№ 2452
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20199460/18.09.2021 г. по гр.д. № 9674/2021 г. по описа на
СРС, 120 състав ДЗИ – О.З. ЕАД е осъдено за заплати на В. ИЛ. ДР. сумата от
335,70 лева (частичен иск от общ размер на 772,70 лева), представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по полица № 440120213087397 от
30.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба в съда на 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 760 лева за направени деловодни разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25160040/03.11.2021 г., подадена от ДЗИ – О.З. ЕАД, в която са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно
съдът е възприел заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
която е определила стойността на щетите. Посочва, че както с исковата
молба, така и с отговора на исковата молба било поискано стойността на
щетите да бъде определена по цени, предлагани от алтернативни доставчици
1
на алтернативни стоки и услуги на пазара и като се имала предвид възрастта
на автомобила към датата на ПТП. Посочва, че стойността е по-ниска от тази
посочена от вещото лице и тя е в определения от застрахователя размер.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия В. ИЛ. ДР. вх. № 25177628/16.12.2021 г., с която
заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 9674/2021 г. по описа на СРС, 120 състав е
образувано по искова молба, подадена от В. ИЛ. ДР., с която е предявен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че на 30.07.2020 г. е сключила застраховка „Каско +“,
клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **** с
ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД със срок на действие от 31.07.2020 г. до
30.07.2021 г. Твърди, че застрахователната премия била в размер на 459 лева,
която била разсрочена на 4 вноски. На 20.10.2020 г. в гр. Пловдив,
управлявайки личния си автомобил В. ИЛ. ДР. по ул. „Димитър Талев“ в
посока от ул. „Братя Скорпио“ към бул. „Александър Стамболийски“,
изведнъж в района на ул. „****, й прилошало и се отклонила вдясно, където
реализирала ПТП с лек автомобил Мерцедес с рег. № ****, за което бил
съставен двустранен констативен протокол. Твърди, че на 29.10.2020 г.
уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като бил
извършен оглед, направени били снимки и бил съставен опис-заключение по
щета № 44012132029937/29.10.2020 г. Установени били увредени детайли –
облицовка предна броня, калник преден десен и джанта стоманена предна
дясна. Твърди, че застрахователят определил обезщетение в размер на 229,50
лева, от която сума била приспадната сумата от 225,84 лева – 3 и 4 вноска по
застрахователната полица. Твърди, че дължими останали още 772,70 лева.
2
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 335,70 лева,
представляваща част от дължимата сума от 772,20 лева. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че
е определил и изплатил в цялост дължимото в случая застрахователно
обезщетение. Поддържа, че претендираната сума е завишена и не отговора на
действителната стойност на вредите и възстановително ремонтните дейности.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на
съдебно – автотехническа експертиза.
Не е спорно между страните, а и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и приетата по делото съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че на 20.10.2020 г. около 15.30 часа лек автомобил
Тойота Ярис с рег. № **** се движел по ул. „Димитър Талев“ и в района на №
136 водачът В. ИЛ. ДР. предприела маневра спиране отдясно, при което е
реализирала ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ****. Установява се, че в резултат на ПТП на лек
автомобил Тойота Ярис са причинени вреди, които са описани от
застрахователното дружество в опис по щета и от техническа гледна точка, те
са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Установява се, че
стойността за възстановяване на лекия автомобил, определена по следни
пазарни цени е 565,20 лева, а стойността на необходима за възстановяване на
лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на доверени сервизи
към датата на ПТП е 526,08 лева.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП е
действал застрахователен договор между ДЗИ – О.З. ЕАД и В. ИЛ. ДР. със
застрахователна полица № 440120213087397 за застраховка „Каско +”, по
силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие
относно лек автомобил марка Тойота Ярис с рег. № ****. Застрахователният
договор е със срок на действие от 00.00 часа на 31.07.2020 г. до 24.00 часа на
30.07.2021 г.
3
Не е спорно между страните, а и се установява, че по заявление за
изплащане на обезщетение, подадено от В. ИЛ. ДР. е образувана преписка по
щета № 44012132029937/29.10.2020 г. Извършен е оглед на застрахования
автомобил и са съставени описи за установените щети. Към преписката е
приложен и Протокол от 30.12.2020 г., с който страните по застрахователния
договор са постигнали съгласие, че от определеното обезщетение в размер
229,50 лева се приспада сумата от 225,84 лева, която представлява
задължение на застрахования за заплащане на застрахователна премия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка “Каско + ” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на
застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се
установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца В. ИЛ.
ДР. е бил сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по
лек автомобил Тойта Ярис. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът
не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е
изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички
поискани документи. Не е спорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 29.10.2020 г. е настъпило ПТП, при което на
застрахования лек автомобил са причинени вреди, както и че е определено и
4
платено (включително чрез прихващане) обезщетение в размер на 229,50 лева.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установява се от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че размерът на обезщетението, определено по
средни пазарни цени е 565,20 лева, т.е платеното от застрахователя по
застраховка Каско обезщетение е по-малко от дължимото с 335,70 лева.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е определил стойността, тъй като е основал изводите си въз
основа на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която не
дала отговор на поставените въпроси от страните за установяване на
стойността на щетите като се съобразят цените на алтернативни доставчици.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение, вещото лице е
извършило проучване на цените на труд и материали на поне 5 сервиза, като
въз основа на данните е определена средната пазарна стойност. Именно това е
и действителната стойност на вредите, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя. Решаващият съд правилно е кредитирал заключението,
доколкото вещото лице е отговорило на поставените задачи и не са
ангажирани други доказателства, които да установяват, че стойността на
ремонт в алтернативни сервизи с алтернативни части е в по-нисък размер от
установения. Нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г.
процесуалния представител на ответника не е заявил, че оспорва
заключението и не е направил нови доказателствени искания. При
постановяване на решението си първоинстационният съд е основал
фактическите и правните си изводи въз основа на събраните по делото
доказателства и е постановил правилно решение като е уважил предявения
иск за сумата от 335, 70 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК „ДЗИ-О.З.“ ЕАД следва да бъде осъдено
да заплати на В. ИЛ. ДР. сумата от 360 лева, представляваща направени пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20199460/18.09.2021 г. по гр.д. №
9674/2021 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК-
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на В.
ИЛ. ДР., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** сумата от 360 лева,
представляващи разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6