Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 439/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 8666/19.03.2019 г. на Н.И.Х., ЕГН **********,***
за осъждането на „ЗД „БУЛ ИНС”“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С.П.и К. К.,
да заплати сумата 80000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат смъртта на Р. И.Х., ЕГН **********, негов
брат, починал при ПТП на 23.11.2016 г., на крайезерен път с. Езерово – гр.
Варна, до маг. „Тросметал“, Западна Промишлена Зона, настъпило по вина на Т.И.Х.,
ЕГН ********** при управление на л.а. „***“, ДК № ***, в който е бил пътник на
задна дясна седалка, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от
23.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ищцецът твърди, че за
описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е
наложено наказание по нохд № 508/2018 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по
което е влязла в сила. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от Х. автомобил, обективирана в полица № 02116003000669 като
произшествието попада в границите на периода на валидност. Още се твърди, че в
резултат на смъртта на неговия брат му били нанесени дълбоки и непоправими
морални щети. Твърди, че между тях е съществувала силна духовна и емоционална
връзка, двамата са били много близки, били едно задружно, сплотено семейство и
няколко месеца преди настъпване на произшествието продължавали да живеят в едно
домакинство при родителите си. Помагали си в ежедневието. Твърди, че след като разбрал
за загубата се затворил в себе си, спрял да яде и пие вода, искал да умре,
затворил се в себе си, станал неспокоен, сънувал кошмари.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗД „БУЛ ИНС” АД, депозира
писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Навеждат
се доводи, че депозираната застрахователна претенция не е съдържала пълни и
точни данни за обстоятелствата от значение за преценката на нейната
основателност, както и необходимите документи, поради което и лихва за забава
не се дължи. Оспорва причинната връзка между настъпилите вреди и
произшествието, техния интензитет и проявление, както и периода, през който са
търпени. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан като
пътник в лекия автомобил. Счита, че в случай на уважаване на иска, размера на
обезщетението следва да бъде съобразен с принципа за справедливост, при
отчитане на въведеното ограничаване на отговорността на застрахователя до размера
на 5000.00 лв. и редуциран със степента на съпричиняването. Поддържа се, че
ответникът не е станал причина за предявяване на иска и не дължи лихва от
датата на увреждането, тъй като в производството по застрахователната претенция
пострадалият не е представил изисканите доказателства, необходими за определяне
на обезщетението.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която репликира възраженията на ответника, в това число и възражението
за съобразяване на размера на обезщетението с въведеното законодателно
ограничение. Излага уредбата на въпроса съобразно правото на ЕС. Поддържа
изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изложените доводи и възражения.
В с.з.
ищецът и ответникът, чрез процесуални представители, поддържат изложените
доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява
от материалите по делото, че по н.о.х.д. № 508/2018 г., на ВОС, НО, е постановена и влязла в сила
Присъда № 50/12.06.2018 г., по силата на която Т.И.Х., ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 23.11.2016 г., около 20 ч., на крайезерен път с.
Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, преди десен завой,
управлявал МПС - л.а. „***, ДК № В 9667 РТ, нарушил правилата за движение – чл.
21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице – Дарина Станиславова Мелидова и Р. И.Х., поради което на
осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, му е наложено наказание.
На осн.
чл. 146, т. 3 и 4 ГПК
ПРИЕМА за признато и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството: -
наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“,
ДК № ***, обективирано в полица № 02116003000669.
От представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки № УРВРЗ-1/26.06.2018 г., се установява, че ищецът е брат на
пострадалия Р. Х..
За
доказване на релевираното възражение за съпричиняване, по делото е назначена
комбинирана съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно
дадено, е приобщено към доказателствения материал. Вещите лица посочват, че
автомобила, в който починалият Х. е бил пътник, е снабден с въздушни предпазни
възглавници на предните ляво и дясно места в автомобила, както и с коланни
механизми на предните две и задните две места, в ляво и в дясно, които са били
от триточков инерционен тип и един двуточков неинерционен тип при задна седалка
– средно място. Пострадалият Христо е пътувал на задна дясна седалка и при
настъпване на първия удар тялото му е политнало напред към гърба на задна дясна
седалка, след което, при втория удар, е политнало на ляво към вътрешността на
задна лява врата, след което е изпаднало от седалката, тъй като по делото няма
данни при отломките от задна седалка, попаднала в отводнителен колектор, пълен
с вода, да е имало тела от пасажерите в автомобила.
Причината
за смъртта на Р. Х. е черепномозъчната травма с контузия на мозъка, контузия на
мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вдлъбнато счупване на
черепния покрив. В причинна връзка с контузията на мозъка, продължителното
залежаване в състояние на будна кома, е развилата се двустранна гнойна
абсцедираща бронхопневмония, която е и непосредствената причина за смъртния
изход. Вещите лица посочват още, че с оглед конкретното разрушаване на купето
на автомобила в участъка на задна лява и дясна седалка и падането на тази част
под равнището на асфалтовия път в отводнителния колектор, запълнен частично с
вода, е технически невъзможно да се предвиди изхода на събитията при прикрепено
тяло за задната седалка, независимо дали е било с поставен правилно
обезопасителен колан, или последния е бил с разрушен в частта си ремък към
момента на ПТП.
В с.з. вещото лице –
медик, пояснява, че травматичните увреждания при пострадалия биха настъпили,
както с така и без поставен предпазен колан, тъй като травмите, които са нанесени
са главно в дясната половина и са в резултат на повторния удар, на рикошета.
Първоначално тялото е политнало напред и след това надясно, където пострадалия
е получил травмите в областта на главата. Вещото лице посочва още, че при
наличието на колан тялото на пострадалия няма да политне напред, тъй като ще
бъде спряно, но основните травми са от вторичния удар и отново биха настъпили,
тъй като коланът ограничава движението напред на тялото, но не го ограничава
наляво и надясно. Отделно, вещото лице посочва, че ако пострадалия е бил с
колан, при тези травматични увреждания, не би могъл да се измъкне и при престой
във водата, би настъпила смърт от удавяне.
Вещото лице – инженер
уточнява, че от техническа гледна точка не би могло да се каже абсолютно
категорично, че пострадалия не е бил с поставен колан, тъй като от снимките при
огледа, ставало ясно, че макарата, която трябва да обере коланния ремък ако той
не е поставен, е празна. Още уточнява, че при произшествието са били налице два
удара. Първият удар е бил по-лек и в предна лява част на автомобила, при
излизане от завоя, след което настъпва тежкия вторичен удар, разкъсващ
автомобила. На практика се е получило разкъсване на двете половини, едната
половина от колана е захваната долу в дясно, при основата на прага, а горната
част с навиващата макара е разположена зад задно дясно рамо на пострадалия.
Независимо дали е поставен или не колана, това са двете основни точки на
купето, а те са разединени една спрямо друга. В заключение, вещото лице-инженер
сочи, че не са налице категорични данни, в какво състояние е бил колана и дали
той е бил ползван или не в момента на настъпване на произшествието. В случай,
че пътниците, са били прикрепени към
задната седалка, след разкъсването на купето, то те са шели да попаднат в
колектора и да са налице условия за удавяне.
За установяване на твърдяните от
ищеца болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели – С.А.Х.,
майка на ищеца и Л.Г. И., съжителстваща на семейни начала с ищеца. Показанията
на свидетелите съдът кредитира в частите, които са резултат от непосредствени и
лични впечатления и не противоречат на останалите приети за установени факти и
обстоятелства.
При така възприетото по фактите, настоящият
състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ
със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа
установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „***“, ДК № ***,
обективирано в полица № 02116003000669 е безспорно между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 23.11.2016 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е
то, вината на дееца и съставомерните последици от деянието. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради които е
настъпило произшествието, тъй като те са релевантни към въпроса за вината. Що
се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат
да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съобразно разрешението на въпроса за
активната материално правна легитимация дадено в ТР № 1/21.06.2018 г., т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Необходимостта от разширяване на кръга на
лицата, преди действието на чл. 493а КЗ – от 07.12.2018 г., е наложено от
Директива 2009/103/ЕО/16.09.2009 г., относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС/25.10.2012
г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления.
По приложението на установения с чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливост в съдебната практика с Постановление № 4/25.05.1961
г., Постановление № 5/24.11. 1969 г. и Постановление № 2/30.11.1984 г. е
възприет ограничителен подход спрямо кръга на правоимащите. От гледна точка на
чл. 52 ЗЗД, обаче е справедливо да може да получи обезщетение за неимуществени
вреди всеки, който е създал с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките.
Отричането на това право се отчита в
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС
като противоречащо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, равенство на всеки
пред закона. Поради това, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г. лица, правото да получат обезщетение се допуска за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
Предпоставките съгласно тълкувателното
решение на всички колегии на ВКС относно правото на обезщетение се свързват с
доказването на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и всяко
лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, с посочената задължителна за
съдилищата съдебна практика, материалната активна легитимация не е поставена в
зависимост от степента на родство, а от доказването на житейска ситуация, която
да е причина за особена близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на
най-близките да получи обезщетение.
Във връзка с изложеното спорните въпроси са и
относно критериите, които обосновават извода за наличие на "особена
близост".
Такава действително, не може да се извлича
само от доказаната по делото степен на родство. Степента на родство от своя
страна е онази "житейска ситуация", в която следва да е породена
особената, трайна и дълбока връзка, която е в основата на търпените
продължителни болки и страдания. Следователно родствената връзка сама по себе
си, по-скоро следва да бъде ценена като доказателство, а не като сравнителен
критерий за преценка дали близостта е "особена" или
"обичайна" като правопораждащ материалната легитимация факт.
Обективният критерий, който се поставя в ТР № 1/21.06.2018 г., по т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, е съпоставимостта на претърпените от лицето болки и
страдания с тези, които търпят или биха търпели най-близките - съпруг или лице,
с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ.
Именно такива обстоятелства се установяват от
събраните по делото гласни доказателства. Установява се, че смъртта на по-големия
брат на ищеца е трагедия, отразила се тежко на последния в психоемоционален
план. От доказателствата се установява, че ищецът е най-малкия от трима братя в
семейството на Станка и Иван Христови като разликата между тримата братя е от
по две години. Отношенията между братята били много близки, цялото семейство
живеело в едно домакинство въпреки, че братята били пълнолетни. По-силна обаче
била връзката между ищеца и починалия Р.. Двамата обитавали една стая и ищецът
споделял повече с пострадалия. Установява се още, че след произшествието,
ищецът престанал да се храни и да спи, бил много изнервен и бил ядосан на
най-големия си брат Т., който управлявал автомобила при настъпване на
произшествието, в което пострадал Р.. В резултат на травмите от произшествието
пострадалия изпаднал в състояние на будна кома, което продължило девет месеца,
след което починал. През този период, ищецът обгрижвал брат си, хранел го,
давал му лекарства, наред със своята майка, а в нейно отсъствие го обгрижвал
изцяло. След смъртта на брат си ищецът бил „съсипан“ и до настоящият момент
въпреки изтеклото време продължавал да изживява станалото, да говори за
починалия си брат, да съжалява за случилото се и да плаче. Вечер сънувал
кошмари и се събуждал. Използваните от
свидетелките сравнения и описания за отношенията между братята, както и за
състоянието на ищеца след смъртта, сочат на страдание и емоционална травма
изживяни от ищеца, сравними с тези на посочения по-горе кръг най-близки лица и
резултат от изградената приживе трайна и дълбока близост между двамата братя. Следва
да се отчете и факта, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
а връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Изложеното
важи с пълна сила за установената връзка между ищеца и пострадалия.
Поради изложеното съдът намира, че
материалноправната легитимация на ищеца е доказана и са налице предпоставките
за уважаване на иска.
По
размера.
Договорът за задължителната
застраховка "ГО" е обективиран в полица № 02/116003000669/23.11.2016 г. (видно от представената справка от Гаранционен
фонд).
Настоящият състав намира, че паричният еквивалент на
понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брата на ищеца, с който
той е имал трайни емоционални връзки, при съобразяване младата възраст на починалия (20 г.), жизнеспособността на ищеца, обстоятелството че е поддържал близки и топли
отношения с починалия си по-голям брат,
както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към
момента на ПТП – 23.11.2016
г., възлиза на 50000.00 лв.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че обезщетението в конкретния случай следва да бъде определено при
съобразяване на въведеното ограничаване на отговорността му до размера посочен в разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ, а именно до 5000.00 лв., на която с разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) е придадено обратно действие за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018 г.
Съдът намира, че тази разпоредба противоречи на правото на
ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. досежно застраховката "Гражданска отговорност",
чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.
При констатиране на това противоречие между
европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити
правата, които то дава на частноправните субекти като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или са последващи общностната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г.
по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил
в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Съобразно разпоредбата на чл. 633 ГПК, решенията по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България.
Изложеното налага извода, че за
да е налице справедливо възмездяване на претърпяните от деликта болки и
страдания, следва да бъде отчетен техния действителен размер, съобразен с
нивата на застрахователно покритие.
При горните изводи на
съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото, възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан от страна на пострадалия.
С
оглед релевираното възражение, съдът следва
да разгледа доколко поведението на пострадалият Р. Х. е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди.
(така
Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО). Константната
практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.
От събраните в хода на производството
специални знания, се установява безспорно, че непосредствената причина за
смъртта на Р. Христове двустранна гнойна, абсцедираща бронхопневмония, която е
в причинна връзка с продължителното залежаване в състояние на „будна кома“,
която пък е в причинна връзка с непосредствените травми получени при
произшествието, една от които е контузия на мозъка. Експертите посочват, че при
конкретния механизъм на произшествието, не може категорично да се установи,
дали пострадалия е бил с или без поставен инерционен колан, но предвид
механизма на получаване на травмите, те биха били получени и при поставен
такъв. Следователно, твърдението, че непоставянето на инерционнен колан от
страна на починалия Р. Х. като пътник в лекия автомобил е обусловило
настъпването на вредоносния резултат, не се подкрепя от събраните
доказателства.
При това
положение, съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди не следва
да бъде редуцирано по размер и искът следва да бъде уважен до размера на сумата
50000.00 лв., а за разликата до претендираните 80000.00 лв. като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По лихвите: Ищецът е
отправил искане за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на произшествието, а
именно – 23.11.2016 г. В случая обаче,
договорът за задължителна застраховака «ГО» е сключен след влризане в
сила на действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Съобразно разпоредбата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато
застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази
отговорност се реализира при условията на ал. 3. Самият чл. 429, ал. 3 КЗ, към
който препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, ограничава
отговорността на застрахователя за лихви за забава като определя за начален
момент на същата по-ранната дата измежду уведомяването на застрахователя за
настъпилото събитие от застрахования или от увреденото лице. Следователно лихви
не се дължат от датата на настъпване на застрахователното събитие, което следва
и от разпоредбата на чл. 494, т. 10 КЗ. Тази
разпоредба също ограничава отговорността на застрахователя за лихви за забава,
дължжими от застрахования на увреденото лице като посочва, че същата се
осъществява при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. По тази причина в
разпоредбата на чл. 433 КЗ, уреждаща регресния иск на застрахователя спрямо
застрахования, липсва правило подобно на това на чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.),
уреждаща възможността застрахователя да търси от застрахования платените на
увреденото лице лихви за забава за периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на уведомяване на застрахователя за това.
Налага се извоад, че при действащия КЗ отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 КЗ, предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 КЗ, срещу застрахователя.
В конкретния
случай по делото е представено застрахователна претенция вх. № 431279/03.07.2017
г., с която Н.Х. е уведомил застрахователя "ЗК «Бул Инс»» АД за настъпване
на застрахователното събитие, поради което следва да бъде прието, че именно
това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и
от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 03.07.2018 г. до датата на
окончателното плащане. От това следва, че предявеният иск за лихви за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за периода
от 23.11.2016 г. до 02.07.2018 г., вкл. Като неоснователен.
По
разноските:
От ищцовата страна разноските не се
претендират.
На осн. Чл. 78,
ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК,
разноски се следват и на ответника, за възнаграждение за вещо лице и призоваване
на свидетел – 530.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3516.00 лв. На
разглеждане подлежи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, релевирано от ищцовата страна. При извършване на проверка във
връзка с възражението, съдът установи, че претендираното възнаграждение преди
облагането му с ДДС, съответства на минималния размер, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., поради което възражението е неоснователно.
Така съразмерно с отхвърлената част от иска, на присъждане като разноски
подлежи сумата 1517.25 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 2000.00 лв., както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС”“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер”, № 87, представлявано от С.П.и К. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Х., ЕГН **********,***, сумата 50000.00
лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на Р.
И.Х., ЕГН **********, негов брат, починал в резултат на ПТП на 23.11.2016 г.,
около 20 ч., на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“,
в ЗПЗ, настъпило по вина на Т.И.Х., ЕГН **********, при управление на л.а. „***,
ДК № В 9667 РТ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.07.2018
г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
разликата над присъдения размер обезщетение
за неимуществени вреди 50000.00 лв. до претендирания
размер 80000.00 лв. (осемдесет хиляди лева) и претенцията за обезщетение за
забава за периода 23.11.2016 г. – 02.07.2018
г., вкл.
ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС”“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, №
87, представлявано от С.П.и К. К., сумата 1517.25 лв. (хиляда
петстотин и седемнадесет лева 25 ст.), разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС”“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер”, № 87, представлявано от С.П.и К. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата 2000.00 лв. (две хиляди лева), дължима държавна такса, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: