№ 2871
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110123396 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от .......... срещу
......., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за сумата 13456,00 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” на МПС по щета
№470422222254940, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.04.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 438,12 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 25.01.2024г. до 18.04.2024г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 08.10.2022 г. в гр. ....... пред №49
водачът на товарен автомобил ....... предприема маневра за престрояване от средна в дясна
лента и реализира ПТП с движещия се в дясна пътна лента с несъобразена скорост лек
автомобил .......... В резултат на ПТП-то на товарен автомобил ....... са нанесени щети, за
които при ищеца е била налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ на МПС, обективира в застрахователна полица № 4704220100003282 със срок на
действие от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП
№ 1846813/08.10.2022 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №
470422222254940 е извършен оглед и опис на щетите, като за обезщетяване на причинените
вреди на застрахованото лице е изплатена сумата 33652,27 лева на 05.07.2023г. Към датата
на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил ......... е имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че до ответника е изпратена получена на 22.01.2024г. регресна покана да заплати
сумата от 13465 лева, отчитайки наличието на съпричиняване, но ответникът не е заплатил
горепосочената сума. За периода от 25.01.2024г. до 18.04.2024г. претендира присъждането на
обезщетение за забава в размер на 438,12 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и
претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа,
че по повод ПТП при него е заведена щета № 0410-110-0239/2014, но не са налице основания
за заплащане на отправената регресна претенция. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач, като счита че такава има само водача на товарен автомобил
........ Алтернативно, сочи че е налице съпричиняване. Оспорва иска по размер, както и иска
1
за мораторна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка със събитието. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, а с оглед
твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които застрахования при ищеца водач е допринесъл за настъпване
на вредите, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
С доклада по делото е прието за установено като безспорно между страните
обстоятелството, че към датата на ПТП – 08.10.2022 г. между ищцовото дружество и
собственика на товарен автомобил ......., е било налице валидно правоотношение по договор
за имуществена застраховка „Каско“. Видно от представената застрахователна полица
№4704220100003582 от 25.05.2022 г. застраховката е с клауза „Пълно каско“ и право на
официален сервиз със срок на застрахователното покритие от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г.
Не е спорно, а и се признава от ответника, че по отношение лек автомобил ......... към датата
на просецното ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, сключена с ответното дружество. Това обстоятелство се установява и от
приобщения протокол за ПТП №1846813 от 08.10.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор,
които в тази част има обвързваща доказателствена сила за факти пряко възприети от
актосъставителя. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От приобщения по делото Протокол за ПТП №1846813 от 08.10.2022 г. ведно със скица
към него, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х. С. Б., както и от
заключението на САТЕ, прието по делото без възражения от страните се установява, че на
08.10.2022 г. в гр. София товарен автомобил ......., който движейки се по бул. „.......“ от бул.
„............“ към бул. „......“ пред №49 предприема маневра за движение надясно от средна към
дясна пътна лента като в същото време в дясна пътна лента се движи с несъобразена скорост
лек автомобил ......... вследствие на което траекториите на движение на двете превозно
средства се пресичат и настъпва удар между тях. Според показанията на свидетеля Х. С. Б. –
водач на товарния автомобил след навлизане в дясна лента за движение е настъпил ударът с
другия автомобил. Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от
застрахователя и тези, отразени в протокол за ПТП видими увреждания е направен извод, че
щетите по товарен автомобил ....... се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 08.10.2022 г. произшествие. Вещото лице посочва, че водачът на товарен
автомобил ....... е могъл да предотврати настъпването на вредоносния резултат, ако преди
предприемане маневра завой на дясно е изчакал преминаването на лек автомобил ..........
Ударът е бил предотвратим и за водача на лек автомобил ......... в случай, че се е движил със
скорост, при която е могъл да спре в рамките на опасната зона.
2
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило в резултат от
действията и на двамата водачи, което е констатирано и от служителите на КАТ. Видно от
приетия по делото протокол за ПТП по отношение и на двамата водачи е взето
административно отношение като са им съставени актове за установяване на
административни нарушения (АУАН). С поведението си водачът на товарен автомобил .......
е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП като при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не е пропуснал пътните
превозни средства, които се движат по нея. Другият водач – този на лек автомобил ......... е
нарушил правилата за движение по пътищата като при избиране скоростта на движение не
се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, и не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, което е в
разрез с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поведението и на двамата водачи е в колизия с
общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и
виновно и се признава от ищеца наличието на съпричинияване на вредата, а от страна на
ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
За нанесените по товарен автомобил ....... увреждания при ищеца е образувана
преписка по щета №470422222254940, по която след извършен опис и доклад ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Извършеното
от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 33652,27 лв. лева е
отделено за безспорно между страните с доклада по делото, а и се установява от
представеното по делото платежно нареждане за извършен превод на 05.07.2023 г. в полза на
собственика на увредения автомобил. Със заплащането на извършения ремонт
застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка
„Каско“ за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
С регресна покана, получена от ответника на 18.01.2024 г. ищцовото дружество е
заявило претенцията си в размер на 13456,00 лева пред ответника, който е отказал да
заплати застрахователно обезщетение.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Съдът приема, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се
задължава да заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обаче, в хипотезата на регрес
спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие по арг. на чл. 386, ал. 2 КЗ. Реалният размер на
вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на
400, ал. 1 КЗ т.е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Разпоредбите са
императивни и имат приоритет пред клаузите на общите условия на застрахователя,
предвиждащи нещо различно. При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат
съобразени представените по делото доказателства и приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено.
Според заключението стойността, необходима за възстановяване на процесния товарен
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 42106,30 лева, а
действителната стойност на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 35955,00 лева. При тези данни вещото лице дава заключение, че
3
стойността на уврежданията на товарен автомобил ....... спрямо неговата действителна
стойност дава основани да се приеме, че е налице тотална щета на превозното средство, тъй
като стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, надвишава 70% от
неговата действителна стойност и не е икономически целесъобразно автомобилът да бъде
ремонтиран. Това се потвърждава и от приетото по делото копие на регистрационен талон
част I на автомобила, видно от който същият е с прекратена регистрация, считано от
04.04.2023 г. Предвид това съдът намира, че са налице предпоставките за определяне на
дължимото от ответника обезщетение при условията на тотална щета, което след приспадане
на запазените части в размер на 20% възлиза според заключението на САТЕ на сумата
28808,00 лева.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че действително
се установяват предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за
застрахования при ищеца автомобил вредоносен резултат, което се признава и от самия
ищец още с исковата молба. Преценявайки извършените от двамата водачи действия, с които
са нарушили правилата за движение, съдът намира, водачите на двата автомобила са
допринесли по равно за настъпването на уврежданията по застрахования при ищеца товарен
автомобил. Предвид това и съобразявайки даденото от вещото лице заключение дължимото
от ответника обезщетение следва да се определи като 1/2 от 28808,00 лева или сумата
14404,00 лева. Ищецът претендира сума в по- малък размер от установения за дължим от
вещото лице, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса исковата му
претенция следва да се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
претендирания период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в
претендирания размер от 13456,00 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия
застраховател към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по
делото, че ищецът е предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо,
получено от ответника на 18.01.2024 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи а и предвид направения изричен отказ за заплащане на обезщетение, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 438,12 лева – обезщетение за забава за периода
от 25.01.2024 г. до 18.04.2024 г.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
2801,45 лева, от които 538,25 лева за държавна такса, 330,00 лева за депозит за вещо лице и
за свидетел и 1933,20 лева за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ......... със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати на ..... със
седалище и адрес на управление: гр. ............ на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 13456,00
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт” на МПС по щета №470422222254940, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 19.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 438,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 25.01.2024г. до 18.04.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2801,45 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5