РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр. Лом, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101898 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422 ГПК .
Ищецът, чрез пълномощника си ю.к. Г. П. е предявило иск срещу
ответника Г. В. Н..
В исковата молба твърди, че в законно установения срок по чл.415, ал.1
ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ч.гр.д.1144/22 г. по описа на ЛРС,
получено от ищеца, представя настоящият установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК относно вземанията на заявителя срещу Г. В. Н. в общ
размер 10 680,34 лв., от които главница 4772.05 лв., договорно
възнаграждение – 2255.84 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 916,66 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
1925,01 лв., лихви за забава – 70.31 лв., законна лихва в размер на 740,47 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30040343077.
Вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства :
На 31.10.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30040343077между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Г. В.
Н. като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 5000 лв.; Срок на кредита: 36 месеца: Размер на вноската: 239.47 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.13 %; Годишен лихвен процент:
41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита:
8619.93 лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1000.00 лв. Възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 2100.00 лв. Размер на вноска по закупени
1
допълнителни услуги: 86.11 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 11 719.93 лв.; Общ размер на
вноска: 325.58 лв.; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този
ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр на базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценява
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040343077 като го сключва за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 325.58 лв. и падежна дата
всяко 20-то число на месеца.
В т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности" от ДПК №
30040343077 Г. В. Н. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат
рефинансирани други негови задължения както следва
Задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на 2897.25 лв.
и Задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 1754.96 лв
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и изпълнял точно и в срок
задълженията си по договора, като на 31.10.2019 г. била преведена парична
сума в размер на 347.79 лв. по посочена от длъжника Г. В. Н. банкова сметка
(документ за кредитен превод с референция: 067029970018113 с дата
31.20.2019г ). Общата сума на отпуснатия кредит е в размер на 5 000.00 лв.
На 07.01.2020 г. Г. В. Н. е подал Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № 30040343077, като е пожелал да бъдат отложени три
погасителни вноски. На 09.01.2020 г между ищеца и ответника е сключен
Анекс № 1 към ДПК № 30040343077, с който страните се договарят да бъдат
отложени погасителни вноски № 3,4,5 като те трябвало да бъдат заплатени в
края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 39
броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30040343077 длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
2
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 2255.84 лв. /две хиляди двеста петдесет и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на
първата неизплатена вноска -20.04.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост
- 08.05.2021 г.
Съгласно уговореното между страните и чл. 15 от Общите условия по
ДПК № 30040343077 страните по този ДПК се споразумели възнаграждението
за закупения пакет от допълнителни услуги което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Навежда и твърдение, че действащо право, в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед
на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните се
били съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в
договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 30040343077 „КЛ/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Тази. точка се отнася и прилага единствено
по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на
длъжника, и той се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето н; услугите - „Фаст“ сума в размер на 1000.00
лв. и „Флекси“ сума в размер на 2100.00 лв.
Закупените от ответника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия
за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като
услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по ред; и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски", като длъжника се бил възползвал от предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси“.
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
3
на длъжник; намалее, ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75
% размера на определен бpoй погасителни вноски Процедурата е описана в т.
15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски" като длъжника въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ “ не се е
възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника
гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си. така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж"/
като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от тях
услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата.
За периода от изпадане на длъжниците в забава 21.01.2020 г. до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 08.05.2021 г. длъжникът
дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 70.31 лева.
Твърди, че ответника не е изпълнил поетите договорни задължения и е
направил две пълни и една частична погасителни вноски, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК N 30040343077, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.: от
Общите условия към Договора за потребителски кредит: "Кредиторът може
да обяв1 предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници или
попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер, на 08.05.2021 г. ДПК № 30040343077 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. На длъжниците е
изпратено уведомително писмо, с което са информирани, че задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо Предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
На Г. В. Н. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на ищцовото дружеството, с което е направен опит той да бъде
уведомен, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Трябва да се
отбележи, че адресът, на който е изпратено уведомителното писмо с обратна
разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен на всички
документи по договора. На посочения от ответника адрес е направен опит да
се уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и той не е
потърсил изпратеното от дружеството уведомление.
Размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК №
30040343077 е в общ размер от 1651.16 лв. /хиляда шестстотин петдесет и
един лева и шестнадесет стотинки/. С плащанията си - длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 786.01 лв.
Сумата от 415.15 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т.12.1 O' ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10
% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Със сумата от 450 лв. е заплатена част от законната лихва, дължима
4
от датата на предсрочната изискуемост.
Ответникът се е бил съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД подават заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК входираното в Районен съд - Лом. По
заявлението е образувано ч. гр. д. № 1144/2022 г. След като длъжникът Г. В.
Н. е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на
дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 21.09.2022 г. заповедния съд е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси като на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК ищеца е подал иск –
осъдителен.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, се моли съда да уважи
изцяло исковата претенция, тъй като същата е основателна.
Претендират разноски.
Ответника в срока по чл.131 ГПК, чрез процесуалният си представител
по далото оспорва иска, аргументирайки се подробно за това, поради което
моли съдът да го отхвърли като неоснователен, счита, че клаузите на
процесния договор са нищожни, противоречащи на ЗПК.
Претендира разноски.
Изискано е и е приложено ч.гр.д.№ 1144/22 г. на ЛРС.
СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установено следното :
Предявеният иск е допустим.
По основателността:
Няма спор между страните, че 31.10.2019г. е сключен между страните
по делото процесния договор.
Спора между тях е, основателен ли е предявения иск по чл.422 ГПК и
осъдителния такъв и има ли в договора клаузи, с които се цели заобикаляне на
ЗПК, респ. които са нищожни.
Според настоящият съдебен състав искът е частично основателен, като
съображенията на съда за това са следните:
Производството по разглеждане на иск по чл.422 ГПК е свързано с
производството по чл.410 и сл ГПК. Заведеният установителен иск по чл.422
ГПК по своето естество е специален установителен иск и е допустим само и
единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по
чл.415,ал.1 ГПК ИЛИ ПРИ ВРЪЧВАНЕТО ПО ЧЛ.47, АЛ.5 ГПК. За това, че
са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени и от
останалите елементи, визирани в разпоредбата на чл.415 ГПК, защото
5
законодателят е предвидил , първо, че съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок и втора,
заявителят да довнесе дължимата ДТ.
Преценката на обстоятелствената част на петитума на ИМ обосновават
категоричен извод, че ищеца е сезирал съда с предявен иск по реда и
условията на чл.422 ГПК установителен иск, за да установи със сила на
присъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си,
предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК.
В производството по чл.422 ГПК на тежест на ответника е да установи
по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
В конкретният случай тъй като заповедният съд е отхвърлил част от
исканията по чл.410 ГПК на заявителя, по отношение на възнаграждението за
закупена и използвана услуга „Фаст“ и „Флекси“,
Поради което и заявителя в исковото производство ищец е предявил
осъдителен иск по отношение на тези две услуги в настоящето производство,
което не е пречка.
Ответника оспорва и прави възражения за нищожност на клаузи по
процесния договор за кредит, а именно за тези две услуги.
От друга страна съдът е задължен и служебно да се произнесе относно
неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
По отношение размера на уговорения годишен лихвен процент:
Възнаградителната лихва представлява цената, която заемателят заплаща за
това, че му се предоставят определен размер средства за определен период, т.
е. това е цената на услугата. Относно размера на договорната лихва е от
значение да се има предвид, че няма нормативно ограничение при
договарянето на размера й. Съдебната практика по случая също е
противоречива, но в редица решения на съдилищата се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е
налице неравноправие. В настоящия случай е видно, че размерът на
договорната лихва от 47, 27% , т.е. надвишава трикратния размер на
законната (посочен по-горе), поради което и следва да бъде отхвърлен.
Поради това предявеният иск за прогласяване нищожността на договора
за потребителски кредит в частта, касаеща възнаградителната лихва, съдът
намира за неоснователен и недоказан и счита, че като такъв той следва да се
отхвърли в тази му част.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга - разрешени и усвоен потребителски кредит в
размер на 5 000.00 лв., за което са ангажирани доказателства от страна на
6
ищеца, че по банковата сметка на кредитополучателя са предоставени на
ответника, т.е. установено е безспорно, че е налице облигационно отношение
между страните.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален
размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай
договорената между страните лихвен процент за ден е 0.11%, годишен лихвен
процент 41.00 % и годишен процент на разходите от 49.13 %, което
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/,
тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва.
7
Процесната клауза на договора, противоречи на добрите нрави и е в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което
същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложени в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляването на
разходите по кредита, различен от законовия се явява недопустимо. Поради
това, че нищожните уговорки между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ищеца.
Недействителни са клаузите и по поисканите и закупени допълнителни
услуги, които би могъл да ползва потребителят, препращаща към Общите
условия на договора. В противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4
ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги при
които е определени общо възнаграждение за плащане. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то
е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените по горе две
услуги, и е без значение зали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор.по смисъла на
закона същите представляват неравноправни клаузи.
Съдът намира, че процесният договор в тези му части е недействителен,
поради което и намира предявения иск за частично основателен и касаещ
единствено размера на неизплатената главница по кредитното отношение.
Над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход в тежест на ответника са и направените разноски в
заповедното и исковото производства. Поради което, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Н., ЕГН
**********, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД, ЕИК *********, за следните суми: 4 772,05 лв./четири хиляди
седемстотин седемдесет и два лева и 05 ст./ - главница, представляващи
размера на неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит №
30040343077 от 08.05.2021 година и лихва за забава в размер на
70,31лв./седемдесет лева и 31 ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2022 година до окончателното заплащане на
сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 707 от 05.07.2022 година по ч.гр.д.№1144 по описа за 2022
година на ЛРС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ал.1 ГПК, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ,
дължимо от Г. В. Н., ЕГН: 68033033206, към Профи Кредит България ЕООД
по отношение на сумата от 2255,84 лв., представляваща договорно
възнаграждение и законна лихва в размер на 740,47 лв. /седемстотин и
четиридесет лева и 47 ст./.
ОТХВЪРЛЯ осъдителният иск, за заплащане на услуга Фаст в размер
8
на 916,66 лв., и за услуга Флекси на ищеца Профи Кредит България ЕООД, в
размер на 1925,01 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. В. Н. да заплати на „Профи Кредит България „ ЕООД / със
посочени данни по горе/ сумата от 313,61 лв. /триста и тринадесет лева и 61
ст./, разноски по заповедното и исковото производства, съобразно уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9