№ 527
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Р.П. против Наказателно постановление № НП-219/30.06.2021 г.,
издадено от П.С.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
(НБЕТНА) /Обн. ДВ. бр. 33 от 11.04.2003 г., изм./.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
да са допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на
конекситет между описанието в акта и съставения при проверката ревизионен
акт. Поддържа съществен порок на процедурата да представлява съставянето
на АУАН в присъствието на двама свидетели, от които единият е свидетел
единствено на съставянето на акта, когато има известни други очевидци.
Твърди още да липсва надлежно връчена покана до жалбоподателя за
явяването му за съставяне на АУАН. Оспорва фактическата обстановка,
приета за установена в наказателното постановление. Взема становище, че
към момента на проверката асансьорът не се е експлоатирал, а е бил
изпробван от асансьорния техник, който извършвал ремонт. Моли
1
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. В
съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и заедно с адв. Р.П., като и двамата
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна с писмени становища с вх. № 52166/15.09.2021 г. и с
вх. № 67112/09.11.2021 г. оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, а
извършването на нарушението за доказано по категоричен начин. Поддържа в
АУАН и в наказателното постановление да е направено пълно и надлежно
описание на нарушението от фактическа страна. Взема становище
възраженията в жалбата да почиват на неправилно тълкуване на материалния
закон. Акцентира върху значимостта на защитаваните обществени
отношения. Предлага на съда да приеме наложеното наказание за справедливо
и адекватно на извършеното нарушение. Претендират се разноски.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. СТ. ИЛ., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 07.07.2021 г., установено от известие за доставяне на
препис от НП /на лист 17 от делото/, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 14.07.2021 г. съгласно
приложената по преписката товарителница, поради което приложимият към
датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.08.2013 г. бил регистриран асансьор с ползвател жалбоподателя П.
СТ. ИЛ., монтиран в сграда на адрес гр. ***. Асансьорът бил пътнически, с
товароподемност 375 кг, скорост 1,0 м.сек., 6 спирки. Той бил регистриран в
регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег. № Пд АС 5568 и зав.
№ 016/2013.
На 28.01.2020 г. бил извършен периодичен технически преглед на този
асансьор, за което действие бил съставен ревизионен акт № 5 от същата дата.
В акта изрично било описано, че следващият преглед следва да се извърши в
срок до 28.01.2021 г.
До изтичането на този срок не бил извършен периодичен технически
преглед на асансьора, находящ се в град ***.
На 21.04.2021 г. около 12:00 часа свидетелите Т. П. Ар. и Ст. Ал. Р. –
съответно главен инспектор и старши специалист в Регионален отдел на
2
Инспекция за държавен технически надзор „Южна Централна България“,
извършили проверка на асансьора, чийто ползвател бил жалбоподателят И., на
адрес гр. ***. Двамата свидетели били посрещнати от свид. Т. Т. Т. –
деловодител в кантората на частния съдебен изпълнител. Свидетелите А. и Р.
се легитимирали и поискали да им бъде представена ревизионната книга за
асансьора. Попитали къде се намира асансьорът и дали същият работи, на
което свид. Т. отговорила, че той работил. Свидетелите А. и Р. били заведени
от Т. да асансьора и сами се качили в кабината му. Двамата заварили
асансьора на първия етаж, на който се намирали и те. След влизането си в
кабината свид. Р. натиснал бутон, като асансьорът приел заявката, вратите му
се затворили и кабината потеглила нагоре. Свидетелите натиснали бутоните
за различни етажи, като асансьорът приемал и изпълнявал тези заявки, като
си придвижвал до съответния етаж и спирал. Накрая свидетелите А. и Р. се
качили до последния етаж на сградата отново с асансьора. Там заварили свид.
А.С. В., който бил асансьорен техник. А. и Р. попитали свид. В. какво правел,
на което той отговорил, че извършвал ежемесечна профилактика, като
работил на таблото на асансьора. Двамата проверяващи попитали свид. В.
дали извършвал ремонт и дали е спирал асансьора от движение, което
последният отрекъл. Свидетелят В. казал на свид. А. в присъствието на свид.
Р., че асансьорът си работел и дори се учудил, когато разбрал от А., че срокът
на последния периодичен технически преглед бил изтекъл. На място бил
съставен Ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г.
На 28.05.2021 г. свид. А. съставил акт за установяване на
административно нарушение № АУАН-170 против жалбоподателя И., в
присъствието на негов пълномощник, на свид. Р. и на друг свидетел при
съставянето на акта. Препис от АУАН бил връчен на пълномощника на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. П. Ар. и Ст. Ал. Р.. От
тях се установяват времето и мястото на извършената проверка – на
21.04.2021 г., около 12:00 часа на асансьор, намиращ се в гр. Пловдив, на ул.
„Четвърти януари“ № 34б; присъствалите лица, както и състоянието на
асансьора. В тази връзка установява се и че по време на проверката в обекта е
присъствал асансьорният техник – свид. А.С. В.. От показанията на
свидетелите А. и Р. се установява още какво е правил на място техникът, като
свид. А. изяснява, че В. е бил на последния етаж и е извършвал профилактика,
но не и ремонт на асансьора. Свидетелят А. посочва, че изрично е попитал
3
асансьорния техник каква точно по вид работа извършва, като последният е
отговорил, че асансьорът си работел, както и: „че не го е пускал сега и че не го
е спирал сега“. Изцяло в този смисъл са и показанията на свид. Р., който
заявява: „На въпроса дали асансьорният техник е бил спрял асансьора
отговарям, че ако го е спирал от движение, то има дневник на асансьора, в
който се отразява дори и само да си отишъл до него, защо си отишъл, какво
си правил. Този дневник е точно за това, да проследява работата на
техника, а в дневника нямаше нищо подобно записано“. Следователно нито
техникът В. е твърдял пред контролните органи да е спирал от движение
асансьора и да го е движил между етажите, нито има отбелязване за
извършено такова действие в книжата за асансьора. На следващо място от
показанията и на двамата свидетели – А. и Р., се установява, че по време на
проверката са заварили процесния асансьор на първия етаж, като при влизане
в кабината са подали няколко заявки, които са били приети и изпълнени и в
крайна сметка са се качили с асансьора до последния етаж. От допълнителния
разпит на свид. А. се установява и че при посещението на контролните органи
е нямало поставена табела или други обозначения за това асансьорът да е в
ремонт и да не се използва, нито пък някое лице е съобщавало такава
информация. И двамата свидетели са категорични, че при влизането си в
сградата са попитали свид. Т. дали асансьорът се използва, което тя е
потвърдила: „Преди това питахме Т.Т. дали асансьорът се използва и тя
каза, че се използва“ (свид. А.) и „Когато отидохме на място, се
представихме на деловодителката. Питахме дали асансьорът работи и тя
отговори, че работи…“ (свид. Р.). Показанията на свид. А. са източник на
доказателствена информация още за това, че провереният асансьор е със
заводски номер 016/2013 и се намира на адреса, на който е извършена
проверката, както и че датата на последния преминат технически преглед на
този асансьор е 28.01.2020 г. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
А. и Р.. Те са изключително подробни, хронологически и логически
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си,
като по този начин служат и за проверка помежду си. В тях свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци. За проверка на показанията на свид. А. същият беше поставен в
очна ставка със свид. В., при която последният се отказа от първоначалните
си твърдения и потвърди съобщената от свид. А. версия. Писмените
доказателства също подкрепят показанията на свидетелите А. и Р.. По тези
съображения съдът изцяло дава доверие на показанията на двамата свидетели.
Досежно показанията на свид. А.С. В. съдът им дава вяра в частите, в
които свидетелят твърди, че работи като асансьорен техник, че е присъствал в
сградата на адрес гр. *** на датата на проверката, както и че докато е работил,
са пристигнали служители, които са извършили проверка на асансьора. Не се
дава вяра на първоначалното твърдение на свид. В., че той е движил
асансьора между етажите, тъй като то е оборено от показанията на
свидетелите А. и Р., изцяло кредитирани от съда, като и самият В. в хода на
4
очната ставка се отказва от това си твърдение. В тази връзка свид. В.
потвърждава, че проверяващите са се качили с асансьора, без той да го е
движил, като пояснява, че ако се извършва ремонт, асансьорът ще е в
ревизионен режим и тогава не може да приема и изпълнява заявки, като се
движи между етажите. Твърдението на В., че е сменял датчик също е оборено
от показанията на свид. Р., който изяснява, че при въпросите към техника
каква дейност извършва той не е заявявал да сменя някаква част, нито
извършването на такава дейност е документирано в дневника на асансьора,
както и не е документирано същият да е спиран от движение. Свидетелят А.
също е категоричен, че е проведен разговор с В., в който последният не е
твърдял да е извършван ремонт. Съдът приема, че свид. В. няма ясен,
конкретен и категоричен спомен от случилите се събития, което може да се
дължи на смесване на негови възприятия с друг случай, когато е посещавал
обекта. За този извод съдът съобрази не само отказа на В. от първоначалното
му твърдение за режима, в който е бил асансьорът към момента на проверка,
но така също, че в очната ставка той е разколебан и в останалите си
първоначални твърдения. Така на въпроса каква информация е съобщил на
двамата проверяващи свидетелят твърде общо заявява, че доста неща са
говорили, че не си спомня точно и изказва единствено предположения. Това
ясно демонстрира, че самият В. разказва с предположения, няма ясен спомен
за случилото се, поради което показанията му не могат да се ползват с висока
доказателствена стойност.
От показанията на свид. И.С. И. не се установяват относими за делото
обстоятелства, освен че на датата на проверката е присъствал асансьорен
техник, който факт е несъмнено доказан по делото. Показанията на свид. И.С.
И. са с изключително ниска доказателствена стойност. Същият твърди, че по
време на проверката е присъствал само един човек, който дори не е влизал в
сградата. Тези твърдения са категорично оборени, като дори ревизионният
акт, съставен на датата на проверката, носи подписите както на
актосъставителя, така и на свидетеля по акта. По категоричен начин по делото
е доказано не само че проверяващите са били двама (свидетелите А. и Р.), но и
че двамата са влезли в сградата и са получили достъп до асансьора –
обстоятелство, което се признава и от свид. Т.. По тези съображения съдът
приема, че свид. И.С. И. няма достоверни възприятия относно
интересуващите делото обстоятелства и показанията му в останалата им част
не получават доверие от съда.
При оценката на показанията на свидетелите Т. Т. Т. и ИВ. В. П. съдът
съобрази, че и двамата са служители на жалбоподателя и се намират в
икономическа зависимост. Това не ги прави недопустими в процеса
свидетели, нито предопределя тегнещо върху тях съмнение за недостоверност
на показанията им. Все пак посоченото обстоятелство следва да бъде
съобразявано при оценката на показанията им. В случая съдът констатира
съществено противоречие в твърденията на тези двама свидетели. По повод
явяването си за съставянето на АУАН свид. П. посочва: „ Колежката
5
деловодителка (свид. Т.) ми каза, че трябва да отида и аз се явих “. От своя
страна в допълнителния си разпит свид. Т. твърди: „П. се е явил по своя
инициатива. Аз не съм му казвала той да се явява“. Противоречието е
съществено и касае относим към предмета на доказване по делото въпрос
предвид наведените с жалбата възражения. Налага се извод, че поне един от
двамата свидетели е потвърдил неистина в показанията си в тази част.
Показанията на свид. Т. не получават доверие от съда в частта им, в която
твърди, че при пристигането на свидетелите А. и Р. им е заявила, че
асансьорът не работи, тъй като те се явява оборени от показанията на
посочените двама свидетели, изцяло кредитирани от съда по изложените
съображения. В случая настоящия състав приема, че свидетелите П. и Т. се
опитват да поддържат една недобре съгласувана защитна теза на своя
работодател за това да не е уведомен за съставянето на АУАН, която обаче не
получава доверие поради множеството вътрешни противоречия и неясноти.
Самите твърдения на свид. П., че се е явил /без значение дали самоволно или
по поръчение на деловодителя/, но без знанието на своя работодател, като е
подписал и е приел АУАН, съставен против последния, но в нито един
момент не е споделил пред контролните органи, че явяването му е без да
уведоми за това жалбоподателя, са крайно недостоверни и нелогични, поради
което също не получават доверие от настоящия състав.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на събраните и
проверени по делото писмени доказателства: ревизионен акт № 5/28.01.2020
г.; ревизионен акт № 6/21.04.2021 г.; ревизионен акт № 7/28.04.2021 г. (лист 6
от делото); Анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор № 7037/01.10.2014 г.
между П. СТ. ИЛ. и „Лифтком Сервиз“ ЕООД; извадка от Регистър на
асансьорите, поддържан в Регионален отдел ИДТН „Южна Централа
България“ (лист 36 от делото). В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на пълномощник на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган произтича пряко от разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗТИП.
По възраженията за незаконосъобразност на наказателното
6
постановление на първо място съдът не споделя твърдението по жалбата за
допуснато съществено процесуално нарушение чрез съставянето на АУАН в
присъствието на такива двама свидетели, от които единият не е свидетел при
извършването или установяването на нарушението, а само при съставянето на
акта. Жалбоподателят поддържа, че обективно е имало и други свидетели
очевидци освен свид. Р., поради което АУАН, за да бъде редовен, е трябвало
да бъде съставен в присъствието на поне двама свидетели очевидци. Твърди
се по този начин да е допуснато съществено процесуално нарушение.
Възражението е неоснователно. Процесният АУАН № 170 от 28.05.2021 г. е
съставен в присъствието на двама свидетели. От тях за свидетеля под № 1
(свид. Ст. Ал. Р. – свидетел и по делото) се установява да е свидетел и при
установяване на нарушението, докато свидетелят под № 2 е единствено
свидетел при съставянето на акта. По този начин процесуалният закон е
спазен в пълнота. Използваният термин „свидетели“ в разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН не се свързва непременно с изискването те да са повече от
един. Когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично - така
например чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват „двама други свидетели“.
Употребата на свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи,
че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали при
установяване на нарушението - така изрично Решение № 907 от 23.04.2018 г.
по к.а.н.д. № 471/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В
случая АУАН е подписан от поне един от свидетелите очевидци – свид. Р., и в
тази връзка дори и някой измежду свидетелите, посочени в жалбата, да е бил
отбелязан в акта, то е нямало процесуално задължение те да бъдат
призовавани, а актът да им бъде предявяван за подпис. Трайна и
последователна е съдебната практика, че дори и в случаите на съставяне на
АУАН в присъствието само на един свидетел очевидец, то това не
представлява процесуално нарушение - така Решение № 288 от 17.02.2015 г.
по к.а.н.д. № 3411/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 245 от 13.02.2015 г. по к.а.н.д. № 3059/2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 789 от 18.03.2014 г. по к.а.н.д.
№ 284/2014 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1980 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2156/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. Следователно на още по-силно основание,
когато АУАН е съставен в присъствието на осигурен още един друг свидетел,
наред с този, присъствал при извършване и установяване на нарушението, то
нарушение на процесуалния закон не е допуснато, а правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено.
Възражението за допуснат съществен порок поради липса на конекситет
между описанието на нарушението в ревизионен акт от една страна и от
7
друга в АУАН и в наказателното постановление е изначално неоснователно.
На практика с жалбата се обосновава допълнителен етап от
административнонаказателния процес, непредвиден в процесуалния закон.
ЗАНН не регламентира изискване преди АУАН нарушението да бъде
описвано в друг акт, за да се твърди, че за пръв път с АУАН се вменяват нови
факти. Няма как с акта да се добавят нови факти по административното
обвинение, тъй като то за пръв път се повдига, формулира и предявява
именно със съставянето на АУАН. Настоящото административнонаказателно
производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – със съставянето
на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Едва в
този момент за пръв път обвинението следва да бъде описано в съответствие
със стандарта по чл. 42, т. 4 от ЗАНН в приложимата към датата на съставяне
на АУАН редакция на разпоредбата (сега чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН). В тази
връзка ревизионният акт е документ, съставен вън и независимо от
административнонаказателния процес. АУАН неправилно се разглежда в
жалбата като продължение на ревизионния акт. Несподелимо и процесуално
неиздържано е становището, че с ревизионния акт се повдига или предявява
някакво своеобразно обвинение, след като към този момент въобще няма
образуван административнонаказателен процес. Всички права на
жалбоподателя, част от общото му право на защита, също възникват от
момента на предявяване на АУАН. В тази връзка не могат да бъдат нарушени
права, които са процесуални, щом на първо място липсва образуван процес.
При съставянето на АУАН за актосъставителя възниква задължението да
опише от фактическа страна нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, включително чрез посочване на време, място, начин на
извършване и неговия автор, както и да даде правна квалификация на
установените факти. Предвиден е един завишен стандарт към тази дейност на
актосъставителя, който е установен с оглед охраняване на правото на защита
на жалбоподателя. Съставянето на АУАН е дейност в резултат от
обобщаването и оценката на всички събрани до този момент доказателства. В
тази връзка съдът не споделя поддържаната в жалбата позиция. С нея на
практика се обосновава теза, че актосъставителят е ограничен в дейността си
както по установяване на фактите, така и по тяхното подвеждане под
релевантните правни норми от един предпроцесуален и незадължителен в
производството по ЗАНН документ, какъвто е ревизионният акт. Това
становище не намира легална опора. Жалбоподателят неоправдано се опитва
да придаде на ревизионния акт същата процесуална стойност, каквато
притежава АУАН – тоест на документ, който да очертава предмета на
доказване и в който да се описват признаците от състава на нарушението,
като същевременно по този начин така описаните присъщи за АУАН функции
на практика се отнемат от последния. При поддържаната от жалбоподателя
теза съставянето на АУАН е принизено до една формалност – документ, в
който да трябва да бъде преписано съдържанието на ревизионния акт. Макар
и подробно обоснована в жалбата, разгледаната теза е категорично
8
несподелима, тъй като е в грубо противоречие с основни принципи на
административнонаказателния процес.
Поддържаната в жалбата позиция вероятно следва да бъде обяснена с
различната и неприсъща процесуална стойност, която жалбоподателят
придава на ревизионния акт. Последният обаче в рамките на
административнонаказателния процес представлява единствено едно писмено
доказателство. Ревизионният акт е документ, съставян при извършването на
технически преглед на асансьора. В тази връзка в жалбата не е проведено
разграничение между административното производство по извършването на
техническия преглед и административнонаказателното производство по
обжалване на наказателното постановление. Неправилно разпоредбата на
чл.27, ал. 2, т. 1 от НБЕТНА се тълкува като предшестващ етап от
процедурата по установяване и описване на нарушението по ЗАНН.
Последните действия са изрично регламентирани в раздел II от глава трета на
ЗАНН и по никакъв начин нормативната уредба не препраща към
коментираната в жалбата подзаконова правна норма. Изискването за
описване на констатирани при техническия преглед неизправности,
нарушения и несъответствия следва да се тълкува изцяло с целите на самата
процедура по извършване на технически преглед на асансьора. В тази връзка в
ревизионния акт следва да се констатират и опишат тези нарушения или
нередовности, въз основа на които органите за технически надзор ще
направят заключението си за годността на асансьора за по-нататъшна
безопасна експлоатация или ще дадат задължителни предписания. В случай,
че при проверката бъде констатирано и административно нарушение, което се
установява чрез съставяне на АУАН , то не съществува нормативно
задължение това нарушение да бъде описвано още в ревизионния акт, а още
по-малко може да се приеме, че констатациите в ревизионния акт могат да
поставят рамки в предмета на доказване във все още необразуваното
административнонаказателно производство. По тези съображения съдът
намира и това възражение за неоснователно.
На следващо място не се споделя и твърдението на жалбоподателя за
порок в АУАН, изразен в съставянето му отсъствие на нарушителя и без
преди това последният да е поканен. Актът за установяване на
административното нарушение в случая е съставен в присъствието на явил се
по поканата пълномощник на жалбоподателя, който се е легитимирал с
генерално пълномощно, приложено по преписката. От съдържанието на
същото се установява, че „настоящото пълномощно е генерално в
горепосочения смисъл и следва да се тълкува разширително в полза на
упълномощения“. Същевременно в т. 1 от пълномощното изрично е
предвидено кои действия остават извън кръга на делегираните пълномощия –
правни и фактически действия, които съгласно ЗЧСИ и ГПК подлежат на
извършване лично от частния съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.
Представителството в производството по ЗАНН и получаването на препис от
акта не попадат сред горепосочените действия. Все в тази връзка в
9
пълномощното е дадено и примерно изброяване на правни и фактически
действия, за които е делегирана представителна власт в полза на
пълномощника, като изрично е отбелязано, че изброяването не ограничава
извършването на всички останали възможни действия. Нормативната
уредба в ЗАНН не поставя изискване упълномощеното лице да бъде снабдено
с изрично пълномощно, а конкретно представеното по делото съдът намира за
надлежно и достатъчно. Аналогични казуси са разгледани в съдебната
практика на касационната инстанция: Решение № 1207 от 09.07.2020 г. по
к.а.н.д. № 848/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 36 от 08.01.2013 г. по к.а.н.д. № 3504/2012 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2345 от 17.12.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2753/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1980 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2156/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1422 от 25.06.2019 г. по к.а.н.д.
№ 1371/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, при
които е прието, че нарушение относно упълномощаването на явилото се при
съставянето на акта лице не е допуснато. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя указанията по приложението на закона, изведени в практиката на
касационната инстанция, съгласно които представителната власт се
обективира под формата на едностранна сделка с волеизява на
упълномощителя към упълномощения с посочване на съответни права. След
като в случая упълномощителят изрично е посочил, че всички клаузи в
пълномощното следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на
упълномощеното лице, то правото на последното да получава документи от
държавните органи не се явява ограничено по отношение на тези от
процесния вид. Лицето, на което в случая е връчен АУАН, е упълномощено
да получава документи от името и за сметка на жалбоподателя, поради което
процесуално нарушение липсва.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението за нередовно
изпълнение на процедурата по поканване на жалбоподателя да се яви за
съставянето на АУАН. Поканата е връчена на 11.05.2021 г. на свид. Т.. В нея
ясно са посочени времето и мястото на явяване и неблагоприятните
последици в противен случай. С твърдението си връчването на поканата чрез
свид. Т. да не е редовно, тъй като тя да не можела да приема книжа за
физическото лице жалбоподател, съдът приема, че И. се опитва по
неправомерен път да черпи права. Определящо в случая е, че съдържанието
на поканата е достигнало до знанието на жалбоподателя в предвидения срок.
В показанията си при допълнителния си разпит свид. Т. посочва: „Аз се
опитах да се свържа с него (жалбоподателя И.) по телефона, за да му
напомня, че трябва да се яви, но опитът ми беше неуспешен “. Фактът, че
свидетелката напомня възможността за явяване ясно и недвусмислено
определя, че тази информация вече е достигнала до знанието на
жалбоподателя. Глаголът „напомням“ означава помагам на някого да си
спомни нещо, подсещам. Смисловата му натовареност е категорична и
10
несъмнена, че не се касае до съобщаване на нова и неизвестна дотогава
информация, а до повторно подсещане за нещо вече известно. Какви са били
вътрешните уговорки между жалбоподателя и неговата служителка Т.,
включително възлагано ли й е тя да напомня по телефон или друг начин на И.
за явяването му пред ДАМТН, е изцяло ирелевантно за преценката надлежно
ли е уведомен жалбоподателят за поканата. Те имат значение единствено за
вътрешните отношения между работодател и служител. Все в тази връзка
съдът приема, че при доказано по делото узнаване на факта на поканата от
страна на жалбоподателя, несподелимо е желанието му да обосновава
нарушение на процедурата чрез твърдение да не е поканен за съставянето на
АУАН. Поканата е връчена на служител, който при изпълнение на
длъжността си е натоварен да приема документи, адресирани до ЧСИ.
Преценката за редовността на извършеното процесуално действие по
връчване на книжа следва да се прави с оглед фактическата установеност по
всеки отделен казус, а не шаблонно и без оглед на доказателствата по делото
– така изрично Решение № 887 от 03.05.2016 г. по к.а.н.д. № 403/2016 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, в което например е прието,
че предвид конкретиката на фактите връчването на трето за търговското
дружество лице е редовно и съществено процесуално нарушение не е
допуснато. Настоящият състав намира, че при доказаното довеждане на
поканата до знанието на жалбоподателя преди датата на съставяне на АУАН,
то правото му на защита по никакъв начин не е ограничено. В случая
жалбоподателят се опитва да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, след като съзнателно не се е явил за съставянето на акта.
В своята съвкупност така установените факти по своевременно узнаване
от жалбоподателя И. за поканата и същевременно явяването на надлежно
упълномощен негов представител, който е получил препис от акта, определят
извод, че процесуално нарушение не е допуснато, още по-малко такова от
категорията на съществените. Спазени са законовите гаранции за охраняване
на правото на защита, като конкретните действия, чрез които жалбоподателят
ще упражнява това си право, зависят от неговата преценка.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят И. е извършил административното нарушение по чл. 46, ал.
2, т. 3 от ЗТИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА. От обективна страна
времето и мястото на извършване на нарушението – 21.04.2021 г. в гр. ***, се
установяват от показанията на свид. А., който е очевидец на деянието, както и
от писменото доказателство ревизионен акт № 6/21.04.2021 г., съставен по
време на проверката. Жалбоподателят И. е годен субект на нарушението в
качеството си на ползвател на съоръжение с повишена опасност. Видовете
съоръжения с повишена опасност по смисъла на ЗТИП са изброени с
разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП, като сред тях попадат и асансьорите. От своя
страна понятието „ползвател“ е легално дефинирано с разпоредбата на § 1 т. 9
от допълнителните разпоредби на ЗТИП и представлява собственика или
11
всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена
опасност по силата на договор или на друго правно основание. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление надлежно е описано и
предявено, че жалбоподателят притежава качеството ползвател. Това
обстоятелство се явява и доказано по делото от писменото доказателство
Анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор № 7037/01.10.2014 г. между ЧСИ П.
СТ. ИЛ. и „Лифтком Сервиз“ ЕООД, касаещ процесния асансьор. Анексът е
сключен от жалбоподателя в качеството му на лице, имащо правата на
ползване и владеене върху този асансьор. Доказано от обективна страна е и че
към момента на проверката срокът по последния успешно преминат
периодичен технически преглед е бил изтекъл. Съгласно правилото на чл. 24,
ал. 1, т. 2 от НБЕТНА на асансьорите се извършват периодични прегледи,
като първият такъв преглед се провежда 24 месеца след датата на пускането
на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца. От
извадката от регистъра на асансьорите на Регионален отдел ИДТН „Южна
Централна България“ (лист 36 от делото) се установява, че процесният
асансьор със зав. № 016/2013 г. е регистриран на 09.08.2013 г. Следователно
към датата на проверката от 2021 г. периодичността на техническите прегледи
е на всеки 12 месеца, тъй като са изминали повече от 24 месеца след
пускането на асансьора в експлоатация. При проверката от 21.04.2021 г. е
издаден ревизионен акт № 6. От ревизионния акт с предхождащ го номер - №
5/28.01.2020 г. се изяснява, че именно на тази дата е последният успешно
преминат периодичен технически преглед на процесното съоръжение с
повишена опасност. В ревизионен акт № 5 изрично е посочено, че следващият
преглед следва да бъде извършен до 28.01.2021 г. До датата на проверката
21.04.2021 г. обаче по делото не се установява да е извършван периодичен
технически преглед след този от 28.01.2020 г. При тези факти съдът намира за
правилен и обоснован извода на наказващия орган, че към 21.04.2021 г. на
асансьора, находящ се в сградата на адрес гр. ***, не е бил извършен
периодичен технически преглед. Това обстоятелство не е и спорно между
страните.
Спорът по делото всъщност се концентрира около обстоятелството дали
асансьорът е бил в експлоатация по време на проверката. Съдът намира, че
този въпрос е изяснен по категоричен начин по делото от показанията на
свидетелите А. и Р.. Установи се, че последният свидетел е подал заявка чрез
натискането на бутон в кабината на асансьора, същата е приета и изпълнена,
като асансьорът е потеглил и се е качил до последния етаж. Това по
необходимост налага извод, че асансьорът е бил в експлоатация и също така е
бил в работен, а не в ревизионен режим, когато не може да изпълнява заявки.
Тези факти са достатъчни да докажат осъществяването на нарушението от
обективна страна. Макар вече да беше изяснено, че констатациите по
ревизионния акт не обвързват и ограничават съдържанието на АУАН, то за
пълнота на изложението съдът отбелязва и че отразеното в ревизионен акт №
6/21.04.2021 г. по никакъв начин не противоречи на фактическата обстановка,
12
приета в акта. Доводите, залегнали във възражението, според настоящия
състав почиват на изопачаване на съдържанието на ревизионния акт. В него е
записано: „Установено е като при спиране на кабината между
етажите…“. За да спира кабината между етажите, то по необходимост
първо проверяващите, които са установили неизправността, трябва да са
вътре в нея и второ, кабината трябва да е в движение между етажите. Съдът
намира, че нищо от съдържанието на ревизионния акт не влиза в
противоречие с констатациите по АУАН, както се твърди с жалбата.
Неоснователен е опитът на жалбоподателя да прехвърли вината за
деянието върху контролните органи. Свидетелите А. и Р. единствено са
изпълнявали служебните си задължения. При пристигането си в сградата, за
която се установи, че е с ограничен достъп, още на входа са съобщили каква е
целта на посещението им, помолили са свид. Т. да ги заведе именно до
мястото, където се намира асансьорът. Следователно по никакъв начин не се
касае за извършването на един неправомерен, таен достъп до асансьора.
Напротив – и двамата свидетели ясно уточняват, че още преди да влязат в
помещението, където е асансьорът, са поставили въпрос дали той работи, при
което са получили положителен отговор. Възражението, че жалбоподателят
не можел да попречи на проверяващите да се качат и да се возят в асансьора,
отново се цени като опит за прехвърляне на отговорността за бездействието
на жалбоподателя върху трети лица. Подобно възражение би било
основателно, ако двамата проверяващи насилствено или чрез принуда влязат
и се опитват да използват един асансьор, който е надлежно обозначен като
такъв извън експлоатация, а достъпът до него е ограничен. В такава хипотеза
ползвателят ще е изпълнил дължимото си поведение. Процесният случай
категорично не е такъв. Вместо това асансьорът, чийто ползвател е
жалбоподателят, е бил на първия етаж, достъпът до него не е бил препятстван
след влизането в помещението, където той се намира, по никакъв начин не е
било обозначено асансьорът да не работи, следователно е имало свободен
достъп до един експлоатиращ се асансьор. Задължение на жалбоподателя,
пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП, е да вземе
конкретни и ефикасни мерки асансьорът въобще да не се експлоатира, щом е
изтекъл срокът на периодичния му преглед, а нов не е извършен. Ако
жалбоподателят беше предприел такива мерки – например да постави
уведомителна табела или друго указание, че асансьорът не работи, които
мерки да са пренебрегнати от контролните органи, то разгледаното
възражение би могло да бъде оценено като основателно. При пълната
пасивност на жалбоподателя, която се доказва по делото, да бъде
преустановена експлоатацията на асансьора, то възражението е
неоснователно.
Действително констатира се, че по време на проверката на място е
установен и асансьорен техник. По делото се положиха усилия да се изясни
действителната извършвана от техника дейност. Така и не се доказа обаче той
да е извършвал ремонт. В тази връзка самите свидетели А. и Р. също се
13
установява да са сторили необходимото за разкриване на обективната истина.
И двамата свидетели са разговаряли с техника, поканили са го да им обясни
каква точно по вид работа извършва, проверили са какви записи е направил за
дейността си в конкретния ден в книжата за асансьора. Нито един от
посочените източници обаче не е съдържал информация за това асансьорът да
се ремонтира, а използването му да е спряно от техника. Тази версия възниква
за пръв път едва с жалбата. При тези факти съдът приема, че свидетелите А. и
Р. са извършили добросъвестно и законосъобразно проверката, нищо в
поведението им не сочи на проявена предубеденост и обвинителен уклон, при
които да съставят АУАН за асансьор, който всъщност не се експлоатира, а се
ремонтира. Напротив – сторили са дължимото да изследват всички възможни
версии. Множеството и различни възражения, които се поддържат, съдът
приема за защитна версия, чрез която защитата се опитва да измести
предмета на доказване, като го насочи към изследване на хипотези, които по
никакъв начин не се установяват от доказателствата. Така например при
разпита на свид. Р. бяха поставяни въпроси дали е възможно при смяна на
част да се извършва проба в нормален, а не в ревизионен режим, като съвсем
уместно свидетелят посочи, че за да отговори, трябва да му бъде посочено
каква конкретна част е подменяна. Изявлението на адвоката е: „Не знам коя
част е сменял“. От своя страна свид. Р. подробно изясни, че техникът не е
твърдял да е сменял каквато и да е част на асансьора, както и че не е записано
да е извършвано такова действие. При тези факти съдът намира, че
обективната истина по делото е разкрита – такава, каквато ясно и несъмнено
следва от събраните по делото доказателства.
Нарушението по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП е формално и от обективна
страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му
деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно.
Жалбоподателят е формирал съзнание за това, че е ползвател на процесния
асансьор, както и че той не е бил спрян от експлоатация към 21.04.2021 г.
Могъл е и същевременно е бил длъжен да е наясно и с датата на последния
преминат периодичен технически преглед, която е вписана и в книжата на
асансьора. В тази връзка неоснователно е възражението, че жалбоподателят
не би могъл да е наясно кога са налице основания асансьорът да не бъде
допускан до експлоатация, тъй като нямал специални познания относно
техническото му състояние. Възражението неоснователно измества предмета
на доказване. Задължението за ползвателя по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП не
изисква от него да извършва каквато и да е специфична преценка за
техническото състояние на асансьора. Единствената необходима преценка от
ползвателя е дали е изтекъл срок от 12 месеца от датата на последния
периодичен преглед. В конкретния случай жалбоподателят дори е
максимално улеснен при тази си задача, тъй като в ревизионен акт № 5 от
28.01.2020 г. е посочен конкретен краен период, до който трябва да се
извърши прегледа – до 28.01.2021 г., тоест жалбоподателят е конкретно
14
уведомен до коя крайна дата асансьорът е преминал преглед и съответно той
дължи да следи единствено кога настъпва датата 28.01.2021 г. Тази дейност не
изисква никакви специални технически познания и законодателят е приел, че
ползвателите на съоръжения с повишена опасност са годни да я извършат.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно
АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. В настоящата хипотеза при
извършената проверка от 21.04.2021 г. е установена експлоатация на асансьор,
чийто последен периодичен преглед е изтекъл преди близо три месеца. От
представения с жалбата ревизионен акт № 7 се установява, че необходимият
преглед е извършен една седмица след проверката, на 28.04.2021 г., което се
явява забава от точно три месеца. През целия този период асансьорът е нямал
извършен технически преглед. Съдът приема, че забава с подобна
продължителност повишава интензитета на обществената опасност на
конкретното деяние до типичните случаи на нарушения от този вид.
Непредставянето на асансьор, който представлява съоръжение с повишена
опасност, на периодичен преглед в продължение на 3 месеца според
настоящия състав не се квалифицира като деяние с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо други такива нарушения, тоест не може да се
направи извод, че обикновените, типични хипотези винаги касаят забавяния с
по-голяма продължителност. Напротив, именно процесното деяние разкрива
една типична за този вид нарушения степен на обществена опасност.
Относимо обстоятелство тук е и че самото нарушение е на поставяне в
опасност, без да изисква реалното настъпване на вредни последици. В случая
опасността е била съществуваща към момента на извършването на деянието, с
което то е разкрило типичен интензитет на застрашаване на защитаваните
обществени отношения. Значението на обстоятелствата, че нарушението е
първо по ред за жалбоподателя и от него настъпили вреди не са доказват, е
съобразено от съда и служи като основание за индивидуализиране на
наказанието в минимален размер, но само по себе си това не е достатъчно
деянието да се квалифицира като маловажен случай.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на основание чл. 55, ал. 1
от ЗТИП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, тъй като в
случая е извършено нарушение по чл. 46, ал. 2 от ЗТИП, което попада в
хипотезата на санкционната норма. За да определи размера на наказанието,
административнонаказващият орган е посочил, че то съответства на характера
и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е достатъчно
по размер, за да съдейства за постигане на целите на специалната и генерална
превенция. Макар АНО да е изложил мотиви, съдът намира, че същите са
твърде общи и от тях не става ясно кое или кои обстоятелства са мотивирали
15
наказващия орган да приеме необходимост от налагане на наказание над
минималния размер. Както беше посочено, по делото като отегчаващо
обстоятелство се приема забавата от три месеца при изпълнение на
задължението асансьорът да бъде представен на периодичен технически
преглед. От друга страна като смекчаващи обстоятелства съдът приема, че
нарушението е първо по ред за жалбоподателя. Доказа се по делото, че
асансьорът е въведен в експлоатация още през 2013 г., като липсват данни за
предходни нарушения през този период. Това мотивира съда да приеме, че у
жалбоподателя не се наблюдават някакви трайни нагласи към неспазване на
правилата на ЗТИП, нито степента му на лична обществена опасност може да
се приеме за завишена. Беше посочено и че от деянието не се установява да са
настъпили някакви вредни последици, което също се цени за смекчаващо
отговорността обстоятелство. При тези факти съдът намира, че наказание
дори и в минималния му размер от 500 лева ще бъде достатъчно за постигане
на целите по чл. 12 от ЗАНН, респективно глобата в по-висок размер се явява
една излишна и неоправдана държавна принуда. Това налага наказателното
постановление да бъде изменено в частта си относно размера на
административното наказание глоба, който да бъде намален от 600 на 500
лева, като наказателното постановление бъде потвърдено в останалата си
част.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН страните имат право на разноски в
производството пред районния съд. С оглед изхода на делото такова право
възниква и за двете страни, като всяка от тях е направила изрично и
своевременно искане за присъждането на разноски – жалбоподателят
претендира обезвреда на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, като искането е направено още с жалбата, а въззиваемата
страна е отправила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в писменото становище на лист 43-45 от делото. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен на лист 11 от делото, надлежно е
удостоверено адвокатското възнаграждение да е заплатено изцяло в брой.
С оглед частичната основателност на жалбата и съгласно препращащата
норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от
ГПК, които провеждат принципа, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законодателната воля, е и правилото на
чл.136 от АПК, съгласно което разноските за общия представител се понасят
от административния орган съобразно уважената част от оспорването. В този
смисъл относно понасянето на разноските по съразмерност в производството
по ЗАНН е и съдебната практика - така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по
к.а.н.д. № 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 854 от 26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на
16
Административен съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д.
№ 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Досежно юрисконсултското възнаграждение при определяне на размера
му ЗАНН постановява, че размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. Съдът намира, че с
оглед конкретно извършените правни действия, изразили се в подаването на
писмено становище, както и предвид фактическата и правна сложност на
делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
Следователно по съразмерност жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 66,66 лева, равняваща се
на пет шести от общия размер на сторените разноски. Отново по
съразмерност въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в съответната припадаща се част от
една шеста от пълния размер на сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-219/30.06.2021 г., издадено
от П.С.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на П. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
55, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания към
продуктите във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация
и техническия надзор на асансьори, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието „глоба“ на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА П. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Г.М. Димитров“ № 52А сумата от 66,66 (шестдесет и шест лева и шестдесет
17
и шест стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 52А да заплати на П.
СТ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
18