№ 7078
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110125682 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. С. М., ЕГН
**********, чрез адв. К., в която са предявени обективно съединени искове
срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК ., за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5945102
от 18.07.2023 г. на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, а в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на следните клаузи:
1) клаузата на чл. чл. 1, ал.3, вр. ал.2, предвиждаща такса за експресно
разглеждане; 2) клаузите на чл. 8, ал.3 и сл., уреждащи заплащане на такси за
забавено плащане; 3) клаузата на чл. 4, уговаряща предоставяне на
обезпечение, като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл.
145 от ЗЗП, както и 4) клаузата на чл. 4, ал.2, уговаряща неустойка за
непредоставянето на обезпечение.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2023 г. между И. М. и ответното
дружество е сключен договор за паричен заем № 5945102, съгласно който
ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 3 000,00 лева. Ищецът
твърди, че договорът за кредит е потребителски по смисъла на ЗПК и е
сключен от разстояние по реда на ЗПФУ, поради което следва да се прилагат
императивните разпоредби в тях. Твърди се, че във връзка с процесния
договор за кредит ответникът е изискал и събирал от ищеца следните
такси/разходи за допълнителни услуги: 1) такса за експресно разглеждане; 2)
такси при забава в плащанията, съгласно тарифата на ответното дружество; 3)
неустойка за не предоставяне на изискуемо обезпечение, изразяващо се в
договор за поръчителство от физическо лице, или банкова гаранция. Сочи се,
че при изчисляването на ГПР не са взети предвид разходите изисквани от
кредитора за допълнителни услуги и неустойки. Излагат се аргументи за
1
нищожността на отделните клаузи от договора. Представени са писмени
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ” АД, чрез адв.
Н. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като неоснователни. В отговора си ответникът потвърждава, че между
страните е сключен Договор за заем „Standard 30“ № 5945102 от 18.07.2023 г.
Твърди, че клаузите за експресно разглеждане и за неустойка не са произвели
действие. Намира, че от съдържанието договора е видно посочването на
фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички
плащания по договора (главница и възнаградителна лихва с включена такса
експресно разглеждане на документи). Твърди, че единственият компонент,
който определя ГПР е възнаградителната лихва. Сочи, че клаузите в договора
са валидни и отговарят на изискванията на действащото законодателство.
Предявени са и насрещни осъдителни искове от „ВИВА КРЕДИТ” АД,
ЕИК . срещу И. С. М. за заплащане на сумите, както следва: 2 842,91 лева –
главница по договор за паричен заем, ведно със законна лихва от 03.09.2024г.
до окончателното изплащане на задължението, както и 770,53 лева –
договорна лихва за периода 16.09.2023г. до 01.09.2024г.
Ищецът по насрещната искова молба твърди, че на 18.07.2023 г., в
качеството си на заемодател, сключил с И. С. М. Договора за паричен заем №
5945102/18.07.2023 г., по силата на който предоставил на заемателя сума в
размер на 3000,00 лева. Сумата следвало да бъде върната на 15 равни месечни
вноски, всяка в размер на 257.89 лева. Твърди се, че ответникът по насрещния
иск е извършил еднократно плащане в размер от 400,00 лева, която сума била
отнесена за погасяване както следва – 157,78 лв. – главница, 82,91 лв. -
договорна лихва; 160,00 лв. - разходи за събиране на просрочени
вземания.Претендира разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба, ответникът взема
становище за частична основателност на иска за главница в размер на 2 400
лв., представляваща разликата между получената от него сума в размер на
3 000,00 лева и платените от него 600 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а при
условията на евентуалност чл. 146 ЗЗП вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10
а, ал.2 ЗПК, чл. 21, ал.2 ЗПК и чл. 145 ЗЗП, както и насрещни осъдителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
По делото са представени писмени доказателства, от които справка за
кредитна задлъжнялост вх. № БНБ – 36330/18.03.2024г., от която е видно, че
по отношение на И. М. е налице потребителски кредит с „Вива Кредит“ АД за
сумата от 3 000,00 лева, усвоена напълно от заемополучателя и по който е
налице просрочие от 181 до 360 дни.
Представен е Договор за паричен заем „Standard 30“ № 5945102 от
2
18.07.2023г., между „Вива Кредит“ АД и И. С. М., въз основа на който се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, във
връзка с което заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на
3 000,00 лева за срок от 15 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от
40,32 % и ГПР от 49,49 %. В договора е уговорено заплащане на следните
такси: такса за експресно разглеждане, уредена в чл. 1, ал.3, вр. ал.2; такси за
забавено плащане, уредена в чл. 8, ал.3 и сл. В чл. 4, е предвидено в 3-дневен
срок от сключване на договора да бъде предоставено обезпечение, изразяващо
се в поръчителство от физическо лице, за което са предвидени определени
изисквания, или банкова гаранция, също по предвидени в договора
изисквания. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора, в случай на непредоставяне на
едно от обезпеченията по ал.1, е предвидена неустойка в размер на 1 469,10
лева, във връзка с което общият размер на задължението става 7 541,10 лева.
Представена е справка - погасителен план, съгласно която се установява,
че заемополучателят е погасил сума в общ размер на 400,00 лева, от които
160,00 лева за начислени наказателни такси, както и 240,00 лева – плащания
по погасителен план, които дружеството заемодател е отнесло за частично
погасяване на главница, в размер на 157,89 лева и договорна лихва в размер на
82,91 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем:
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем от 18.07.2023 г., който противоречи на
закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото Договор за
паричен заем „Standard 30“ № 5945102 от 18.07.2023г., е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
3
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният
договор е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона. В чл.
11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер
на 3 000 лв., при ГЛП 40,32 % и лихва в размер на 868,35 лв. (т.4 от Справка –
погасителен план, л.48). В чл. 2, т.8 от договора е посочен ГПР, откъдето се
извежда, че общият разход по кредита включва единствено възнаградителната
лихва, без да бъдат включени разходи за събиране, лихва за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, а ГПР е в
размер на 49,49 %, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем, във
връзка с която заемателят дължи такса в размер на 2 203,65 лева. Посочено в
чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора е, че общият размер на плащанията при
включването на таксата за експресно разглеждане е 6 072,00 лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от поръчител – физическо лице, при определени
в договора задължения, или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на гаранция, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1 469,10 лева съгласно чл.4, ал. 2 от договора, във
връзка с което общият размер на задължението по договора става 7 541,10
лева.
При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит
формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е
посочен ГПР. Цифрово посоченият ГПР обаче – 49,49 %, не съответства на
словесното разяснение в договора относно начина на формирането му,
доколкото в чл. 2, ал.1, т.8 от договора е посочено, че представлява сбор от
разходите, включени в общия разход по кредита (които са 868,35 лв. съобразно
уговорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и са
изрично посочени), изразени като годишен процент от общия размер на
4
предоставения кредит. При така разясненото не става ясно по какъв начин е
формиран ГПР в размер на 49,49 %. Освен това посоченият в договора ГПР не
е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е видно, че
възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство, както и таксите да
експресно разглеждане на искането за кредит, не са включени в ГПР, а и този
факт не се оспорва от ответника, напротив, той излага доводи в насока, че
възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР. Съдът
намира, че това възнаграждение е част от ГПР, тъй като е свързано с
допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита.
В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК
начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК.
По тези съображения главният иск за нищожност на договора е
основателен. С оглед на извода за основателност на главният иск съдът не
следва да се произнася по предявени при условията на евентуално обективно
съединяване искове.
По насрещните искове с основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:
Между страните е безспорно, че въз основа на Договор за паричен заем
„Standard 30“ № 5945102 от 18.07.2023г. дружеството „Вива кредит“ АД е
отпуснало на И. С. М. потребителски кредит в размер на 3 000,00 лева при
задължение да бъдат върнати на 15 месечни вноски, при ГЛП 40,32 %, като не
е спорно, а и видно от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът по главния иск и ответник по насрещния е усвоил пълния размер на
отпуснатата сума.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
5
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определение с Постановление на
Министерски съвет. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно Решение на СЕС по дело C-448/17, неправилното посочване
на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него
следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да
води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно
националното право – по българския закон това са нищожност и връщане само
на главницата по кредита съгласно чл. 22 – 23 ЗПКр. Същевременно по делото
няма данни договорът за кредит да е можело да бъде сключен без посочените
клаузи, то същите са условие за отпускане на кредита с посочената в договора
лихва. Поради това и доколкото съгласно изложените по-горе мотиви за
съдържанието на понятията „обща сума на кредита“ и „общ размер на
разходите по кредита“ разходите за неустойка и таксата за експресно
разглеждане следва да бъдат включени в ГПР по сключения между страните
договор и при това положение ГПР би се оказал не посочения в договора 49,49
%, а в много по-висок размер, надвишаващ законоустановения. Във връзка с
това, то липсва реквизит от договора и същият следва да се приеме за изцяло
нищожен, като поради това задължението по договора за кредит се състои
само във връщане на главница. Предвид изложеното, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, поради непосочване в него на действителния размер на ГПР, съответно и
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПКр когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това, че сключеният
договор е недействителни, дължима за заплащане е само чистата стойност на
кредитите, т. е сумата от 3 000,00 лева. От представените по делото писмени
доказателства, сред които справка по чл. 366 ГПК, се установява, че И. М. е
направил вноска в размер на 400,00 лева. В отговора на насрещната искова
молба се твърди извършване на плащане на сумата 600,00 лева. Въпреки това
ответникът по насрещната жалба не представя доказателства за извършеното
плащане над сумата от 400,00 лева до 600,00 лева, поради което съдът намира,
че насрещният иск и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 2 600,00
лева, а до пълния предявен размер от 2 842,91 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Искът за заплащане на договорна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен по съображенията за приложение на чл. 23 ЗПКр, изложени по-
горе.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
6
По главният иск, уважен изцяло от съда, ищецът е сторил разходи в
размер на 120,00 лева, представляващи платена държавна такса, които следва
да му бъдат присъдени. На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна
адвокатска помощ, възнаграждението следва да бъде присъдено на адв. Б. К.,
Адвокатско колегия – Хасково, в размер на 686,54 лева, съгласно Наредба № 1
за възнагражденията за адвокатска работа, която няма задължителен характер
за съда и същото съответства на принципите на разумност, пропорционалност
и справедливост.
По насрещния иск право на разноски имат и двете страни. Ищецът по
насрещния иск „Вива Кредит“ АД е представил доказателства за сторите
разноски в размер на 844,54 лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца по насрещния иск
следва да бъдат присъдени разноски, съответстващи на уважената част от
исковете в размер на 607,68 лева. На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. вр. чл. 78,
ал.3 ГПК за оказана безплатна адвокатска помощ, съобразно отхвърлената
част от иска, на адв. Б. К., Адвокатско колегия – Хасково, следва да бъде
заплатена сума в размер на 192,55 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от И. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, бул. „.“ № 126, ет.12, ап. 50, срещу
„ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София,
. бл. АТЦ „. ап. офис 73Г, представлявано от ., че сключеният между страните
Договор за паричен заем Standard № 5945102 от 18.07.2023г. е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД И. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, бул. „.“ № 126, ет.12, ап. 50, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София,
. бл. АТЦ „. ап. офис 73Г, сумата от 2 600,00 лева, представляваща главница
по Договор за паричен заем Standard № 5945102 от 18.07.2023г., ведно със
законна лихва от 03.09.2024г. до окончателно изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 600,00 лева до пълния предявен размер
от 2 842,91 лева.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД на
„ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. София,
., АТЦ „., срещу И. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул.
„.“ № 126, ет.12, ап. 50 за заплащане на сумата от 770,53 лева – договорна
лихва за периода от 16.09.2023г. до 10.09.2024г. по Договор за паричен заем
Standard № 5945102 от 18.07.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по главния иск „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. София, ., АТЦ
„., да заплати на И. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул.
„.“ № 126, ет.12, ап. 5, 120,00 лева – разноски по делото.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК .
със седалище и адрес на управление: гр. София, ., АТЦ „., да заплати на адв. Б.
К., Адвокатско колегия – Хасково, сумата от 686,54 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ по главния иск, и 192,55 лева -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по насрещния иск И. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. „.“ № 126, ет.12, ап. 5, да
заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление:
гр. София, ., АТЦ „., сумата от 607,68 лева – разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8