Решение по дело №3015/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2805
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110203015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2805
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.ЕВ
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.ЕВ Административно наказателно
дело № 20241110203015 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесети и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.ев

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г.ев АНД №3015 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №ДАИ-0000141/08.02.2024 г. на началник
отдел „Административнонаказателна дейност“ в дирекция „Автомобилна
инспекция“, гр.С*******, с което на „********” ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл.104а от Закона за автомобилните превози.
В депозираната пред съда жалба от „О****** ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление.
„О******* ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки.
Административно-наказващият орган в свое писмо е изразил становище
по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
От показанията свидетелите М. и Ж. се установи, че на 09.01.2024 г. в
сградата на ИААА, С********* съставил АУАН при получаване на заверени
копия към лиценз за извършване на международен превоз на товари, като
установил, че превозвачът не уведомил писмено ИААА в тридесетдневен
срок до 23.11.2023 г., включително, за настъпили промени в обстоятелствата.
Променен бил адресът и седалището на управление на фирмата, което било
видно от справка в Търговския регистър и от заявлението за промяна на
обстоятелствата, входирано в ИААА.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. и Ж..
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
2
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от
доказателствата по делото и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
От горната фактическа обстановка съдът установи, че в постановлението
не са посочени факти и обстоятелства от съществена важност, при които е
извършено нарушението.
От така конструираната формулировка на обвинението, е видно, че
същото не е конкретизирано по време, като не е посочена датата на
извършването на деянието, нито пък същата може да бъде изведена от
твърденията в АУАН, респ. НП.
Посочването на датата на констатиране на нарушението и срокът, в който
е следвало да бъде извършено уведомяването не е достатъчно, както и
цитирането на дата 25.11.2023 г. (събота) като ден, в който е изтекъл срока и
твърдението, че нарушението е извършено на 26.11.2023 г., (неделя)
допълнително обърква възможността на жалбоподателя да разбере кога и
какво нарушение е извършил.
Датата на констатиране на нарушението е различна от датата на неговото
извършване като има случаи, при които съвпада, но не и в процесния казус.
Датата на извършване на нарушението освен основен реквизит в
административно-наказателното производство има значение и при преценка
на давностните срокове. В АУАН и в НП е описано, че жалбоподателят е
следвало да подаде заявление за промяна, в 30-дневен срок от настъпване на
обстоятелствата, но на коя точно дата е настъпило това обстоятелство не е
посочено.
При тези обстоятелства проверяващите органи са накърнили правото на
защита на санкционираното лице, тъй като същото е било поставено в
невъзможност да реализира правото си на защита в пълнота, поради което и
атакуваното НП следва да бъде отменено.
От доказателствата по делото се установява датата на вписване на
3
горните обстоятелства в търговския регистър.
Законът изисква в АУАН и НП да намерят отражение всички
съставомерни признаци на нарушението, тъй като те определят предмета на
доказване по делото.
Без подобна конкретизация АУАН и НП се явяват непоправимо
опорочени, тъй като е недопустимо съдържанието на акта и наказателното
постановление да се допълва, извлича или препраща от или към писмени или
гласни доказателства.
Това от своя страна води до единствената възможна последица - отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поради посоченото съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не е посочено
времеизвършването на деянието.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК и тъй като е
отменил обжалваното НП следва направените разноски по делото за
заплатени пътни разноски на св.Г. Ж. да се възстановят от бюджета на органа,
издал отменения акт - в случая Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като ИААА се осъди да заплати сумата 9,55 лв. в полза на
Софийски районен съд.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №ДАИ-0000141/08.02.2024 г. на началник отдел
АНД в дирекция АИ, София като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати в полза на Софийски районен съд разноски в размер на 9,55 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
4

Районен съдия:
Г.Г.ев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №ДАИ-0000141/08.02.2024 г. на началник
отдел „Административнонаказателна дейност“ в дирекция „Автомобилна
инспекция“, гр.С***** с което на „********** ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл.104а от Закона за автомобилните превози.
В депозираната пред съда жалба от „********* ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление.
„*************” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки.
Административно-наказващият орган в свое писмо е изразил становище
по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
От показанията свидетелите М. и Ж. се установи, че на 09.01.2024 г. в
сградата на ИААА, С********* св. М. съставил АУАН при получаване на
заверени копия към лиценз за извършване на международен превоз на товари,
като установил, че превозвачът не уведомил писмено ИААА в
тридесетдневен срок до 23.11.2023 г., включително, за настъпили промени в
обстоятелствата. Променен бил адресът и седалището на управление на
фирмата, което било видно от справка в Търговския регистър и от
заявлението за промяна на обстоятелствата, входирано в ИААА.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. и Ж..
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от
доказателствата по делото и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила.
От горната фактическа обстановка съдът установи, че в постановлението
не са посочени факти и обстоятелства от съществена важност, при които е
извършено нарушението.
От така конструираната формулировка на обвинението, е видно, че
същото не е конкретизирано по време, като не е посочена датата на
извършването на деянието, нито пък същата може да бъде изведена от
твърденията в АУАН, респ. НП.
Посочването на датата на констатиране на нарушението и срокът, в който
е следвало да бъде извършено уведомяването не е достатъчно, както и
цитирането на дата 25.11.2023 г. (събота) като ден, в който е изтекъл срока и
твърдението, че нарушението е извършено на 26.11.2023 г., (неделя)
допълнително обърква възможността на жалбоподателя да разбере кога и
какво нарушение е извършил.
Датата на констатиране на нарушението е различна от датата на неговото
извършване като има случаи, при които съвпада, но не и в процесния казус.
Датата на извършване на нарушението освен основен реквизит в
административно-наказателното производство има значение и при преценка
на давностните срокове. В АУАН и в НП е описано, че жалбоподателят е
следвало да подаде заявление за промяна, в 30-дневен срок от настъпване на
обстоятелствата, но на коя точно дата е настъпило това обстоятелство не е
посочено.
При тези обстоятелства проверяващите органи са накърнили правото на
защита на санкционираното лице, тъй като същото е било поставено в
невъзможност да реализира правото си на защита в пълнота, поради което и
атакуваното НП следва да бъде отменено.
От доказателствата по делото се установява датата на вписване на
горните обстоятелства в търговския регистър.
Законът изисква в АУАН и НП да намерят отражение всички
съставомерни признаци на нарушението, тъй като те определят предмета на
доказване по делото.
Без подобна конкретизация АУАН и НП се явяват непоправимо
опорочени, тъй като е недопустимо съдържанието на акта и наказателното
постановление да се допълва, извлича или препраща от или към писмени или
гласни доказателства.
Това от своя страна води до единствената възможна последица - отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поради посоченото съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не е посочено
времеизвършването на деянието.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
2
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК и тъй като е
отменил обжалваното НП следва направените разноски по делото за
заплатени пътни разноски на св.Г. Ж. да се възстановят от бюджета на органа,
издал отменения акт - в случая Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като ИААА се осъди да заплати сумата 9,55 лв. в полза на
Софийски районен съд.

3