№ 58
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500068 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.П.Н., представляваща ЕТ“Т.Т.Н.Н.“ със седалище и адрес на
управление гр.Русе обжалва Решение от 11.11.2020г, постановено по гр.д.№
6831/19 по описа на РРС, с което са уважени предявените искове, а е
отхвърлен предявеният от нея насрещен иск и е осъдена да заплати разноски
по делото. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение и се
иска същото да бъде обезсилено в частта, в която са уважени предявените
искове, да уважи предявеният насрещен иск, както и да се обезсили
решението в частта за разноските.
Въззиваемите Т. К. К. и С. Н. К. в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.Р. вземат становище за неоснователност на жалбата и
правилност на първоинстанционното решение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
На 01.01.2018г между Т. К. К. и С. Н. К. като наемодатели и
ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н. в качеството на наемател е сключен договор за наем на гараж,
находящ се в гр.Русе, ул.“***“ за срок от 6 месеца от 01.01.2018 до
30.06.2018г. По силата на договора имота ще се ползва за склад при наемна
цена 100лв. Не е спорно, че договорът за наем е прекратен и с Решение №
2087 от 21.12.2018г по гр.д.№ 4622/18 по описа на РРС ЕТ“Т.Т.Н.Н.“ е осъден
да предаде държането на Т.К. и С.К. на гараж № 12,находящ се в гр.Русе, ***
на основание чл.233,ал.1 ЗЗД. Решението е потвърдено с Решение № 244 от
24.06.2019г, постановено по в.гр.д.№ 320/19 по описа на РОС. Въз основа на
съдебното решение е издаден изпълнителен лист и на 09.09.2019г, по
образуваното изпълнително дело № 20198320401498, Т.К. и С.К. са въведени
във владение на имота.
На 08.11.2019г ЕТ“Т.Т.Н.Н.“ е получил нотариална покана от
05.11.2019г от Т.К. и С.К., в която я канят да заплати за срокът от
прекратяване на наемния договор-30.06.2018 до предаване държането върху
имота на 09.09.2019г обезщетение за ползване на имота, на основание
чл.236,ал.2 ЗЗД в общ размер на 1 426лв, както и сумата от 57.23лв
неизплатена топло-енергия, отдаден от сградната инсталация.
Въззивният съд намира, че постановеното от първоинстанционният съд
е валидно и допустимо. Не са представени доказателства, че по гр.д.№
4622/18 е била надлежно предявена претенция за заплащане на обезщетение
за ползване на имота от наемателя след прекратяване на договора за наем
въпреки противопоставянето на наемодателя за периода от 01.07.2018г до
09.09.2019г., както и че по е налице надлежно заявен отказ от такъв иск по
същото дело, по което производството да е прекратено. Приложените от
ответника искова молба и уточнение към нея също не водят до различен
извод. В уточнението ищците сочат, че се отказват от претенция за наем до
30.06., тъй като е изплатен на 15.07.2018г, т.е това тяхно изявление касае друг
вид иск от заявеният в настоящото производство, а заявеното от ищците по
гр.д.4622/18 РРС, че се отказват от всякакви претенции за обезщетения е
правно ирелевантно, тъй като отказ от бъдещи претенции е недопустим.
При така установената фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е приел, че след като наемателят е продължил да
2
ползва имота, предмет на договора за наем, след неговото прекратяване, то
същият дължи, на основание чл.236,ал.2 ЗЗД обезщетение. Това обезщетение
е равно по размер на средният пазарен наем за имота през периода на
ползване на имота или най-малко в размера на наема, който се е дължал по
време на действие на наемния договор. В случая за периода от 01.07.2018 до
09.09.2019 това обезщетение е в общ размер на 1426лв, поради което искът
правилно е уважен в този размер. Правилно е уважен и иска за заплащане на
сумата от 57.23лв доставена топлоенергия от сградна инсталация, тъй като по
силата на същата разпоредба наемателят, който е продължил да ползва имота
въпреки противопоставянето на наемателя, е длъжен да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, т.е длъжен е да
заплаща всички разходи, свързани с ползване на имота.Решението в тези
части е правилно и следва да се потвърди.
Решението обаче е неправилно в частта, в която е уважен предявеният
иск с правно основание за заплащане на лихва за забава върху обезщетението
по чл.236,ал.2 ЗЗД в размер на 173.10лв за периода от 30.06.2018 до
09.09.2019г. Обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД няма периодичен характер, не
е срочно, поради което, за да изпадне длъжникът в забава, същият следва да
бъде поканен да изплати това обезщетение. В настоящият случай поканата е
от 05.11.2019, връчена на длъжника на 08.11.2019г, т.е в период много след
срока на претенцията по чл.86 ЗЗД. По тези съображения ответникът по иска
не дължи лихва за забава за периода след прекратяване на договора за наем-
01.07.2018г до освобождаване на имота-09.09.2019г. Искът е неоснователен и
следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния
извод, поради което решението му в тази част е неправилно и следва да се
отмени.
Решението на първоинстанционният иск по отношение на предявеният
от ЕТ „Т.Т.Н.Н.“ насрещен иск е правилно. Същият е недоказан. Според
св.Й.Н.Н. Н. и съпругът й произвеждали мартеници до 2012г, но същата няма
никакви впечатления дали след това производството е продължило, колко
броя мартеници са били произведени, къде са били съхранявани и дали
същите са били увредени, още повече че ЕТ не е доказал твърденията си за
наличие на наводнение в ползвания гараж, което да е увредило произведените
мартеници. Обратното от показанията на св.П.К. се установява, че тръбата е
3
капела, но водата в апартамента над гаража е била събрана в малка кофичка
около 5см и в никакъв случай в гаража не е имало вода до коленете, каквото е
твърдението в насрещният иск, а е имало само капки вода от муфата. По тези
съображения решението в тази част е правилно и следва да се потвърди.
С оглед частичната основателност на исковете, ответникът по исковете и
ищец по насрещният иск дължи не всички направени от ищците разноски, а
само такива съразмерно с уважената част от исковете, респективно
разноските, които са направени като ответници по отхвърленият насрещен
иск. Въззивният съд намира, че следва да се присъдят само разноски в размер
на 159.34лв, представляваща заплатена държавна такса за уважените искове.
Разноски за нотариална покана и съставяне на констативен протокол от
нотариус не представляват съдебни разноски, поради което не следва да се
присъдят по реда на чл.78 ГПК. Въззивният съд намира, че не следва да се
присъждат и разноски за адвокатско възнаграждение заплатено от ищците на
адв.Р., тъй като липсва списък за разноски за размера на това договорено и
внесено адвокатско възнаграждение, а от приложените по делото договори за
правна помощ и съдействие-3броя-не може да се прецени какъв е
договорения размер на адвокатското възнаграждение, внесен ли е и в какъв
срок, както и за какъв обем представителство е било договорено същото, тъй
като видно от съдържанието им същите са абсолютно нечетливи.
Жалбоподателката е претендирала разноски във въззивната инстанция.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба от разноски в размер
на 120.52лв, представляваща държавна такса за тази инстанция, следва да й се
присъдят разноски само в размер на 25лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260409 от 11.11.2020г, постановено по
гр.д.№ 6831/2019 по описа на РРС в частта, в която ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н..“ е осъден
да заплати на Т. К. К. и С. Н. К. сумата от 1426лв, обезщетение за ползване на
гараж 12, находящ се в гр.Русе, ***, на основание чл.236,ал.2 ЗЗД, в периода
4
от 30.06.2018г до 09.09.2019г,сумата от 57.23лв доставена толпоенергия от
сградна инсталация, ведно със законната лихва върху сумите от 18.11.2019 до
окончателно плащане, както и разноски в размер на 159.34лв, както и в
частта, в която е отхвърлен предявеният от ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н..“ срещу Т. К. К. и
С. Н. К. насрещен иск за сумата от 2000лв,представляваща стойността на 2000
броя мартеници,ведно със законната лихва от 07.09.2015 до окончателно
плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260409 от 11.11.2020г, постановено по гр.д.№
6831/2019 по описа на РРС в частта, в която ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н..“ е осъден да
заплати на Т. К. К. и С. Н. К. сумата от 173.10лв,представляваща мораторна
лихва за периода от 30.06.2018г до 09.09.2019, както и в частта за разноските
за първата инстанция над 159.34лв до присъдените 3053лв и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. К. К. и С. Н. К. срещу ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н..“ за сумата
от 173.10лв мораторна лихва за периода от 30.06.2018г до 09.09.2019 като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН ********** и С. Н. К., ЕГН ********** и
двамата от гр.Русе да платят на ЕТ“Т.Т.Н.Н.Н..“, ЕИК *********,
представлявано от Н.П.Н., със седалище и адрес на управление-гр.Русе,
ул.“*** разноски за въззивната инстанция в размер на 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5