Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
Гр.Троян,15.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в
публично съдебно заседание проведено на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
при секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 875 по описа за
В Троянски районен съд е образувано
гр.д.№382/2015г. по искова молба,
предявена от Х.П.Н. ***, против Ц.И.Ц. ***,
с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ищцата твърди в исковата си молба,
че по наследство от Х.П.Д.и П.Д.М.е собственик на недвижими имоти, че наследодателите
и са ги придобили по силата на покупко-продажба, обективирана в нот.акт.№150,
т.4, рег.№2633, дело№765/16.11.1928г. на ТРС и №146, том 4, рег.№2627,
нот.дело№761/1927г. на ТРС.
Твърди, че тези земеделски имоти са декларирани в емлячен регистър на името на
Х.Д.по партида №635, стр.716. Излага се, че процесния имот е заявен за
възстановане пред ПК-Троян и въз основа на подадено заявление е издадено
решение №7883/04.04.1994г. на ПК-Троян, в което имота е описан в пункт 4, като
имот, представляващ нива от 2,500 дка, шеста категория, находящ се в землището
на с.О., в местността Б., при граници:
н.ци В.И.Г., път, К.Т., дол, Н. М., М.И.Л.. Твърди, че при изработване на КВС,
част от имота попада в имот №45002 по КВС в землището на с.О., който
първоначално е бил отразен в КВС на
неидентифициран собственик, а в последствие записан на Донка Попова и Ц.Ц. –
втората ответник в настоящото производство. Претендира от съда да се признае за
установено по отношение на ответницата, че към
1955-1956г. - момента на образуване на ТКЗС в с.О., е била собственик на
имот, представляващ Нива от 2,500 дка, шеста категория, находящ се в землището
на с.О., в местността Б., при граници:
н.ци В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л., от която нива 1859 кв.м. попада в имот №53707.45.2 по КККР на с.О.,
целият с площ от 2070 кв.м. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства
и прави доказателствени искания. С оглед изложеното по-горе ищцата обосновава
правният си интерес от водене на иска с правно основание чл.14 , ал.4 ЗСПЗЗ .
В съдебно
заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник.
Адвокат Ст.С. поддържа становището си за основателност на исковата претенция на
посоченото в молбата основание. Аргументите си излага в хода на производството,
по съществото на делото и в представена писмена защита.
В срока по
чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Ц.Ц., чрез пълномощника си
адв.В.А., с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, а по
същество за неоснователност.
Счита, че
праводателите на ищцата не са били собственици на процесния имот преди образуване на ТКЗС. Излага, че
наследодателката на ищцата е заявила за възстановяване пред ОСЗ-Троян повече
земя, отколкото е притежавала. Твърди, че в Решение №7883 от 04.04.1994г. на
ОСЗ-Троян, имота описан в т.4, представляващ нива от 2,5 дка. е с нанесени
„изкуствено граници на имота” каквито счита, че не съществуват в документите,
приложени като доказателства за притежавани права от преди ТКЗС, послужили за
основание за възстановяване на собствеността. Твърди, че праводателите на
ответницата са били собственици на претендирания от ищцата имот. Отделно от
това счита, че Решение №7883 от
04.04.1994г. на ОСЗ-Троян следва да бъде отменено по реда на косвения съдебен
контрол. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания. В съдебно
заседание, ответницата, редовно призована не се явява, представлява се от
адв.В.А.. – упълномощен защитник. Адвокат А.
поддържа становището за недопустимост на предявения иск, а по същество
за неоснователност в хода на производството и по съществото на спора.
Аргументите си излага в представена по делото писмена защита.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Х.Н. е законен наследник на Х.П.Д./Д./,
б. ж. на с. О., починала на 15.03.1999 г. /от представено у-ние за наследници
на Кметство с. О. от 26.10.2016 г./. Приживе наследодателката на Н. е подала
заявление пред ПК – Троян за възстановяване на собствени земеделски имоти от
землището на гр. Априлци. По делото е изискана и приложена преписка по
заявлението, в която се намира и у-ние от емлячния регистър на селото за
периода
На
04.04.1994 г. ПК – Троян е издала т. нар. първично решение № 7883 за
възстановяване правото на собственост на Х.П.Д.на
земеделски земи в землището на с. О. в стари реални граници. В т. 4 от
решението е отразен процесния имот, а именно нива с площ 2,500 дка, находяща се в м. Б. от землището на с. О.,
шеста категория, при граници: н-ци В.И.Г., път, К.Т., дол, Н. М. и М.И.Л..
Спорът между страните в настоящото производство е възникнал с издаването на решение № 4037/09.05.2008г.
на Общинска служба "Земеделие"-гр. Троян, което е издадено въз основа
на заявление вх. №1163/22.05. 1992г., подадено от И.П.П.като наследник на
Иванка И. Х. П./К./ и наследодател на ответницата, в което е заявена нива от
0.1 дка в местността „Л.Л.", в землището на с.О..
В пункт 4 от решение № 4037/11.08.1993г. на ПК-
гр. Троян, е възстановено правото на собственост върху нива от 0.100 дка, шеста категория, находяща се в
местността „Л.Л." при граници : И.Д., Б.М., Х.В., като е посочено, че
правото на собственост върху този имот е установен с нотариален акт № 129
издаден по нот. дело №83/1932г., като въз основа на това решение, с което е възстановено
право на собственост върху 0.100 дка нива в местността „Л.Л." в землището
на с.О. е издаден нотариален акт № 86 том V, per. № 6862 по нот.дело № 735/2008г. на
нотариус Д.К. с район на действие - Районен съд - Троян, в който е описано, че
признава Ц.И.Ц. и Д.С.П.за собственици върху недвижими имоти, възстановени по
ЗСПЗЗ и придобити по наследство, като този в пункт 1 е: „ поземлен имот-нива,пета категория с площ от 2.070
дка,представляваща имот с № 045002 в землището на с.О. с ЕКАТТЕ 53707, Община
Троян, находящ се в местността „Л.Л." при граници и съседи: имот № 045003,
индивидуално застр., имот № 045006 - нива на Д.С.М., имот № 045089 нива на
наел. на М.Р.Г., имот № 045004 нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 045001
нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 000137 полски път на Община Ловеч.
"
Установява се по делото, от
приобщените като доказателства: гр.д. №
615/2004г., гр.д. № 725/2009г., гр.д. № 476/2010г. и гр.д. № 1212/2010г.,
всички по описа на Районен съд – Троян, адм.дело № 125/2010 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, преписката от СГКК-Ловеч, послужила за издаване на
скица на процесния имот по решение № 4037/09.05.2008 г. по заявление на Х.П.Н.,***,
въз основа на която е издадено Решение № 4037/09.05.2008г. образувана по
заявление, подадено от наследниците на И. И. П., както и преписка по заявление
вх.№ 876xv/26.02.1992г. на името на Х. П. Д., ЕГН **********, въз основа на
която е издадено Решение № 7883/04.04.1994 година, че имот с идентификатор № 53707.45.2 по КККР / идентичен с имот № 045002 по
КВС/ е възстановен на Д.С.П.и Ц.И.Ц. на 16.01.2009г., а до 09.05.2008г. е бил
земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - т.е. на неустановен собственик, временно стопанисвана
от Община-Троян.
За пълното изясняване на фактическата страна на
спора, по делото е допусната СТЕ с вещо лице инж.К.К.. От заключението на
вещото лице се установява, че процесния имот, който е част от имот с
№53707.45.2 по КККР на с.О., е идентичен с имотите, описани в приложените
документи за собственост на ищцовата страна, а именно: нот.акт
№146/16.11.1928г, нот.акт №150/16.11.1928г., договор от 16.11.1928г. и Решение
№7883 от 04.04.1994г. на ПК-Троян, като експерта е категоричен, че „между
установените имоти, които са признати за възстановяване на наследниците на И. И. П., няма такъв имот, който да
отговаря на индивидуализиращите белези на описаните в Решение
№4037/09.05.2008г. на ПК-Троян, по силата на което е възстановен процесния имот
с №45002 в землището на с.О., в полза на наследодателя на ответницата Ц.И.Ц..”
Заключението на вещото лице К., като обективно и компетентно е прието като
доказателство по делото, но поради оспорване от ответната страна с аргумент за
необоснованост и във връзка с направеното искане, съдът е допуснал повторна
експертиза с в.л. инж.М.Ч..
Вещото лице е
категорично в заключението си, че „….Между Решение 4037 / 11.08.1993 год. с
което е признато правото на собственост и Решение 4037 / 09.05.2008 год. ОСЗ –
Троян, с което се възстановява правото на собственост на н-ците на И. И. П. на
земеделска земя находяща се в землището на с. О., общ. Троян няма идентичност….“,
тъй като с подадено от И.П.П.като наследник на И. И. Хр. П. (К.) заявление вх. № 1163/22.05.1992
год. е поискано възстановяване на
земеделска земя в землището на с. О., като са заявени 11 имота, по отношение на
които с Решение 4037 / 11.08.1993 год. е признато правото на собственост, но
между признатите имоти няма имот в м. „Б." или „Б.кото" , а в позиция
4 е признат имот с площ 0,100 дка в м. „Л.Л.". Според цитираните решения,
имотите се възстановяват по реда на чл. 18 Ж, ал. 1 в съществуващи
(възстановими) стари реални граници, а според експерта, „ Реално излиза, че
имотите са възстановени с план за земеразделяне….“. В изготвеното от вещото лице допълнително
заключение се установява, че имотите,
описани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 150, том IV,
регистър 2633, дело 2633 от 16.11.1928 год.;Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 146, том IV, регистър 2627, дело 761 от 16.11.1928 год.;Договор
за продажба на недвижим имот от 16.11.1928 год., както и имота, съставляващ
„бахчия" с площ от 0,1 дка описан в удостоверение изх. № 787 / 29.09.2004
год., „…съставляват имот 045084 в землището на с. О. с площ 2,609 дка (лист 20)
опознат в м. „Л.Л." , като така описаният имот съставлява северната част
на ПИ с идентификатор 53707.45.2 по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 (Приложение 1) с
площ 1859 кв.м. и имота източно от този имот по точки 1, 2, 7, 8, 9 и 1, който
имот не е предмет на това дело….“. По делото е изготвено и второ допълнително
заключение, от което се установява, че при извършената допълнителна проверка
относно кадастралния и регулационен план на с. О. от 1975 год. Експерта е установил,
че :“….Имота подробно описан в двата нотариални акта и договора от 1928 год.
експертизата еднозначно го отъждествява с процесния имот.За всяка една част от
този имот описан в двата нотариални акта и договора, експертизата открива поне
ДВАМА или ТРИМА съседи или граници, които са достатъчни за индивидуализиране на
недвижим имот. Фамилията Попови са имали имоти в регулацията на с. О.. Имоти
извън регулацията на с. О., съставляващи земеделска земя не се откриха с
изключение на 0,100 дка находящи се в м. „Л.Л.". Съществуват имоти заявени
за възстановяване в м. „Б." и м. „Б.кото", които имоти са
възстановени в м. „Л.Л.". В землището на с. О. няма по КВС местност с
наименование „Б." или „Б.ко"….“. В заключение експерта счита, м. „Б."
и м. „Б.кото" са подместности на м. „Л.Л.". Заключенията на вещото
лице инж.М.Ч. са приобщени като доказателство по делото, в едно с изготвените
от вещото лице комбинирани скици.
От заключението на вещото лице М.Ч. безспорно и
категорично се установяват и изясняват основните правно релевантни въпроси
относно местонахождението на процесния имот и наличието и или липса на идентичност между новообразувания
имот с имота възстановен в стари реални граници
на ищците и на ответницата .
Във връзка с открито производство по оспорване
съдържанието и авторството на представения по делото като доказателство от
ищцовата страна – Договор за продажба на недвижим имот от 16.11.1928година,
съдът е допуснал съдебно-графологична
експертиза с вещо лице Ц.Ц., която не е оспорена от страните и е приета като
доказателство по делото като обективна, безпристрастна и компетентна, по която
експерта в заключението си е категоричен, че подписът за „Продавач“ в Договор
за продажба на недвижим имот от 16.11.1928година е изписан от Н.М.Г., а за
„Купувач“ – от П. Д. М..
Извън горните писмени доказателства и проведените по
делото експертизи, по делото са събрани и гласни доказателства .
Видно от протокола от проведеното открито съдебно
заседание от дата 12.05.2017г /л.109-113/, в присъствие на вещото лице К.К. са разпитани на място на проц.имот
свидетелите, водени от ищцата: Х.П.Д., Е.Г.Д.,
И.Д.Д.и М.И.Д..
Свидетелят Х.Д.е на 84 години, „……Роден
съм на
От показанията на св.Е.Г.Д. се установява, че живее
в близост до имота, „….. Аз съм на 65 години и откакто се помня знам имота.
Този имот е на Т. /Х./, на баба й Х. и дядо й Х.. …“. Свидетелката посочва
границите на имота:“…. от изток границата е дувар, до долът. Другата граница е
мрежата – свидетелката сочи посока запад. От юг границата е дол. От север е
пътя….Този имот не е бил на друг откакто се помня, други хора не съм виждала….“
Свидетелката е категорична, че:“….П. имат място където са къщите, там беше
„Попова ливада”….Д. И. П. не я знам коя е. Познавам на Д. сестра й – М. Х., с
която съм работила. Не съм виждала никоя от тях в имота, освен дядо Х. и баба Х.……“.
Свидетелката е категорична, че след като са починали бабата и дядото на ищцата,
в имота е виждала ищцата – Х. и нейния съпруг-М. „….Х. и М. беряха ябълките в
мястото. М. - мъжът на Х. косеше мястото….“, като твърди, че и по време и след
ТКЗС „…пак те си го работеха…..“, а „…..Оградата от циментови колове и зелена
мрежа стана миналата седмица. Тази част под ограденото с новата мрежа е пак
тяхно и се огражда от дувара….“. Свидетелката е категорична, че плодните
дървета в имота -ябълките и старите сливи са „….още от дядо Х. и баба Х.….“, че „…..От долу, откъм
дола имаше малко овощна градина….“, а по време на ТКЗС „… дядо Х. и баба Х.
сееха в мястото боб, картофи и зеленчуци. В началото М. и Х. и те сеяха
картофи, боб и зеленчуци. Малките сливи ги е сял М. 70-те – 80-те години, но те
са изпорязани. Има ги в долния край на мястото. Старите сливи така ги помня……“.
Свидетелката твърди, че „…Н.М.Г. нищо не ми говори. В.И.Г. не го знам….“
От показанията на св. И.Д.Д.се установява, че е
роден“…. в близост до имота, а сега живея на
От показанията на св. М.И.Д. се установява, че живее
над процесния имот. Свидетелят е на 89г. и твърди, че „….Помня този имот
откакто се помня. Имотът беше на дядо Х., а след това на П. Х. Д., който е баща
на Х.…..“. Посочва границите на имота:
„…..помня един дувар от изток и още има части от него. Под дувара границата е В.
/В. Л. П./. На юг имота стига до дола. На запад имота стига долу-горе, не мога
да кажа точно, до слога. От север имаше коларски път и този имот стигаше до
него…..“. С показанията си удостоверява, че :“….М. – мъжът на Х. съм го виждал тук да коси, да бере плодове,
да бере черешата, ябълката……сливите към дола. Новата ограда вчера като минах я
видях. Преди 01.05.2017г. не съм я
виждал. Преди 1-2 месеца я нямаше….“.. Свидетелят е категоричен, че „…..В. П. не е имал имот тук. Новите къщи на запад са
в имот на П., срещу училището. …“.
Свидетелят твърди, че не познава Д. И. П., Ц.И.Ц. и Н.М.Г., а „….М.И.Л. не го помня да е имал
имот тука…..К. Т. го знам, но не съм го виждал тук…..“.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният от ищцата установителен иск е с правно
основание чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е процесуално допустим .
Преди да се
произнесе по основателността на иска, съдът дължи изрично произнасяне по
допустимостта на точно тази форма на установителна защита, с оглед наведеното
от проц.представител на ответницата и в представената по делото писмена защита
възражение за недопустимост и липса на правен интерес за ищцата, от водене на
установителния иск по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Предмет на
делото е специалния установителен иск, квалифициран по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за
принадлежност на право на собственост върху конкретен недвижим имот към
конкретен минал момент. Въпросът за допустимостта на иска е разгледан в ТР
1/1997 година на ОСГК на ВС и е доразвит в ТР 4/2016 година с оглед наличие на
законодателни промени. Прието е, че оспорването на правото на собственост върху
земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице
при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или
възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или
за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на
сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо.
Спор по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице и когато предмет на установяване е точното
местоположение на имота. Винаги предмет е имот, който има характеристиката
земеделска земя към момента на колективизацията без значение дали към момента
на разглеждане на делото статутът му е променен, включен или не в
регулационните граници на населено място.
Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят
собственост спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на ТКЗС и то
във връзка с евентуалното му възстановяване. Процесуалната допустимост на иска
или легитимацията на страната, която го предявява - наличието на правен интерес
- е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно.
В настоящия
казус от представеното към исковата молба Решение №7883 от 04.04.1994г. на
ОСЗГ-Троян, понастоящем ОСЗ-Троян се установява, че е възстановено правото на
собственост на Х. П.Д. в съществуващи възстановими/стари
реални граници на недвижими имоти, подробно описани в решение, в т.4 от което
е възстановен и проц.недвижим имот. От
представеното у-ние за наследници от
26.10.2016г. на Кметство с.О., общ.Троян
се установява, че ищцата е наследник на П. М. и Х. Д.. Реституцията е в рамките на имот,
представляващ нива от 2,500 дка, шеста категория, находящ се в землището
на с.О., в местността Б., при граници:
н.ци В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л., за който е безспорно, че има решение
за възстановяване, а не отказ.
С оглед
горното и при ясните твърдения на ищцата съдът приема, че за нея е налице
единствената форма на искова защита по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ да установи и
докаже твърденията си, че именно процесния имот
е идентичен с имота, собственост на праводателя на ищцата и реституиран
с Решение на ПК.
Приемайки
иска за допустим и въз основа на всички събрани по делото и гласни и писмени
доказателства, включително и от заключенията на вещите лице – К. и Ч. СТЕ и на вещото лице Ц.
по приетата съдебно-графологическа експертиза, които съдът кредитира напълно
като обективни и компетентни, настоящият съдебен състав намира иска и за
основателен и за доказан. В подкрепа на извода за основателност и доказаност на
иска с правно осн. чл.14 , ал.4 ЗСПЗЗ съдът излага следните мотиви:
С доклада по делото съдът е указал на ищцата, че
следва да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяното от нея право на собственост върху процесния имот към момента на
кооперирането на имота в ТКЗС, т.е. да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, въз основа на които черпи за себе си положителни права
съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК, а ответницата - своите възражения.
Съдът намира за безспорно установено и доказано
твърдението на ищцата, че е наследница по закон на П.Д.М. и Х. П. Д., с което
установява и доказва активната си процесуално правна легитимация.
Ищцата доказа, че нейния праводател е придобил имота
преди масовизацията, момента на придобиване
и начина на придобиване.
Установи се, че в нейна полза, в качеството и на
наследник на Х.П.Д.е постановено Решение на ПК №7883 от 04.04.1994година, с което
се възстановява право на собственост в стари възстановими реални граници на наследниците на Х.П.Д.на земеделски земи в
землището на с. О., като в т. 4 от решението е отразен процесния имот, а именно
нива с площ 2,500 дка, находяща се в м. Б.
от землището на с. О., шеста категория, при граници: н-ци В.И.Г., път, К.Т.,
дол, Н. М. и М.И.Л..
Въз основа на ангажираните гласни и писмени доказателства по делото се
установяват и доказват твърденията на ищцата, че нейния праводател е бил
надлежен носител на вещното право върху процесния спорен имот с № 53707.45.2 по КККР , който е
идентичен с имот № 045002 по КВС.
Нещо повече, доказани са и
твърденията на ищцата въз основа на заключенията на вещите лица инж. К. и инж. Ч.,
че е налице идентичност на имотите по нотариалните актове, образуващи нива от
2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.О., Община Троян,
Ловешка област в местността "Л.Л." при граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т.,
дол, Н.М., М.И.Л., с част от поземлен имот № 53707.45,2 от 1859кв.м. по
кадастралната карта на с.О.,целият с площ от 2070кв.м. при съседи : имот №
53707.45.4 № 53707.45.89, № 53707.45.90, № 53707.45.7, №53707.45.6, №
53707.45.3, № 53707.44.1, № 53707.45.115, като е установено от заключенията на експертите, че имоти в
местността „Б.кото" са възстановявани в местността „Л.Л.", но според
вещите лица, независимо по какви причини имотът е записан в местността „Б.кото",
в нотариалните актове и договора
безспорно е установено по описанието на съседите, наличието на реалните граници
и квадратура неговото местонахождение върху част от имот № 53707.45.2 и върху
имот № 53707.45.3.
Безспорно се
установи, че със заявление вх. № 1163/22.05. 1992г., подадено от И. П. П., като
наследник на И. И. Х. П./К./ и наследодател на
ответницата, е заявена нива от 0.1 дка в местността „Л.Л.",
в землището на с.О., а с Решение № 4037/ 11.08.1993г. е
възстановено правото на собственост в пункт 4 върху нива от 0.100 дка,шеста
категория, находяща се в местността „Л.Л." при граници : И.Д., Б.М., Х.В.,
като е посочено,че правото на собственост върху този имот е установен с
нотариален акт № 129 издаден по нот. дело №83/1932г.
Този имот от 0,100дка, в КККР е отразен като имот № 53707.45.2, който имот е с квадратура от
2.070 дка. и който в КВС на с.О. е бил
записан на неустановен собственик и за който ищцата вече е притежавала скица -
проект, издадена от ПК- Троян.
Т.е. дори и
само при прочит на отразеното в реституционните решения е видно, че по площ, местоположение и съседи имотите са
различни, което е установено чрез съдебно-техническите експертизи, гласните
доказателства, а не и на последно място се доказват твърденията на ищцата.
Въз основа на гласните доказателства допуснати в
полза на ищцата, които съдът кредитира и като обективни и като преки и
непосредствени а и напълно
кореспондиращи и със заключението на в.л. К.К. и в.л. М.Ч., съдът извежда
извода, че Х.П.Д./праводател на ищцата/ е била собственик на нива от 2,500дка,
шеста категория, находяща се в местността „ Л.Л./ при граници: н.ци на В.И.Г.,
път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л., от която нива 1859 кв.м. попадат в поземлен имот
№ 53707.45.2 по кадастралната карта на с.О., целият с площ от 2070кв.м. при
съседи : имот № 53707.45.4; № 53707.45.89; № 53707.45.90; № 53707.45.7, №
53707.45.6, № 53707.45.3, № 53707.44.1, № 53707.45.115.
Възраженията на ответницата затова, че спорният имот
е принадлежал на нейният праводател, че е идентичен с възстановения и с Решение
№ 4037/ 11.08.1993г. имот, въз основа на ангажираните от нея доказателства
останаха напълно недоказани.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищцата при
условията на пълно и главно доказване е установила и доказала твърденията си за
принадлежността на правото на собственост на нейния наследодател, поради което
искът следва да бъде изцяло уважен.
С оглед постигане на пълна прецизност при последващо
вписване на настоящото Решение съдът приподписва изготвената от вещото лице инж.М.Ч.
комбинирана скица към СТЕ, приложена на л. 328 по делото, която скица става
неразделна част от Решението.
По
отношение на откритото производство по
оспорването на представения по делото Договор за продажба на недвижим имот от
16.11.1928година, съдът, съобразявайки заключението на вещото лице Ц.Ц. по
реализираната съдебно-графологична експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото
като обективна, безпристрастна и компетентна, по която експерта е категоричен,
че подписът за „Продавач“ в Договор за продажба на недвижим имот от
16.11.1928година е изписан от Н.М.Г., а за „Купувач“ – от П. Д. М., счита,
че същият е истински, т.е. оспорването не е доказано.
По отношение на направеното от ищцата възражение
срещу валидността и материалната законосъобразност на Решение №4037/11.08.1993г.,
с което е възстановено правото на собственост в пункт 4 върху нива от 0.100
дка,шеста категория, находяща се в местността „Л.Л." при граници: И.Д., Б.М.,
Х.В...
Безспорно се установи, че със заявление вх. № 1163/22.05.
1992г., подадено от И. П. П., като наследник на И. И. Х. П./К./ и наследодател
на ответницата, е заявена нива от 0.1 дка в местността
„Л.Л.", в землището на с.О., а с Решение № 4037/ 11.08.1993г. е възстановено
правото на собственост в пункт 4 върху нива от 0.100 дка, шеста категория,
находяща се в местността „Л.Л." при граници : И.Д., Б.М., Х.В..
Това решение има конститутивно действие, а по своето
естество представлява индивидуални административен акт, постановен в
едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ПК, в което
се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито
пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице
оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен
имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията
си в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като повдигне
възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение,
която възможност е утвърдена в практиката на ВКС при действието на чл.17, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия казус.
При това
положение съдът следва да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ПК
и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно.
Заявения за възстановяване имот е нива от 0.1 дка в
местността „Л.Л.", в землището на с.О. и с Решение № 4037/ 11.08.1993г. е
възстановено правото на собственост в пункт 4 върху нива
от 0.100 дка,шеста категория, находяща се в местността „Л.Л." при
граници : И.Д., Б.М., Х.В..
В случая процесното решение на Поземлената комисия е
изготвено в предвидената от закона форма от компетентен административен орган според
правилата на териториалната и материалната компетентност при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целите на закона.
Съобразно с изложените
по-горе доводи съдът приема, че са били налице пречки за реституция на нива от
0.100 дка, шеста категория, находяща се в местността „Л.Л." в землището на
с.О., попадаща в имот №53707.45.2 по
кадастралната карта на с.О., целият с площ от 2070кв.м. при съседи : имот №
53707.45.4; № 53707.45.89; № 53707.45.90; № 53707.45.7, № 53707.45.6, №
53707.45.3, № 53707.44.1, № 53707.45.115.
Тъй като съдебния контрол е косвен, съдът изследва
въпроса за нищожността/незаконосъобразността на административния акт само, ако
то е от значение за резултата по поставения за разглеждане граждански спор.
Изследването се извършва само в мотивите, като заключението относно
нищожността/незаконосъобразността на административния акт се отчита и се взема
предвид как то се отразява на спорното право, по което само и единствено се
постановява решение /диспозитив/.
По направеното с отговора на исковата молба „оспорване“
на Решение на ОСЗ-Троян №7883 от 04.04.1994г.:
С изготвеното
по реда на чл.140 от ГПК определение, съдържащо проекто-доклад, съдът е приел,
че оспорването е по смисъла на чл.17 ал.2 от ГПК срещу валидността и
материалната законосъобразност на това решение, като ответната страна в първото
по делото с.з., чрез своя проц.представител /присъствал лично видно от съдебния протокол стр.90-95/ не е направила възражения.
В проведеното
на 12.07.2018г. /четвърто по ред открито с.з./, проц.представител на ответната
страна – адв.В.А. прави искане за
откриване производство по оспорване на представеното Решение
на ОСЗ-Троян №7883 от 04.04.1994г. по реда на чл.193 ал. 1 от ГПК като
твърди, че оспорването с отговора на исковата молба е в смисъл на документ с
невярно съдържанието, а не незаконосъобразен, като административен акт, което
искане съдът е оставил без уважение, като преклудирано и е изложил аргументите
си в постановено по делото протоколно определение от същата дата /л.255-гръб и
256/.
В тази връзка
изложените от адв.А. твърдения в представената по делото писмена защита
досежно неоснователността на иска, позовавайки се на „оспорването по реда на
чл.193 ал.1 от ГПК на Решение на ОСЗ-Троян №7883 от 04.04.1994г.“ са
несъстоятелни.
По иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК, с
който се иска отмяна на констативен нот.акт №86, том.V, рег.№6862 по нот.дело№735/2008г. на нотариус Д.К., район на действие РС-Троян, за
собственост върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ и придобити по
наследство, съдът намира
следното: Констативният нот.акт е документ, който само установява, а не поражда
права. В качеството му на охранителен акт, той не се ползва със сила на
присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя, може да
доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето, легитимиращо се като
собственик, не е собственик. В конкретния случай, посредством заявено с
исковата молба искане, ищцата е оспорила правата на ответницата Ц.И.Ц. по констативния
нот.акт и по делото е установено, че удостовереното с него в т.1, не отговаря
на действителното правно положение. Съобразно
ТР № 178/1986г. при установяване правото на собственост на ищеца по иск
за собственост, нотариалния акт, който легитимира ответника като такъв, дори и
да не е направено изрично искане по чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ. чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен. Такъв е процесният случай. Представеният
констативен нот.акт №86, том.V, рег.№6862 по
нот.дело№735/2008г. на нотариус Д.К.,
район на действие РС-Троян с оглед на изложените по-горе доводи, не
легитимира ответницата като собственик на описания в т.1 от нот.акт имот,
поради което актът следва да бъде отменен. По съществото си отмяната на
нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска за собственост,
която съдът присъжда служебно, ако за това са налице основания, дори ищецът да
не е направил искане в този смисъл. Предвид възприетото по-горе от настоящия
съдебен състав, че наследодателя на ответницата не е собственик на процесния
имот, следва да се уважи като основателно искането по чл.537 ал.2 от ГПК за
отмяна на Нотариален.акт №86, том.V, рег.№6862 по нот.дело№735/2008г. на
нотариус Д.К., район на действие
РС-Троян, за собственост върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ и
придобити по наследство в т.1, отнасяща се за ПИ – нива, пета категория, с площ от 2,070 дка, представляваща имот с
идентификатор №045002 в землището на с.О. с ЕКАТЕ 53707, община Троян, находящ
се в местността „Л.Л.“, при граници и съседи: Имот с №045003,
индивид.застрояване, Имот №045006, Нива на Д. С. М., Имот №045086, Нива на
насл. На М.Р.Г., Имот с №045004, Нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, Имот с
№000137, Полски път на Община Троян, за
който се установи, че е собствен на
ищцата.
При този изход на спора съдът на основание чл. 78 ,
ал.1 ГПК присъжда в полза на ищцата всички сторени от нея съдебно деловодни
разноски в общ размер на 1265.98 /хиляда
двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Троянски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцата Х.П.Н., ЕГН ********** и ответницата Ц.И.Ц., ЕГН **********,
че към
момента на кооперирането на имота в ТКЗС през 1955-56 година, НАСЛЕДОДАТЕЛКАТА
на ищцата - Х.П.Д.- починала на 15.03.1999г. е БИЛА СОБСТВЕНИК на: НИВА от 2.500 дка, шеста
категория, находяща се в землището на с.О., Община Троян, Ловешка област в
местността "Л.Л." при граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л., от която нива 1859 кв.м. попадат в поземлен
имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с.О., целият с площ от 2070кв.м.
при съседи: имот № 53707.45.4 № 53707.45.89, №53707.45.90, № 53707.45.7, №
53707.45.6, № 53707.45.3, № 53707.44.1, № 53707.45.115, заключен между букви
А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица – Приложение 1, изготвена от вещото лице
инж.М.Ч., приобщена на л.328 от делото и преподписана от съда, която
представлява неразделна част от решението, на основание чл.14 , ал.4 ЗСПЗЗ
.
ОТМЕНЯ на основание чл.537
ал.2 от ГПК Констативен нотариален акт
за собственост на недвижими имоти №86, том.V, рег.№6862 по нот.дело№735/2008г.
на нотариус Д.К., район на действие
РС-Троян, с който в т.1, ответницата и
нейната праводателка са признати за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ и
придобит по наследство поземлен имот, издаден въз основа на Решение №
4037/11.08.1993г. на ПК-Троян, /с което е възстановено правото на собственост в
пункт 4 върху нива от 0.100 дка, шеста категория, находяща се в местността „Л.Л."
при граници : И.Д.. Б.М., Х.В.,/ който поземлен имот по нотариалния акт
представлява: нива, пета
категория, с площ от 2,070 дка,
представляваща имот с идентификатор №045002 в землището на с.О. с ЕКАТЕ53707,
община Троян, находящ се в местността „Л.Л.“, при граници и съседи: Имот с
№045003, индивид.застрояване, Имот №045006, Нива на Д. С. М., Имот №045086,
Нива на насл. На М.Р.Г., Имот с №045004, Нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, Имот с
№000137, Полски път на Община Троян.
ОСЪЖДА
Ц.И.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Х.П.Н., ЕГН **********,*** СУМАТА
от 1265.98 /хиляда двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/
лева сторени от ищцата съдено деловодни разноски пред настоящата
инстанция на основание чл.78,ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните по делото .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: