СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
РЕШЕНИЕ
………………………….
Софийски градски
съд І -12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 22.10.15г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело №
2539/15г. и констатира следното:
Предявен е иск от „В.у.п.з.и ф.” АД
против „В.“ ЕООД с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на 3 088 348, 08 лева – по
споразумение от 14.01.13г. и законна
лихва върху същото от 28.01.13г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 45 състав по г.д. № 3418/13г.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
В процесното споразумение
от 14.01.13г. /което е с нотариално
удостоверени подписи на страните/ ответникът
е декларирал изрично, че дължи на ищеца процесната сума - 3 088 348, 08 лева.
Последното вземане изрично е
окачествено от страните като – изискуемо.
Размерът на това вземане е
удостоверен пряко от самото споразумение /а също и
от приетата по делото експертиза/.
Действително – в споразумението /чл. 1 от
същото/ е предвидена възможност – за редуциране
на процесната сума /в хипотеза на доброволно плащане от страна на длъжника/. Липсват обаче доказателства /съответно и твърдения/
за наличие на такова плащане /а в такава хипотеза – съгласно чл.
2 от споразумението – размерът на дълга се фиксира до размера именно
на процесната
сума/. Приетата по делото експертиза
констатира /такива са и обясненията
на вещото лице от съдебното заседание/, че – процесната сума /като общ размер/ действително
е била предадена на ответника /под
формата на паричен заем/.
На практика:
Процесното споразумение е с най-късна
дата /спрямо всички останали
писмени доказателства по делото, удостоверяващи предходни правоотношения: по договори за заем и по договори за
цесия/. Това споразумение – „финализира“ /обобщава/
посочените предходни правоотношения и
внася безспорност в отношенията на съконтрахентите, като „фиксира“ еднозначно /категорично/ всички тези правоотношения до размера на процесната сума от 3 088 348, 08 лева. Отделно
от това – в самото споразумение изрично са изброени /индивидуализирани подробно/ описаните предходни правоотношения между страните. Същите предходни правоотношения
са констатирани и от приетата по делото експертиза
/която е изготвена след проверка на
доказателствата по делото и след
счетоводна справка по първични счетоводни документи/.
По изложените съображения /доколкото самото процесно
споразумение директно, еднозначно
фиксира – страните по
правоотношението, основанието на задължението
и размера на дълга, а съответно и изискуемостта на последния/
председателят на състава намира, че по делото принципно не следва да бъдат обсъждани останалите
доказателства /които удостоверяват предходен,
междинен етап от правоотношението на страните/. Независимо от това:
Действително – по делото са представени договори за цесия /от 10.05.12г. и от 26.10.12г./, които
удостоверяват, че ищецът е цедирал /преди
подписване на процесното споразумение от 14.01.13г./ процесното
вземане в полза на трето лице. Цесиите
обаче са уговорени като – възмездни /чл.
4, ал. 1 от договорите/ и страните са предвидили изрично /чл. 4, ал. 2 от договорите/, че – при неплащане на уговорената цена от цесиорнера – договорите се прекратяват автоматично. С оглед факта, че по делото липсват доказателства – цената по
цесиите да е платена /нито в рамките
на уговорените срокове, нито и след това/ в процесната
хипотеза следва да се приеме, че – договорите за цесия не са породили действие /т.е. действието им е отпаднало автоматично – съгласно
именно изричната уговорка на
страните в тази връзка/. След
отпадането /прекратяването/ на договорите за цесия, процесното вземане отново се е върнало в патримониума
на ищеца, т.е. – към момента на подписване на
споразумението от 14.01.13г. – ищецът
се е явявал титуляр, носител на процесното
вземане/. Именно заради това –
посочените по-горе цесии не фигурират
в съдържанието на споразумението от 14.01.13г. /тъй като не са произвели правен ефект в полза на цесионера/.
Председателят на състава намира, че – доказателствената
тежест за установяване на факта – дали е било налице плащане на цената по договорите за цесия /което обстоятелство именно се явява релевантно, съобразно изложеното
по-горе досежно преценката за действието на тези договори/ е за – ответника /доколкото последният
черпи защитни възражения от тези договори; в тази насока е правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК/. Такива доказателства обаче - не са ангажирани от ответника /което
именно налага да се направят горните
изводи досежно действието
на цесиите/. Освен това – тези цесии
биха породили действие спрямо ответника едва, ако са му били съобщени от ищеца /предишният кредитор, цедент;
в тази насока е правилото на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД/. Доказателства в такава
връзка също не са ангажирани по
делото /като и в този случай е
приложимо правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК – ответникът следва да удостовери, че процесните
цесии са му били съобщени, за да
обоснове възраженията си, че – процесното вземане е напуснало патримониума
на ищеца/. Принципно – документ за
такова уведомяване би следвало да се
съхранява при ответника /именно като
адресат на уведомяването, ако уведомяване действително е било
направено/. Такъв документ разбира се следва да се съхранява и от цедента /тезата на процесуалния представител на ищеца
обаче, заявена в последното заседание по делото, че дружеството не съхранява
такъв документ – не може да се
тълкува в полза на ответника – с оглед
посоченият принцип за разпределяне
на доказателствената тежест в процеса/. От друга страна /в същата връзка/:
На практика – самият факт, че ответникът е подписал процесното споразумение от 14.01.13г. свидетелства /макар и косвено/, че – процесните
цесии изобщо не са били съобщавани
на „В.“ ЕООД /не е логично да се приеме, че ответникът би
подписал споразумението, ако преди това
е бил уведомен, че ищецът вече не е титуляр на вземането/. Косвен аргумент в подкрепа на същата теза е и фактът, че в процесните
договори за цесия /чл. 6, т. 3 от
същите/ е предвидено задължение на цедента /ищеца/ да уведоми ответника за цесиите – едва
след плащане на съответната цена по
договорите /доказателства и твърдение за такова плащане – липсват, от което следва, че за ищеца въобще не е и възникнало задължение да уведомява ответника за цесиите/.
Възражението на ответника за нищожност
на споразумението е неоснователно:
От една страна:
Сключването на
договор между „свързани лица“ /по смисъла на ТЗ/ е обстоятелство, което – само
по себе си не влече нищожност на
дадена сделка /такава правна последица не
е предвидена в закона/.
От друга страна:
Действително – споразумението принципно
би могло да бъде атакувано в хипотезата на чл.
26, ал. 2, предл 5-то от ЗЗД. Доказателствената
тежест в тази връзка обаче е за ответника, а по делото не са ангажирани доказателства във
връзка с конкретните твърдения на
дружеството /изложени в писмения му отговор, с които твърдения на практика се
обосновава възражението по цитирания
текст от закона/.
При постановяване
на настоящия съдебен акт председателят на състава съобразява и обстоятелството, че ответното дружество не заяви други възражения, извън обсъдените по-горе, които се поддържат и в писмената защита на ответника /не е оспорена автентичността на споразумението, не са оспорени страните по него, не е оспорен размерът на процесната сума, не
е оспорена изискуемостта на вземането, не
са оспорени и представените по делото писмени доказателства –
удостоверяващи именно предходният етап от правоотношенията на страните, не е оспорено дори и получаването на процесната сума под формата на заем/.
С оглед изложеното /и предвид факта, че липсват доказателства, а и твърдения за плащане на процесната сума/ искът
следва да бъде уважен.
Доказателства за
платен адвокатски хонорар от страна
на ищеца – липсват. С оглед това на последният следва да се
присъдят съдебни разноски, включващи само – платената държавна такса и депозит за
експертиза.
Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п.иска на иска на „В.у.по з.и ф.” АД срещу „В.”
ЕООД с правно основание чл. 422 от ГПК
съществуването на вземане в размер на 3 088 348,
08 лева – по нотариално заверено споразумение от 14.01.13г. и законна лихва върху същото от
28.01.13г., за които суми са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист
от СРС 45 състав п.г.д. № 3418/13г.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД да плати на „В.у.по з.и ф.” АД – 62 266 лева съдебни разноски
/държавна такса и депозит за експертиза/.
Председател: