МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8/29.02.2016г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №717/15г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД гр.ПЛЕВЕН
Обвинението е
против М.М.Н., роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, работи като
консултатант в «Уебхаус» ЕООД - Плевен, висше образование, неосъждан, ЕГН ********** и
К.П.П., роден на ***г*** българин,
български гражданин, женен, безработен, висше образование, неосъждан, ЕГН **********, за това, че :
През
периода 15.03.2004г – 12.11.2004г. в гр. Плевен, в съучастие
като извършители, при условията на продължавано престъпление в качеството си
на управители на „*****” ООД
- Плевен, избегнали плащане на данъчни задължения в особено
големи размери – 202 382.12 лв., като потвърдили неистина в подадени
справки-декларации по чл. 100 ЗДДС на „*****”
ООД - Плевен пред ТД на НАП - офис Плевен, както следва:
1.
По
справка-декларация вх. вх. № 2482/15.03.2004г. избегнали плащането на ДДС в
размер – 8 001.10 лв. като потвърдил неистина - включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****”
на стойност
48 006.60 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер 8 001.10
лв.
2.
По
справка-декларация вх. № 2485/14.04.2004г. избегнал плащането на ДДС в размер –
42 310.10 лв. като потвърдил неистина - включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****”
на стойност 127 860.60 лв. и начислил и приспаднал
ДДС по тях в размер – 21 310.10 лв. и
неизвършени доставки от „*****” ЕООД – София
на стойност 126 000.00 лв. и
начислил и приспаднал ДДС по тях в размер 21 000 лв.
3.
По
справка-декларация вх.№ 1329/11.06.2004г. избегнал плащането на ДДС в размер –
20 697. 84 лв. като потвърдил неистина - включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****”
на стойност
124 187.04 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
20 697.84 лв.
4.
По
справка-декларация вх. № .№ 1294/12.08.2004г.
избегнал плащането на ДДС в размер – 42 100.32 лв. като потвърдил
неистина - включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****” на стойност
2004 385.92 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
34 064.32 лв. и включил в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит неизвършени доставки от „***** „ – Бургас на стойност
48 216.00 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
8 036.00 лв.
5.
По
справка-декларация вх. № 2081/14.09.2004г. избегнал плащането на ДДС в размер –
54 581.20 лв. като потвърдил неистина - включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****”
на стойност
243 481.20 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
40 580.20 лв. и включил в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит неизвършени доставки от „***** „ – Бургас на стойност
84 006.00 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
14 001.00 лв.
6.
По
справка-декларация вх. № 2386/14.10.2004г.
избегнал плащането на ДДС в размер – 12008,33 лв. като потвърдил
неистина - включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит неизвършени доставки от ЕТ “*****” на стойност
87 159.60 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
14 526.60 лв.
7.
По
справка-декларация вх. № **********/12.11.2004г. избегнал плащането на ДДС в размер –
30 447.36 лв. потвърдил неистина - включил в данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от „***** „ –
Бургас на стойност
59 909.76 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
9 984.96 лв., включил в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит неизвършени доставки от „*****” ЕООД - Плевен на стойност
60 134.40 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер
10 022.40 лв. и включил в данъчната
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки от „*****”
ЕООД - Плевен на стойност
66 240.00 лв. и начислил и приспаднал ДДС по тях в размер 10 440.00
лв. -
престъпление по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255 ал.1, пр.2, във вр. с
чл. 26, ал 1, 2 и 3 във вр. с чл. 20,
ал.2 и чл.2 НК.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск, не са конституирани граждански ищец и/или частен
обвинител.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Плевен поддържа повдигнатото обвинение против двамата
подсъдими, като изразява становище, че обвинението касаещо единствено сделките
с ЕТ „Ван- А.Г.“, които са описани в съответните справки- декларации, не е
доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимите следва да бъдат признати
за невинни само в тази част на повдигнатото им обвинение. Твърди, че
обвинението в останалите му части е доказано по несъмнен начин в хода на
проведеното съдебно следствие. Пледира за постановяване на условни присъди по
отношение на подсъдимите.
Подсъдимият
М.М.Н. се явява лично и със защитника си адв. Б.П. от Плевенска адвокатска
колегия. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че
управляваното от него и другия подсъдим дружество е извършвало реална търговска
дейност и че подадените справки- декларации отразяват реално осъществени
търговски сделки. Моли да бъде оправдан.
Защитата
в лицето на адв. П. твърди, че в хода на досъдебното производство са събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че описаните в
обвинителния акт сделки са реално извършени, че дружеството управлявано от
подзащитният му е имало необходимата материална обезпеченост за осъществяване
на дейността си, както и че фактурираните количества зърно са реално доставени
на „София мел“, поради което обвинението се явява недоказано. Позовава се на
приобщените материали от НОХД № 1059/10г. по описа на ОС Плевен и изготвената
допълнителна съдебно- икономическа експертиза по делото като твърди, че от
същите се установява действителността на сделките сключени между „*****“ ООД и ЕТ „Ван- А.Г.“, които са
предмет на обвинението. Твърди, че няма доказателства, от които да се направи
несъмнен извод и за останалите сделки, които са предмет на обвинението. Пледира
за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно, в случай, че съдът
признае подзащитния му за виновен, за налагане на наказание към минимума,
изтърпяването на което да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият
К.П. се явява лично, не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Изразява становище, че същото не е доказано по несъмнен начин в хода на
проведеното съдебно следствие и пледира да бъде оправдан.
Плевенски
окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна :
«*****» ООД – Плевен е
вписано от ОС – Плевен с решение от 16.07.2003г. по ф.д. № 770/2003г. със
съдружници М.М.Н., К.П.П. – всеки с по 40% от дяловете, Клементина А.И.
и Д. Иванов Я. – всеки с по 10% от дяловете. Към инкриминирания съобразно обвинението
период дружеството се е представлявло и управлявало от М.М.Н. и К.П.П. заедно и
поотделно.
«*****» ООД – Плевен е
регистрирано по ЗДДС на основание чл.108, ал.1 от 13.01.2004г. С
решение от 29.12.2005г. по ф.д. №
770/2003г. на ОС – Плевен е вписано прехвърляне
на дружествените дялове от всички съдружници на Б.М.М. и дружеството е
трансформирано в ЕООД «*****» - Плевен.
През периода 1.02.2004 – 12.11.2004г. подсъдимите М.М.Н. и К.П.П. осъществявали търговска дейност,
при която били длъжни да спазват изискванията на ЗДДС като отразяват вярно сключените сделки в
дневниците за покупки и продажби и попълват ежемесечни справки-декларации, в
които да вписват данъчната основа на облагаемите доставки, начисления ДДС по
тях, данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, начисления
ДДС по тях и да определят дължимия ДДС.
През посочения по- горе период двамата подсъдими
включили в дневника за покупки на «*****» ООД – Плевен за м.
февруари 2004 г. ,в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит доставки от ЕТ „*****” на стойност 48 006.60 лв. /данъчна основа –
40 005.50 лв. и ДДС – 8 001.10 лв./ по фактури както следва:
-
фактура № 112/19.02.2004г. на стойност 5 324. 40 лв., от които данъчна
основа – 4 437.00 и ДДС – 887.40
лв.
-
фактура № 113/20.02.2004г. на стойност 5 359. 20 лв., от които данъчна
основа – 4 466.00 и ДДС – 893.20
лв.
-
фактура № 114/21.02.2004г. на стойност 5 394. 00 лв., от които данъчна
основа – 4 495.00 и ДДС – 899.00
лв.
-
фактура № 115/22.02.2004г. на стойност 5 428. 80 лв., от които данъчна
основа – 4 524.00 и ДДС – 904.80
лв.
-
фактура № 116/23.02.2004г. на стойност 5 463.60 лв., от които данъчна
основа – 4 553.00 и ДДС – 910.60
лв.
-
фактура № 117/24.02.2004г. на стойност 5 498.40 лв., от които данъчна
основа – 4 582.00 и ДДС 916.40 лв.
-
фактура № 118/25.02.2004г. на стойност 5 533.20 лв., от които данъчна основа –
4 611.00 и ДДС – 922.20 лв.
-
фактура № 119/26.02.2004г. на стойност 5 498.40 лв., от които данъчна
основа – 4 582.00 и ДДС – 916.40
лв.
-
фактура № 120/27.02.2004г. на стойност 4 506.60 лв., от които данъчна
основа – 3 755.50 и ДДС – 751.10
лв.
С тези стойности на доставките и на ДДС фактурите са
включени в справка-декларация вх. № 2482/15.03.2004г. за данъчен период 1.02. -
29.02.2004г., в която е посочена данъчна основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит – 1 330 934.70 лв.
В дневника
за покупки на «*****» ООД – Плевен за м. март
2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
доставки от ЕТ „*****” на стойност 253 860.60 лв. /данъчна основа – 211
550.50 лв. и ДДС – 42 310.10 лв./ по фактури както следва:
-
фактура № 122/01.03.2004г. на стойност 5 880.00 лв., от които данъчна
основа – 4 900.00 и ДДС – 980.00
лв.
-
фактура № 123/02.03.2004г. на стойност 5 762.40 лв., от които данъчна
основа – 4 802.00 и ДДС – 960.40
лв.
-
фактура № 125/04.03.2004г. на стойност 5 644.80 лв., от които данъчна
основа – 4 704.00 и ДДС – 940.80
лв.
-
фактура № 127/05.03.2004г. на стойност 5 880.00 лв., от които данъчна
основа – 4 900.00 и ДДС – 980.00
лв.
-
фактура № 129/06.03.2004г. на стойност 5 762.40 лв., от които данъчна
основа – 4 802.00 и ДДС – 960.40
лв.
-
фактура № 131/08.03.2004г. на стойност 5 997.60 лв., от които данъчна
основа – 4 998.00 и ДДС 999.60 лв.
-
фактура № 133/09.03.2004г. на стойност 5 644.80 лв., от които данъчна
основа – 4 704.00 и ДДС – 940.80
лв.
-
фактура № 135/10.03.2004г. на стойност 5 880.00 лв., от които данъчна
основа – 4 900.00 и ДДС –
980.00 лв.
-
фактура № 137/11.03.2004г. на стойност 5 997.60 лв., от които данъчна
основа – 4 998.00 и ДДС 980.00 лв.
-
фактура № 139/13.03.2004г. на стойност 5 586.00 лв., от които данъчна
основа – 4 655.00 и ДДС 931.00 лв.
-
фактура № 141/15.03.2004г. на стойност 5 703.60 лв., от които данъчна
основа – 4 753.00 и ДДС – 950.60 лв.
- фактура № 143/17.03.2004г. на стойност
5 791.80 лв., от които данъчна основа – 4 826.50 и ДДС – 965.60 лв.
- фактура № 145/17.03.2004г. на стойност
5 821.20 лв., от които данъчна основа – 4 851.00 и ДДС – 970.20 лв.
-
фактура № 149/19.03.2004г. на стойност 5 997.60 лв., от които данъчна
основа – 4 998.00 и ДДС – 999.60
лв.
-
фактура № 151/22.03.2004г. на стойност 5 938.80 лв., от които данъчна
основа – 4 949.00 и ДДС – 989.80
лв.
-
фактура № 81/23.03.2004г. на стойност 5 762.40 лв., от които данъчна
основа – 4 802.00 и ДДС – 960.40
лв.
-
фактура № 83/24.03.2004г. на стойност 5 733.00 лв., от които данъчна
основа – 4 777.50 и ДДС – 955.50
лв.
-
фактура № 84/25.03.2004г. на стойност 5 850.60 лв., от които данъчна
основа – 4 875.50 и ДДС – 975.10
лв.
-
фактура № 156/26.03.2004г. на стойност 5 880.00 лв., от които данъчна
основа – 4 900.00 и ДДС – 980.00 лв.
-
фактура № 158/29.03.2004г. на стойност 5 821.20 лв., от които данъчна
основа – 4 851.00 и ДДС – 970.20
лв.
-
фактура № 160/30.03.2004г. на стойност 5 644.80 лв., от които данъчна
основа – 4 704.00 и ДДС – 940.80
лв.
В същия
дневник са включени и неизвършени доставки от „*****” ЕООД – София по фактури
както следва:
-
фактура № 151/01.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 152/02.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 153/04.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 154/05.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 155/08.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 156/09.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 157/10.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 158/11.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 159/11.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 160/15.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 161/16.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
- фактура № 162/17.03.2004г. на стойност
6000.00 лв., от които данъчна основа – 5 000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
- фактура № 163/18.03.2004г. на стойност
6000.00 лв., от които данъчна основа – 5 000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 164/19.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 165/22.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 166/23.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 167/24.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 168/25.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 169/26.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 170/29.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
-
фактура № 171/30.03.2004г. на стойност 6000.00 лв., от които данъчна основа – 5
000.00 и ДДС – 1000.00 лв.
Посочените
42 бр. фактури са включени като стойност на доставките и на ДСС в справка-декларация вх. № 2485/14.04.2004г. за данъчен период 01.03. - 31.03.2004г., в която е
посочена данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит –
454 360.03 лв.
В
дневника за покупки на «*****» ООД – Плевен за м. май
2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кретит доставки от ЕТ „*****” на стойност 124 187.04 лв. /данъчна основа –
103 489.20 лв. и ДДС – 20 697.84 лв./ по фактури както следва:
-
фактура № 163/03.05.2004г. на стойност 5 763.60 лв., от които данъчна
основа – 4 828.00 и ДДС – 965.60
лв.
-
фактура № 164/04.05.2004г. на стойност 5 834.40 лв., от които данъчна
основа – 4 862.00 и ДДС – 972.40
лв.
-
фактура № 165/05.05.2004г. на стойност 5 875.20 лв., от които данъчна
основа – 4 896.00 и ДДС – 979.20
лв.
- фактура
№ 172/07.05.2004г. на стойност 5 916.00 лв., от които данъчна основа –
4 930.00 и ДДС – 986.00 лв.
-
фактура № 173/08.05.2004г. на стойност 5 895.60 лв., от които данъчна
основа – 4 913.00 и ДДС – 982.60
лв.
-
фактура № 174/10.05.2004г. на стойност 5 936.40 лв., от които данъчна
основа – 4 947.00 и ДДС 989.40 лв.
-
фактура № 175/11.05.2004г. на стойност 5 916.00 лв., от които данъчна
основа – 4 930.00 и ДДС – 986.00
лв.
-
фактура № 176/12.05.2004г. на стойност 5 875.20 лв., от които данъчна основа
– 4 896.00 и ДДС – 979.20 лв.
-
фактура № 177/13.05.2004г. на стойност 5 903.76 лв., от които данъчна
основа – 4 919.80 и ДДС 983.96 лв.
-
фактура № 178/14.05.2004г. на стойност 5 899.68 лв., от които данъчна
основа – 4 916.40 и ДДС 983.28 лв.
- фактура
№ 179/17.05.2004г. на стойност 5 924.16 лв., от които данъчна основа –
4 936.80 и ДДС – 987.36 лв.
- фактура № 180/18.05.2004г. на стойност
5 916.00 лв., от които данъчна основа – 4 930.00 и ДДС – 986.00 лв.
- фактура № 181/19.05.2004г. на стойност
5 956.80 лв., от които данъчна основа – 4 964.00 и ДДС – 992.80 лв.
-
фактура № 182/20.05.2004г. на стойност 5 948.64 лв., от които данъчна
основа – 4 957.20 и ДДС – 991.44
лв.
-
фактура № 183/21.05.2004г. на стойност 5 936.40 лв., от които данъчна
основа – 4 947.00 и ДДС – 989.40
лв.
-
фактура № 184/25.05.2004г. на стойност 5 940.48 лв., от които данъчна
основа – 4 950.40 и ДДС – 990.08
лв.
-
фактура № 185/26.05.2004г. на стойност 5 932.32лв., от които данъчна основа –
4 943.60 и ДДС – 988.72 лв.
-
фактура № 186/27.05.2004г. на стойност 5 944.56 лв., от които данъчна
основа – 4 953.80 и ДДС – 990.76
лв.
-
фактура № 187/28.05.2004г. на стойност 5 948.64 лв., от които данъчна
основа – 4 957.20 и ДДС – 991.44
лв.
-
фактура № 188/29.05.2004г. на стойност 5 956.80 лв., от които данъчна
основа – 4 964.00 и ДДС – 992.80
лв.
фактура № 189/31.05.2004г. на стойност
5 936.40 лв., от които данъчна основа – 4 947.00 и ДДС – 989.40 лв.
Посочените 21 бр. фактури са
включени като стойности на доставките и на ДДС в справка-декларация вх. № 1329/11.06.2004г. за данъчен период
01.05.- 31.05.2004г., в която е посочена данъчна
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит – 310 995.86 лв.
В
дневника за покупки на «*****» ООД – Плевен за м. юли
2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
доставки от ЕТ „*****” на стойност 252 601.92 лв. /данъчна основа –
210 501.60 лв. и ДДС – 42 100.32 лв./ по фактури както следва:
-
фактура № 212/26.07.2004г. на стойност 60 390.60 лв., от които данъчна основа –
50 325.00 и ДДС – 10 065.00
лв.
-
фактура № 265/01.07.2004г. на стойност 5 918.22 лв., от които данъчна
основа – 4 931.85 и ДДС – 986.37
лв.
-
фактура № 266/02.07.2004г. на стойност 5 926.14 лв., от които данъчна
основа – 4 938.45 и ДДС – 987.69
лв.
-
фактура № 267/05.07.2004г. на стойност 5 870.70 лв., от които данъчна
основа – 4 892.25 и ДДС – 978.45
лв.
-
фактура № 268/06.07.2004г. на стойност 5 945.94 лв., от които данъчна
основа – 4 954.95 и ДДС – 990.99
лв.
-
фактура № 269/07.07.2004г. на стойност 5 906.34 лв., от които данъчна
основа – 4 921.95 и ДДС 984.39 лв.
-
фактура № 270/08.07.2004г. на стойност 5 898.42 лв., от които данъчна
основа – 4 915.35 и ДДС – 983.07
лв.
-
фактура № 271/09.07.2004г. на стойност 5 934.06 лв., от които данъчна
основа – 4 945.05 и ДДС –
989.01 лв.
-
фактура № 272/10.07.2004г. на стойност 5 930.10 лв., от които данъчна
основа – 4 941.75 и ДДС 988.35 лв.
-
фактура № 273/12.07.2004г. на стойност 5 912.28 лв., от които данъчна
основа – 4 926.90 и ДДС 985.38 лв.
-
фактура № 274/13.07.2004г. на стойност 5 869.70 лв., от които данъчна
основа – 4 891.42 и ДДС – 978.28
лв.
- фактура № 275/14.07.2004г. на стойност
5 928.12 лв., от които данъчна основа – 4 940.10 и ДДС – 988.02 лв.
- фактура № 276/15.07.2004г. на стойност
5 916.24 лв., от които данъчна основа – 4 930.20 и ДДС –986.04 лв.
-
фактура № 277/16.07.2004г. на стойност 5 032.44 лв., от които данъчна
основа – 4 193.70 и ДДС – 838.74
лв.
-
фактура № 278/17.07.2004г. на стойност 5 919.22 лв., от които данъчна
основа – 4 932.68 и ДДС – 986.54
лв.
-
фактура № 279/19.07.2004г. на стойност 5 924.16 лв., от които данъчна
основа – 4 936.80 и ДДС – 987.36
лв.
-
фактура № 280/20.07.2004г. на стойност 5 930.10лв., от които данъчна
основа – 4 941.75 и ДДС – 988.35
лв.
-
фактура № 281/21.07.2004г. на стойност 5 928.12 лв., от които данъчна
основа – 4 940.10 и ДДС – 988.02
лв.
-
фактура № 282/22.07.2004г. на стойност 5 831.10 лв., от които данъчна
основа – 4 859.25 и ДДС – 971.85
лв.
-
фактура № 283/23.07.2004г. на стойност 5 914.26 лв., от които данъчна
основа – 4 928.55 и ДДС – 985.71
лв.
-
фактура № 284/26.07.2004г. на стойност 5 930.10 лв., от които данъчна
основа – 4 941.75 и ДДС – 988.35
лв.
-
фактура № 285/27.07.2004г. на стойност 5 922.18 лв., от които данъчна
основа – 4 935.15 и ДДС – 987.03
лв.
- фактура № 286/29.07.2004г. на стойност
4 306.50 лв., от които данъчна основа – 3 588.75 и ДДС – 717.75 лв.
-
фактура № 287/29.07.2004г. на стойност 4 334.22 лв., от които данъчна
основа – 3 611.85 и ДДС – 722.37
лв.
фактура № 288/26.07.2004г. на стойност
4 280.76 лв., от които данъчна основа – 3 567.30 и ДДС – 713.46 лв.
-
фактура № 289/31.07.2004г. на стойност 3 888.90 лв., от които данъчна
основа – 3 240.75 и ДДС – 648.15
лв.
-
фактура № 299/24.07.2004г. на стойност 3 897.60 лв., от които данъчна
основа – 3 248.00 и ДДС – 649.60
лв.
В
същия дневник са включени и неизвършени доставки от „*****” ЕООД – Бургас по
фактури както следва:
-
фактура № 301/08.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 302/09.06.2004г. на стойност 3 936.00 лв., от които данъчна основа –
3 280.00 и ДДС – 656.00 лв.
-
фактура № 343/17.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 344/18.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 345/21.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 346/22.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 347/23.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 348/24.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 349/25.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
-
фактура № 350/26.06.2004г. на стойност 4 920.00 лв., от които данъчна
основа – 4 100.00 и ДДС – 820.00
лв.
С тези стойности на доставките и на
ДДС фактурите са включени в справка-декларация вх. № 1294/12.08.2004г. за данъчен период
01.07.- 31.07.2004г., в която е посочена данъчна
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит – 780 226.25 лв.
В дневника
за покупки на «*****» ООД – Плевен за м.
август 2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит доставки от ЕТ „*****” на стойност 327 487.20 лв. /данъчна
основа – 272 906.00 лв. и ДДС – 54 581.20 лв./ по фактури както
следва:
-
фактура № 301/03.08.2004г. на стойност 5 986.80 лв., от които данъчна
основа – 4 914.00 и ДДС – 982.80
лв.
-
фактура № 302/04.08.2004г. на стойност 5 959.20 лв., от които данъчна
основа – 4 966.00 и ДДС – 993.20
лв.
-
фактура № 303/05.08.2004г. на стойност 5 912.40 лв., от които данъчна
основа – 4 927.00 и ДДС – 985.40
лв.
-
фактура № 304/06.08.2004г. на стойност 5 884.32 лв., от които данъчна
основа – 4 903.60 и ДДС – 980.72
лв.
-
фактура № 305/07.08.2004г. на стойност 5 862.48 лв., от които данъчна
основа – 4 885.40 и ДДС – 977.08
лв.
-
фактура № 306/09.08.2004г. на стойност 5 959.20 лв., от които данъчна
основа – 4 966.00 и ДДС 993.20 лв.
-
фактура № 307/12.08.2004г. на стойност 5 974.80 лв., от които данъчна
основа – 4 979.00 и ДДС – 995.80
лв.
-
фактура № 308/12.08.2004г. на стойност 5 918.64 лв., от които данъчна
основа – 4 932.20 и ДДС –
986.44 лв.
-
фактура № 309/12.08.2004г. на стойност 5 890.56 лв., от които данъчна
основа – 4 908.80 и ДДС 981.76 лв.
-
фактура № 310/13.08.2004г. на стойност 5 909.28 лв., от които данъчна
основа – 4 924.88 и ДДС 984.40 лв.
-
фактура № 311/16.08.2004г. на стойност 5 924.88 лв., от които данъчна
основа – 4 937.40 и ДДС – 987.48
лв.
- фактура № 312/17.08.2004г. на стойност
5 862.48 лв., от които данъчна основа – 4 885.40 и ДДС – 977.08 лв.
- фактура № 313/18.08.2004г. на стойност
5 906.16 лв., от които данъчна основа – 4 921.80 и ДДС –984.36 лв.
-
фактура № 314/19.08.2004г. на стойност 5 890.56 лв., от които данъчна
основа – 4 908.80 и ДДС – 981.76
лв.
-
фактура № 315/20.08.2004г. на стойност 5 903.04 лв., от които данъчна
основа – 4 919.20 и ДДС – 983.84
лв.
-
фактура № 316/23.08.2004г. на стойност 5 887.44 лв., от които данъчна
основа – 4 906.20 и ДДС 981.24 лв.
-
фактура № 317/24.08.2004г. на стойност 5 903.04 лв., от които данъчна
основа – 4 919.20 и ДДС –
983.84 лв.
-
фактура № 318/25.08.2004г. на стойност 5 912.40 лв., от които данъчна
основа – 4 927.00 и ДДС 985.40 лв.
-
фактура № 319/26.08.2004г. на стойност 5 893.68 лв., от които данъчна
основа – 4 911.40 и ДДС 982.28 лв.
-
фактура № 320/27.08.2004г. на стойност 5 887.44 лв., от които данъчна основа
– 4 906.20 и ДДС 981.24 лв.
- фактура № 321/28.08.2004г. на стойност
120 600.00 лв., от които данъчна основа – 100 500.00 и ДДС 20 100.00 лв.
- фактура № 322/27.08.2004г. на стойност
4 742.40 лв., от които данъчна основа – 3 952.00 и ДДС –790.40 лв.
В
същия дневник са включени и неизвършени доставки от „*****” ЕООД – Бургас по
фактури както следва:
фактура № 311/02.08.2004г. на стойност
4 992.00 лв., от които данъчна основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00 лв.
-
фактура № 312/03.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 313/04.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 314/05.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 315/06.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 316/07.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 317/09.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 318/10.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 319/11.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 320/12.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 321/13.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 322/14.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
- фактура № 323/16.08.2004г. на стойност
4 992.00 лв., от които данъчна основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00 лв.
- фактура № 324/17.08.2004г. на стойност
4 992.00 лв., от които данъчна основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00 лв.
-
фактура № 325/18.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 603/30.08.2004г. на стойност 4 992.00 лв., от които данъчна
основа – 4 160.00 и ДДС – 832.00
лв.
-
фактура № 605/31.08.2004г. на стойност 4 134.00 лв., от които данъчна
основа – 3 445.00 и ДДС – 689.00
лв.
С тези стойности на доставките и на
ДДС фактурите са включени в справка-декларация вх. № 2081/14.09.2004г. за данъчен период
01.08.- 31.08.2004г., в която е посочена данъчна
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит – 511 388.72 лв.
В дневника
за покупки на «*****» ООД – Плевен за м.
септември 2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит доставки от ЕТ „*****” на стойност 87 159.60 лв. /данъчна
основа – 72 633.00 лв. и ДДС – 14 526.60 лв./ по фактури както
следва:
-
фактура № 365/01.09.2004г. на стойност 5 722.20 лв., от които данъчна
основа – 4 768.50 и ДДС – 953.70
лв.
-
фактура № 366/02.09.2004г. на стойност 5 821.20 лв., от които данъчна
основа – 4 851.00 и ДДС – 970.20
лв.
-
фактура № 367/03.09.2004г. на стойност 5 860.80 лв., от които данъчна
основа – 4 884.00 и ДДС – 976.80
лв.
-
фактура № 368/07.09.2004г. на стойност 5 761.80 лв., от които данъчна
основа – 4 801.50 и ДДС – 960.30
лв.
-
фактура № 369/08.09.2004г. на стойност 5 702.40 лв., от които данъчна
основа – 4 752.00 и ДДС – 950.40
лв.
-
фактура № 371/09.09.2004г. на стойност 5 880.60 лв., от които данъчна
основа – 4 900.50 и ДДС 980.10 лв.
-
фактура № 372/10.09.2004г. на стойност 5 821.20 лв., от които данъчна
основа – 4 851.00 и ДДС –
970.20 лв.
- фактура
№ 373/13.09.2004г. на стойност 5 761.80 лв., от които данъчна основа –
4 801.50 и ДДС 960.30 лв.
-
фактура № 374/14.09.2004г. на стойност 5 880.60 лв., от които данъчна
основа – 4 900.50 и ДДС 980.10 лв.
-
фактура № 375/15.09.2004г. на стойност 5 821.20 лв., от които данъчна
основа – 4 851.00 и ДДС –
970.20 лв.
- фактура № 376/16.09.2004г. на стойност
5 880.60 лв., от които данъчна основа – 4 900.50 и ДДС 980.10 лв.
- фактура № 377/19.09.2004г. на стойност
5 801.40 лв., от които данъчна основа – 4 834.50 и ДДС –966.90 лв.
-
фактура № 378/20.09.2004г. на стойност 5 722.20 лв., от които данъчна
основа – 4 768.50 и ДДС – 953.70
лв.
-
фактура № 379/21.09.2004г. на стойност 5 841.00 лв., от които данъчна
основа – 4 867.50 и ДДС – 973.50
лв.
фактура № 380/23.09.2004г. на стойност
5 880.60 лв., от които данъчна основа – 4 900.50 и ДДС 980.10 лв.
С тези стойности на доставките и на
ДДС фактурите са включени в справка-декларация вх. № 2326/14.10.2004г. за данъчен период
01.09. 30.09.2004г., в която е посочена данъчна основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит – 359 323.43 лв.
В
дневника за покупки на «*****» ООД – Плевен за м.
октомври 2004 г. включили в данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кретит неизвършени доставки на обща стойност 187 004.16 лв.
/данъчна основа – 155 836.80 лв. и ДДС – 31 167.36 лв./, от които
доставка от „П. ***/20.10.2004г. на стойност 60 134.40 лв. – данъчна
основа 50 112.00 лв. и ДДС 10 022.40 лв., доставка от „*****” ЕООД –
Плевен по фактура № 3/29.10.2004г. на стойност 66 960.00 лв. – данъчна
основа 55 800.00 лв. и ДДС – 11 160.00 лв. и доставки от „*****” ЕООД
– Бургас на стойност 59 909.76 лв. / данъчна основа – 49 924.80лв. и
ДДС – 9 984.96 лв. по фактури както
следва:
-
фактура № 617/18.10.2004г. на стойност 4 995.84 лв., от които данъчна
основа – 4 163.20 и ДДС – 832.64
лв.
-
фактура № 619/19.10.2004г. на стойност 4 984.32 лв., от които данъчна
основа – 4 153.60 и ДДС – 830.72
лв.
-
фактура № 620/19.10.2004г. на стойност 4 995.84 лв., от които данъчна
основа – 4 163.20 и ДДС – 832.64
лв.
-
фактура № 701/21.09.2004г. на стойност 4 988.16 лв., от които данъчна
основа – 4 156.80 и ДДС – 831.36
лв.
-
фактура № 702/23.09.2004г. на стойност 4 999.68 лв., от които данъчна
основа – 4 166.40 и ДДС 833.28 лв.
- фактура № 703/23.09.2004г. на стойност
4 982.40 лв., от които данъчна основа – 4 152.00 и ДДС 830.40 лв.
-
фактура № 704/23.09.2004г. на стойност 4 997.76 лв., от които данъчна
основа – 4 164.80 и ДДС 832.96 лв.
-
фактура № 705/23.09.2004г. на стойност 4 995.84 лв., от които данъчна
основа – 4 163.20 и ДДС 832.64 лв.
-
фактура № 706/23.09.2004г. на стойност 4 990.08 лв., от които данъчна
основа – 4 158.40 и ДДС 831.68 лв.
- фактура № 708/23.09.2004г. на стойност
4 997.76 лв., от които данъчна основа – 4 164.80 и ДДС 832.96 лв.
-
фактура № 709/23.09.2004г. на стойност 4 982.40 лв., от които данъчна
основа – 4 152.00 и ДДС 830.40 лв.
-
фактура № 710/23.09.2004г. на стойност 4 999.68 лв., от които данъчна
основа – 4 166.40 и ДДС 833.28 лв.
С тези стойности на доставките и на ДДС фактурите са
включени в справка-декларация вх.**********/12.11.2004г. за данъчен период 01.10.- 31.10.2001г., в която е посочена данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит – 310 922.68 лв., вместо 205 197.88 лв., начислен е ДДС по
тези доставки в размер на 62 175.09
лв. вместо 41 030.13 лв. и е деклариран ДДС за внасяне в размер на 00.00
лв., а не дължимия ДДС за внасяне в размер 21 132.65 лв.
Така приетата от съда за установена фактическа
обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Двамата подсъдими в дадените обяснения не се
признават за виновни по повдигнатото им обвинение. Подсъдимият М.Н. твърди, че
всички посочени в обвинението сделки са реално извършени, че „*****“ООД Плевен
е управлявано от него и другият подсъдим, като всеки е знаел за сключваните
сделки. Н. заявява, че фактурираното зърно е било реално доставено на „София
мел“.
Подсъдимият К.П.П. също не се признава за виновен.
Твърди, че няма отношение към подаваните справки- декларации, които са
предметна обвинението.
Съдът счита, че така дадените обяснения от двамата
подсъдими са в противоречие в голямата си част с повечето събрани в хода на
съдебното следствие доказателства. Твърдението на подс. П., че няма отношение
към подадените справки-декларации, за които е налице повдигнато обвинение
категорично се опровергава от заключението на вещото лице Ц.Ц. по приетата в
делото графическа експертиза № 43 /л.67-77 том 8, папка 6 от досъдебното
производство/ От същото е видно, че подписите в справка- декларация №
2053/13.02.2004г. ; справка- декларация 2482/15.03.04г.; справка- декларация
2172/14.05.04г.и приложените към тях дневници за покупки и продажби принадлежат
на подс. К.П.. Подсъдимият К.Н. еднолично е упълномощил св. Н.Д.
да подаде от негово име справка-декларация вх.
№ 2482/15.03.2004г. и справка-декларация вх.№ 1329/11.06.2004г.,
а св. Р.Ц. - да подаде от негово име справка-декларация вх. №
2485/14.04.2004г., справка-декларация вх. № .№ 1294/12.08.2004г., справка-декларация
вх. № 2081/14.09.2004г.,
справка-декларация вх. № 2386/14.10.2004г. и справка-декларация вх. №
**********/12.11.2004г. – видно от
приложените пълномощни в том ІІІ, стр. 61 – 122.
От същата експертиза е видно, че подписите в справки
декларации №№ 2482/15.03.04г.; 1329/17.06.04г.; 2263/14.07.04г.;
2081/14.09.04г.; 2526/14.10.04г.; **********/12.11.04г.; 7476/14.12.04г. и
съответно приложените към тях дневници за покупки и продажби принадлежат на
подс. М.Н..
От показанията на свидетелката К.А.И. се установява, че дружеството управлявано от
двамата подсъдими е извършвало търговска дейност със зърно, като е работело
основно със земеделски производители и кооперации. Горното е в противовес с
твърденията на подсъдимите във връзка с инкриминираните фактури, които са
издадени от регистрирани по ДДС юридически лица, които обаче не са кооперации
или земеделски производители.
Съдът кредитира показаниятана
Р.И.Ц.. От същите единствено се установява, че двамата подсъдими, в качеството
им на управители на «*****»ООД са били клиенти на счетоводната къща, в която
работи свидетелката- «Ко сървисис»ООД. Предмета на
дейност на дружеството бил търговия със зърно. Дружеството ползвало наета складова база и нает
транспорт. Първичните счетоводни документи са били донасяни на счетоводната
къща от служители на дружеството или са били изпращани
по електронна поща. Счетоводната къща изготвяла справките-
декларации на базата на представените първични счетоводни документи, след което
били изпращани на управителите на «*****»ООД разпечатани или в електронен вид.
Свидетелката твърди, че няма спомен някой от подсъдимите да е оспорвал
счетовоната документация, която била оформяна от счетоводната къща.
Показанията на тази
свидетелка кореспондират напълно с показанията на Н.Т.Д., също счетоводител в
счетоводна къща «Ко сървисис»ООД. От тях се установава
обстоятелството, че горната счетоводна къща е обслужвала дружеството на
подсъдимите. Горното е ставало възоснова на предоставяни от дружеството на
подсъдимите първични счетоводни документи и оформените справки-
декларации са били изпращани за подпис на управителите, които никога не са оспорвали издадените от
счетоводната къща документи.
От показанията на
свидетеля Е.Г. се установява обстоятелството, че същият е работел на трудов договор, но във фирма
«Марти» и «Митрамакс», а не в «*****»ООД.
Ето защо съдът намира, че тези показания на са относими към предмета на
доказване.Този свидетел твърди, че е управлявал
товарен автомобил «Шкода Мадара», който бил негова собственост, но нает от
подсъдимите. С въпросният товарен автомобил извършвал превози на зърно с краен
получател «София мел». Зърното било изкупувано от кооперации. Горното
потвърждава косвено тезата на прокуратурата, че подсъдимите са изкупували зърно
от юридически лица/кооперации и земеделски производители/, които обаче не са
били регистрирани по ЗДДС, но впоследствие са оформяли фактури с вписани като
доставчици търговци, които са регистрирани по ДДС, без
те да са реалните продавачи на въпросното зърно. В подкрепа на горното са и
показанията на свидетеля И.А., който е работел като шофьор на
трудов договор за «*****»ООД. С неговите показания се
установява обстоятелството, че двамата подсъдими чрез управляваното от тях
дружество са извършвали реална търговска дейност със зърно. Според показанията
на свидетеля същото е натоварвано от кооперации и стопански дворове и е
доставяно на «София мел».
Този свидетел е работел със свой товарен автомобил,
който е бил нает от подсъдимите.
Съдът не кредитира с
доверие показанията на свидетеля А.П.П., тъй като същите са в противоречие с
данните от изготвената по делото съдебно- икономическа
експертиза и констатациите по приетия като писмено доказателство ДРА №
635/29.03.05г. Същият е бил управител на «П. трейд»ООД и твърди, че е
осъществявал търговия със зърно с контрагент «*****» ООД, но не може да си
спомни подробности по отзи въпрос. Твърди, че е купувал и е продавал зърно на
горното дружество. В същото време от приетата по делото
съдебно икономическа експертиза, както и от ДРА № 635/29.03.05г. е видно, че по фактура № 479/20.10.2004г. на стойност 60 134.40 лв. - данъчна
основа 50 112.00 лв и ДДС 10 022.40 лв., включена в дневника на „*****”
ООД - Плевен не е осъществена реална доставка и не е извършвано плащане. Издадено е
и е осчетоводено дебитно-кредитно известие № 528/29.11.2004г. от „*****” ЕООД –
Плевен на стойност 60 134.40 лв. - данъчна основа 50 112.00 лв и ДДС
10 022.40 лв. към фактура № 479/20.10.2004г.
Свидетелката Г.К.
твърди, че като собственик и управител на „*****“ ЕООД е осъществявала търговска
дейност с М.Н., но си спомня само такава с негова фирма „Марти“, а не с „*****“ООД.
Твърди, че са търгували с пшеница и царевица. В същото време признава, че
нейното дружество не е имало никакви активи. От приетата по делото съдебно икономическа
експертиза, както и от приетия като писмено доказателство ДРА № 635/29.03.05г.
е видно, че дружеството на К. не разполага
със собствени недвижими имоти, складови бази, собствени транпортни средства, не
е назначавало работници, т.е. не е имало материално-технически ресурс да
извършва селскостопанска дейност, търговия със селскостопанска продукция. Като
предходен доставчик на стоката по фактура №
3/29.10.2004г., с предмет на доставката – пшеница, издадена от «*****» ЕООД е
посочен ЕТ «*****». Към този момент пълномощник на едноличния търговец е В.Г.,
брат на К.. Видно от приложените банкови документи по разплащателните сметки на «*****» не са открити плащания от «*****» ООД – Плевен по
посочената фактура. В подкрепа на горните обстоятелства, макар и с косвена
доказателствена стойност, са показанията на свидетелката В.В.Г. от досъдебното
производство, които са приобщени към доказателствения материал събран в хода на
съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.5 НПК. От същите е видно, че свидетелката е закупила «*****»,
но не е заплатила цена, а е получила за това от непознат мъж сумата от 150 лв.,
срещу които отишла с това неустановено по делото лице при нотариус и подписала
документи без да ги чете. Не й били дадени
никакви документи за фирмата и тя никога не е работела с нея.
От показанията на
свидетеля Г.М.Г. се установява, че същият е бил съдружник в «*****» ЕООД гр.
Бургас, заедно с Валентин Радев Стойков, който към
момента на съдебното разглеждане на делото е покойник. Свидетелят твърди, че
дружеството е имало предмет на дейност строителство, никога не се е занимавало
с търговия със зърно и не е имало търговски взаимоотношения с «*****»ООД. Показанията на този свидетел кореспондират с данните от съдебно
икономическата експертиза по делото и приобщения като писмено доказателства ДРА
№ 635/29.03.2005г. От същите е видно, че в описаните фактури с доставчик „*****” ЕООД – Бургас и получател «*****»
ООД като предмет на сделките са посочени доставки на пшеница и ечемик и на дизелово гориво. „*****” ЕООД –
Бургас е извършвало строителна дейност. Дружеството не разполага със собствени недвижими имоти, складови бази, собствени
транпортни средства, не е назначавал работници, т.е. не е имало
материално-технически ресурс да извършва селскостопанска дейност и търговия със
селскостопанска продукция и горива. Видно от приложените банкови документи по
разплащателните сметки на „*****” ЕООД – Бургас не са открити плащания от «*****» ООД – Плевен.
От съществено значение за
установяване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля В.Г.Г..
Същият твърди,че като пълномощник на фирмата на
съпругата си ЕТ «ВАН «А.Г.» е осъществявал търговска дейност със зърно, като е
търгувал с двамата подсъдими в качеството им на представляващи «*****»ООД.
Свидетелят твърди, че не е разполагал със собствена база и транспорт, но е
ползвал наети такива, като е изкупувал от кооперации и продавал на «*****»ООД
зърно, както и че е изкупувал от дружеството зърно и го е продавал на трети
лица. Разплащанията помежду им са ставали в брой, тъй като към онзи момент не е
имало изискване да стават по банков път. В
обвинителният акт се твърди, че ЕТ «*****» не разполага със собствени недвижими
имоти, складови бази, собствени транпортни средства, не е назначавал работници.
Г. е упълномощила с генерално пълномощно рег. № 3427/16.12.2002г. В.Г.Г. да я
представлява във връзка с дейността на фирмата. Видно от писмо №
206/07.03.2012г. на Общинска служба по земеделие – Плевен А.Г., В.Г. и ЕТ «*****»
не са регистрирани като земеделски производители за
периода 2002г. – 2005г. Приложените в хода на данъчната ревизия договори за
обработка на земеделска земя и договор за наем на земя са за последващ период и
не обхващат периода на производство на селскостопанската продукция, посочена в инкриминираните фактури. Видно от приложените банкови
документи по разплащателните сметки на ЕТ «*****» не са открити плащания от «*****»
ООД – Плевен. Изложеното по-горе формално не е в противоречие с твърденията на
свидетеля Г., който твърди, че е ползвал нает транспорт и е изкупувал зърно от кооперации, което е доставял на
дружеството на подсъдимите, респ по същият начин е
купувал от тях и е продавал на трети лица. Плащанията са извършвани в брой. По
искане на защитата в лицето на адв. П., съдът изиска материалите по НОХД №
1059/10г. по описа на ОС Плевен и допусна назначаване на допълнителна съдебно
икономическа експертиза за установяване на обстоятелството осчетоводени ли са в
счетоводството на ЕТ «ВАН- А.Г.» фактурите посочени в
обвинителния акт по делото и извършвани ли са плащания по тях. От заключението
е видно, че подробно описаните фактури, включени в справките-
декларации, които са предмет на обвинението са осчетоводени по надлежния ред и
в ЕТ «ВАН- А.Г.», като експертизата не може да даде заключение дали са
извършени плащания по тези фактури. От приложените в посоченото по- горе НОХД № 1059/10г. писмени доказателства е видно,
че изготвената по отношение на ЕТ «ВАН- А.Г.»
данъчна ревизия касае същият период , както по настоящия обвинителен акт, но
данъчните служители не са направили констатация за наличие на неизвършени
доставки по с контрагент «*****»ООД. Във връзка с това е било
налице обвинение отношение на Г. за същото престъпление, осъществено през същия
времеви период, което обаче не обхваща
въпросните фактури, макар и същите да са били предмет на проверка в рамките на
проведените данъчно и наказателно производство, първото от които е приключило
със съответен ДРА, а второто с влязла в сила присъда. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира за недоказано по несъмнен начин
обвинението в частта му относно справките- декларации,
които включват фактурите за осъществените сделки между дружеството на
подсъдимите и ЕТ «ВАН- А.Г.».
Показанията на
свидетелката А.Г., съпруга на свидетеля В.Г., са релевантни единствено по
отношение на обстоятелството, че тя е била собственик на ЕТ «ВАН- А.Г.»,но не се е занимавала с дейността на фирмата си, а
е упълномощила за това съпруга си.
Показанията на свидетеля
Далчо Д.Я. не са от съществено значение за установяване на обективната истина
по делото. Същият е бил съдружник в «*****»ООД, но твърди, че не се е занимавал
и не е бил запознат с реалната му дейност и след като не се е реализирало
първоначалното намерение за изграждане на зърнобаза с европейски средства, той
е продал дружествения си дял. В хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.1, т.2 пр.2 НПК бяха прочетени
показаниятана този свидетел, дадени по НОХД № 17/15г. По описа
на ОС Плевен. От същите се установява, че свидетелят е работел като
счетоводител, но във фирма ЕТ «Марти», собственост на подс. М.Н., а в «*****»ООД
е бил съдружник с миноритарен дял. Съдружието било прекратено от негова страна,
тъй като не се е реализирало намерението да се участва по програми с европейски
средства за дейности, свързани с търговия със зърно и зърнени продукти.
Свидетелят заявава, че не е запознат с дейността на това дружество и не е водил
счетоводство на същото.
Показанията на свидетеля Б.М.М.
не са от същесвено значение, тъй като не касаят пряко предметана доказване по
делото. Той е лицето, което е закупило «*****»ООД, но след инкриминирания
съобразно обвинението период. Твърди, че с подсъдимите
го запознало лицето Кирчо Ц. Сашков от гр. Видин /неустановен и неразпитан по
делото/ и той му предложил да закупи дружеството, като му обещал, че със същото
ще извършват търговия със зърно. М. се съгласил, закупил дружеството за 1000
лв. И предоставил управлението му на въпросния Кирчо Сашков. Той от своя страна му изплатил
еднократно сумата от 150 лв., след което преустановили контактите помежду си.
Показаниятана свидетеля А.П.А.,
дадени пред друг състав на съда по НОХД № 836/12г. и прочетени в хода на
проведеното съдебно следствие по реда на чл.281 ал.1
т.4 НПК също са без съществено значение за установяване обективната истина по делото. От тях единствено
се установява обстоятелството, че той е лицето
закупило фирмата на А.Г. от нейния пълномощник В.Г., което се е случило след
инкриминирания съобразно обвинението период.
От
показанията на свидетелката Д.Х.В. се установява обстоятелството, че същата е
извършила финансовата ревизия на „*****“ ООД Плевен, резултата от който е акт
за начет във връзка с неправилно начислено ДДС. Горният акт за начет е
основанието за образуването на
настоящето наказателно производство.
От показанията на свидетелката Е.Т. се установява,
че същата е била управител на „*****“ЕООД. Свидетелката твърди, че не познава
подсъдимите, както и че не е осъществявала търговска дейност с „*****“ООД. От
показанията й е видно, че представляваното от нея дружество не е сключвало
договори с дружеството представлявано от подсъдимите. Показанията на тази
свидетелка кореспондират с данните от приложения и приет като писмено
доказателство по делото ДРА №
635/29.03.2005г. От същият е видно, че „*****” ЕООД – София е собственост на Е.К.Т., която го
управлява и представлява.Във всички описани 21 бр. фактури като предмет на
доставките от „*****” ЕООД – София е посочено „плащане по договор от
1.02.2004г.” Видно от Договор от 1.02.2004г. със страни „*****” ЕООД – София и «*****» ООД предмет на сделката е «разработка на
икономическа обосновка сектор «растениевъдство» за площ 32 000 дка. По
силата на договорът изпълнителят се е задължил да извърши проучване на суровини
и технологични възможностти в централна северна България, както и пазарната
конюнктура за производство и бъдеща реализация на селскостопански продукти. От
показанията на св. Т. е видно, че същата никога не е издава данъчни фактури на «*****» ООД и не е
изпълнявала договор с посочен по- горе дпредмет. Т. не е упълномощавала други
лица да извършват търговска дейност от името на дружеството. Не познава подсъдимите,
не е издавала посочените по-горе фактури на «*****» ООД и не е получавала
плащания по тях. Видно от приложените банкови документи по разплащателните
сметки не са открити плащания от «*****»
ООД – Плевен.
От правна страна :
След съвкупната преценка
на така събраните доказателства, настоящият състав намира, че подсъдимите са
осъществили състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, с
изключение на обвинението в частта му досежно инкриминираните справки- декларации, касаещи доставки с право на пълен данъчен
кредит от ЕТ «ВАН- А. ***, в която част обвинението не е доказано по несъмнен
начин.
Съгласно чл.100 от Закона за данък добавена стойност
управителите били дллъжни да подават справка-декларация в ТДД – Плевен,
ежемесечно, до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Съгласно
чл. 94, ал.1 от ППЗДДС регистрираните лица са длъжни
да водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС.
Съгласно чл. 73 от ЗДДС когато за определен
период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата
сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за
внасяне.
Регистрираното
лице е длъжно да внесе определения ДДС за внасяне в републиканския бюджет по
сметка на съответната териториална данъчна дирекция в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът–
чл.74, ал.1 от ЗДДС (ДВ, бр.102/2000 г.).
На основание чл. 91, ал. 7
ППЗДДС (отм. ДВ, бр. 76/2006) информацията от отчетните
регистри (дневник за покупките и дневник за продажбите) се използва за
попълване на справки-декларациите по закона. Съгласно чл. 91, ал. 2 ППЗДДС, доставките, по които лицето е
получател, вносът на стоки, както и другите случаи на право
на данъчен кредит се отразяват в дневник за покупките.
Доставките, по които лицето е
изпълнител, износът на стоки, както и другите случаи на начисляване на данък се
отразяват в дневник за продажбите – чл. 91, ал. 3 ППЗДДС (отм. ДВ, бр. 76/2006).
Данъчен кредит е сумата от
начислен данък на регистрираното по ЗДДС лице за получена от него стока или
услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките
на данъчния период, която лицето има право да приспадне – чл. 63 ЗДДС. Условията за
наличие на право на приспадане са определени в чл. 64
от ЗДДС.
Съгласно чл. 76 ЗДДС когато за определен данъчен
период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от
регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за
периода – данък за възстановяване. Данъкът за въстановяване се прихваща при наличие
на други установени и неизплатени данъчни задължения, възникнали до момента на
подаване на справката-декларация.
Правото на приспадане на данъчния
кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура,
данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез
осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и в
справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода – чл.
67, ал. 1 от ЗДДС.
За да се реализира право на приспадане на данъчен
кредит данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по
този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната
фактура или данъчното дебитно известие - чл. 64, т. 2 от ЗДДС. Получените данъчни документи по доставки (включително фактурите), по
които регистрираното лице е получател, се отразяват в «Дневника за покупките» –
чл.104, ал.2 от ЗДДС (отм.).
Издадените от ДЗЛ по ЗДДС данъчни фактури по
доставките се отразяват в «Дневника за продажбите» – чл.104, ал.
3 от ЗДДС (отм.).
Данъчните документи, издавани по реда
на ЗДДС се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период
за който се отнасят - чл. 93, ал.8 от ЗДДС (отм.).
Съгласно чл. 32 от ЗДДС облагаеми доставки са всички
доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 7-10 от същия закон, когато са
извършени от данъчнозадълженото лице и са с място на
изпълнение на територията на страната.
В
справката-декларация се посочват обобщени данни за извършените доставки и
начисления ДДС по облагаемите доставки, данни за получените доставки и данъчния
кредит и резултат за периода – ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване и пр.чл.
89, ал. 1 ППЗДДС.
Доказано
е осъществяване на престъплението от страна на двамата подсъдими от обективна
страна / изключая частта му досежно справките- декларации, в които са отразени
фактурирани доставки с контрагент ЕТ „ВАН- А. ***/. М.М.Н. и К.П.П. извършвали съвместно търговска дейност – основно
търговия със зърно. Нито Н., нито П. са упълномощавали други лица да извършват
от името и за сметка на дружеството търговски сделки.
От
събраните по делото доказателства се установява, че двамата подсъдими, действайки
в съучастие като извършители, през периода 15.03.2004г.- 9 12.11.2004г.
избегнали плащане на данъчни задължения в особено големи размери /доколкото
съдът обвинението е доказано за сума надхвърляща 12 000 лв. – чл.93 т.14 НК/, като потвърдили неистини в справки- декларации по чл.100 ЗДДС на „*****“ООД
Плевен пред НАП офис Плевен. От събраните в хода на съдебното следствие е
установено, че част от търговците, посочени като доставчици на подсъдимите Н. и
П. не са извършвали реална търговска дейност, прехвърлени са на други лица, не
са съхранявали счетоводна документация и техни представители не са се явявали
при извършвани насрещни проверки, не
е представяна информация
за предходни доставчици
и други документи, доказващи реално
извършване на сделките. Подсъдимите са имали кадрова и
материална обезпеченост за извършване на декларираните търговски сделки, но
наред с реално осъществяваната дейност са отчитали и неизвършени доставки. В
посочените по-горе случаи липсват документи доказващи извършването, плащането и осчетоводяването на описаните сделки.
Издадените фактури почти изцяло са с поредни номера и дати, с еднакви
стойности, изписани са с еднакъв почерк.
При
анализа на описаните фактури и приложените справки-декларации и дневници за
покупки и продажби и други счетоводни документи е видно, че отношенията между
страните по посочените сделки се свежда до съставяне на фактури с невярно
съдържание.
Във
всеки от приложените към посочените справки-декларации подсъдимите са прилагали
дневник за покупки и дневник за продажби, в който са описани изброените по-горе
фиктивни сделки. Посочили са стойността на неизвършените реално сделки във
всяка от цитираните справки-декларации и са начислили ДДС върху тази стойност. С това са декларирали,
че е възникнало право на данъчен кредит и след това са приспаднали данъчния
кредит от начисления ДДС по облагаемите доставки.
В
останалите случаи доставчиците са търговски предприятия, които осъществяват
реална дейност, включително и с обвиняемите, но не са извършвали посочените
сделки с „*****” ООД - Плевен.
От
показанията на разпитаните лица, осъществявали счетоводството на дружеството е
видно, че те са обработвали и осчетоводявали фактури, предоставени им от всеки
от двамата подсъдими – както от М.Н., така и от К.П.. Свидетелите са изготвяли
дневниците за покупки и дневниците за продажби на база предоставените им
фактури. Въз основа на същите фактури и изготвените дневници са попълвали
данните в справките-декларации по ЗДДС за съответните месеци. Предавали са
както дневниците за покупки и дневниците за продажби, така и справките
–декларации на двамата подсъдими, които са ги подписвали лично и са
упълномощавали лица, осъществяващи счетоводна дейност да ги представят в данъчната
служба.
По
този начин подсъдимите са се освободили
от задължението за заплатят ДДС в размер, равен на начисления данъчен кредит.
Видно
от назначените графически експертизи, подс. К.П. е подписал справка-декларация
№ 2053/13.02.2004г. и № 2172/14.05.2004г. и приложените към тях дневници за
покупки и продажби, както и дневниците за покупки и продажби за данъчен период
1.02.2004г. – 28.02.2004г., а обв. М.Н. е подписал справки декрарации №
2482/15.03.2004г., № 2485/14.04.2004г., № 1329/11.06.2004г., №
2263/14.07.2004г., № 2326/ 14.10.2004г. и № **********/12.11.2004г. и
приложенията по тях.
Подсъдимият
К.Н. еднолично е упълномощил св. Н.Д. да подаде от негово име
справка-декларация вх. №
2482/15.03.2004г. и справка-декларация
вх.№ 1329/11.06.2004г., а св. Р.Ц. - да подаде от негово име справка-декларация
вх. № 2485/14.04.2004г., справка-декларация вх. № .№ 1294/12.08.2004г., справка-декларация вх. №
2081/14.09.2004г., справка-декларация
вх. № 2386/14.10.2004г. и справка-декларация вх. № **********/12.11.2004г. – видно от приложените пълномощни в том ІІІ,
стр. 61 – 122.
Видно
от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, след приспадане
на внесените суми по ДДС следва да се приеме, че Н. и П. са декларирали данъчен
кредит за неосъществени доставки и неправомерно са приспаднали ДДС. Съдът
намира, че обвинението остава недоказано по несъмнен на чин
в частта му досежно инкриминираните справки- декларации, касаещи доставки с
право на пълен данъчен кредит от ЕТ «ВАН- А. ***. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, а именно показанията на свидетеля В.Г.Г.-
пълномощник на фирмата на съпругата си ЕТ «ВАН А.Г.» се установява, че същият е
осъществявал търговска дейност със зърно, като е търгувал с двамата подсъдими в качеството им на представляващи «*****»ООД. Свидетелят
твърди, че не е разполагал със собствена база и транспорт, но е ползвал наети
такива, като е изкупувал от кооперации и продавал на «*****»ООД зърно, както и
че е изкупувал от дружеството зърно и го е продавал на трети лица.
Разплащанията помежду им са ставали в брой, тъй като към онзи момент не е имало
изискване да стават по банков път. От изслушаната в
съдебно заседание допълнителна съдебно икономическа експертиза е видно, че
подробно описаните фактури, включени в справките-
декларации, са осчетоводени по надлежния ред и в ЕТ «ВАН- А.Г.», като
експертизата не може да даде заключение дали са извършени плащания по тези
фактури. От приложените в изисканото от настоящия съд НОХД № 1059/10г. и
приложените в него писмени доказателства е видно, че изготвената по отношение на ЕТ «ВАН- А.Г.» данъчна
ревизия обхваща период, съвпадащ с този по настоящия обвинителен акт, но
данъчните служители не са направили констатация за наличие на неизвършени
доставки с контрагент «*****»ООД. Във връзка с това е било
налице обвинение отношение на Г. за същото престъпление, осъществено през същия
времеви период, което обаче не обхваща
въпросните фактури, макар и същите да са били предмет на проверка в рамките на
проведените данъчно и наказателно производства, първото от които е приключило
със съответен ДРА, а второто с влязла в сила присъда. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира за недоказано по несъмнен начин от
обективна страна обвинението в частта му относно справките- декларации, които
включват фактурите за осъществените сделки между дружеството на подсъдимите и
ЕТ «ВАН- А.Г.», поради което двамата подсъдими следва да бъдат признати за
невинни на основание чл.304 от НПК и оправдани за
разликата в сумата от 73 484, 36 лв. до предявения с обвинителния акт размер на избегнатото
данъчно задължение от 202 382.12 лв
Съдът намира,
че от субективна страна
е установена наличността на конкретен общ умисъл на подсъдимите
- всеки при осъществяване на
действията си е имал съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението
заедно с другия съучастник и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици, а именно неплащане на дължимия ДДС.
Подсъдимите Н. и П. следва да носят наказателна
отговорност като извършители независимо от това, че двамата не са
подавали заедно ежемесечните справки-декларации. Това е така,
защото всеки от тях е участвал при формирането на решението да приложат фактури за неизвършени доставки, лично е
представял такива, всеки от тях е запознат с дейността на дружеството и е бил
наясно с реалната му дейност и действителните задължения по ЗДДС, заедно
са реализирали планираната цел. Всеки
от двамата подсъдими в различните периоди от време е носил при счетоводителите
фактури за неизвършени доставки и всеки от тях се е запознавал с изготвените от
счетоводството справки-декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за
покупки и дневници ца продажби и е знаел, че в тези документи са включении данните за неизвършени доставки
и начислен ДДС по тях. Всеки от подсъдимите се е запознавал със
справките-декларации по ЗДДС и е искал и целял настъпването на определен резултат, а именно намяляване на размера на
дължимите данъчни задължения на дружеството. Справките-
декларации и част от приложените към тях дневници са подписвани от подс. М.Н., част от дневниците за покупки и продажби са подписвани от подс.
К.П., като той лично е упълномощавал
двете счетоводителки през различните пероди от време да внасят от негово име в данъчната служба справките-декларации за съответния
месец. В случая е налице обективна и субективни връзка
между съизвършителите в резултат на предварителна уговорка. За съизвършителите в такова престъпление е без
значение конкретният принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната
престъпна дейност престъпни последици.
Подсъдимите
следва да носят наказателна отговорност за
деянието си оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, тъй като обвинението
е съобразено с промените в
законодателството в най-благоприятния за тях вариант.
Това
е така, защото съгласно Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009г. по н.д.
1/2009г. ОСНКна ВКС основният състав ва чл. 255, ал.1 от НК / редакция ДВ, бр.
75/2006г./ предвижда няколко форми на изпълнителното деяние. Предходните
редакции на чл. 255 и чл. 256 НК, респ. квалифицирания състав на чл. 257 НК, съдържат
форми на изпълнителното деяние, възпроизведени дословно или смислово в
настоящата редакция на чл. 255, ал.1 НК. Отделните действия могат да бъдат
осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си като
необходимото условие е те да са довели до настъпването на определения в
правните норми престъпен резултат – избягване установяването или плащането на
данъчни задължения в големи или особено големи размери.
Съгласно
константната практика на ВКС, след радикалните промени в съставите и наказателната
отговорност за престъпленията против данъчната система със ЗИДНК, ДВ, бр.
75/2006г.съотношението в тежестта на двата наказателни закона се определя
конкретно за всеки отделен случай и подсъдим, предвид всички обстоятелства по
делото, всички елементи на състава и предвидените санкции. При преценката кой закон
се явява по-благоприятен за подсъдимите по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК следва да
се има предвид, че макар и деянието да осъществява състава на сега действащия
чл. 255, ал.3 във вр. с ал. 1 НК, то тази норма предвижда наказание с по-висок
минимум и допълнително въведена санкция конфискация. Поради това нормата на
отменения чл. 257, ал. НК, който е бил в сила към момента на извършване на
деянието се явява „по-благоприятен” за обвиняемите закон.
Съдът
отчита като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на
двамата подсъдими невъзстановяване на имуществените щети от престъплението.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемите обстоятелства следва да се отчетат
чистото съдебно минало на двамата подсъдими към момента на деянието, както и
доброто им процесуално поведение в хода на производството пред настоящия съд.
Извън критериите по чл.54 НК следва да се отчете голямата продължителност на
наказателното производство, за което двамата подсъдими нямат вина, поради което
същите следва да бъдат компенсирани с намаляване на наказанието за извършеното
от тях престъпление. Предвид горното съдът намира, че справедливото наказание,
което следва да се наложи по отношение на Н. и П. е минимално предвиденото
такова съобразно нормата на чл.257, ал.1 вр. чл.255, ал.1 вр. чл.26, ал.1,2 и 3
вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 2 НК, а именно две години лишаване от свобода,
изтърпяването на които следва да се отложи на основание чл.66 ал.1 НК с тригодишен
изпитателен срок, както и кумулативно предвиденото наказание глоба, също в
минималния предвиден от закона размер от 5 000 /пет хиляди/ лева.
С
оглед този изход от производството, двамата подсъдими следва да бъдат осъдени
на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплатят направените по делото деловодни
разноски, които следва да се разпределят поравно между тях, а именно по 382, 20
лв. по сметка на ОД на МВР Плевен и по 458,05 лв. по сметка на ОС Плевен.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: