№ 7210
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110111159 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. ...... г. на П. Г. Д. срещу И. Н. М..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, сумата в размер на 15000 лева – главница – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в клеветнически твърдения и обиди, преписване на
престъпление, които е претърпял в резултат на разпространени публично в телевизионно
излъчване клеветнически твърдения и обиди и приписване на престъпление спрямо ищеца в
периода от 21.06.2021 г. до 07.07.2021 г., както следва: на 21.06.2021 г. в интервю, дадено
пред журналиста ........; на 06.07.2021 г. в интервю, дадено пред журналиста ........; на
07.07.2021 г. в предаването ............
Ищецът твърди, че на 21.06.2021 г. в интервю, дадено пред журналиста ........,
ответникът е направил следното изявление: „.......... ......? ......... ....... ....... ................“ Твърди,
че в същите посочени по-горе предаване и телевизия, на 06.07.2021 г. ответникът отново е
коментирал изложените обстоятелства, като е заключил „........“. Твърди, че на 07.07.2021 г.
в предаването ............ ответникът е направил следния коментар по отношение на ищеца:
„..............…. ........“.
Твърди, че горните изявления на ответника разгласяват позорни обстоятелства и
клеветнически твърдения за ищеца, като му приписват престъпление по смисъла на чл. 288
НК. Евентуално твърди, че тези твърдения са обидни по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2,
предл. второ, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, доколкото същите са унизителни за честта и
достойнството на ищеца. Твърди, че изявленията на ответника са опетнили репутацията му и
са се отразили тежко при изпълнение на служебните му задължения като .....
Поради изложеното предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва
действително да е отправял посочените изявления, но счита, че в настоящия случай не са
налице нито обида, нито клевета според техните легални дефиниции. Твърди, че анализът на
съдържанието на статията не сочи противоправно поведение на ответника. Счита, че
статията не е причинила твърдяното от ищцата увреждане и че не е изпълнен състава на
чл.45 ЗЗД и смята, че при това положение следва да бъде отхвърлен. Не намира основание
деянието да се счита противоправно, не били налице клевети и обиди, а твърденията в
1
процесната статия не са били такива за факти, а оценка на действията на ищцата. Твърди, че
не е доказана причинно-следствената връзка между деянието и посочените от ищцата
увреждания. Твърди наличие на други обстоятелства, от които биха могли да са настъпили
претендираните болка и страдание от ищеца.
Претендира разноски по делото.
След служебна справка и въз основа на постъпилите по делото съдебни книжа по
НДЧХ № 11501/2021г. по описа на СРС, 104 с-в се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство ищецът е предявил за съвместно разглеждане и граждански
искове за сума в общ размер от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, причинени от ответника, в резултат на
разпространени публично телевизионно излъчване клеветнически твърдения и обиди и
приписване на престъпление спрямо ищеца в периода от 21.06.2021 г. до 07.07.2021 г., както
следва: на 21.06.2021 г. в интервю, дадено пред журналиста ........; на 06.07.2021г. в интервю,
дадено пред журналиста ........; на 07.07.2021 г. в предаването ............ които не са допуснати
за съвместно разглеждане от наказателния съд.
В съдебно заседание, проведено на 08.03.2024 г., страните се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея,
съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице
при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По същество съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Между страните не се спори, че ответникът е автор по време и място на процесните
изказвания.
Страните също така не спорят, а и тези обстоятелства се установяват от
представените по делото писмени доказателства - 2 броя дипломи и заверен препис на
трудова книжка, че ищецът е завършил юридически факултет на ........
Спорно по делото е обстоятелството дали с описаните изказвания ответникът е
реализирал фактическия състав на деликтно поведение, респективно дали ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с тях.
...........
Съдът кредитира в тази част показанията на свидетеля ........... като достоверни,
съобразявайки, че същият не е заинтересован пряко от изхода на делото в полза на някоя от
страните, възпроизвежда ясно и последователно непосредствено възприети от ищеца
обстоятелства, които се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал., като в останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са
ирелевантни към предмета на доказване на правния спор.
Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват
обстоятелства, релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими,
съдът не ги обсъжда.
При така събраните по делото доказателства и за да прецени доколко авторството на
процесните изказвания е противоправно, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 15000 лева – главница – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в клеветнически твърдения и обиди,
преписване на престъпление, които е претърпял в резултат на разпространени публично в
2
телевизионно излъчване клеветнически твърдения и обиди и приписване на престъпление
спрямо ищеца в периода от 21.06.2021г. до 07.07.2021 г., както следва: на 21.06.2021 г. В
интервю, дадено пред журналиста ........; на 06.07.2021г. в интервю, дадено пред журналиста
........; на 07.07.2021 г. в предаването ............
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, виновно
причинени другиму.
Основателността на сезиращия съда иск за ангажиране деликтната отговорност на
ответника се предпоставя от установяване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както следва: деяние (волеви акт, извършен чрез действие или
бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца),
настъпили неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и възникналия вредоносен резултат, и вина. В приложение разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на визираните
обективни елементи от правопораждащия фактически състав, а субективният елемент –
вината, се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение
и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.
1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал. 1 от
Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на
законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39, ал. 2,
според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В
същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения.
Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“.
Според чл. 10, ал. 2 „ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на
безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията
или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на процесните
изрази следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на
ищеца по чл. 32 КРБ и правото на мнение, гарантирано от чл. 39, ал. 1 КРБ. Едно изявление
е противоправно, само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и
доколкото това изявление не е вярно.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета“ от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
3
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В този смисъл, предмет на клевета могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на
пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът
твърди пред трети лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил.
Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1
НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между обидата и отрицателното мнение, което по същество представлява критика към
някого. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни
и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития.
Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и
практиката и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата на тази информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил.
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявения иск на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на
ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те
могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения
(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ІV ГО, ВКС; решение № 86 от
29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV ГО на ВКС и др.).
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че процесните
изказвания на ответника не са клеветнически или обидни. По същество изказванията не
съдържат нито обективно унизителни за честта или достойнството на ищеца обиди, нито
твърдения в извършването на престъпление. Изказванията на ищеца са твърде общи, не
съдържат конкретни неверни твърдения, накърняващи честта и достойнството на ищеца,
като изискват смислово тълкуване и субективна интерпретация, поради което не могат да се
квалифицират като клеветнически. Евентуални внушения, които могат да бъдат изведени от
контекста на думите, са в рамките на субективните интерпретации и поради това не могат да
бъдат квалифицирани като клевета. Изказванията не съдържат и накърняващи честта или
4
достойнството конкретни твърдения. В случая, макар и негативна от страна на ответника, се
касае за лична и професионална оценка на ищеца, а не за твърдение за факт за извършване
на престъпление във връзка със служебните му задължения по смисъла на чл. 288 НК. Касае
се до отрицателно мнение за ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че негативните
оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, каквато по делото се установи, че е ищецът, не пораждат отговорност, освен ако не
засягат достойнството на личността, когато разгласените думи и изрази са персонални
нападки и нямат отношение към професионалната дейност на пострадалия. Публичните
личности претендират да извършват активна общественополезна дейност и негативната
критика към тях е очаквана и допустима. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена само в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, като тя е приложима не само по отношение на
информация или идеи, които се възприемат благоприятно, но и за изявления, които се
възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи (в този смисъл: решение по гр. д.
№ 1376/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 92/2009 г., III г. о. на ВКС, решение
по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., решение по гр. д. № 2808/2016 г., ІV г. о. на ВКС, решение
по гр. д. № 970/2020 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че цитираните в исковата
молба изказвания на ответника по адрес на ищеца в посочените телевизионни предавания не
съдържат нито клеветнически, нито обидни твърдения, като същите не могат да се
квалифицират по принцип като противоправни. Общото внушение, което се създава от
изказванията поотделно и в тяхната съвкупност, съставлява субективна преценка на
действията и качествата на ищеца, която, макар и негативна, е позволена от закона.
Доколкото поведението на ответника не е противоправно, ищецът няма право на
обезщетение дори и обективно да е претърпял неимуществени вреди, поради което и
предвид липсата на елемент от фактическия състав на спорното право по чл. 45, ал. 1
ЗЗД (противоправност на извършените действия), предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е
да заплати сторените от ответника разноски. Последният е представил списък по чл. 80 ГПК
и е представил доказателства, че реално е извършил разноски по делото в 1500 лева за
адвокатски хонорар, съгласно договор за правни услуги, поради което претендираната от
ответника подлежи на присъждане в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ......... срещу И. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: ........ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, сумата в размер на 15000 лева – главница – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в клеветнически твърдения и обиди, преписване на
престъпление, които е претърпял в резултат на разпространени публично в телевизионно
излъчване клеветнически твърдения и обиди и приписване на престъпление спрямо ищеца в
периода от 21.06.2021 г. до 07.07.2021 г., както следва: на 21.06.2021 г. в интервю, дадено
пред журналиста ........; на 06.07.2021 г. в интервю, дадено пред журналиста ........; на
07.07.2021 г. в предаването ........., като неоснователен.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ......... да
заплати на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ........ сумата от 1500 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6