РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Разград, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20233300100113 по описа за 2023 година
Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ, чл.53 в.в. с чл.127 ЗЗД.
Предявен е иск от З. М. В. за осъждане на „ЗК Лев инс“АД да й заплати сумата 150
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на нейния син А. М. А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
10.08.2022г. – твърдяната дата на предявяване на застрахователната претенция пред
ответника, до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на
18.12.2018г. на път І-2 Разград – Шумен, при кръстовището с път ІІІ-2005, е настъпило ПТП
между л.а.“***“ с рег. № ***** и товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач
„*******“ с рег. № ****** и прикачено към него бордово полуремарке „***“ с рег. №
******, предизвикано от нарушаване на правилата за движение от водача на товарната
автокомпозиция. В лекия автомобил е пътувал синът на ищцата и вследствие на ПТП е
настъпила неговата смърт.
Ищцата посочва, че в детските години пострадалият не е живял с нея, но двамата са
поддържали непрекъсната връзка, а в последните години се е преместил да живее при нея в
чужбина. Върнал се е в България, за да подготви годежното си тържество и през време на
престоя му в страната е настъпило посоченото ПТП. Ищцата твърди, че е изпаднала в тежко
стресово съС.ие от загубата на своя син, изпитала е шок и празнина, която до настоящия
момент не може да бъде запълнена.
В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП товарната автокомпозиция е била
застрахована със застраховка ГО при „ЗК Лев инс“АД. Ищцата е заявила претенция за
1
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е
отказало да я уважи.
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“АД, представляван от изп.директори
В.И. и П.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален
представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва
елементите на деликта, в т.ч. механизма на ПТП и настъпилите неимуществени вреди.
Твърди, че водачът на товарната автокомпозиция не е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, а причината за ПТП е в непочистения от снегонавяване път, както и
некачествената пътна настилка и неизправни отводнителни съоръжения. Твърди още, че
ищцата не е живяла със своя син и поради тази причина няма право на търсеното
обезщетение. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
като счита, че е завишен. Искането за присъждане на законна лихва счита, че също е
неоснователно като субсидиарно на главния иск.
Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия А. А., като твърди, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.
В съдебното производство е конституирано трето лице-помагач Агенция „Пътна
инфраструктура“ и е допуснат за разглеждане предявен от „ЗК“Лев инс“АД обратен иск
против същата агенция. С обратния иск „ЗК Лев инс“АД моли съда да осъди Агенция
„Пътна инфраструктура“ в условията на евентуалност на уважаване на главния иск, да
заплати сумата 75 000лв. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения,
че отговорността за настъпилото ПТП е на ответника по обратния иск, тъй като АПИ не е
изпълнила задълженията си по снегопочистване, пътят е бил с некачествена настилка и с
неизправни отводнителни съоръжения.
В писмен отговор третото лице-помагач и ответник по обратния иск Агенция „Пътна
инфраструктура“ признава механизма на ПТП и твърди, че причината за настъпването му е
изцяло на водача на товарната автокомпозиция, като в тази връзка се позовава на чл.300
ГПК и влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020г. на РОС. Оспорва размера на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди по главния иск като прекомерно завишено. Оспорва
също така обстоятелствата, изложени в обратния иск относно неизпълнение на
задълженията по поддръжка на пътя и излага подробно действията, предприети от
служители на АПИ в деня и на мястото на ПТП. Счита, че твърдението за неизправни
отводнителни съоръжения е неотносимо към механизма на настъпване на ПТП.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка:
На 18.12.2018 г. на път 1-2 в посока гр.Шумен – гр. Разград, в непосредствена
близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. ***, св.С. Х. управлявал седлови
влекач „*******“ с peг. № ***** с прикачено към него полуремарке „***“ с peг. № *****. В
същото време по пътя в насрещната лента по посока гр.Разград – гр.Шумен, се движел лек
автомобил „*** ***“ с peг. № ******, управляван от Ф. А. Х.. Водачът на товарния
2
автомобил загубил контрол върху превозното средство и предизвикал пътнотранспортно
произшествие между двете МПС, вследствие на което настъпила смъртта на три лица,
пътуващи в лекия автомобил, между които А. А., а на други две лица от същия автомобил
били причинени телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020г. на
РОС св.Х. бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за движение със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и на
превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и за управление на МПС
с гуми с различно износване на протектора – състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр,
с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което на водача на
товарния автомобил е наложено съответно наказание. Установените със съдебния акт в
наказателното производство деяние, неговата противоправност и вината на водача на
товарната автокомпозиция се ползват със задължителна сила в гражданския процес, съгл.
чл.300 ГПК.
Във връзка с твърденията в предявения от „ЗК Лев инс“АД обратен иск против
Агенция „Пътна инфраструктура“ е назначена комплексна пътно-строителна и
автотехническа експертиза, която съдът приема като изготвена от вещи лица в кръга на
техните компетенции, след запознаване с материалите по делото и оглед на мястото на ПТП.
Експертизата не е оспорена от страните. От заключението се установява, че път 1-2
/гр.Разград-гр.Шумен/, при кръстовището с път III-2005 на км.78+983, е част от
републиканската пътна мрежа, за който при изграждането му, както и при последващи
ремонтни дейности по време на експлоатацията са изготвяни технически работни проекти,
одобрени и съгласувани от контролни органи. Изпълнението на всички видове СМР по
време на изгражданетото му, рехабилитации и преасфалтиране са извършени съгласно
одобрените проекти и подлежат на контрол от страна на проектантите и строителен надзор.
Отводнителните съоръжения, предмет на проекта, са съобразени с наредбите за проектиране
на пътища извън населени места. Качеството на изпълнение на такива съоръжения подлежи
на контрол по време на строителството и те като част от елементите на пътя се приемат от
Държавна приемателна комисия. Съоръженията на пътя се предвиждат от инженер
проектант и тяхното местоположение е указано съгласно терена. За всички извършени
мероприятия на пътя от гледна точка на изграждане, ремонт и поддръжка има одобрени
проекти, издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. В тези процеси има
участници в строителството, които гарантират, че строежът е изпълнен съгласно одобрените
проекти и може да се ползва по предназначение.
Вложените строителни материали в строежа са придружени от декларация за
експлоатационни показатели, сертификати за качество и др. и са приложени към
строителната документация за строежа. Видът на материала /асфалтовата смес/ е определен
от инженер проектанта на пътя с указание от къде да бъде доставен и придружен с
експлоатационна бележка, от която е видно с каква темература пристига на строителната
3
плошадка за полагане и при несъотвествие не се полага.
При огледа от вещите лица на 13.11.2023 г. процесният участък от пътя е в перфектно
съС.ие, няма следи от коловози, асфалтовото покритие е без видими деформации и се
извършва безпрепятствено движение на МПС. Грапавостта на пътното покритие отговаря на
нормите и стандартите за проектиране, полагане на асфалтови смеси за такива видове
пътища от републиканската мрежа. При наличието на сняг грапавостта на пътната настилка
създава допълнително сцепление между гумите на автомобила и пътя. Наличието на
грапавост на пътната настилка и доброто отводняване са част от транспортно-
експлоатационните качества на пътя и гарантират безопасност на движението. Към датата
на ПТП вещите лица не се ангажират със становище относно съС.ието на участъка, тъй като
не е извършен оглед по време на инцидента и няма данни от събраните доказателства.
Отводняването в участъка е повърхностно, като отичането става чрез наклоните на
пътя към земеделските земи. Надлъжните и напречните наклони на пътя гарантират
надежното повърхностно отводняване.
Коефициентът на сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка в конкретния
случай /скорост на МПС, заледената и заснежена пътна настилка/ вещите лица определят на
0,25, а предвид факта, че товарната композиция е изкачвала наклон, коефициентът е дори
по-висок – 0,31, както уточняват в съдебно заседание.
Пътната настилка е била хлъзгава и със силно намалено сцепление с износените
гуми, което с неправилните действия на водача на товарния автомобил с органите за
управление е допринесло до страничното занасяне на ремаркето. В случай, че влекачът и
ремаркето са били оборудвани със зимни гуми и грайфер, съответстващ на нормативните
изисквания, от техническа гледна точка не би възникнало ПТП.
От представените от АПИ регистри, отчети и справки от GPS система и от
св.показания на М.Д. и Н.И. се установява, че на 18.12.2018г. около 20ч. след началото на
снеговалеж е започнал процес по снегопочистване с два камиона. Св.И. излязъл със
служебната кола, за да повери съС.ието на пътя и констатирал, че все още няма натрупан
сняг по пътната настилка. Върнал се в базата, час по-късно пак излязъл и видял, че леко
започнал да се задържа сняг. Извикал шофьорите на камионите и дал нареждане за
почистване на пътя – пътя, който включвал Разград, Ушинци, Момин рид, с. Бели Лом до
границата със село Тервел. Пътя бил почистен и обработен с препарати и с луга.
Снегопочистващите машини се върнали в базото в 22 часа, за да заредят повторно луга, но
междувременно настъпило процесното ПТП. Показанията на св.Х. за снежна покривка от
около 50см. са необективни, предвид факта, че същият е признат за виновен в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, поради което съдът не ги кредитира.
По отношение на възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан
от пострадалия, е изготвена СМЕ. Отговорът на въпроса се допълва и от вещите лица по
комплексната пътно-строителна и автотехническа експертиза. Според експертите характерът
на уврежданията на А. А. сочи, че е налице свободно инерционно движение на тялото, което
4
изключва пострадалият да е бил с поставен колан при настъпване на инцидента. Водещата и
най-тежка травма за настъпването на смъртта е тежката закрита инерционна черепно-
мозъчна травма. В с.з. вещото лице – лекар по съдебна медицина обяснява, че инерционните
увреждания биха били ограничени значително при поставен предпазен колан. В същия
смисъл е и изводът, направен в с.з. от пътния експерт И.Р..
Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и
пострадалия, както и на претърпените от майката болки и страдания вследствие на смъртта
на А. А., са разпитани свидетели и е изслушано вещо лице по назначена съдебно-
психологическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства се установява, че А. А. е
бил оставен от своята майка на грижите на своята баба като мярка за закрила по реда на
ЗЗакрД от ранна детска възраст. След като баба му починала, грижите за него полагал
неговия брат св.О. А.. В горния смисъл са запазените съдебни книжа по гр.д.№ 95/2003г. и
гр.д. № 649/2005г., двете по описа на РС Попово. По-късно А. А. ходел за кратко на гости
при своята майка в гр.***, където същата се установила и създала ново семейство,
установено от показанията на св.С.. Впоследствие семейството на ищцата заживяло в
чужбина. А. А. също отишъл за кратко при тях, като се настанил в жилището на своята
сестра. Когато се върнал в България, за да подготви годежа си, настъпило пътно-
транспортното произшествие.
От вещото лице, изготвило заключението по съдебно-психологическата експертиза,
се установява, че връзката между ищцата и нейния син не е била пълноценна поради липсата
на съвместно съжителство в по-голямата част от живота на А. А.. ПТП е внезапно
възникналио събитие, с тежки негативни чувства, свързано и с невъзможност на ищцата да
види тленните му останки и да се „сбогува“ с него на психоемоционално ниво. Предвид
факта, че смъртта е настъпила внезапно, майката е изпитала шок с характеристиките на
остра стресова реакция. В резултат на това, непосредствено след инцидента, в причинна
връзка с преживения стрес се е разгърнала остра стресова реакция. След първоначална фаза
на „зашеметеност” се наблюдават високо ниво на тревожност, паника, отчаяние, тъга.
Симптомите обикновено отзвучават след няколко дни до седмица, като в случая няма данни
за затруднения в адаптацията. В първите няколко месеца след загубата на сина й
поведението на З. В. е повлияно от т.нар. „траурна реакция“, която е естествена реакция на
загубата и е свързана с осъзнаване на факта, че близкият вече го няма, с трудности в
приспособяването към новата, променена ситуация и основна нейна компонента е скръбта,
свързана с определен набор от преживявания, през които е преминала ищцата. Проявите на
нормалната скръб се изразяват най-вече чрез чувствата на тъга, гняв, тревожност, самота,
както и известни промени в поведението – нарушения на съня, социално отдръпване. Тези
чувства и реакции в поведението отшумяват в рамките на няколко месеца, както е и в
случая. Не се идентифицират данни за интензивно протичащи нарушения до степен да се
търси лекарска психиатрична помощ. Ищцата е с изградена и устойчива личностова
структура, разполага с ресурси да отработи негативните реакции от загубата, така че да няма
абнормни прояви в поведението. Не се отчитат факти или симптоми, сочещи към
5
емоционална нестабилност, нарушения в социалното функциониране, работоспособността,
здравословното съС.ие и др. вследствие на процесното ПТП. Не се регистрират
непреработени чувства на скръб и траур, които да водят до емоционален дисбаланс, наличие
на повишена тревожност, така че да нарушават функционирането на личността. От
процесното събитие са минали 5 години, време, в което обичайно здравата и хармонична
личност, каквато е ищцата, успява да намери стратегии за справяне с негативните чувства и
преживявания.
Товарният автомобил и полуремаркето са застраховани при ЗК“Лев инс“АД към
датата на ПТП, което се установява от справка в интернет сайта на ГФ. На 10.08.2022г. З. В.
е подала застрахователната претенция пред ответника, който е постановил отказ,
мотивирайки се с обстоятелството, че пострадалият не е отгледан от неговата майка, а е бил
оставен при баба си, като през това време ищцата е създала ново семейство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е увредено лице
по смисъла на чл.478 ал.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата, причинно-
следствената връзка между деянието и вредата и виновността на водача на товарната
автокомпозиция са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №
308/2020г. на РОС.
С. Х. като водач на застрахованата товарна автокомпозиция е нарушил правилата за
движение по пътищата, съдържащи се в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП – за движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа
на местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, което е било с различно
износване на гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост и за управление на МПС с гуми с различно износване на протектора.
Нарушенията на правилата за движение са довели като последица до смъртта на А. А., също
установено с присъдата на наказателния съд.
6
Налице е валидно застрахователно правоотношение с водача на товарния автомобил
и полуремарке по застраховка "ГО" към момента на ПТП. Спазването на процедурата по
чл.380 КЗ също е установено от събраните в хода на процеса писмени доказателства, същите
не са оспорени от ответника.
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане, предвид което възниква
отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от
деянието неимуществени вреди. При наличие на валидно сключен застрахователен договор,
застрахователят е длъжен да обезщети увреденото от деянието лице за претърпените
неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ищцата е пряк наследник на пострадалото лице А. А. и има право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на нейния син. Искът е
доказан по своето основание.
По отношение на размера следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания
вследствие настъпилата смърт на сина й. Двамата не са живели заедно, не са споделяли общ
живот, не са разчитали един на друг в ежедневието. Едва в последните години от живота на
А. А. ищцата и нейният син са поставили начало на възстановяване на връзката между тях.
Това обаче не променя извода, наложен от вещото лице по съдебно-психологическата
еспертиза, че връзката между майката и сина не е биа пълноценна и ефективна. Отделно от
това, ищцата е създала ново семейство, което ще я подкрепя занапред в страданията й,
причинени от загубата на нейния син. Вещото лице-психолог не регистрира към настоящия
момент непреработени чувства на скръб и траур, които да водят до емоционален дисбаланс,
наличие на повишена тревожност, така че да нарушават функционирането на личността.
Ищцата е здрава и хармонична личност и като такава е успяла да намери стратегии за
справяне с негативните чувства и преживявания с помощта на своите близки.
Тези особености на случая водят до определяне на по-нисък размер на обезщетението
за неимуществени вреди от обичайно установения такъв в съдебната практика и наложилите
се обществени отношения между застрахователите и застрахованите лица. Съдът преценява
размера на 75 000лв. като съответстващ на степента и интензитета на претърпените от
ищцата душевни болки и страдания във връзка със загубата на нейния син.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия е основателно. Доказва се от заключенията на СМЕ и КПСАТЕ, че
пострадалият е пътувал на задната дясна седалка без поставен предпазен колан, с което е
допуснато свободното движение на тялото в купето вследствие на силния сблъсък с
товарния автомобил и причиняването на тежката черепно-мозъчна травма. Същата е
причинена от инерционното движение на тялото, което би било значително ограничено при
поставяне на предпазен колан, т.е. налице е причинна връзка между непоставянето му и
получените травми. При тези данни съдът оценява приноса на пострадалия на 1/3 и
7
крайното обезщетение следва да бъде определено на 50 000лв. За горницата над тази сума до
предявения размер от 150 000лв. искът се явява недоказан и следва да се отхвърли.
Законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на предявяване на
претенцията, който в случая е 10.08.2022г.
Обратният иск на „ЗК Лев инс“АД против Агенция „Пътна инфраструктура“ е
неоснователен. Не се доказаха твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията по
снегопочистване, за наличие на некачествена настилка и неизправност на отводнителните
съоръжения. Установява се от заключението по назначената КПСАТЕ, че пътната настилка
и отводнителните съоръжения в конкретния пътен участък са изпълнени според изискуемите
стандарти и са поддържани в много добро съС.ие. Извършеното снегопочистване
непосредствено преди настъпване на ПТП е осигурило възможност за добро сцепление на
гумите на преминаващите автомобили с настилката. Конкретното недобро сцепление на
гумите на товарната автокомпозиция се дължи на износването на част от тях, което е
установено като нарушение на правилата за движение от водача с присъдата по НОХД №
308/2020г. на РОС. Ето защо искът за сумата 75 000лв. следва да се отхвърли.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищцата е
представлявана от адвокат, осъществил безплатно процесуално представителство по реда на
чл.38 ЗА. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения, да заплати на упълномощената адв.М. Т. възнаграждение в размер
3550лв. за процесуално представителство, съобразно уважената част от предявения от нея
иск. Ответникът е внесъл депозити за възнаграждение на вещите лица, съотв. за КПСАТЕ в
размер 1000лв., за СМЕ в размер 300лв. и за свидетели 90лв., или общият размер на
направените разноски е 1390лв. Представляван е от адвокат, за когото е платил
възнаграждение в размер 3000лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3
ГПК ищцата З. В. следва да заплати на ответника сумата 2926,67лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 2000лв. и съдебни
разноски за СПЕ в размер 132,60лв., съобразно уважената част от иска, или общият размер е
2132,60лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователна компания Лев Инс”АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, представляван от
изп.директори П.Д. и В.И., да заплати на З. М. В. ЕГН ********** с адрес с.***, община
***, ул.“*******, сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. М. А. при ПТП, настъпило
8
на 18.12.2018г. и причинено от водач на седлови влекач „*******“ с рег. № ****** и
прикачено към него бордово полуремарке „***“ с рег. № ******, застрахован при „ЗК Лев
Инс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022г. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от
150 000лв. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.*** на страната на ответника „ЗК Лев Инс“АД.
Отхвърля обратния иск на „ЗК Лев Инс“АД за осъждане на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.*** в условията на евентуалност при уважаване на главния иск, да му
заплати сумата 75 000лв., представляваща припадащата се в качеството му на солидарен
длъжник част от претендираното от З. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер
150 000лв., като неоснователен.
Осъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА „Застрахователна компания Лев Инс”АД да
заплати на адвокат М. Т. възнаграждение в размер на 3550лв. за осъществено процесуално
представителство на З. М. В. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Осъжда „Застрахователна компания Лев Инс”АД да заплати държавна такса в размер
2000лв. и съдебно-деловодни разноски в размер 132,60лв., в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Разград;
Осъжда З. М. В. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс”АД сумата
260,40лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство пред Окръжен съд
Разград.
Осъжда А. А. Х. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс”АД сумата
2926,67лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство пред Окръжен съд
Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9