Р Е Ш Е Н И Е
№19
10.02.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публичното
заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Константин Тачев,
като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №510 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск.
Л., против Решение №618 от 21.11.2019 год.,
постановено по АНД №1457/2019 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление №24-002180/20.05.2019 год., издадено
от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата са
направени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в
противоречие с приложимия материален закон. Съдът не е взел в предвид логичните
и непротиворечиви показания на актосъставителя Д.Б., който е възприел лично
извършеното административно нарушение, както и собственоръчно попълнената
декларация от страна на И.М.А.. Посочена е датата и мястото на извършване на
нарушението, както и че лицето и изпълнявало направата на кофраж за един ден. Моли
се съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди
процесното наказателното постановление.
Ответникът по касация – „Ивкънстръкшън“ЕООД,
представлявано от управителя И.З.Б.редовно призован не изразява становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни
основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на „Ивкънстръкшън“ЕООД,
представлявано от управителя И.З.Б.против Наказателно
постановление №24-002180/20.05.2019 год., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на ответника
по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 4 000.00 /четири хиляда/ лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение
чл.61, ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 17.04.2019 год.
в 13.10 часа на строителен обект „Жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ ХХII-4049 от кв. 335 по
плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.509.40489
по кадастралната карта с административен адрес : ул.+Армейска“№6 и на 22.04.2019
год. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.
Стара Загора, се установи, че „Ивкънстръкшън“ЕООД, ЕИК ********* в качеството
си на работодател, приема на работа към момента на проверката – 17.04.2019 год.
лицето И.М.А., ЕГН **********, на горепосоченият обект, без преди това да
сключи с него писмен трудов договор /в нарушение от 17.04.2019 год./, с което е
нарушил чл.61, ал.1 от КТ.
С
обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Приел, е че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, но обжалваното наказателно постановление не
отговаря на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като нито в акта за установяване на
административното нарушение, нито в издаденото наказателно постановление е
посочено какво е работило лицето. Не е посочено също така, след постъпването на
работа споменатото лице извършвало ли е някаква дейност и каква за жалбоподателят,
в частност – работило ли е на процесния обект в деня на проверката и като
какъв. Допусната неясното приема като съществено процесуално нарушение,
предполагащо отмяната на наказателното постановление. Приложената декларация не
е установено да е попълнена от страна на И.М.А., а твърдението на
актосъставителя за това обстоятелство не е достатъчно да докаже по категоричен
и несъмнен начин полагането на работна сила от страна на А..
Разпитаните
свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта, не установяват дали лицето и било
в работно облекло и какво точно е работило. От друга страна декларацията не е
съобразено с изискванията на Кодекса, а са събрани доказателства, че лицето е
неграмотно и не може да пише. Следователно не е доказано по безспорен начин, че
лицето е полагало труд в полза на санкционираното лице. Това го е мотивирало да
постанови решение за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението
на районния съд е правилно.
Настоящият касационен състав не
споделя доводите наведени от касатора, че е доказано по безспорен начин
полагането на труд от страна на лицето А.. Действително в наказателното
постановление не е посочено каква трудова дейност е изпълнявал, за да се
провери дали отразените в наказателното постановление факти се потвърждават от
свидетелските показания. Съдът намира, че правилно районният съд е приел, че
липсата на посочване на характера на изпълняваната трудова дейност е съществено процесуално нарушение. Тази липса е
недопустимо да бъде отстранена чрез събирането на свидетелски показания на
лицата, извършили проверката. Още при съставянето на акта, управителят на
дружеството е направил възражение, че не познава такова лице и няма идея по
каква причина същото се е намирало на строителния обект. Не отрича откритите
при проверката останали три лица /две които са работили по трудови договори и
едно по граждански договор/ да са работили за него. Всъщност в хода на
съдебното производство не се събраха доказателства, че лицето е полагало преди
или след това труд в полза на наказаното търговско дружество. Напротив – от
разпита на баща му се установява, че същото работи в чистотата и е неграмотно.
Съдът споделя мотивите на
районният съд относно попълнената декларация от страна на лицето А.М.А.. Не е
установено същата да е попълнена от страна на самото лице /същото е
неграмотно/, не е попълнена в цялост – не е отразено работното време, обекта,
получаваното трудово възнаграждение и т.н. Според св. В. не попълването на
получаваното трудово възнаграждение е защото лицето е работило един ден. Един
от основните елементи на трудовото правоотношение е неговият възмезден
характер. В конкретния случай не е установено да е получавано трудовото
възнаграждение, не е установено трайност на полаганият труд, определено от
работодателят работно време и т.н. Т.е. не са доказани всички елементи от
фактическия състав на трудовото правоотношение, които да обосноват и доказаност
на отправеното административно обвинение. Не на последно място съдът намира, че
е недопустимо декларациите по чл.402, ал.1, т.3 от КТ да бъдат попълвани от
проверяващите лица или трети такива – същите следва да се попълват лицето което
е подписало декларацията, тъй като разпоредбата изисква лицето да декларира
лично. Действително законът не е предвидил хипотезата, ако лицето е неграмотно
как се постъпва, но дори и в този случай е недопустимо попълването на
декларацията да става от друго лице, тъй като за декларираните данни се носи и
съответната отговорност. Следователно при неграмотност на лицето, такава
декларация не следва да му се дава да попълва, а ако е установено някакво
административно нарушение, то същото да се доказва с всички допустими от закона
средства.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че оспореното решение на Районен съд Стара Загора
е правилно и законосъобразно, поставено при правилно приложение на материалния
закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №618/21.11.2019
год., постановено по НАХД №1457/2019 год. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.