РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 320
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Р.-такси
– И.Р.“*** против Решение № 490 от 07.07.2020 г., постановено по АНД № 458/2020
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление
(НП) № 491291-0078905 от 21.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като е намален размерът на
наложената санкция на 500 (петстотин) лева. В жалбата са наведени касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на
въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по жалбата не взема
становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Русенският
районен съд е обсъдил становищата на страните и
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които
е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.
185, ал. 2, във вр. с ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, като е изменил размера на наложената
санкция, определяйки същата на минимума по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС.
Решението на РС – Русе е правилно.
Неоснователно е оплакването за
постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален
закон, съдебен акт. Не са налице релевираните касационни основания.
Районният съд е събрал по надлежния
ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за
случая факти и обстоятелства. Въззивната инстанция правилно е ценила събраните
по делото доказателства. Въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал
и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1, във
връзка с чл.
3, ал. 1, във вр. с чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Безспорно е установено от
гласните и писмени доказателства по делото, че на 10.09.2019 г. в гр. Русе е извършил
продажба на стока, без да има регистрирано в НАП фискално устройство с
изградена дистанционна мобилна връзка с НАП, и поради това не издал касова
бележка. За извършената продажба е издадена ръчна касова бележка № 66/10.09.2019
г. от кочан (л. 79 от въззивното дело).
За да измени оспореното пред него НП
районният съд е приел, че разпоредбата, даваща състава на процесното нарушение
– чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, въвежда в изр. 2, като задължителен елемент от
обективна страна, неотразяването на приходи и в зависимост дали такова е налице
или не предвижда коренно различна санкция. Първата съдебна инстанция е
посочила, че във всеки случай на това нарушение обвинението задължително следва
да съдържа информация за отразяване на приходите и когато нарушението води до
неотразяване лицата следва да отговарят по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а при липса
на това – по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗДДС. В случай на неотразяване
на приходи следва задължително да има мотиви и как е станало това, какви
приходи не са отразени, на каква стойност и от какъв произход. Т.е., това са
две различни нарушения, с различни елементи и наказания.
В съответствие със закона и събраните
по делото доказателства се явява изводът на въззивния съд, че в случая размерът
на имуществената санкция е следвало да се определи по реда на ал. 1, на чл. 185
от ЗДДС. Законодателят действително е категоричен в изречение второ на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
санкциите се налагат по ал. 1. За конкретния случай не е установено и доказано
да е налице отклоняване или нерегистриране на приходи. Подобна констатация
напълно липсва в наказателното постановление и в АУАН. След като
административнонаказващият орган не е обсъждал дали деянието води до
неотразяване на приходи, то лицето правилно следва да отговаря по разпоредбата,
възприета от първата съдебна инстанция, като наказанието му законосъобразно е
намалено на минимума в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Извършването на процесното нарушение
не се опровергава от представените от жалбоподателя декларации за регистрация,
съгласно които ЕТ прекъсва дейността си от 01.01.2019 г.и възобновява същата от
01.10.2019 г. Независимо от заявените обстоятелства, на датата на проверката –
10.09.2019 г. търговецът е извършил продажба на стока, удостоверена от самия
него с издадена ръчна касова бележка № 66/10.09.2019 г. от кочан, като това е
сторено в нарушение на императивната разпоредба на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, която изисква от лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Въз основа на горното настоящият съд
счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 490
от 07.07.2020 г., постановено по АНД № 458/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.