Решение по дело №64/2014 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Р., 24.03..........2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Р.нският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..............................................

заседание.........двадесет и седми февруари..........................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и четиринадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................................

^{Членове:}........Юлиян Стаменов.....................................................................

........Александър Иванов......................................................

при секретаря.................С.П.............................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора.....................................Огнян Басарболиев....................................................като разгледа докладваното от

.............................................................................................съдията Сирманов.............................................................................в.н.о.х....дело №...64...по описа

за...2014...год., за да се произнесе, съобрази следното:................................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.М.,***, упълномощен защитник на подсъдимата Ж.Д.Д., против решение № 1115 от 26.11.2013г., постановено по НАХД № 2223/2013г. С него, обвиняемата е призната за виновна по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.3 и на основание чл.78„а” от НК е освободена от на­ка­зателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в раз­мер хиляда лв. Жалбоподателят иска решението да бъде отменено изця­ло, като твърди, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие носи единствено пострадалата, която не предприела своевременно действия за спиране на управлявания мотопед. Според жалбоподателя, тя била длъжна да направи това, въпреки, че се движела по път с предимство, защото добре възприела автомобила на обвиняемата, който представлявал за нея предвидимо препятствие. Адв.М. счита още, че пострадалата допуснала нарушение на правилата за движението, като се подготвила да завие наляво от дясната лента по посоката на движението, вместо от лявата, която в този момент била заета от автомобила на обвиняемата. На последно място, жалбоподателят претендира, че падането, респ.телесната повреда са резултат от неудачното спиране на мотопеда, като изтъква, че липсва контакт с автомобила на обв.Д.. Изложените оплаквания сочат необо­сно­ваност и незаконосъобразност, като отменителни основания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, защитникът поддържа изцяло жалбата на посочените в нея основания. Обвиняемата Ж.Д., редовно призована, не се явява и не взема становище по жал­бата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Р., дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на решението по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жал­бата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, в сро­ка по чл.319 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неосно­ва­тел­на по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд не са постъпили доказателствени искания и делото е решено според събраните на досъдебното производство. Като ги обсъдил, Районният съд приел за установени следните фактически положения:

Обвиняемата Ж.Д. притежава правоспособност като водач на моторно превозно средство в категории „В” и „М”. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78„а” от НК.

На 12.09.2011г., обв.Д. управлявала лек автомобил ***, с регистрационен № *** в Р., по булевард С.. На предната дясна седалка, пътувала майка й, свидетелката П. Д.. Около 12:25ч. наближила кръстовището с ул.„Д.. В този участък, движението по пътното платно на бул.С. било организирано еднопосочно в няколко ленти за движение. От дясната страна на булевард С., по посока на движение на обв.Ж.Д., бил поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, който я задължавал да даде предимство на движещите се моторни превозни средства по ул.„Д.. Преди кръстовището, от дясната страна движението по ул.„Д. бил поставен пътен знак Б3 - „Път с предимство", който указвал на движещите се по улица „Д., че имат пре­димство при преминаването си през кръстовището. Обвиняемата спря­ла пред кръстовището и отстъпила предимство за преминаване на мно­же­ство автомобили, движещи се по ул.„Д.. Тъй като потокът от мо­тор­ни превозни средства не спирал, след преминаването на поредния так­си­мет­ров автомобил, обв.Д. ***. Тя не съобразила, че таксиметровият автомобил бил последван от мотопед „Су­дзуки Сепия”, с регистрационен № Р ***, управляван от свидетелката А.Н.В.. Автомобилът на обвиняемата не успял да пресече ул.„Д. и препречил пътя на мотопедистката. За да избегне удара, тя се опитала да заобиколи препречилото й се моторно превозно средство, накланяйки мотопеда към дясната си страна. В резултат загубила равновесие и мотопедът паднал на пътното платно. Предната му гума се ударила в предното дясно колело на автомобила управляван от обвиняемата, а свид.А.В. паднала пред автомобила. В резултат от падането тя получила счупване на лъчевата кост в долна трета на лявата ръка, което трайно затруднило движението на горния й ляв крайник за срок повече от тридесет дни.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена основна и допълнителна автотехническа експертиза. Според заключенията им, причина за възникналото пътнотранспортно произшествие би­ло обстоятелството, че обв.Д. навлязла с лекия автомобил в платното на ул.„Д., по която правомерно се е движил мотопед „Судзуки”, управля­ван от пострадалата. Обвиняемата според експертите имала тех­ни­ческа възможност да предотврати произшествието чрез спиране, ако за начало на възникване на опасността за движението се приеме моментът, в който лек автомобил „Нисан Микра", с регистрационен № *** за­поч­нал да навлиза в платното за движение на ул.„Д..

Назначена била и съдебно-медицинска експертиза, според която свид.А.В. получила следните увреждания: счупване на лъ­че­вата кост в долна трета на лявата ръка, което трайно е затруднило дви­же­нието на горния й ляв крайник за срок повече от тридесет дни. Според експерта счупването на лъчевата кост е резултат от удар на дланта в те­ре­на при падането, а кръвонасядането на дясната длан и десния лакът са резултат също от удари в терена при падането.

При установената фактическа обстановка, Районен съд - Р., на­правил обосновани фактически и правни изводи, които настоящата ин­стан­ция напълно споделя, а именно, че: на 12.09.2011г. в Р., на кръс­то­ви­щето между ул.„Д. и бул.С., при управление на мо­тор­но превозно средство - лек автомобил *** с рег.№ *** обвиняемата Ж.Д. нарушила правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП (Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде вни­мателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства) и като во­дач на пътно превозно средство била невнимателна и непредпазлива към уязвимите участници в движението, какъвто е водачът на двуколесно пре­возно средство А.В., а също така по чл.50 ал.1 от ЗДвП (На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с пре­димство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъж­ни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство), защото като водач на пътно превозно средство, движещо се по път без предимство не пропуснала движещото се по пътя с предимство дву­колесно превозно средство управлявано от свид.А.В. и по не­предпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на долната трета на лявата лъчева кост - вътреставно. По този начин обвиняемата осъществила обективните признаци на състава по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК.

Тези правни изводи се обосновават изцяло на събраните доказателства, които първостепенният съд обсъдил задълбочено, като ги анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При спазване изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК изложил подробни съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и защо.

Районният съд е изложил подробни мотиви относно наличието в конкретния случай на всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението. Напълно споделени от настоящата инстанция са правните изводи на първоинстанционния съд, че обвиняемата като водач на моторно превозно средство е нарушила чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Водачите на двуколесни превозни средства са много по-уязвими при път­но­транс­порт­ни произшествия, поради което законодателят е предвидил засилена мерки за тяхната закрила. Обвиняемата, която е правоспособен водач и поради това известена за това задължение, своевременно е възприела мотопеда на пострадалата и въпреки, че траекториите им на движение се пресичали, не съобразила поведението си с посоченото изискване на закона.

Правилни са изводите и досежно нарушението, което обв.Д. допуснала на задължението си по чл.50 ал.1 от ЗДвП. Тази норма предп­исва императивно и безусловно задължение на водач, който подхожда към кръстовище по път без предимство, какъвто е бул.„Съединение”, да пропусне всички превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Следователно, още с навлизането си в кръстовището с ул.„Д., без да изчака движещият се по нея мотопед на пострадалата, обвиняемата вече е нарушила разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП.

По наведените в жалбата оплаквания:

Заявената от защитника вина на пострадалата за пътнотранспортното произшествие е мотивирана с погрешно тълкуване на чл.50 ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба категорично и безусловно забранява на обвиняемата, която се движела по път без предимство, да навлиза в кръстовището, преди да бъде освободено от превозните средства, ползва­щи предимство. Като не ги изчакала и навлязла неправомерно в кръстовището, тя създала непосредствена опасност за движението. Немотивирано и съвсем про­изволно жалбоподателят се опитва да премести възникването на непосредствена опасност за движението в един по-късен момент, когато автомобилът „Нисан Микра” вече (неправомерно) се намирал в средата на кръстовището, препречвайки пътя на правомерно движещите се по ул.„Д. превозни средства. Погрешни са изводите на жалбоподателя и във връз­ка с предполагаемото подаване на сигнал с пътепоказателите от по­стра­далата. Тук трябва да се има предвид, че след кръстовището с бул. „С.”, ул.„Д.” завива вляво. Това е единствената възможна посока за движение и за мотопедистката, подаването на сигнал въобще не е необходимо. Дори обаче да се приеме за доказан претендираният от защитата факт, неправилно е тълкуванието в жалбата, че пострадалата е трябвало да се съобрази с обвиняемата, чието автомобил „частично заемал” една от лентите за движението. Както беше посочено по-горе, в този момент, лекият автомобил, управляван от обв.Д. незаконосъобразно се намирал на територията на кръстовището, където навлязъл без да изчака превозните средства, движещи се по път с предимство. От неправомерното си поведение, обвиняемата не може да черпи никакви права. Несъстоятелно е и третото оплакване в жалбата, според което уврежданията на пострадалата настъпили в резултат от неумело извършена маневра. Както вече стана реч, автомобилът, управляван от обвиняемата навлязъл неправилно в кръстовището и с това смутил спокойното движение на пострадалата. Няма данни, които да опровергават причинноследствената връзка между действията на обвиняемата и загубата на равновесие от пострадалата, респ. получените от нея увреждания.

В заключение следва да се посочи, че твърдените от жал­бо­по­да­теля нарушения на свид.А.В. могат да обосноват единствено съвина, но не и пълно оневиняване на обвиняемата, каквито искания са направени. Фактически обаче, такива докаателства не са събрани, поради което оплакванията в жалбата се преценяват от Окръжния съд като неоснователни.

За извършеното от обвиняемия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемата Ди­лова не е осъждана за престъпление от общ характер и не е ос­во­бож­да­ва­на от наказателна отговорност по реда на чл.78„а” НК, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице са материал­ноправните предпоставки на чл.78„а” ал.1 НК за освобождаване на обвиня­емия от наказателна отговорност за престъплението по чл.343 ал.1, б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК с налагане на административно наказание, което правилно е преценено от първоинстанционния съд.

Правилно е определено и индивидуализирано по вид и размер ад­министративното наказание, наложено на обвиняемата, на основание чл.78„а” ал.1 НК, а именно глоба в минималния размер от хиляда лв., който е съобразен с имотното състояние и доходите на обвиняемата, както и разме­рът на административното наказание по чл.78„а” ал.4, вр. чл.343„г” от НК, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от ед­на година, което се споделя и от настоящата инстанция.

В пределите на въззивната проверка, проведена съгласно чл.314 НПК, въззивният съд не констатира основания, налагащи отменяна или изменяване на решението.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на обв.Дилова са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради по­ра­ди което решението е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1115, от 26.11.2013г., постановено по НАХД № 2223/2013г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.