното си образование и
професионалната си квалификация по процесната специалност, са действали Законът за
народната просвета /Обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., попр., бр. 223 от 23.09.1948 г., бр. 235
от 7.10.1948 г., доп, бр. 100 от 28.04.1950 г., в сила от 28.04.1950 г., изм. и доп., бр. 207 от
1.09.1950 г., в сила от 1.09.1950 г., бр. 271 от 17.11.1950 г., бр. 104 от 28.12.1951 г., частично
отменен, бр. 90 от 9.09.1954 г., отм., бр. 86 от 18.10.1991 г./ и Законът за по-тясна връзка на
училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в НР България
/Обн., Изв., бр. 54 от 7.07.1959 г., изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 20.12.1963 г., бр. 36 от 8.05.1979
г., бр. 27 от 4.04.1986 г., бр. 68 от 2.09.1988 г., бр. 45 от 13.06.1989 г., бр. 99 от 22.12.1989 г.,
отм., бр. 86 от 18.10.1991 г./. Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗНП /отм./ средното професионално
образование се получава в професионални гимназии или чрез задочно следване в тях.
Придобиването на средното образовани и професионалната квалификация по специалността
е регламентирано в чл. 107 ЗНП /отм./. Според посочения законов текст завършилите
успешно последния клас на професионално средно училище се допускат до зрелостен изпит,
който се произвежда както по общообразователните, така и по специалните предмети, по
съответни правилници, одобрени от Министъра на народната просвета; издържалите
5
зрелостен изпит получават свидетелство за завършено средно професионално образование
от съответния вид и могат да продължат образованието си в институт за учители в
професионални гимназии и училища, ако са изслужили редовната си военна или трудова
служба, или във висши учебни заведения; завършилите професионално средно училище със
свидетелство за зрелост имат право да заемат държавна, държавно-автономна или
обществена служба, за която се изисква съответно професионално образование, както и
право на техническа практика; това важи само по отношение завършилите след 1950 година.
В забележка под чл. 107 е посочени, че свидетелството за зрелост от вечерна
професионално средно училище е равностойно на свидетелството за зрелост от дневно
професионално средно училище.
Според чл. 8 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно
развитие на народното образование в НР България с обучението в средните професионални
училища (техникуми) се подготвят специалисти за нуждите на промишлеността, селското
стопанство, строителството, транспорта, търговията, здравеопазването и другите области на
живота. Според чл. 9 в средните професионални училища се приемат завършили основно
или средно образование. Срокът на обучение в тях е 4-5 години над основното или 1-3
години над средното образование. Съгласно чл. 27 средно политехническо, средно
професионално, професионално-техническо и висше образование се получават и по пътя на
вечерно и задочно обучение, без откъсване от производството. Вечерното и задочното
обучение са равностойни на редовното обучение.
От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че, когато
обучаващите се в техникума са приети след завършено средно образование, какъвто е
процесният случай /видно от представените 2 бр. свидетелства/, срокът на обучение е по-
кратък. Това е и логично, защото обучаващият се следва да изучава единствено
дисциплините по специалността, а не и общообразователните – защото вече е
завършил средното си образование. Така на практика ищецът е завършил средното си
образование, като е придобил професионална квалификация и за строителен техник, и за
стругар-фрезист след преминат общо 6-годишпен курс на обучение. Ето защо и няма как да
се приеме, че в случая не е изпълнено изискването за продължителност на обучението по
специалността „Архитектура и строителство“ на чл. 163а ЗУТ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че към момента на уволнението ищецът е
притежавал законоустановения минимум на завършено образование и квалификация, поради
което и работодателят не разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение
поради липсата на такова.
В заключение съдът следва да посочи, че възраженията на ответника, че изпълнява
строежи, от категория, за която е изисква технически ръководител с висше образование, са
ирелевантни. Ответникът се с съгласил да сключи трудовия договор с ищеца и в
продължение на две години последният е престирал работна сила, като не се твърди да е
осъществявал ръководството на строежи, за които няма необходимото образование.
Следователно в продължение на тези две години работодателят е изпълнявал и строежи от
6
категория, която ищецът може да ръководи. Дори и впоследствие ответното дружество да е
изменило дейността си и да е започнало да изпълнява строежи от категория, за която ищецът
няма образование и квалификация, то това не означава, че той принципно не притежава
необходимото образование и квалификация за изпълнение на длъжността, а означава, че е
намалял обемът на работа – т.е. ще е налице основанието по чл./328, ал. 1, т. 3 КТ. В
случая ответникът твърди именно това - намаляване обема на работата, която е част от
трудовата функция на служителя – че изпълнява предимно или единствено строежи, които
ищецът не би могъл да ръководи, поради което и несъмнено тяхното ръководство не е било
в неговите трудови функции.
По горните мотиви съдът намира, че извършеното с процесната заповед уволнение е
незаконно, а искът за отмяната му – основателен, поради което следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно.
Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до устните
състезания трудовият договор е прекратен на друго основание. Ето защо искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
От извършения оглед на оригинала на трудовата книжка на ищеца се установява, че в
периода 09.4.2021 г. – 09.10.2021 г. не е работил по трудово правоотношение. Налице е
фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от
оставането си без работа в рамките на посочения срок, вследствие незаконното уволнение,
като вредите са в размер на пропуснатото възнаграждение. Съгласно чл. 228 КТ брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото за месеца,
предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. С определението по чл. 312
ГПК за безспорно е обявено обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение,
получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на
2322,00 лева. На ищеца се дължи обезщетение за целия предявен период, което възлиза на
13932,00 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен като върху сумата се присъди и
законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението.
По разноските:
7
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат. Платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 1596 лева не е прекомерно, като е под предвидения в чл. 7,
ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата 717,28 лева– държавна такса за уважените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ /2х80 лева и 4% от 13932 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б. К. СТ. , ЕГН
**********, извършено със заповед № 19/08.4.2021 г., на изпълнителния директор на ***,
ЕИК ****.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Б. К. СТ. , ЕГН ********** на
длъжността „технически ръководител, строителство“ в ***, ЕИК ****.
ОСЪЖДА ***, ЕИК **** заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на Б. К. СТ. ,
ЕГН ********** сумата 13932,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 09.4.2021 г. – 09.10.2021
г., заедно със законната лихва от 08.6.2021 г. до погасяване на задължението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1596,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК **** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата 717,28 лева – разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8