№ 7324
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110149929 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „П...“ ЕООД, ЕИК
...., представлявано от управителя Ф.Х., чрез адв.М. С., адрес: гр. С... спрямо
„Г...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес: гр. С....
Ищецът твърди, че на датата 15.10.2020г. е подписал договор №
202050/15/10/2020г. с Държавен фонд „Земеделие" по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Националната програма
за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2019-2023г., с който са
предвидени дейности по промяна местонахождение на лозя с площ от 5.9859
ха., които включват изкореняване на съществуващите лозя, засаждане на нови
лозови насаждения и изграждане на подпорна конструкция.
Излага се, че според т. 3.1. от Договора дейностите следва да бъдат
извършени до 16.07.2021г.
Твърди се още, че във вр. с тези мерки ищецът и ответникът са
сключили на 27.08.2020г. съглашение помежду си, с което ищецът е възложил
на ответника дейности по изкореняване, засаждане и изграждане на подпорна
конструкция на лозово насаждение от 5.9895 ха, в землището на с.И., общ. Х.,
обл.Х., с.М., общ.П., обл. Б. и с.К., общ. П., обл.Б..
Твърди се, че срокът за осъществяване на тези работи е бил до
1
16.07.2021 г. съгласно поетия към ДФ „Земеделие“ ангажимент. Излага се, че
дейностите по изпълнението били записани конкретно като стойност,
количество и качествени изисквания в Приложение № 1 към Договора като
относно дейност „Изграждане на подпорна конструкция“, на ред 4, е
предвидена доставка и поставяне на 11 600 бр. междинни метални колове с
размер от 1.80 м., на обща стойност от 59160.00 без ДДС и 70992.00 лв. с
ДДС.
В тази връзка възложителят-ищец е заплатил авансово стойността на
металните колове в размер на 70 992.00 лв. с ДДС., които били доставени в
лозята на 14.07.2021г. съгласно фактури с №, № 1696/17.05.2021 г. № 1719 /
22.06.2021 г.
Ищецът сочи, че след техния монтаж било установено в подписан ДП
между „П...“ ЕООД и „Г..." ЕООД, че част от коловете не съответстват на
заложените в договора изисквания, поради което с оглед на място от
27.08.2021 г. било установено, че в новозасадените с лозя площи са налице
колове, които не съответстват на спецификацията, както следва: в парцел №
104001 - 2619 бр. колове; в парцел № 48007- 738 бр. колове; в парцел №
48021 - 266 бр.; в парцел № 49003- 463 бр.; в парцел № 58001- 651 бр.; в
парцел № 60003-1460 бр.; в парцел 60004 - 404 бр. или общо 6600 бр. колове.
За нередностите дружеството – изпълнител се задължило за своя сметка
да подмени тези 6600 бр. колове в срок до 15.09.2021 г., а некачествените
колове са върнати на изпълнителя, което отново е отразено в ДП.
Излага се, че с оглед Ковид 19 кризата ищецът бил уведомен от
ответника, че е в невъзможност да подмени коловете в уговорения срок, с
оглед на което е било подписано и споразумение помежду им за удължаване
на срок на доставка и поставяне на коловете до 01.10.2021 г. Въпреки
удължения срок за изпълнение се навежда, че и до датата на сезиране на съда
няма осъществена подмяна на въпросните коловете и не е изградена
подпорната конструкция на площта от 3.8532 ха., върху която липсват 6600
бр. метални колове, а получените за металните колове средства не са
възстановени.
Ищецът твърди още, че единственото доброволно плащане от страна на
ответника се е случило на 09.06.2023г. в размер на 1460.00 лв. Навежда се
още, че неплатената стойност за 6600 бр. колове е в размер 33660.00 лв. без
2
ДДС и 40392.00 лв. с ДДС. Отделно от това се твърди, че по смисъла на чл.8,
т.8.2. от Договора страните са се съгласили Изпълнителят да дължи
неустойка за забава в размер на 0.1% от стойността на договора, но не повече
от 10 %. в случай на забава в изпълнението като с оглед стойността на
договора от 244 556.06 с ДДС, за периода от 02.10.2021 г. до момента на
сезиране на съда – 14.07.2023г. то размерът на неустойката е от 24 455.60 лв.
Като последица от забавеното и неизпълнено задължение за
непоставени колове върху 3.8532 ха., което неизпълнение представлява 74 %
и извършена проверка от ДФ „Земеделие” за изпълнение на договора, били
установени със Заповед № 03-РД/3342/13.10.2021г. на ИД на ДФ „Земеделие"
нарушения на чл. 21, ал.1, т. 4 от Наредба № 6/2018г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г., с оглед на което била
наложена санкция на ищеца в размер на 27 005.07 лв., която се търси като
вреда за „П...“ ЕООД в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението
на договора от страна на „Г...” ЕООД.
За тези суми се излага, че е бил сезиран гр.съд с иск, по който било
образувано гр.дело с № 1029/22 по описа на СГС, по който с решение по
чл.238 и чл.239 от ГПК били присъдени на ищеца следните суми като
частично заявени претенции по договора, както следва:
сума от 25 010.00 лв. и платените на 09.06.2022г. 1460 лв., лихва за
забава за периода от 02.10.2021 г. до 14.06.2023 г. в размер на 2401.55 лв.,
както и лихви за забава от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на дължимата сума, като настоящият съд е сезиран
с неприсъдената разлика от 13 922.00 лв. с ДДС за стойност на недоставените
колове;
сумата от 6113.00 лв. като част от вземането за неустойка по чл.8, т.8,.2
от Договора като предмет на настоящия осъдителен иск е остатъкът до
пълния размер на неустойката – 18 342.60 лв.;
и присъдена е и сумата от 6751.00 лв. като част от вредата за ищеца, в
резултат на наложената санкция като предмет на иска по делото е остатъкът
до окончателния размер на санкцията, а именно сумата от 20 254.07 лв. -
обезщетение за причинена имуществена вреда.
Предвид изложеното ищецът желае решение, с което ответникът да
3
бъде осъден да заплати неплатената част от исковите претенции, а именно: да
бъде осъдено ответното дружество „Г...” ЕООД да заплати на ищеца „П...“
ЕООД сума в общ размер на 54 920.00 лв., представляваща окончателния
размер на претенцията ни формирана от сбора искове за 13 922.00 лв. –
главница като стойност на 6600 бр. платени, но недоставени колове, лихва за
забава за периода от 02.10.2021 г. до 05.06.2022 г. в размер на 2401.54 лв.,
18342.60 лв. като вземане за неустойка по чл.8, т.8.2 от Договора от
27.08.2020г. и
20254.07 лв. като вземане за обезщетение за имуществени вреди в
резултат на наложена със Заповед № 03- РД/3342/13.10.2021г. на ИД на ДФ
„Земеделие" санкция, както и законна лихва от датата на сезиране на съда –
14.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Като се
ангажират доказателства се желае решение в този смисъл и се претендират
разноски.
От ответника е постъпил отговор в указания срок по чл.131 от ГПК, с
който исковата молба се оспорва. Излага се, че решението, с което са били
присъдени частично част от исковите суми, е било постановено по реда на
чл.238 от ГПК без участие на ответника при обективна невъзможност за него;
отделно се оспорват по размер исковете като вземането за неустойка се
оспорва и по основание – не следвало да се начислява върху стойността на
договора, а само на неизпълнената част от него; оспорва се и размерът на
наложената на ищеца от ДФ Земеделие санкция. Не се ангажират
доказателства и не се оспорват тези на ищеца като се желае решение в този
смисъл и се претендират разноски.
Искът е с правно основание по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 82, предл.
първо от ЗЗД във вр. с чл. 318 от ТЗ и чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД чл.92 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, като с доклада си по чл. 146 от ГПК съдът е отделил за
безспорно следните обстоятелства: - наличие на договор за изкореняване и
засаждане на лозови насаждения; плащане стойността на коловете от ищеца,
за което също нямат спор, изпадане в забава на ответника в изпълнението и че
в резултат на тази забава е бил наложена санкция на ищеца, както и че са
постигната договорка за заплащане на неустойка в случай на забава.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
4
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, вкл. и по наличието на постановено
помежду им Решение с № 167/ 07.02.2023г. по гр.дело с № 6883/ 2023г. в
условията на чл.238 от ГПК, с което в полза на “П...” ЕООД са били присъди
част от исковите суми по настоящото дело, предявени в условията на
частични искове. С оглед наличието на влязло в сила СР между страните, с
което уважени частични искове за паричните вземания в полза на ищеца,
разликата на които са предмет на настоящото дело, и с оглед задължителните
за прилагане указания на ВКС, дадени в ТР № 3/ 22.04.2019г. на ВКС по т. д.
№ 3/2016г., ОСГТК, т. 2 от него, съгласно които със сила на пресъдено нещо
се ползват правопораждащите спорното право факти при предявяване в друг
исков процес за защита на вземането за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право, съдът намира, че
предявените за разликата суми по делото са доказани по основание с оглед
постановеното СР с № 167/ 07.02.2023г. В пълнота съдът следва само да
отбележи, че стореното от ответната страна възражение за това, че това
решение е без правно действие между „П...“ ЕООД и „Г...“ ЕООД, тъй като
ответникът не е взел участие в процеса по постановяването им при обективна
невъзможност, съдът намира същото за неоснователно. Предвидената от
законодателя защита срещу поставени по реда на чл. 238, чл. 239 от ГПК
неприсъствени решения е само тази по реда на чл 240 от ГПК, а в конкретния
случай не се представят доказателства за отмяна на постановеното с.решение
с № 167/ 07.02.2023г. по гр.дело с № 1029/ 2022г. по описа на СГС, от които
да е видно, че решението е било атакувано по този ред и е отменено, което
дава основание на съда да приеме, че заявените в настоящото производство
искове, са доказани със силата на пресъдено нещо по своето основание.
Исковете са доказани и по размер, тъй като ответното дружество не
оспорва заявените претенции за заявената разлика по настоящото дело като
наведените оспорвания са такива по тяхното съществуване, а не и досежно
размера им.
Само с тези мотиви настоящият състав приема, че исковете за сума в
общ размер на 54920.00 лв., представляваща окончателния размер на
претенцията, формирана от сбора искове за 13 922.00 лв. – главница като
стойност на 6600 бр. платени, но недоставени колове по Договор от
5
27.08.2020г., лихва за забава за периода от 02.10.2021 г. до 05.06.2022 г. в
размер на 2401.54 лв., за 18342.60 лв. като вземане за неустойка по чл.8, т.8.2
от Договора от 27.08.2020г. и за 20254.07 лв. като вземане за обезщетение за
имуществени вреди в резултат на наложена със Заповед № 03-
РД/3342/13.10.2021г. на ИД на ДФ „Земеделие" санкция, както и за законна
лихва от датата на сезиране на съда на основание чл. 86 от ЗЗД – 14.07.2023г.
до окончателното изплащане на задължението като доказани и основателни
следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.5
ответникът, предвид изцяло уважените претенции носи и тежестта за
заплащане на разноските, направени от ищеца в исковото дело според
приложения списък и доказателствата за тяхното извършване или в размер на
7 296.91 лева, което с сбор от възнаграждение на адвокат по исковото дело с
№ 49929/ 2023г. в размер на 5100 лева и платена по исковото дело д.такса от
2196.81 лева. В останалата част претенцията за разноски не следва да бъде
уважавана, а именно за възнаграждение по дело за обезпечение на исковете и
за такси по воденото на обезпечителното производство и изпълнителното.
Същата е недоказана тъй като липсват доказателства за образувано
обезпечително производство на бъдещи искове, предмет на настоящия спор, а
от приложения договор за правна защита и съдействие от 07,2023г, се
установява само, че С. е била упълномощена да води производство по
обезпечаване на бъдещ иск на ищеца спрямо ответника с цена на иска от
5920.21 лева, срещу възнаграждение от 2600 лева, платено й по банков път на
28.07.2023г. – л. 28 от делото, но това не доказва, че било заведено такова и
то по обезпечаване на исковете, предмет на настоящия спор. Това да
основание на съда да присъди разноски на ищеца, сторени само в исковото
дело и то в пълен размер тъй като възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ е
неоснователно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 82, предл. първо от
ЗЗД във вр. с чл. 318 от ТЗ и чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД чл.92 от ЗЗД и чл.86 от
6
ЗЗД „Г...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес: гр. С... да заплати на „П...“
ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя Ф.Х., чрез адв.М. С., гр. С....
сумата от 54 920.00 лв., представляваща окончателния размер на претенция
по Договора от 27.08.2020г., формирана от сбора на искове, както следва: 13
922.00 лв. – главница като стойност на 6600 бр. платени, но недоставени
колове по Договор от 27.08.2020г., лихва за забава за периода от 02.10.2021 г.
до 05.06.2022 г. в размер на 2401.54 лв., за 18342.60 лв. като вземане за
неустойка по чл.8, т.8.2 от Договора от 27.08.2020г. и за 20254.07 лв. като
вземане за обезщетение за имуществени вреди в резултат на наложена със
Заповед № 03- РД/3342/13.10.2021г. на ИД на ДФ „Земеделие" санкция, както
и за законна лихва от датата на сезиране на съда на основание чл. 86 от ЗЗД –
14.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението и
ОСЪЖДА „Г...“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес: гр. С... да
заплати на „П...“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя Ф.Х., чрез
адв.М. С., гр. С. сумата от 7 296.91 лева – разноски по гр.дело с № 49929/
2023г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7