РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от А. Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900488 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19 против А. Е.
В., дата на раждане: *** г., с адрес *** за плащане на следните суми, а именно:
- 66 001,53 лв., представляваща дължима главница по сключен между
страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на ЗКСД от 18.02.2015 г.;
- 9 060,54 лв. договорна (възнаградителна) лихва, дължима на основание
чл.7 от Договора за кредит и начислена за периоа от 28.07.2021 г. до
13.06.2023 г.;
- 844,73 лв. изискуема лихвена надбавка за забава, дължима на
основание чл.17.1 от Общите условия и начислена за периода от 28.07.2021 г.
до 13.06.2023 г. Претендира се също така законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба и сторените по делото разноски. Ищецът
твърди, че на 18.02.2015 г. между страните е сключен посочения договор, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя А. Е. В. банков
кредит в размер на 70 409,88 лв. за заплащане на такси за обучение в
Медицински университет - Пловдив. Съобразно условията на договора
1
кредитът е усвояван от кредитополучателя на части, чрез преводи по
банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки
превод е в размер на дължимата такса за обучение на съответния семестър и се
извършва след представяне на документ от учебното заведение, а именно
уверение по чл.10 ал.3 от ЗКСД, удостоверяващо качеството на студент с
право да се запише за следващ семестър на ищеца. С оглед на
обстоятелството, че гратисният период е изтекъл, а не е постъпило погасяване
на дължимите по договора главници и лихви, се инициира настоящата защита.
Ответникът не е взел становище по исковете.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
18.02.2015 г. между страните е сключен посочения договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя А. Е.
В. банков кредит в размер на 70 409,88 лв. за заплащане на такси за обучение в
Медицински университет - Пловдив. По делото е назначена ССЕ, която съдът
изцяло кредитира, установяваща, че преведената на ответника и усвоено от
него сума е в размер на 46 939. 92 лева, а съобразно уговорките между
страните очевидно през гратисния период дължимата лихва е капитализирана,
като общата сума, която е посочена като дължима главница е в размер на
66 001.53 лева / 46 939. 92 лева усвоена сума и 19 061.61 лева капитализирана
лихва за периода 18.02.16г. до 28.06.21г. Вещото лице установява и
дължимите лихви в унисон с искането на кредитора.
Принципно релевантния нормативен акт касателно процесното
правоотношение е ЗКСД. Съдът намира, че следи служебно за приложение
правилата за недействителност на договорите и въпреки, че ответникът не е
възразил в тази посока следва да бъдат посочени основанията за нищожност
на процесната сделка, ако такива са налице. Също така ответникът като
физическо лице се дефинира като потребител по ЗЗП и се ползва от защитата
на закона, а съдът следва да следи служебно за неравноправни клаузи в
договори с потребители.
Поставя се поради това въпроса относно действителността на
2
процесния договор за кредит поради нарушаването на императивни
разпоредби от ЗКСД и ЗЗП.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства несъмнено
установява недействителност на процесната сделка. Процесният договор за
целеви потребителски кредит се регулира от посочения ЗКСД, явяващ се
специален по отношение на правилата от ТЗ, като с оглед изричната
разпоредба на чл.17, ал.5 от ЗКСД, за този тип договори за кредит се прилагат
и чл.141-148 от Закона за защита на потребителите.
Съобразно приложимия специален закон е предвидено, че преди
сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за
всички условия на кредита, а според чл.17, ал.4 от този закон,
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор. Според чл.17, ал.6 от същия
закон, в случаите на неспазени изисквания на чл.17, ал. 4 и чл.18, ал. 3
договорът за кредит е недействителен. В конкретния случай се установяват
обстоятелства, налагащи извода за неспазване изискванията и на двете
посочени разпоредби. Този извод съдът прави въз основа на твърде
съществения пропуск в правоотношението, а именно липсата на погасителен
план. Изрично в сделката е предвидено, че кредитополучателят погасява
кредита с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя
и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. В
процесния случай кредиторът не е представил по делото погасителен план,
нито че ответникът е уведомен какви месечни вноски следва да осъществява
по сметка на кредитодателя. Изрично чл.17, ал.6 определя, че когато не са
спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл.18, ал.3, както и изискванията за
задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия
договор по чл.7, договорът за кредит е недействителен. В случая очевидно
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени
в условията на сключения договор. / чл.17, ал.4/, т.е. налице е нарушението
посочено в ал.6. Липсата на погасителен план прави приложението на
изискването за заплащане на ежемесечни вноски невъзможно. Още повече, че
при подписване на сделката не е било изначално ясно каква ще е
окончателната главница след гратисния период, за да се приеме евентуално
липсата на погасителен план за несъществена непълнота на
правоотношението. С оглед капитализацията и изричния текст на чл. 7, ал.1 и
3
3 от договора очевидно едва на по -късен етап кредитодателят определя
общия размер на задължението. Не следващо място следва да се подчертае
изрично и обстоятелството, че процесната сделка не отговаря на изискванията
за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия
договор по чл. 7 от ЗКСД. В случая не са налице изрични уговорки относно
правилата и необходимите документи за обслужване на кредита при липсата
на погасителен план.правилата и необходимите документи за отпускане,
обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този законправилата
и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и
погасяване на кредитите по този закон Също така съдът намира същият и за
задължителен реквизит на договора. /т.2/ Поради всичко изложено се налага
извода, че сключения договор е недействителен./чл.17, ал.6 от ЗКСД/ В този
случай кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. /ал.7/ Поради
изложеното и следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
46 939. 92 лева колкото е усвоената част от главницата по кредита.
При този изход от спора следва страните да понесат сторените по делото
разноски по съразмерност. Воден от така изложените мотиви Пловдивски
Окръжен Съд, 18с.
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. В., дата на раждане: *** г., с адрес *** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Московска“ № 19 на основание чл.17, ал.7 от ЗКСД сумата от
46 939. 92 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 18.02.2015 г., който е недействителен на
основание чл.17, ал.6 от ЗКСД, ведно със законната лихва, считано от
14.06.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата до пълния му претендиран размер от 66 001.53 лева, както и
исковете за заплащане на сумата от 9 060,54 лв. представляваща договорна
(възнаградителна) лихва, дължима на основание чл.7 от Договора за кредит и
начислена за периоа от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. и сумата от 844,73 лв.
изискуема лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл.17.1 от
4
Общите условия и начислена за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г., като
неоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА А. Е. В., дата на раждане: *** г., с адрес *** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Московска“ № 19, сумата от 2248. 61 лева направени деловодни
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5