Р Е Ш Е Н И Е
***, 24.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на трети май, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Павлинка
Славова,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 4433 по описа на състава за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД претендира да бъде установено
съществуването на неговото парично вземане, кореспондиращо със солидарно
задължение на ответниците К.Д.Д.,
„К.“ ЕООД и Й.А.Д. да изпълнят парично задължение, включително: за сумата от 79 5581,81 евро, представляваща неизплатена предсрочно изискуема главница,
заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от 30.01.2015г.
до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 3 638,81 евро представляваща
договорна лихва върху главницата, начислена за период от 25.02.2012г. до
29.01.2015г.; за сумата от 22 170,70 евро, представляваща
лихва върху просрочената част от главницата начислена за период от 25.02.2012г.
до 29.01.2015г.; за сумата от 10 071,38 евро, представляваща
наказателна лихва върху просрочената част от главницата начислена за период от
25.02.2012г. до 29.01.2015г., за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.08.2015г. по
ч.гр.д. №5102 съгласно описа на 30 състав при СРС за 2015г. Заявеното от ищеца
вземане се основавало на документ по чл. 417, ал.2 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги, който обективирал в съдържанието си
процесните вземания от Договор за банков кредит
№71031071 от 15.02.2008г. изменен и допълнен с Анекси от 30.06.2009г. и от
21.10.2010г. Неизпълнението на споменатото кредитно задължение мотивирало ищеца
да обяви предсрочна изискуемост на кредита чрез изрично писмено изявление – нотариална
покана, адресирана до ответниците. Предсрочната изискуемост
на произтичащото от договора за кредит парично задължение настъпила на 28.08.2012г., а неизпълнението на
споменатото кредитно задължение мотивирало ищеца да подаде на 30.01.2015г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, въз основа на което било образувано вече споменатото ч.гр.д. №5102
съгласно описа на 30 състав при СРС за 2015г. Правният интерес на ищеца от
предявяването на иска бил основан на подаденото възражение на тримата ответници
срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед очаквания изход от процеса
ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на посочените
по- горе негови парични вземания срещу тримата солидарно задължени ответници и за осъждане на ответниците
да му заплати и направените съдебни разноски за настоящото производство и в
заповедното производство по ч.гр. д. №5102 съгласно описа при СРС за 2015г.
Ответницата Й.А.Д. оспорва предявения иск. В подадения отговор
на искова молба чрез процесуалния си представител ответницата навежда доводи,
че правното действие на Анекса от 21.10.2010г. не било установено с убедителни
писмени доказателства, като отрича твърдението за надлежно упражняване на
правото на банката-кредитор да обяви кредитното задължение за предсрочно
изискуемо преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред СРС. Поддържа становище, че претенцията е необоснована
доколкото се гради на противоречиви фактически твърдения, относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, относно периода, през който
са начислени претендираните договорни и наказателни лихви и относно сумата,
върху която се твърди да са начислени споменатите лихви. Счита, че след
настъпването на предсрочна изискуемост на главницата по кредита ответниците не би следвало да дължат възнаградителни
лихви върху тази главница. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане
на ищеца да заплати направените съдебни разноски.
Ответницата К.Д.Д. оспорва
предявения иск. В подадения отговор на искова молба чрез процесуалния си
представител ответницата навежда доводи, че правното действие на Анекса от
21.10.2010г. не било установено с убедителни писмени доказателства, като отрича
твърдението за надлежно упражняване на правото на банката-кредитор да обяви
кредитното задължение за предсрочно изискуемо преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред СРС. Поддържа становище,
че претенцията е необоснована доколкото се гради на противоречиви фактически
твърдения, относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, относно периода, през който са начислени претендираните
договорни и наказателни лихви и относно сумата, върху която се твърди да са
начислени споменатите лихви. Счита, че след настъпването на предсрочна
изискуемост на главницата по кредита ответниците не
би следвало да дължат възнаградителни лихви върху
тази главница. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да
заплати направените съдебни разноски.
Ответното дружество „К.“ ЕООД не изразява становище по
предявения иск след като е осъществено надлежно връчване на препис от съдебните
книжа - при хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото писмени
доказателства, посочени по- долу установяват, че между „У.Б.“ АД и ответницата К.Д.Д. е бил сключен Договор за банков кредит № 71031071 от 15.02.2008г.,
изменен и допълнен с Анекс от 30.06.2009г. към него (на стр.18-24 от делото) с
който към кредитното правоотношение се е присъединила и ответницата Й.А.Д., в
качеството й на трето лице, предоставило своя вещ за обезпечение изпълнението
на чуждо задължение (ипотекарен длъжник).
Приетият като писмено доказателство Анекс 21.10.2010г. (на
стр.18-24 от ч.гр.д. № 5102/ 2015г. на СРС) мотивира извода, че заедно с
кредитополучателя по договора, за изпълнението се е задължило и дружеството К.“
ЕООД в качеството на солидарен длъжник.
Правата и задълженията на страните са описани в
съдържанието на цитирания Анекс, вкл. задължението им спазват правата и
задълженията, произтичащи от Общите условия на договора, с които
кредитополучателят бил запознат (§3 и §4 от Анекса),
както и задължението за заплащане на лихви, чийто размер е определен в т. 11 от
договора. По силата на постигнатото съгласие, банката предоставила на
ответниците сумата от 85 000 евро за срок до 25.01.2020г., срещу поетото от тях
задължение да заплащат на падежна дата 25 число месечно уговорени анюитетни
вноски по погасителен план, в т.ч. главницата по кредита и уговорената
възнаградителна лихва, а в хипотеза на договорно неизпълнение - да заплатят
предвидената санкционираща /увеличена по размер/ лихва.
Договорното правоотношение било регламентирано от
съдържанието на приетите като доказателства Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити (на стр. 11-12 от ч.гр.д. № 5102/ 2015г. на СРС), в т. 16.1.2
от Общите условия на договора е уредено настъпване на предсрочна изискуемост на
цялото вземане, произтичащо от усвоения кредит, в хипотезата на "допуснато
просрочие на анюитетна вноска съответно погасителна вноска по кредита
съответните лихви за всеки един от договорените падежи ". В този случай, в
т. 16.2.1 от общите условия се предвижда, че кредиторът "..може да пристъпи към незабавно събиране
на изискуемите суми в това число разноски, такси и начислени лихви".
Като доказателства по делото са приети Погасителен план
към Договора, Справка по чл. 366 от ГПК за начина на определяне на размера на
парично вземане за лихви и такси по Договора и анексите към него, Лихвен лист за
периода от 15.02.2008г. до 30.01.2015г. и Справка за движение по сметка за
периода от 15.02.2008г. до 02.03.2017г.
Приетите като доказателства Нотариална покана с рег. №
3737, том 2, № 25/2014г. по описа на нотариус Е.Б.с рег. № 547 при НК и
Нотариална покана с рег. № 3717, том 2, № 05/2014г. по описа на нотариус Е.Б.с
рег. № 547 при НК /стр. 17-18 от /установяват отправеното от "У.Б." АД
до адресатите на поканите – К.Д. и Й. Д. писмено изявление за предсрочна
изискуемост на кредитното задължение. Двата документа съдържат изрично
удостоверяване на факта на връчването на поканата - на 26.11.2014г.
Като доказателство по делото са приети възражения по чл.
414 от ГПК срещу издадената по молба на "У.Б." АД Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, които са подадени от К.Д.,
от „К.“ ЕООД чрез К.Д. и от Й. Д. и са приобщени на стр. 33, 34 и 37 в ч.гр.д.
№ 5102/ 2015г. на СРС.
Като доказателства по делото в кориците на ч.гр.д. №
5102/ 2015г. на СРС са приети извлечение от счетоводни книги за периода от 25.02.2012
г. до 29.01.2015 г., отразяващи дължимите суми по процесния банков кредит.
Споменатите банкови счетоводни документи не са били обект на оспорване и съдържащите
се в тях счетоводни данни са анализирани от допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице П.Д.К. обосновава
следните изводи:
·
Размерът на отпуснатия от "У.Б." АД възлиза на
85 000 евро. От датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
28.08.2012г. сумата на неиздължената главница с настъпил падеж възлиза на
79 581,81 евро.
·
Договорна лихва е начислявана върху посочения дължим
размер на главницата за периода от 25.02.2012г. до 28.08.2012г. и възлиза на
3 686,81 евро.
·
Лихвата върху просрочената главница е в размер на
22 170,70 евро, начислена за периода от 25.02.2012г. до 29.01.2015г.
·
Наказателната лихва в размер на 5% е начислявана от
датата на първото просрочие до датата на погасяване на просрочието и е в размер
на 19 577,96 евро от която е изплатена 6 490,48 евро. Претендираната
от ищеца лихва е в размер на 10 071,38 евро за периода от 25.02.2012г. до
29.01.2015г.
·
Дължимите лихви са начислени според финансови и
счетоводни механизми, в съответствие уговорените между страните условия в
Договора за банков кредит от 15.02.2008г. и сключените анекси към него.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на парично
задължение на тримата ответници в настоящия процес, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Исковете са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй като предявяването
им е обосновано от указанията на заповедния съд до заявителя, предвид постъпили
възражения по чл. 414 от ГПК на привлечените като ответници
в настоящия процес К.Д.Д., „К.“ ЕООД и Й.А.Д..
По въпроса за ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковете следва да бъдат
обсъдени някои отделни, материално правни въпроси (относно действието на
договора за кредити анексите към него) и специфични процесуално правни въпроси
в областта на заповедното производство.
Самият ищец релевира като източник на заявените вземания
посоченото в исковата молба кредитно правоотношение, което е възникнало между
него и ответника, въз основа на Договор за банков кредит, а доколкото
ответникът не оспорва това твърдение - то основателността на предявената искова
претенция очевидно е предпоставена от установяване правното действие на
процесния Договор за банков кредит от 15.02.2008 г. на които ищецът основава
правата си.
Приетите като доказателства Договор за банков кредит заедно
с Анексите към него мотивират извода, че са породили валидно кредитно
правоотношение, между ищеца и тримата ответници, които са поели при условията
на солидарност задължението да погасят всички елементи на дълга.
Правоотношението е регулирано от приложимите Общи условия
на договора и уговорения погасителен план. Ответниците
не са релевирали доводи за неравноправни клаузи в
общите условия и съдът служебно не открива такива.
По претенциите
на ищеца срещу ответниците К.Д.Д.
и Й.А.Д.;
Тъй като предмет на делото по настоящия специален
установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто съществуването на вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което
основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т. 2
от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката (виж т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
), то съдът ще трябва да установи, дали споменатото вземане съществува именно
каквото е било описано (посочено) в самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417,
т. 2 ГПК, което е било представено като документ по чл. 417, т. 2 от ГПК пред
заповедния съд, установява размера на заявеното вземане, но не и неговата изискуемост, защото не удостоверява
твърденията на ищеца, че до длъжниците е достигнало волеизявлението на банката
за предсрочна изискуемост на кредита.
Релевантни за изследването
на спорния въпрос относно настъпването на предсрочната изискуемост по
кредита са представените и приети като доказателства нотариални покани към
заявлението, съответно адресирани до К.Д. и Й.Д..
Първата покана съгласно удостоверително изявление на
нотариус Е.Б.в края на документа е връчена на 26.11.2014г. срещу разписка №96.
Втората покана е връчена на ответницата Й.Д. на 26.11.2014г. чрез К.Д. срещу
задължението да й я предаде и срещу разписка №76.
По делото не е налично представено нотариална покана за
обявяване настъпването на предсрочна изискуемост адресирана изрично до
солидарния длъжник „К.“ ЕООД, но при това публично известните данни от ТР
сочат, че управител и представител на това дружество според е К.Д.. При това,
споменатото дружество „К.“ ЕООД е подало възражение по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което съдът счита, че то не би могло
да не знае за упражняването на правото на банката да превърне кредита в
предсрочно изискуем.
Съобразявайки задължителните указания в т. 18 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС, настоящият състав на съда ще трябва да приеме следното:
Постигнатата в т. 16.1.2. от Общите условия да договора
за кредит предварителна уговорка, според която допуснато просрочие на анюитетна
вноска съответно погасителна вноска по кредита съответните лихви за всеки един
от договорените падежи кредитът става предсрочно изискуем поражда действие, тъй като преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - банката е направила изрично волеизявление,
което да е достигнало до длъжниците - кредитополучатели и (ответниците)
К.Д. и
Й.Д. и
чрез което да обяви кредита за предсрочно изискуем (виж мотивите на т. 18 от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК
на ВКС). Понеже в конкретния случай фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, очевидно са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - то съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, настоящият
състав на съда приема, че вземането е
изискуемо и че е възникнало на заявеното пред заповедния съд основание по чл.
417, т. 2 от ГПК. Забавата на длъжника е породила правото на кредитора да
упражни потестативното си право - да превърне кредитното
задължение в предсрочно изискуемо. При наличието на доказателства, че "У.Б."
АД е отправила до двама от длъжниците (ответници) К.Д. и Й.Д. изрично волеизявление за предсрочна
изискуемост - преди да подаде исковата молба в съда - на 26.11.2014г., то настоящият
състав на съда приема тезата на ищеца, че е реализирал надлежно правото да
превърне кредитнито задължение на тези двама длъжници в предсрочно изискуемо.
Неоснователно се явява и релевираното
от ответниците възражение, че след настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита - ответниците не би
следвало да дължат възнаградителни лихви. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че към датата на постановяване на настоящето съдебно решение е висящо
тълкувателно дело със сходен предмет на произнасяне в т.3 по т.д. №3/2017 на ОСГТК
на ВКС, но настоящият състав на съда няма право да спре разглеждането на спора
до постановяване на тълкувателно решение и поради това е принуден да вземе
становище по съществото на въпроса.
В процесния случай съдът приема,
че изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. Ако кредиторът не упражни
правото си на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на
задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната
лихва, като и обезщетение за забавата. Упражняване на предоставено от договора
право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не
следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение
на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на
длъжника. Изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение
във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този
смисъл, упражняването на право на предсрочна изискуемост е санкция за
неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, защото
изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. Споменатото
становище е възприето в практиката на ВКС на РБ, (Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 106 от 20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, и двете
постановени по реда на чл. 290 от ГПК) с която настоящият състав на съда
трябва да се съобрази при липса на тълкувателно решение по въпроса и поради това да приеме за
неоснователни доводите на ответниците К.Д. и Й. Д., за
недължимост на начислените възнаградителни
лихви, в периода - след датата на прогласяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
установи твърдението на ищеца, че предоставената от кредитора "У.Б."
АД парична сума е била усвоена, поради което за кредитополучателя и солидарните
длъжници е възникнало задължението: да погасят
кредита с всичките му уговорени елементи, при условията и сроковете, приети в
погасителния план на кредита или в хипотезата на предсрочна изискуемост, която
е била изрично уговорена в т. 16.1.2. от Общите условия на договора за ипотечен
кредит.
В качеството на кредитор - ищецът „У.Б.“ АД претендира от
ответниците непогасения
остатък от главницата, за която
се твърди,че е с настъпила при условията на т. 16.2. от ОУ предсрочна изискуемост.
Събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства подкрепят становището на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
относно вида и размера на задължението. Съдът кредитира изводите на вещото лице
К., относно твърдението на ищеца, че към 28.08.2012 г. ответниците са
просрочили задължението си да заплатят дължими вноски по кредита, именно защото
анализът на вещото лице се основава на банкови счетоводни документи. Това
заключение не бе нито оспорено, нито опровергано с други доказателства.
Според изчисленията на вещото лице, неплатеният остатък
от кредита възлиза общо на 79 581, 81 евро и това е сумата, за която е предявена
исковата претенция. Ето защо, този иск
следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато задължението на двамата
ответници К.Д. и Й.Д. да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 79 581, 81 евро, представляваща незаплатена част от предсрочно
изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 15.02.2008 г., заедно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявление 30.01.2015г. до деня
на окончателното плащане.
По претенциите за възнаградителна лихва върху редовната
главница, лихва върху просрочената главница и за наказателна лихва:
В качеството на кредитор - ищецът "У.Б." АД
претендира за осъждане на ответниците да заплатят незаплатената сума на
установената в договора за кредит възнаградителна
лихва.
При настъпила изискуемост, дължимата договорна лихва се
дължи според уговореното между страните, като се изчисли върху сумата на
главницата и уговорения лихвен процент. 3а установяване на размера на
дължимата, но незаплатена договорна лихва - съдът използва специални знания,
посредством допуснатата съдебно- счетоводна експертиза на вещо лице К., чието
заключение кредитира в отговора на задача № 1 от писменото становище на вещото
лице. Именно отговорът на задача № 1 отразява най- пълното съответствие между
параметрите на извършеното от вещото лице математическо изчисление на лихвата и
приложимите условия на договора. Анализът на вещото лице се основава на банкови
счетоводни документи и по никакъв начин не бе нито оспорен от страните като
крайни изводи, нито опроверган с други доказателства, поради което трябва да
бъде възприет.
Според изчисленията на вещото лице, размерът на договорната
лихва, начислявана върху редовната главница за периода от 25.02.2012г. до
28.08.2012г. възлиза на 3 683,81 евро. Лихвата върху просрочената главница
е в размер на 22 170,70 евро, начислена за периода от 25.02.2012г. до
29.01.2015г. Изчисленията на вещото лице мотивират извода, че предявените искове,
следва да бъде уважени изцяло, така, както е посочен в петитума
и уточнителните молби към исковата молба, т.е. дължима договорна лихва върху
редовната главница за периода от 25.02.2012г. до 28.08.2012г.е в размер
на 3 683,81 евро, а дължима възнаградителна лихва върху просрочената главница
за периода от 25.02.2012г. до 29.01.2015г. в размер на 22 170,70 евро. Все пак обаче, отново е уместно да се
отбележи, че превръщането на кредитното задължение в предсрочно изискуемо е
било упражнено надлежно спрямо К.Д.Д. и Й. А.Д., на 26.11.2014г.,
когато нотариалните покани са били връчени на тези адресати, а не в момента на
изпращането на поканите. При условията на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че
изводът относно момента на настъпване на правните последици на предсрочна
изискуемост не повлиява върху размера на задължението на ответниците
- за сумата от 3 638,81 евро, представляваща договорна лихва върху главницата,
начислена за период от 25.02.2012г. до 28.08.2012г. Солидарното задължение на ответниците К.Д.Д. и Й.А.Д. - да
заплатят посочената по- горе сума на ищеца следва да бъде признато за
установено.
В качеството на кредитор - ищецът "У.Б." АД -
претендира за осъждане на ответниците да й заплатят т. нар. наказателна лихва.
Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на
т. 4.3 от Анекс от 21.10.2012г., мотивира извода, че страните са се съгласили с
това - т.нар. "наказателна надбавка" върху лихвения процент,
изразяваща се във фиксиран размер на лихвата от 5%, да се дължи от неизправните
длъжници, при просрочие - за
периода на просрочието - като целият размер на
кредита се олихвява, както с лихвата за редовна главница по т.4.1.а или т.4.1.б
и лихвата за просрочена главница по т. 4.2, така и с лихвата по т 4.3.
Ето защо, съдът намира, че считано от 26.11.2012 г.
(когато е денят на връчване на нотариалните покани и на настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението) – за длъжниците
е възникнало и задължението да заплащат увеличен размер на лихвата, с
предвидената в т. 4.3 от Анекс от 21.10.2012г.
За установяване на размера на дължимата от ответниците
наказателна лихва с фиксиран размер съгласно т. 4.3 от Анекс от 21.10.2012г.
съдът използва специални знания, приемайки заключението на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Като кредитира изводите на вещото лице, в отговора на
задача № 1 от експертното заключение, съдът приема, че предявения иск е
основателен до посочения в исковата молба размер и за посочения от ищеца период
т.е. за сумата от 10 071, 38 евро, дължими за периода от 25.02.2012 г. до 29.01.2015
г. ответниците К.Д.Д. и Й.А.Д.
са длъжни да заплатят на ищеца солидарно посочената по- горе сума. Срещу тези
двама ответници, предявените установителни
искове за съществуването на вземането, следва да бъдат уважени изцяло така,
както са предявени.
По претенцията
на ищеца срещу ответника „К.“ ЕООД ;
Основанието на което съдът намира за уместно да разгледа
претенцията срещу този длъжник отделно и собственото му пасивно процесуално
поведение, с което се свързват определен тип правни последици.
Споменатият ответник е солидарен длъжник с К.Д.Д. и Й.А.Д., но не е техен необходим, нито пък задължителен
другар, поради което за него решението може да бъде различно.
В мотивите на настоящото решение вече беше споменато, че
според устройствените правила на дружеството, негов органен представител е ответницата К.Д.Д.,
но при това, правните субекти са различни и по отношение на „К.“ ЕООД, ищецът е
бил длъжен да предприеме същите процесуални действия, както и спрямо останалите
двама длъжници.
Исковата претенция не е изрично оспорена от ответника „К.“
ЕООД, защото, след като е получил препис от исковата молба и приложенията, този
ответник, не е изразил изрично становище по допустимостта и основателността на
исковете, не е ангажирал доказателства, нито е направил доказателствени
искания.
Не може да бъде пренебрегнат обаче факта, че този
ответник е подал пред заповедния съд изрично възражение с вх. №
3013342/25.02.2016г. по вх. рег на СРС, поради което ще
трябва да бъде направен извод, че той оспорва претенцията, а не я признава
мълчаливо и следователно не са налице предпоставките по чл. 239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение по отношение на ответника „К.“ ЕООД.
Не може да бъде пренебрегнат факта, че спрямо този
ответник, кредиторът "У.Б." АД е пропуснал да упражни надлежно
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, а това е
така, защото не е отправил нотариална покана към ответника „К.“ ЕООД, както е
сторил по отношение на другите двама ответници. Дали
този пропуск на банката- кредитор е технически или пък се дължи на някакво концептуално
становище за липса на необходимост от изпращане на такава нотариална покана не
може да се установи, но във всеки случай - пропускът има правните последици,
които са посочени в мотивите на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС и се свързва с липсата
на правни последици он настъпила предсрочна
изискуемост на кредитното задължение, което от своя страна води до
необходимостта от отхвърляне на иска срещу този ответник.
По претенцията
за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора по първия иск - с предмет
установяване на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение,
претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски следва да бъде уважена.
В срока по чл. 80 от ГПК, ищецът е изпълнил задължението
си да представи списък на разноските. По делото са извършени следните разноски:
държавна такса в размер на 4 526,51
лева, депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 420 лева. Ищецът претендира да му
бъдат възстановени и направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 8 765,71 лева. От представените
доказателства в исковото производство и съобразно задължителните указания на ТР
№6/2012г. на ОСГТК, настоящият съдебен състав не намира за доказано заплащането
на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото не е представен банков
документ или договор за правна защита, свидетелстващи за извършеното фактическо
плащане. От тук следва, че няма основание този разход да бъде признат и искането
на ищеца да присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар
за процесуално представителство в исковото производство в размер на 8 765,71
лева следва да бъде отхвърлено като недоказано.
В изпълнение на задължителните указания дадени в т. 12
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът който разглежда
иска предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени в заповедното производство като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото така и в заповедното производство. При този изход на спора на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците ответниците К.Д.Д. и Й.А.Д. следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски в заповедното
производство в размер на 9 217,37 лева, от които 4 516, 51 лева
държавна такса и 4 700,86 лв. адвокатско възнаграждение, а за направените
съдебни разноски в заповедното производство и сумата от 9 217,37 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуващото вземане
на "У.Б." АД с ЕИК *******и адрес на управление гр. София, пл. „*******,
срещу солидарните длъжници К.Д.Д.
с ЕГН: **********, с адрес *** и Й.А.Д., с ЕГН:********** и с адрес *** за сумата
от 79 581, 81 евро (седемдесет и девет хиляди петстотин осемдесет и едно евро и 81 евро цента),
представляваща незаплатени вноски за предсрочно изискуема главница по Договор
за банков кредит от 15.02.2008 г. и Анекс от 30.06.2009г. и Анекс от
21.10.2010г., заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от
30.01.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 3
638,81 (три хиляди
шестстотин тридесет и осем евро и 81 евро цента) евро, представляваща договорна
лихва върху главницата, начислена за период от 25.02.2012г. до 28.08.2012г.; за
сумата от 20 170,70 евро (двадесет хиляди сто и седемдесет евро и 70 евро цента),
представляваща договорна лихва върху просрочената главницата, начислена за
период от 25.02.2012г. до 29.01.2015г.; за сумата от 10 071, 38 евро (десет хиляди
седемдесет и едно евро и 38 евро цента), представляваща договорна санкционираща лихва,
начислена за периода от 25.02.2012 г. до 29.01.2015 г за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 04.08.2015 г. по ч.гр. д. № 5102 по описа на 30 състав при СРС за
2015 г., като отхвърля иска за посочените
по- горе задължения, предявен срещу ответника „К.“ ЕООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление:***, поради ненастъпила (предсрочна)
изискуемост.
ОСЪЖДА К.Д.Д., „К.“ ЕООД и Й.А.Д. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да
заплатят на "У. Б." сумата от 4 946,51 лева, представляваща
направените съдебни разноски в исковото производство и сумата от 9 217,37 лева,
представляваща направените съдебни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен
съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена
до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: