Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 11.01.2021г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Мариана Ружина като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2173 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.  

           

Ищецът  „Т.И.“ АД,  твърди, че от 26.06.2008г. е собственик на имот в гр. София, ул.“********, УПИ Х-10, кв. 350, м.“Центъра“, като сградата е била пристроена, надстроена и преобразувана в апартаментен хотел. Във връзка с присъединяването на сградата към разпределителната електрическа мрежа, на 02.12.2008г., с ответника "Ч.Р.Б." АД е бил сключен Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, ДПЕРМ Р100007805/02.12.2008г.

Съгласно договора ищецът се е задължил да проектира, съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и да изгради съоръжения за присъединяване за срок от 8 месеца. Срокът е бил спазен – съоръженията са били въведени в експлоатация на 31.07.2009г. Ответникът е поел задължение да изплати изградените от ищеца съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа след представяне на изискуемите документи (чл. 11 от договора), а съгласно чл. 7, ал. 1 от договора изградените съоръжения за присъединяване са се поставяли под напрежение след сключване на договор между страните за прехвърляне на собствеността. Това е и съгласно интернет страницата на ответника (http:www.cez-rp.bg раздел Услуги – Ред за електрозахранване, т. 20.1). Такъв договор към момента на завършване на съоръженията, както и до подаване на исковата молба не е бил сключен. Не са били предприети реални мерки за изкупуване на съоръжението в изпълнение на изискванията на Закона за енергетиката.   Същевременно от финансираното от ищеца и негова собственост съоръжение ответникът захранва с електричество множество други абонати и реализира незаконно доход. Поради това ответникът дължи обезщетение за ползване на съоръженията за присъединяване до окончателното им изкупуване в размер съобразно чл. 10 и сл. от Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от ДКЕВР с Решение по Протокол № 27/04.02.2008г.

Във връзка със зачестилите жалби в ДКЕВР, с протоколно решение № 25 от 14.02.2011г., Комисията е приела становище относно изкупуване на съоръженията за присъединяване към електроразпределителната мрежа, в което са цитирани разпоредбите на чл. 20, ал. 7 и чл. 23 от Наредба № 6 от 09.06.2004г., според които разпределителното дружество е длъжно да изкупи съоръженията за присъединяване, изградени от потребителите, преди да ги постави под напрежение, т.е. преди да започне да ги ползва. В случаите, в които такива съоръжения се поставят под напрежение преди да е сключен договор за изкупуването им, от разпределителното дружество се нарушава императивната разпоредба на чл. 23 от Наредбата, което съставлява административно нарушение. В случай, че няма сключен договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване и разпределителното предприятие ползва тези съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, каквато е фактическата обстановка в случая, съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, ползването следва да бъде платено от разпределителното предприятие по реда  на приетата от Комисията Методика. 

  Ищецът се е опитал да уреди отношенията си с ответника посредством покани за сключване на договор за изкупуване на съоръжението за присъединяване или съответно заплащане на месечна наемна цена до изкупуването съгласно писмо вх. № **********/30.09.2010г. и писмо вх. № **********/02.03.2011г.

От водената кореспонденция с ответника става ясно, че той признава задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, но едностранно определя срок за това, като се съобразява единствено със собствения си икономически интерес. Графикът за изкупуване на съоръженията за присъединяване е едностранно определен от страна на ответника, без да е съобразен с уговорените в договора условия и срокове, като съставянето му е изцяло в интерес на разпределителното дружество, доколкото това му позволява дълъг период от време да блокира и използва безлихвено средства, дължими на строителното предприятие. Облагите, които ответникът получава в резултат на поведението си, са в размер на цената на ползването, определена съобразно Методиката на ДКЕВР. Ответникът неоснователно се обогатява за сметка на собственика на съоръженията, а собственикът, в случая ищецът, кредитира дейността на ответното дружество. Цената, която ищецът е заплатил за преоборудване на трафопоста е 132 361. 32 лева с ДДС.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 47 881. 54 лева обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа, представляващи преоборудване на трансформаторен пост „********гр. София, с трансформатор 800кVА, кабелни линии ниско напрежение (НН), главно табло, разпределителни табла  и други, за период от пускането в експлоатация на съоръжението – 31.07.2009г., до 30.06.2011г., 23 месеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба (15.07.2011г.) до окончателното плащане, с присъждане  на  разноските по делото.        

 

Ответникът "Ч.Р.Б." АД оспорва исковете и също иска присъждане на направените разноски.

Излага подробно обстоятелствата, въз основа на които е  собственик на изградения през 1935г. масивен шахтов трафопост от 21 кв.м. на адрес гр. София, бул.“********с кабели, като на основание § 1, т. 41 от ЗЕ и чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. сочи, че процесните съоръжения за присъединяване не могат да бъдат разглеждани отделно и самостоятелно от трафопоста и кабелните линии, собственост на ответника. Касае се за преоборудване и не е необходимо учредяване/прехвърляне на права. Освен право на собственост, ответникът притежава и сервитутни права. Разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е императивна. Страната се позовава и на изричната разпоредба на чл. 12 от договора между страните, съгласно която има право да ползва безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване. Предявеният иск за обезщетение се оспорва по размер, а като акцесорна – и претенцията за лихва за забава.  

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

От 26.06.2008г., въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с формата на нотариален акт от същата дата,  ищецът, тогава дружество със специална инвестиционна цел, е придобил собствеността  върху сграда в гр. София, район „Триадица“, ул.“********, УПИ Х-10, кв. 350, по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6 1 част“.

Сградата е била пристроена и надстроена и изграден подземен паркинг, като от   31.07.2009г. е било разрешено ползването й като апартаментен хотел, съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-396 от 31.07.2009г. на началника на Столична ДНСК.

Със същото разрешение е било позволено и ползването на преоборудване на съществуващ трафопост в гр. София, бул. „********и кабели ниско напрежение (НН).

Касаело се е за съоръжения за присъединяване на апартаментния хотел към разпределителната електрическа мрежа, които са били проектирани, съгласувани в съответствие с действащата нормативна уредба и изградени от ищеца, съгласно сключен с ответника писмено Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, ДПЕРМ Р100007805/02.12.2008г. Ищецът е трябвало също да въведе в експлоатация съоръженията за присъединяване по реда на ЗУТ.

Изпълнените от ищеца дейности по договора не са спорни по делото, както и се подкрепят от представените писмени доказателства (договор от 29.06.2009г. за осъществяване на строителен надзор, договор от 03.02.2009г. за проектиране, договор от 09.06.2009г. за изработка, фактури) и изслушаните технически и икономически експертизи. От ищеца са били разходвани 132 361. 32 лева с ДДС.

По-конкретно съгласно договора присъединяването на обекта е трябвало да се извърши чрез електропроводни линии ниско напрежение (НН), наричани за краткост „съоръжения за присъединяване“, от трансформаторен пост „********“, като в трафопоста се монтира трансформатор 800 кVА на мястото на съществуващия 400 кVА, направи се преустройство на уредба СрН с КРУ 10 кV вход/изход/охрана, монтира се ново нова главно табло 1250А и разпределителни табла ниско напрежение 12х400А, с необходима реконструкция на вентилацията на трансформаторния пост в съответствие с мощността на новия трансформатор (чл. 2 от договора).

Били са определени техническите параметри, които е трябвало да има бъдещото присъединяване - предоставена мощност, присъединявана мощност, категория по осигуреност на електроснабдяването, ниво на напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване (чл. 3), както и срок за изграждане на съоръженията - 8 месеца след подписване на договора, съгласно чл. 6, ал. 2.

Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора, изградените съоръжения за присъединяване са се поставяли под напрежение след сключване на договор между страните за прехвърляне на собствеността, а съгласно чл. 11 ответникът се е задължавал да изплати изградените съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа, след представяне от присъединяваното лице на изискуемите от ответника документи.  Ищецът също е бил задължен изрично, съгласно договора, да прехвърли възмездно на ответника собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта (чл. 16). Срокът за сключване на договора по чл. 16 е бил един месец след издаване на разрешение за ползване на съоръженията (чл. 19, ал. 5). За присъединяването се е дължала цена, която се е прихващала еднократно от стройността, определена за изкупуване на съоръженията за присъединяване при сключване на договора за прехвърляне на собствеността (чл. 19, ал. 4 от договора).        

Съгласно клаузата на чл. 12 от договора ответникът е имал право да използва безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване, за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност.

Когато една от страните не е изпълнила договорените си задължения поради причина, за която отговоря, другата страна е можела да развали договора, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора развален (чл. 27).

Договорът между страните се е прекратявал след сключването на договор за прехвърлянето на собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта (чл. 28).  

Не е спорно по делото, че за времето от 31.07.2009г. до 30.06.2011г. между страните не е бил сключван договор за прехвърляне на собственост, нито съоръженията за присъединяване са били изкупени от ответника, но съоръженията  са били поставени  под напрежение още след издаването на разрешение за ползване, при присъединяване както на ищеца, така и на другите заварени абонати на ответника, а допълнително и временно – само на „Метрополитен“. В този смисъл е допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза.

Не е спорно още, че са били спазени техническите параметри на присъединяването на ищеца съгласно договора, включително предоставена и присъединявана мощност.

С писмо вх. № **********/30.09.2010г. и с писмо вх. № **********/02.03.2011г. ищецът е поискал  заплащане на месечна наемна цена за съоръженията до изкупуването им, като съображенията на ответника по подадените отговори са били сходни  с тези по делото.

 Трафопостът  в гр. София, бул. „********с уредбите и съоръженията в него преди преустройството, са били изцяло собственост на ответника. Обстоятелствата също не са спорни по делото. 

Не се установява изпълнените от ищеца дейности по договора от 02.12.2008г. да са били такива, че вложените при изпълнението поне нов трансформатор, главно електромерно табло за външно електрическо захранване и кабелни линии (НН) да са имали качеството присъединени вещи (части) към собствена на ищеца вещ като главна (трафопоста или друго съоръжение или електрическа уредба в него) така, че не биха могли да се отделят без съществено повреждане на главна вещ. По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства.   

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:    

 

Страните са били са били обвързани от договор за присъединяване на обект на ищеца към електроразпределителната мрежа на ответника - разпределително предприятие, лицензирано за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия по чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията в процесния период,  сключен в съответствие със ЗЕ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.).

В съответствие с договора ищецът е проектирал,  съгласувал с действащата нормативна уредба, изградил и въвел в експлоатация съоръжения за присъединяване, които ответникът е трябвало да изкупи, при прихващане на цената за присъединяването, с което и договорът между страните се е прекратявал.

При изпълнение на дейността, строеж по смисъла на ЗУТ и актовете по прилагането му, от ищеца са били вложени материали (оборудване), включително поне нов трансформатор, главно електромерно табло за външно електрическо захранване и кабелни линии (НН), за които не се установява да са били присъединени към вещ (вещи) на ответника по начин, че не биха могли да се отделят без съществено повреждане на главна вещ  по смисъла на  чл. 97 от ЗС - трафопоста или съоръжения и уредби в него, и които да са станали собственост на ответника чрез присъединяване. Дефинициите по Допълнителните разпоредби на ЗЕ (т. 19, т. 22 и др.) не съдържат отклонение от общите правила на ЗС относно сложните съставни вещи, съответно съвкупностите от вещи, при електрическите уредби и съоръжения, същото е по отношение на дефиницията за „съоръжения за присъединяване“ по т. 11 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 09.06.2004г., както и в самия договор между страните е било предвидено изкупуване на съоръженията за присъединяване - сключване на договор за прехвърляне  възмездно на собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта, като собственост на ищеца при изграждането им. Възражението на ответника за собственост  върху посоченото оборудване е неоснователно като недоказано. 

За времето от 31.07.2009г. до 30.06.2011г. ответникът е ползвал посочените  собствени на ищеца вещи (оборудване) -  от въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване, когато са били поставени под напрежение, и освен ищецът са били   присъединени  и други абонати – заварени отпреди присъединяването на ищеца, и допълнително (временно) нов абонат -  „Метрополитен“, без да е бил сключен договор за изкупуване с уреждане на отношенията между страните във връзка със собствеността.

По правило, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, в редакцията в процесния период,  отношенията между собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на разпределителното предприятие през собствениците си уредби  и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но възмездно, като цената се определя по методика на КЕВР (Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ). Съгласно трайната съдебна практика при липса на уредени отношенията между собственика и разпределителното предприятие в този случай е дължимо обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика,  когато не е сключен договор за предоставяне на достъп до чл. 117, ал. 7 от ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика (така напр. Решение № 198 от 26.11.2010г. по т.д. № 1025/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 179 от 18.05.2011г. по т.д. № 13/2010 на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 6 от 02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 291 от 27.02.2015г. по гр.д. № 4016/2014г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.)   

В случая обаче ползването от ответника на съоръженията за присъединяване след въвеждането им в експлоатация  не е било без основание, а при действал договор от 02.12.2008г. между страните, включително  клаузата на чл. 12 от договора - че ответникът  има право да използва безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване, за присъединяване на обекти на други потребители.

От тълкуването на клаузата  на чл. 12 от договора, съответно на изискванията на чл. 20 от ЗЗД, следва, че ползването от ответника  е от въвеждане на съоръженията в експлоатация до изкупуването им, когато  ответникът придобива собствеността и договорът между страните се прекратява. Липсва предвидено в договора ограничаване на ползването от ответника по време извън посочения период, нито  предвидено друго условие за това безвъзмездно ползване, освен при присъединяването на други потребители от ответника да не се  нарушава договорената между страните мощност  – задължение по договора, което ответникът е изпълнил. По-конкретно не е било посочено като условие  изпълнение в срок на задължението на ответника по договора да изкупи съоръженията  (собствените на ищеца части от тях), а това договорно неизпълнение на ответника е имало общите последици, предвидени в ЗЗД, включително дължимост на обезщетение за вреди, от който страните не са се отклонили, при изрично възпроизвеждане в договора на съдържанието на нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД относно възможното му разваляне (чл. 28).

Самият ищец не излага съображения по делото във връзка със съществуването на клаузата на чл. 12 от договора, нито сочи основания за различно тълкуване по чл. 20 от ЗЗД от това, която излага съдът.

Действително съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, на  която клауза се позовава ищецът,  изградените съоръжения за присъединяване са се поставяли под напрежение след сключване на договор между страните за прехвърляне на собствеността, което не е било изпълнено,  както и самият ищец е предал изпълненото строителство (съоръженията като оборудване) на ответника за експлоатация и поддръжка и поради съществувалото нормативно задължение,  но не се касае за нарушение на императивна разпоредба на закона (чл. 20, ал. 7 и чл. 23 от Наредба № 6 от 09.06.2004г.), а действия на страните в рамките на свободата на договаряне при съобразяване на конкретните им икономически интереси от договора. Самият ищец е имал интерес от присъединяване на собствения му обект и захранването му с електричество незабавно, за да бъде ползван, не е искал изменяване на клаузата на чл. 12,  нито разваляне на договора, при което и клаузата е породила действието си, а отговорността на ответника за неизпълнение е по общите правила.    

При съществуване на посочената клауза на чл. 12 от договора между страните,  предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да  бъде отхвърлен. Не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за което да няма основание. Това възражение на ответника е основателно. В този смисъл, по идентичен случай, е и разрешението по т.д. № 2526/2013г. на състав на Апелативен съд – гр. София, недопуснато до касация, съгласно Определение № 683 от 07.08.2015г. по т.д. № 3042/2014г. на ВКС, ТО, I т.о.

Като акцесорна, неоснователна е и претенцията за лихви за забава  по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.   

 

По разноските

           

С оглед изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

На ответника са дължими разноски от 700 лева, от които 400 лева за депозит за вещи лица от общо направени разноски от 640 лева, така както разноските се претендират по списъка на страната по чл. 80 от ГПК, и 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.   

           

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.И.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу "Ч.Р.Б." АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 47 881. 54 лева обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа  за периода от 31.07.2009г. до 30.06.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (15.07.2011г.) до окончателното плащане, с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.        

 

ОСЪЖДА „Т.И.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на "Ч.Р.Б." АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център,  сумата от 700 лева (седемстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: