О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 558 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.270, ал.4 вр. с ал.2 от НПК.
С протоколно определение от 06.11.2020
г. по НОХД № 882/2015 г., Специализираният наказателен съд, XVІ състав, е оставил без уважение
исканeто
на подсъдимия К. С. Е. и неговата защита, за изменение на действащата спрямо този
подсъдим мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
Против определението е постъпила жалба
от адв. Е.М. – защитник на подс. К.Е., с оплаквания за неправилност. В жалбата
се навеждат доводи за липса на опасност от укриване и извършване на
престъпление, както и за прекомерност на процесуалното ограничение от гледна
точка на обстоятелства от семейно и социално естество. Отделно се изтъква
желание на подсъдимия да сключи споразумение по делото. В тази връзка се моли,
обжалваното определение да бъде отменено, а действащата спрямо Е. мярка за
неотклонение да бъде изменена в по-лека. Към жалбата са приложени разпечатан
файл съдържащ изображение на удостоверение за раждане на С. К. Е. (род. месец
април 2019 г.), с родители В. В. Г. и К. С. Е. и молба от 13.11.2020 г. по НОХД № 882/2015 г. на СНС, XVІ състав, съдържаща искане за
приключване на наказателното производство за молителя по реда на чл.384, ал.1
от НПК (със споразумение).
Апелативният специализиран наказателен
съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали,
намира същата за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
С внесения в първата инстанция
обвинителен акт, жалбоподателят Е. е обвинен в извършването на две престъпления:
по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК – за участие в ОПГ в
периода месец януари 2011 г. до 09.02.2012 г. в гр.С., ръководена от подс. С. Б.
и с участници още шестнадесет лица, създадена с цел извършване на престъпления по
чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК и с користна цел; и по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1,
пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК – за държане, без надлежно разрешително, с цел
разпространение и в изпълнение на решение на ОПГ, на високорисково наркотично
вещество кокаин, с общо тегло 22,57 гр. (разпределено на дози) на стойност
2 821,25 лева, при условията на продължавана престъпна дейност. И двете
вменени на Е. деяния са наказуеми с лишаване от свобода, а и съставляват тежки
престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
По досъдебното производство деецът е
бил с мярка за неотклонение „Гаранция“, която в началото на 2014 г. е била
отменена от СГП и към момента на внасяне на делото за разглеждане в СНС, Е. е
бил без мярка.
Съгласно приложеното по делото
свидетелство за съдимост на подсъдимия, той е осъждан на 16.09.2011 г. по НОХД
№ 12001/2010 г. на СРС, за извършено на 31.12.2009 г. престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК – държане на високорисково
наркотично вещество кокаин, на пет месеца лишаване от свобода с три години
изпитателен срок.
Предвид големия брой подсъдими,
отсъствието на процесуални ограничения за част от тях и предприети от някои от
същите лица напускания пределите на страната, първостепенният съд е срещнал
изключително големи затруднения в разглеждането на делото.
Подс. Е. обичайно се е явявал на
насрочените по делото съдебните заседания, но за проведеното на 18.05.2020 г.
съдебно заседание, същият не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован и не
се е явил, като защитникът му (тогава) адв.Коцев е уведомил съдебния състав, че
клиентът му е задържан на о.Б., И.. Предвид третирането на причината за
отсъствието за неуважителна, СНС е пристъпил към взимане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на Е..
Междувременно по делото е била
депозирана информация от индонезийското министерство на външните работи, че К.Е.
е бил задържан на 12.02.2020 г. с още един български гражданин по обвинение за
извършване на банкови транзакции с използване на нелегална карта (скиминг),
като наказателното производство там е приключило с присъда на 09.06.2020 г., с
която Е. е бил осъден на 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2
млн.рупии.
С оглед изпълнението на наказанието
в чуждата държава, Е. не се е явил и на съдебното заседание, насрочено за
09.07.2020 г.
По делото е постъпила и допълнителна
информация от ДМОС – МВР по повод осъждането на Е. в И., която е съдържала
идентични сведения, а съгласно последните данни, определеният на лицето престой
в индонезийски затвор, е бил седем месеца.
На 18.09.2020 г. е било проведено
производство за преразглеждане на процесуалното положение на Е., инициирано по
молба на защитата му. Тогава подсъдимият се е явил пред първостепенния съд и е
поискал изменение на мярката за неотклонение, като е заявил, че постановеното
задържане под стража не е изпълнявано, а защитникът му адв.М. е подчертал, че
подзащитният му веднага след завръщането си в страната, добросъвестно се е
поставил на разположение на съдебния орган.
Взимайки предвид доброволното
явяване на дееца, СНС е приел, че отсъства риск от укриване, но с оглед
получената официална информация за санкционирането му в И., за скиминг,
контролираният състав е извел опасност от извършване на престъпление, като е
преценил, че най-подходяща за нейното неутрализиране се явява мярката за
неотклонение „Домашен арест“ и е изменил задържането под стража в следващата по
тежест процесуална рестрикция.
На проведеното на 28.09.2020 г.
съдебно заседание, Е. се е явил, но ход на делото не е даден, поради отсъствие
на друг подсъдим М. Д. (издирван продължително, в т.ч. станал обект на молба за
екстрадиция). Направеното тогава искане за изменение на мярката за неотклонение
„Домашен арест“ е било оставено без уважение от първата инстанция, която е
отдала приоритет на нуждите на правосъдието.
Изисквани са и са изпращани по
делото уведомления от 05 РУ СДВР за извършвани проверки на Е. за изпълнението
на действащата мярка, видно от които не са констатирани отклонения.
На проведеното на 06.11.2020 г.
съдебно заседание, подс. Е. се е явил, но ход на делото пак не е бил даден,
както поради отсъствието на подс.Д. (за който все още се чака отговор по молбата
за екстрадиция), така и поради отсъствие на защитници на други подсъдими,
заради карантиниране.
Заявената в това заседание от подс. Е.
и защитника му адв. М. нова претенция за промяна на изпълняваната мярка за
неотклонение в по-лека, пак е била оставена без уважение, като в проверяваното
определение, СНС е приел, че продължават да съществуват в кумулативна даденост
предпоставките за прилагането на мярка, ограничаваща правото на свободно
придвижване и че срокът на действието й е разумен.
Въззивният съд намира крайният
правен извод за правилен, на този етап.
Социалната изолация в домашни
условия на подс.Е. (изчислено към днешна дата) трае около два месеца, като с
оглед повдигнатото обвинение – за две престъпления, едно от които продължавано,
данните за личността на дееца, фактическата и правна сложност на делото, АСНС
се съгласява с първостепенния, че нейната продължителност е разумна.
По първите две предпоставки –
валидно обвинение за деяние/я наказуемо/и с лишаване от свобода и обосновано
предположение за авторство, в жалбата не се спори. Атакува се
пропорционалността на прилаганата мярка, като се твърди, че неявяването в двете
предишни съдебни заседания на Е. е било по уважителни причини – „недоразумение
с властите в И.“, възпрепятствало го своевременно да се прибере в Б.. Обръща се
внимание, че отлагането на делото тогава не се е дължало единствено на
отсъствието на жалбоподателя, а също и че обвинението касае деяния отпреди
около десет години. Настоява се за съобразяване на процесуалната принуда с
ангажиментите на подсъдимия към малолетното му дете и влошеното здравословно
състояние на майката на детето (с която Е. не съжителства). Обръща се внимание
на неяснотата по приключване на делото и демонстрираната от подсъдимия
добросъвестност при изпълнение на процесуалните му задължения, дори изявено
желание за признаване на вина и постигане на споразумение с държавното
обвинение.
Доводите в жалбата за уважителни
причини за отсъствието на Е., довело до взимане на най-тежката мярка за
неотклонение, въззивният съд счита за несъстоятелни. Действително до тогава
жалбоподателят не е имал определена мярка, с която да се съобразява и е можел
да пътува свободно, но това не е дерогирало основното му задължение за явяване
пред съда, предвид повдигнатото му обвинение за тежки престъпления. Съгласно
получените по делото официални документи, задържането в И. не е било плод на
„недоразумение“, както се лансира в жалбата, а се е дължало на констатирано там
противоправно поведение, за което Е. е бил осъден и е пребивавал в затвор за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Тези официални документи са
достатъчни, както да обусловят становище, че причината за отсъствието от
съдебните заседания по конкретното дело е била неуважителна, понеже самата
противоправна деятелност в чужбина, видно от съдържанието им, е предшествала
непосредствено осъждането там и в този смисъл може да се интерпретира и като
цел на пътуването, но са достатъчни и убедително да формират възглед, изложен
впрочем и от първата инстанция, за съществуващ риск от криминална активност. В
подкрепа на позицията за реална, а не хипотетична опасност от извършване на
престъпление, е и предходното осъждане на Е., в чийто изпитателен срок попада
инкриминирания период на участието му в описаната в обвинителния акт ОПГ. И ако
въпросното осъждане е отпреди девет години, то данните за реализиран скиминг
зад граница са за деятелност от месец февруари 2020 г., поради което няма как
да се счете, че домашен арест в рамките на два месеца е понижил значително
интензитета на разискваната опасност.
Към жалбата, а и в
първоинстанционното производство, не са ангажирани доказателства за актуално
здравословно състояние на майката на детето на Е., установяващи твърдяното
влошаване на това състояние, а и необходимост подсъдимият да полага такива специфични
грижи за малолетния си син (на година и седем месеца), които е невъзможно да
бъдат осъществени в домашни условия.
Сключването на споразумение за
решаване на делото е право на обвиненото лице, но неговото реализиране зависи
от определени предпоставки, за които понастоящем не е ясно дали ще бъдат
удовлетворени.
Ето защо, на този етап жалбата се
явява неоснователна, а избраната от СНС марка подходящо обезпечава целите на
чл.57 от НПК и все още не е прекомерна репресия.
В бъдеще обаче, процесуалната
принуда е удачно да бъде съобразявана и с изгледите за провеждане на
производството, както и с информацията за изпълнението на задълженията на
жалбоподателя, произтичащи от сегашната мярка, за да не се допусне прекомерно
засягане на личната сфера, още повече, че съществува и отделен механизъм за
препятстване на задграничните пътувания.
Предвид изложеното, жалбата следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено,
поради което АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.11.2020
г. по НОХД № 882/2015 г. на Специализирания наказателен съд, XVІ състав, с което е оставено без
уважение исканeто на подсъдимия К. С. Е. и неговата защита, за изменение на
действащата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Домашен арест“ в
по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.