№ 11974
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110145679 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П. П. ........... ЕГН **********,
уточнена с молба от 01.11.2022 г. /л.12/ срещу „.............“ ЕАД ЕИК ........., с която е
предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че
ищцата не дължи на ответника претендираната с изпълнителен лист от 05.01.2011 г.,
издаден по гр.д.№14732/2010 г. по описа на СРС, 82 състав сума в размер на 4452,13
лева главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната мораторна лихва
върху горната сума от 29.11.2010 г. до изплащане на вземането, лихва за забава
периода до 03.03.2006 г. до 03.11.2010 г. в размер на 1109,23 лв., както и сумата от
418,07 лева разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20118490400200 по описа на .......... при КЧСИ и район на
действие СГС. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист била изтекла за периода 19.12.2018 г. до датата на депозиране на
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че в хода на изпълнително дело
№№20118490400200 по описа на ЧСИ ............ са извършвани регулярно изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства в полза на ответника, че въз
основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14732/2010 г. по
описа на СРС, 82 състав и изпълнителен лист от 29.11.2010 г., ищецът е бил осъден да
заплати сумата в размер на 4452,13 лева главница за потребена топлинна енергия,
ведно със законната мораторна лихва върху горната сума от 29.11.2010 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава периода до 03.03.2006 г. до 03.11.2010 г. в размер на
1109,23 лв., както и сумата от 418,07 лева разноски по делото, въз основа на който
изпълнителен лист по искане на взискателя на 07.02.2011 г. е образувано изпълнително
дело №20118490400200 по описа на .......... при КЧСИ и район на действие СГС. В
искането за образуване на изпълнително дело е инкорпорирано възлагане по реда на
чл.18 ЗЧСИ.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД
приложимата давност е общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и
решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Нормата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
2
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /така и
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО/.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на
заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за
предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); чл. 255 ГПК (отм.);
които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният
ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, се погасяват с изтичането на петгодишна
давност.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода от
19.12.2018 г. до 19.12.2021 г. на вземанията по изпълнителния лист.
В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието,
че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено
противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
3
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай към момента на образуване на изпълнително дело
№16070/2012 г. е действало ППВС №3/1980 г. Съответно следва да се прецени какво
значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от
ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на изпълнително
производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116 ал.1 ЗЗД, и
същата не е текла, докато производството е било висящо. В хода на посоченото
изпълнително производство, на 08.04.2011 г., е наложен запор върху вземанията на
длъжницата за трудово възнаграждение, като съобщението е връчено на третото
задължено лице на 14.09.2011 г. С писмо вх.№07693/21.09.2011 г. третото задължено
лице- „..........“ ЕООД е признало за основателно вземането, като е уведомило ЧСИ, че
от трудовото възнаграждение на длъжницата ще се удържа сумата от 38,90 лв. В
периода от 20.01.2012 г. до 27.03.2012 г. по изпълнителното дело са постъпвали
частични плащания вследствие наложения запор на трудово възнаграждение на
длъжника. Поради това, за времето на извършваните плащания взискателят не е имал
интерес да иницира извършването на нови изпълнителни действия и това не може да се
приеме като неоправдано бездействие от негова страна. Представени са 3 бр. преводни
нареждания от 20.01.2012 г., 30.01.2012 г. и 27.03.2012 г., видно от които по
изпълнителното дело са постъпили трикратно суми в размер на 38,90 лв. Със запорно
съобщение от 04.12.2013 г., е наложен запор върху вземанията на длъжницата за
трудово възнаграждение, като съобщението е връчено на третото задължено лице на
13.12.2013 г. Депозирана е молба вх.№3810/25.05.2015 г. от взискателя с искане за
извършване на изпълнителни действия-налагане на запор върху банкови сметки на
длъжницата. Със запорно съобщение от 26.06.2015 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжницата за трудово възнаграждение, като запорното съобщение е
връчено на третото задължено лице на 27.05.2015 г. Депозирано е искане вх.№
541/25.01.2017 г. от взискателя за извършване на изпълнителни действия – налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. С ново запорно съобщение от
19.12.2018 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата,
като същото е връчено на третото задължено лице на 08.03.2019 г. С писмо вх.№
6748/03.10.2019 г. третото задължено лице „ГОБО“ ООД е уведомило ЧСИ, че лицето
получава възнаграждение под минималната работна заплата и по тази причина не може
4
да направим запор на неговото възнаграждение. С постановление от 11.04.2022 г. ЧСИ
е прекратил изпълнително дело №200/2011 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Според разпоредбата на чл.116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
От приетото дотук следва изводът, че завареното като висящо от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнително дело
№8441/2011 г., до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС
№ 3/1980 г., според което през времетраенето му от 07.02.2011 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с
тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с поискването
на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова
давност.
Последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността,
е извършено на 19.12.2018 г., когато е наложен запор върху вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение. По изложените съображения вземанията на кредитора, за
които е издаден процесният изпълнителен лист от 29.11.2010 г., не са погасени по
давност към момента на провеждане на устните състезания в настоящото производство
/12.04.2023 г./, тъй като не е изтекъл петгодишният давностен срок. Следователно,
исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
5
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК на ответника се дължат сторените от него
разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. ........... ЕГН **********, със съдебен адрес
гр..................... срещу „.............“ ЕАД ЕИК ........., седалище и адрес на управление
гр.......................... иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че не дължи на „.............“ ЕАД ЕИК ......... сумите, както следва: сума в
размер на 4452,13 лева главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната
мораторна лихва върху горната сума от 29.11.2010 г. до изплащане на вземането, лихва
за забава периода до 03.03.2006 г. до 03.11.2010 г. в размер на 1109,23 лева, както и
сумата от 418,07 лева разноски по делото, по изпълнителен лист от 05.01.2011 г.,
издаден по ч.гр.д.№14732/2010 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК П. П. ........... ЕГН ********** да
заплати на „.............“ ЕАД ЕИК ......... сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6