РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Смолян, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900039 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по молба на В.Б. от с. Рибница, чрез адв. В.Т., в която се
твърди, че същият бил ловец и член на Ловно рибарско сдружение – Мадан
/ЛРС – Мадан/ и ловно-рибарска дружина – гр. Рудозем /ЛРД – Рудозем/.
Твърди, че през 2018г. на общо събрание на дружината било взето
решение за мотивирано предложение до Управителния съвет /УС/ на ЛРС-
Мадан, да му бъде наложено наказание изключване от сдружението. На
заседание на УС на ЛРС-Мадан, проведено на 08.11.18г., след изслушване на
ищеца и гласуване, решението не било прието. Въпреки това, на следващото
общо събрание на дружината на 09.03.2019г. отново било взето решение за
мотивирано предложение до УС на ЛРС, за налагане на наказание
изключване от сдружението.
Твърди, че на заседание на 10.10.2019г. УС на ЛРС - Мадан взел
решение за налагане на наказание изключване на ищеца като член на
сдружението. В решението на УС не били посочени нарушения на устава,
които давали основание за изключване, а изключването било извършено на
основание чл. 25, ал. 2, б.“ж“ от устава, по предложение на ловната дружина.
1
Според ищеца, решението било постановено в нарушение на ЗЮЛНЦ и
устава на сдружението, тъй като не били посочени конкретни мотиви и факти.
Ищецът бил поканен да присъства на събранието на 09.03.2019г. и след
прочитане на дневния ред разбрал, че ще се обсъжда изключването му.
Мотивите били, че не участвал при провеждането на ловно-стопански
мероприятия. В своя защита ищецът посочил, че никога не бил уведомяван за
планираните и провеждани ловно-стопански мероприятия, и на следващо
място представил платежни нареждания, с които заплатил сумата от 90лв. за
2018г. и 2019г., като компенсация за неприсъствие на три дни ловно-
стопански мероприятия. Тази компенсация била гласувана от общото
събрание на дружината и била в смисъл, че при невъзможност за участие три
пъти на такива мероприятия, следвало да се заплаща по 30 лева като
компенсация.
Ищецът твърди, че на заседанието на УС бил посочен същият мотив за
изключването му, а от своя страна той представил квитанциите за заплатени
три отсъствени дни и обяснил, че не бил уведомяван за планираните
мероприятия. Поддържа, че членовете на УС не погледнали тези квитанции,
и въпреки че били представени доказателства за откупени три работни дни,
било прието решение за изключване на ищеца като член на ЛРС-Мадан и
ЛРД- Рудозем. Поддържа, че при предходно заседание на УС тези мотиви
били гласувани като неоснователни и решението не било прието.
Ищецът обжалвал решението на УС на ЛРС Мадан пред общото
събрание на сдружението. С писмо бил уведомен, че на 04.06.21г. щяло да се
проведе такова и на указаната дата се явил, но бил уведомен от членовете на
общото събрание, че било взето решение да не му бъде дадена думата и по
този начин не успял да вземе отношение по изложените мотиви за
изключването му.
Ищецът твърди, че решението на УС на ЛРС-Мадан за изключването
му, потвърдено на заседание на общото събрание на сдружението от
04.06.21г., било неправилно и незаконосъобразно, като не били налице
основания и мотиви за това. Непредставяйки конкретни факти и
несъобразявайки представените доказателства било препятствано правото му
и възможността му за защита.
Моли съда да постанови решение, с което отмени решение на общото
2
събрание на ЛРС Мадан от 04.06.21г., с което било потвърдено наложеното
му наказание на УС на сдружението – изключване от членство в ЛРС-Мадан
на основание чл. 25, ал. 2, б. „ж“ от устава на сдружението. Претендира
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника. Не било спорно, че ищецът
бил член на ЛРС Мадан. Решението за изключването му било взето от
дружината през 2019г. и потвърдено през същата година от УС на
сдружението. С оглед пандемичната обстановка през 2020г. не било
провеждано заседание на общото събрание на сдружението и жалбата на
ищеца била разгледана на 04.06.21г. За 2019г., 2020г. и 2021г. ищецът бил
плащал дължимия членски внос, поради което имал право на иск срещу
решението на колективен орган на управление на сдружението.
Поддържа, че през 2019г. било взето решение на общото събрание на
ЛРД Рудозем за изключването му. Според ищеца, той бил изключен
единствено поради неучастие в ловно-стопански мероприятия. Това обаче
била само една от причините. В протокол от ОС на ЛРД Рудозем изрично
било посочено, че Б. не изпълнявал решения на ръководството на дружината,
извършвал действия насочени срещу интересите, независимостта и
единството на дружината и сдружението, а в заседание на УС от 10.10.19г.
било посочено и неучастието в стопански мероприятия.
Не било вярно твърдението в исковата молба, че на общото събрание
на сдружението от 04.06.21г. на ищеца не му била дадена думата. Напротив,
от протокола било видно, че той присъствал, жалбата му била зачетена,
дадена му била думата за изказване и мнение, и едва след като такива не били
изразени, дискусията по тази точка била закрита. Ищецът бил помолен да
напусне общото събрание преди самото гласуване, но по време на дискусията
бил там, имал възможност да вземе думата, но не го бил направил.
От правна страна ответникът счита, че искът бил неоснователен.
Налице били нарушения на три уставни разпоредби. Неизпълнението на
решения на ръководството на дружината представлявало нарушение на чл. 20,
ал. 1, пр. 1 от устава на ЛРС Мадан. Извършването на действия, насочени
срещу интересите, независимостта и единството на дружината и сдружението,
било нарушение на чл. 20, ал. 1, пр. 7 и 10 от устава, а неучастията в
стопански мероприятия било нарушение на чл. 21 от устава.
3
Според ответника, чл. 25, ал. 2, б. „ж“от устава предвиждал наказание
изключване да се налага единствено на основание решение на общото
събрание на ловната дружина, без да са налице каквито и да са други
основания, за да се приемело изключването за редовно. Безспорно такова
решение било валидно взето, и било основание за прекратяване на членството
на Б..
Според чл. 25, ал. 3 от устава, наказанието изключване се налагало от
УС след изслушване на нарушителя. На заседанието на общото събрание на
дружината от 09.03.18г. и на УС от 10.10.19г. ищецът присъствал и бил
изслушан, като решението било взето след това. Според чл. 25, ал. 3, изр. 2 от
устава, наказанието изключване се вземало с обикновено мнозинство от
всички членове на УС. В случая „за“ били гласували 9 члена, а от чл. 32, ал. 1
било видно, че УС се стоял от 15 члена, т.е. решението било взето с
необходимото мнозинство.
Според чл. 25, ал. 6, решенията на УС подлежали на обжалване в 14-
дневен срок пред общото събрание на сдружението. На основание чл. 28, т.
10, общото събрание разглеждало жалби на свои членове и на основание т. 8
можело да отмени решения на други свои органи. На заседанието от
04.06.21г. жалбата на ищеца срещу наложеното му наказание била разгледана
и за потвърждаване на наказанието гласували 48 делегата от общ брой на
делегатите 71, което означавало, че решението било надлежно прието и
процедурата по налагане на наказанието била спазена.
Ответникът поддържа, че уставът на сдружението и ЗЮЛНЦ не
предвиждали друга процедура за вземане на решения освен посочената,
поради което решението за изключване на ищеца било прието според
предвидения ред и при наличие на основания, предвидени в устава, и в този
смисъл, искът се явявал неоснователен.
Предявен е иск за отмяна на решение на общото събрание на ЛРС
Мадан от 04.06.21г., с което било потвърдено наложеното на ищеца от
управителния съвет на сдружението наказание изключване от членство в
ЛРС-Мадан.
Не са спорни обстоятелствата, че ищецът е бил член на ЛРС-Мадан,
както и че оспорваното решение е било взето след обжалване на решение на
УС.
4
Спорно е дали в решението на управителния съвет за изключване на
ищеца били посочени конкретни нарушения на устава, с посочване на
конкретни факти, както и дали решението е било мотивирано с посочване на
разпоредбите на устава и закона, които били нарушени.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените в исковата молба факти,
както и да обоснове твърдението, че постановеното решение на УС на ЛРД,
потвърдено на заседание на общото събрание от 04.06.21г., било неправилно
и незаконосъобразно.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения,
като обоснове както наличието на вменените нарушения на закона и устава от
ищеца и законосъобразното провеждане на заседанията на ловната дружина,
УС и ОС на сдружението.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Страните не спорят по относимите към делото факти. Спорът е правен
относно законосъобразността и правилността на оспорваното решение.
На 09.03.19г. общото събрание на ловна дружина – Рудозем взело
решение да се направи предложение до управителния съвет на Ловно
рибарско сдружение Мадан за изключване на В.Б. като член на сдружението
/л.19гръб/. За предложението гласували 20 от членовете на дружината, 11
били против, а двама се въздържали. Вмененото на Б. нарушение било, че
станал причина за възникване на конфликт между ЛРД Чепинци и ЛД
Рудозем, с което се работело против единството на ЛРС – Мадан.
В дадените пред общото събрание обяснения при изслушването В.Б.
обяснил, че нямал вина за скандал със съседна дружина.
На 10.10.19г. Управителният съвет на ЛРС-Мадан взел решение за
изключване на В.Б. от ЛРД Рудозем към ЛРС Мадан, с 8 гласа 3, 0 против и 2
въздържали се, на основание чл. 25, ал. 2, б. „ж“ от устава на ЛРС – Мадан,
т.е. по мотивирано предложение на общото събрание на дружината /л.24,
гръб/ за следните нарушения: 1. С поведението си обидил цялото общо
събрание, проведено на 09.03.14г.; 2. Не изпълнявал решенията на
ръководството на дружината; 3. Не изпълнявал ловно-стопанските
мероприятия, залегнали в устройствения план на дружината, т.е. нарушения,
5
различни от тези, за които общото събрание на дружината е предложило
изключване. В дадените обяснения пред управителния съвет, В.Б. е оспорил
нарушенията.
С решение от 04.06.21г. на общото събрание на ЛРС Мадан, по жалба
срещу решението на УС на ЛРС – Мадан от 10.10.19г. за изключване на В.Б.,
събранието потвърдило изключването на основание чл. 25, ал. 2, б. „Ж“ от
устава, с 48 гласа за, 0-против и 5 въздържали се.
Представени са и неоспорени покани за свикване на общите събрания
и управителен съвет, както и списъци на присъстващите на събранията,
удостоверяващи кворума и мнозинствата на взетите решения.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е предявен от надлежна страна, член на ЛРС – Мадан /л.5-6/, д
срока по чл. 25 ЗЮЛНЦ, затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е основателен.
Наказанието изключване на член на Ловно-рибарско сдружение Мадан
може да бъде наложено при нарушенията, предвидени в чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
устава на сдружението.
Всяко отделно нарушение представлява отделен фактически състав,
който трябва да отговаря на основните признаци на нарушението от
обективна и субективна страна, т.е. да е уточнено от кого, къде, кога е
извършено, при какви обстоятелства, дали е извършено съзнателно или по
непредпазливост. Това описание на нарушението е един минимален стандарт,
който без да превръща органите на сдружението в съдебен орган, дава
възможност както на органа да прецени да наложи най-тежкото наказание
изключване за определено нарушение, така и на члена на сдружението да се
защити. Необходимо е също да се посочат доказателства, които установяват
нарушението, за да е възможна проверката на вмененото нарушение.
В случая тези минимални изисквания не са изпълнени – общото
събрание на дружината е посочило едно нарушение като основание за
изключване, управителният съвет е добавил нови неконкретизирани
нарушения, а общото събрание на сдружението е потвърдило решението за
изключване, без да обсъди фактите и да прецени доказани ли са нарушенията.
Затова оспорваното решение противоречи на чл. 25, ал. 1 и 2 от устава на
сдружението и чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, поради което следва да бъде отменено.
6
Ответникът следва да се осъди да плати на ищеца 330 лв. разноски по
делото, от които 30лв. държавна такса и 300лв. адвокатски хонорар.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 25 ЗЮЛНЦ по иск на В. ХР. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. См., ул. Арх. П. П. № 1, вх. Г, ап. 34, адв. В. Т.,
решение на общото събрание на Ловно-рибарско сдружение Мадан, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Мадан, ул. Обединение №
36, представлявано от Св. Ч. от 04.06.21г., с което е било потвърдено
наложеното му с решение от 10.10.19г. на УС на ЛРС-Мадан наказание
изключване от сдружението, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ЛРС Мадан да заплати на В. ХР. Б. разноски по делото от
330лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
7