Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

 

гр. Перник, 12.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 67 по описа за 2021 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 215, ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на И.И.Ж. срещу заповед №41/13.01.2021 г., издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. С нея е наредено в 30 дневен срок, от влизането й в сила да бъде премахнат доброволно строеж: „Плътна масивна ограда", намиращ се в УПИ ****,****, по плана на с. Д., община Перник и административен адрес: ул. ****, с. Д., община Перник, от И.И.Ж. с ЕГН:********** и И.С.Й.с ЕГН:**********, в качеството им на собственици на имота.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изграждането на оградата е изцяло съобразено с изискванията на ЗУТ. Има изготвено конструктивно становище и геодезическо трасиране. Заявява, че оградата е подходяща по местоположение и разположение и че евентуално би подлежала на премахне частта от нея над 0, 60 м., а не цялата. Моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц.. Същият поддържа жалба по подробно изложени съображения и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – кмета на община Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Л.. Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли по изложени съображения. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложения нотариален акт ****, том ****,****,****2013 г., издаден от нотариус Р.М.с район на действие РС-Перник се установява, че И.И.Ж. и И.С.Й.са собственици от 2013 г. на недвижим имот както следва: УПИ ****,****, по плана на с. Д., община Перник и административен адрес: ул. ****, с. Д., община Перник.

В община Перник е постъпила жалба с вх. №20/ТР-63/09.01.20 г. от В.Н.С., относно ограда, изграждаща се в отклонение от строителните норми ограда в УПИ ****,****, по плана на Д., община Перник и административен адрес: ул. „Никола Вапцаров" №35, с. Д., община Перник.

С писмо изх. №20/ТР-63-1/28.01.2020 г. Община Перник е уведомила всички заинтересовани страни, че на 25.02.2020 г. от 13:30 часа, нейни служители ще извършат проверка на място и по документи по повод подадената жалба. Видно от върналите се в Община Перник, известия за доставяне, всички са били своевременно уведомени за насрочената проверка.

Видно е от констативен протокол №1-20/ТР-63/25.02.2020 г., че по време на проверката, служителите от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителствата" (ИПКС) при Община Перник, са констатирали наличието на изградена плътна масивна ограда с височина от 2.20 м до съществуващата стара прозирна ограда между **** и ****, ****, по плана на Д., община Перник. Същата е разположена изцяло в имот ****, видно от приложената маркировка на извършено геодезическо трасиране от 23.03.2019 г. Оградата е с дължина около 45 м. и представлява - бетонови колони от бетонови блокчета и плътна част от същите. По време на проверката, лицето Р.С. С. устно е заявила, че строежът е изграден през 2019 г. На място са представени: протокол за трасирането на границата между двата урегулирани поземлени имота., нотариално заверено пълномощно от 28.10. 2016 г. с per. №3517 и нотариален акт от 2013 г., заведен под №52 в Служба по вписванията - гр. Перник. Всички констатации, извършени по време на проверката, са подробно описани в констативния протокол.

На 14.08.2020 г., при извършен повторен оглед на място, служители от ИПКС при Община Перник са установили, че е започнато премахване на части от плътната масивна ограда, разположена в **** към УПИ ****,****, по плана на Д., община Перник и са съставили констативен протокол №2-20/ТР-63/14.08.2020 г.

На 19.08.2020 г. за установения незаконен строеж е съставен констативен акт №3-20/ТР-63. В него е отразено, че в имот собственост на И.С.Й.и И.И.Ж., е изпълнен строеж: „Плътна масивна ограда", намиращ се в УПИ ****,****, по плана на Д., община Перник, без изискващите се строителни книжа и в нарушение на: чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативен акт №3-20/ТР-63 от 19.08.2020 г. е връчен с писмо изх. № 20/ТР-63(2) от 26.08.2020 г. на община Перник и получен от И.С.Й.на 15.09.2020 г., както и на 15.09.2020 г. от Р.С. С., упълномощена от И.И.Ж. по силата безсрочно пълномощно от 2016 г.

В законовоустановения срок в Община Перник е постъпило възражение с вх. №20/ТР-63-3 /16.09.2020 г. срещу констативния акт. Възражението е разгледано от комисия, съгласно протокол от 11.11.2020 г. В последният е отразено, че на 18.02.2020 г. е постъпило заявление с вх. №20/ТР-666 в община Перник за издаване на разрешение за строеж на гореописаната ограда, а на 25.02.2020 г. е констатирано с протокол №1-20/ТР-63/25.02.2020 г., че строежът е завършен без да е издадено такова. Комисията не е приела постъпило възражение от И.С.Й.и И.И.Ж., чрез пълномощник Р.С. С., относно строеж: „Плътна масивна ограда", намиращ се в УПИ ****,****, по плана на Д., община Перник.

В тази връзка на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията е издадена заповед №41/13.01.2021 г. на кмета на община Перник за премахване на гореописания строеж.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предвид данните от приложената към административната преписка обратната разписка става ясно, че процесната заповед е връчена на пълномощник на жалбоподателя И.И.Ж. на 20.01.2021 г. Процесната жалба срещу заповедта е депозирана чрез община Перник на 22.01.2021 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е  от лице, което има правен интерес от оспорването на заповедта, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че строежът е извършен без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 и становище на инженер-конструктор по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, поради което е прието, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта е посочен констативен акт №3-20/ТР-63 от 19.08.2020 г., съставен от длъжностни лица за установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.

Съдът приема, че заповедта е издадена от кмета на община Перник,, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Безспорно строежът е шеста категория, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кмет на община Перник. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се премахне, защото е квалифициран като незаконен. От нейното съдържание по категоричен начин става ясно, че заповедта е издадена и подписана от кмета на община Перник – С.В.. Според регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл. 225 и чл. 225а, право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде издадена заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати. Съгласно § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г.: "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. ". В случая жалбоподателят е съсобственик на имота и на незаконния строеж, което качество правилно е възприето от административния орган за квалификация – адресат на заповедта.

Съдът намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорения административния акт. Тези правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ служители за контрол по строителството в администрацията на община Перник е извършили проверки и са съставили съответно констативен протокол №1-20/ТР-63/25.02.2020 г. и  констативен акт №3-20/ТР-63 от 19.08.2020 г. за установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа и липсата на издадено разрешение на строеж. Констативните протоколи са съставени в присъствието на пълномощник на жалбоподателя. Съставеният в последствие констативен акт е надлежно връчен на И.С.Й.и И.И.Ж.. Законът вменява задължение актът да бъде връчен, което е изпълнено видно от данните от административната преписка. С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл. 35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят в определения по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ седмодневен срок е подал възражение, с което бланкетно е оспорил констатациите в акта. Неговото възражение е разгледано от комисия от служители към община Перник и е прието за неоснователно. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Материално-правното основание за издаване на заповедта е, че процесният строеж е извършен без за същия да има издадено разрешения за строеж. Административният орган се е мотивирал с констатациите на контролните органи -липсата на издадено разрешение за строеж и становище на инженер-конструктор за изграждането на процесната ограда. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, доколкот по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават.

Безспорно се установява, че строежът представлява плътна масивна ограда е с височина от 2.20 м., разположена до съществуващата стара прозирна ограда между **** и ****, ****, по плана на Д., община Перник. Оградата е разположена изцяло в имот ****, видно от приложената маркировка на извършено геодезическо трасиране от 23.03.2019 г. Същата е с дължина около 45 м. и представлява - бетонови колони от бетонови блокчета и плътна част от същите. Изложените обстоятелства са техническите характеристики и местоположението на оградата, като те не се оспорват от жалбоподателят.

От твърденията на самия жалбоподател, а и от останалите събрани доказателства в административното производство, става ясно, че оградата е изградена от И.И.Ж. през последните няколко години. С оглед на изложеното съдът приема, че процесният строеж е извършен след 26.02.2002 г. и за това са неприложими разпоредбите за търпимост и узаконимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При това положение за процесния строеж изцяло е приложим редът по ЗУТ. Безспорно процесната ограда представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ е предвидено, че не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0, 6 м. в рамките на поземления имот. По силата на  чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изискава издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м. Категорично от доказателствата по делото се установява, че процесната ограда е изградена с височина на плътната част от 2.20 м. Следователно за процесния строеж се изисквало разрешение за строеж, както не е било издадено, нито към момента на започване на строежа, нито към момента на неговото завършване.

Поради изтъкнатите съображения съдът приема, че процесният обект "Плътна масивна ограда" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа - разрешение за строеж. Липсата на такова прави строежа незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и дава правомощие на кмета на община Перник да издаде заповед за премахването му и с оглед шеста категория на строежа. Този извод не може да бъде променен от подаденото след завършването на строежа заявление с вх. №20/ТР-666/18.02.2020 г. в община Перник за издаване на разрешение за строеж на процесната ограда.

Бланкетното възражение на жалбоподателя за премахне само на частта от оградата над 0, 60 м. е неоснователно. Същият дори не е изложил конкретни твърдения, които да обосноват евентуалното предложение за частично премахне на оградата. В случая процесната ограда не се състои от плътна и прозирна част, за да бъде възприета за приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ – в частта над 0, 60 м., действаща към датата на издаване на оспорената заповед / в тази насока решение № 13027 от 2020 г., ВАС: "... за строежа е неприложим чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като не отговаря на условията му. Разпоредбата изисква наличието на лека прозирна и плътна ограда, с височина на плътната част до 0. 6м., в рамките на един поземлен имот,... " /.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия - кметът на общината, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева за настоящата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Ж. с ЕГН:********** против заповед №41/13.01.2021 г., издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА.

ОСЪЖДА И.И.Ж. с ЕГН:********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия:/п/