Р Е Ш Е
Н И
Е № 260072
гр. Пловдив, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.08.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 174 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от Й.Т.Т., ЕГН **********
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, допълнена и уточнена с молба от 30.01.2020 г.,
с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 124
лева, недължимо платена сума по клауза възнаградителна лихва по договор за
потребителски заем № ***
и на сумата в размер на 1308.04 лева, недължимо платена по клауза за неустойка
по същия договор, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 08.01.2020 г. до окончателното плащане. Твърди се, че претендираните суми са
платени по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11,
ал.1, т.9, т.10, т.11, ал.2, чл.10, ал.1 от ЗПК или евентуално поради нищожност
на клаузите, съответно за възнаградителна лихва и неустойка, поради противоречие
с добрите нрави, а за клаузата за неустойка и поради заобикаляне на закона –
чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със закона – чл.71 ЗЗД и чл.33 ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател,
а ответника заемодател. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на
посочени в исковата молба основания, както и били недействителни клаузите за
възнаградителна лихва и за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които са
заплатени сумите за възнаградителна лихва и неустойка са валидни – в това число
целия договор за заем и клаузите в него, уреждащи възнаградителната лихва и
неустойка. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Счита, че
исковата молба е нередовна. Признава, че ищецът е платил по договор за кредит №
***
сума в размер на 368.94 лева – по клауза за възнаградителна лихва и сума в
размер на 2238.40 лева – по клаузата за неустойка.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, ищецът е посочил конкретно
обстоятелствата, на които основава претенциите си.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в
размер на 368.94 лева – по клауза за
възнаградителна лихва и сума в размер на 2238.40 лева – по клаузата за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по
договор за паричен заем № ***, както и
недействителност на договора за кредит и клаузите за възнаградителна лихва и
неустойка на посочените в исковата молба основания, в това число, че договорът
за кредит е изготвен с шрифт по-малък от 12. В тежест на ответника е да докаже
валидно сключен договор за паричен заем и валидни клаузи за възнаградителна
лихва и за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, основание за задържане на платените суми.
С
определение от
18.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че сa сключили договор за паричен заем № *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са
уговорени клаузи за възнаградителна лихва и клауза за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът признава, че ищецът е
заплати по договора за заем сума в размер на 368.94 лева – по клауза за
възнаградителна лихва и сума в размер на 2238.40 лева – по клаузата за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК.
След изследване
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от договора
за заем /л.16/,
в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 30 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и
доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се
посочват условията за прилагането му.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от
договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия
срок на договора, а именно 429.20 лева /разликата между предоставения кредит в
размер на 5000 лева – чл.2 и общо дължима сума по договора 5429.20 лева – чл.2,
т.7, който размер е фиксиран за целия период на договора.
В чл.2, т. 7
от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 5429.20
лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 33.80 % – реквизити по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него,
което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена
към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността
на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена
и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно
допусканията при изчисление на ГПР.
Видно от договора за кредит в него се
съдържа погасителен план, посочен е размера на вноските, техния брой,
периодичност на плащане и падежна дата – чл.2, т.2, т.3, т.4 и т.5, чл.4, ал.2 от договора. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число
главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни
лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Видно
от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са инкорпорирани
в самия договор, като всяка една от страниците на договора е подписана от
кредитополучателя, който не е оспорил подписа си.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.1 от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
В исковата молба, уточнена и допълнена с молба от 30.01.2020 г., ищецът е
навел довод, че договорът за кредит е недействителен, доколкото текстът му е
изготвен с шрифт по-малък от 12,
което е в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК.
В тази връзка по делото е изслушана Съдебно-техническа експертиза, по искане на ищеца /л.62/, от която се установява, след изследване на оригинала на договора за кредит от вещото лице, че навсякъде в текста на договора, размерът на шрифта е 11.3 pt.
С оглед изложеното съдът приема, че текстът на договора не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно същият е с по-малък шрифт от 12 pt,
предвид което на основание чл.22,
вр. с чл.10, ал.1 ЗПК договор за паричен заем № *** е изцяло недействителен.
Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая като безспорно между страните
е отделено, че ищецът е заплати по договора за заем сума в размер на
368.94 лева – по клауза за възнаградителна лихва и сума в размер на 2238.40
лева – по клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. С оглед цитираната
разпоредба, така платените суми се явява недължимо платени и подлежат на
връщане.
С молба от 30.01.2020 г., ищецът е предявил иск за
връщане на сума, платена за възнаградителна лихва в размер на 124 лева и сума в
размер на 1308.04 лева – сума, платена по клауза за неустойка, като с оглед
диспозитивното начало, именно тези суми ще му бъдат присъдение. Ищецът не е
направил искане по реда на чл.214 ГПК за увеличаване на размера на предявените
искове.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявените от ищеца искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, сумите
следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.01.2020 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни, като предвид изхода на спора, право на разноски се пораждат за
ищеца. Същият доказа следните разноски – 139.53 лева – платена държавна такса
/л.24/ и 150 лева – платен депозит за СТЕ /л.50/. Общо разноски, които ще се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 289.53 лева.
По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 396.32 лева с ДДС /с оглед интереса в общ размер на 1432.40 лева –
претенциите произтичат от едно основание – недължимо платени суми по договор за
заем, поради което се дължи едно възнаграждение, а не две отделни/, която сума
ще се присъди в пълен размер, с оглед уважената част от претенциите.
Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, доколкото същото е определено от съда с оглед минимума предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от
1000 лева до 5000 лева, по чл.7, ал.2, т.2.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 124
лева,
недължимо платена сума по клауза възнаградителна лихва по договор за
потребителски заем № *** и сумата в
размер на 1308.04
лева,
недължимо платена по клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от договор за потребителски заем № ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.01.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 289.53 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 396.32 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд;.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ