№ 2697
гр. Варна , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 289840/07.06.2021г. от „Възраждане - Касис“
ООД, ЕИК *********, против определение №263826/26.04.2021г., постановено по гр. д.
№1034/2020г. по описа на Районен съд- Варна, 47 съдебен състав, в частта, с която е
оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по реда на чл.248 ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на
жалбоподателя на сумата от 127.80лв. такса по изп.д. 107/2020г. на ЧСИ Ивета Ернандес и
сумата от 1320лв. разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело.
В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна
заповед, издадена от РС – Ловеч за обезпечаване на исковете, предмет на гр. д.
№1034/2020г. по описа на РС - Варна. Излага се, че ищецът още с исковата молба е поискал
възстановяване на тези разноски, представил е списък и доказателства, че са направени.
Жалбоподателят не споделя извода на ВРС, че тези разноски не са сторени в
обезпечителното производство и настоява, че изпълнителното дело, образувано въз основа
на обезпечителната заповед, е част от обезпечителното производство и разноските по него
следва да се присъдят като последица от уважаване на обезпечения иск, тъй като
възмездяването на тези разноски не може да е предмет на самостоятелен иск. Моли се за
отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните разноски.
В срока по чл.276, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Пол Аграр
Кампани“ АД.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
От страната, отправила искане по чл.248 ГПК в рамките на първоинстанционното
производство, е представен списък на разноските на л.75 от първоинстанционното дело,
който съдържа описание и на сумите, предмет на частната жалба, поради което молбата по
чл.248 ГПК е допустима.
На л.156 и 157 от първоинстанционното дело са представени и доказателства за
заплащане на такса по изпълнително дело на ЧСИ Ивета Ернандес от „Възраждане – Касис“
ООД в размер от 127.80лв., както и договор за правна защита и съдействие с адв. С.Б.,
обективиращ разписка за заплащане на адвоката в брой на адвокатско възнаграждение от
1320лв. за представителство по изпълнително дело срещу „Пол Аграр Кампани“ АД, въз
основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. 48/2020г. Последното е приложено към
материалите по първоинстанционното дело и е видно, че предмет на обезпечение, са
исковете, по които е образувано гр. д. №1034/2020г. по описа на Районен съд- Варна.
Съобразно т.5 ТР 6/2012г. ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Под разноски, понесени в обезпечителното
производство, следва да се разбира сторените разноски по обезпечаване на бъдещия иск, или
в хода на висящо исково производство, а не и разноските, сторени впоследствие по налагане
на допуснатата обезпечителна мярка. Последните са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл.78 ГПК със
съдебното решение по съществото на спора /в този смисъл Определение №506/17.12.2020г.
по т.д. №2158/2020г. на ВКС, II т.о., Определение №336/21.07.2016г. по ч.т.д. 874/2016г. на
ВКС, I т.о./.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, тъй като
претендираните от жалбоподателя разноски са сторени именно по образувано изпълнително
дело въз основа на обезпечителна заповед и не попадат в категорията направени в самото
обезпечително производство разноски, което обуславя неоснователност на молбата по
чл.248 ГПК с искане за присъждането им в полза на ищеца.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение
следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №263826/26.04.2021г., постановено по гр. д.
2
№1034/2020г. по описа на Районен съд- Варна, 47 съдебен състав, в частта, с която е
оставена без уважение подадената от „Възраждане - Касис“ ООД, ЕИК *********, молба по
реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №260406/11.02.2021г., поправено с решение
№261434/26.04.2021г., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на „Възраждане -
Касис“ ООД на сумата от 127.80лв. такса по изп.д. 107/2020г. на ЧСИ Ивета Ернандес и
сумата от 1320лв. разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3