Р
Е Ш Е Н И Е № 1388
27.11.2018г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 19.10., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 2628 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
В исковата молба
на В.Г.Г. се твърди, че в различни периоди от време работил в търговското
дружество „Сириус секюрити” ЕООД. Така въз основа на договор, сключен на
13.01.2016г. и прекратен на 15.01.2018г., заемал длъжността „охранител”, с
първоначално трудово възнаграждение 420лв., завишено от 01.01.2018г. на 510лв.
месечно. Тъй като полагания от него труд не му се заплащал редовно, на
18.07.2017г. между тях било сключено споразумение, по силата на което
работодателя се задължил да му престира, разсрочено- по 80лв. месечно и в срок
до 30.01.2019г., общо 1545лв., представляващи нетен размер на следващото му за периода
01.01.2017г.- 30.04.2017г. трудово възнаграждение. В изпълнение на същото, от
дружеството му били заплатени на няколко- 6, пъти по 80лв., но след това
изпълнението било преустановено. По тази причина Г. се обръща към съда с искане
„Сириус секюрити” ЕООД да бъде осъдено да му заплати и оставащите пет вноски-
общо 400лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда.
Ищецът твърди
още, че на 18.01.2018г. сключил със „Сириус секюрити” ЕООД нов трудов договор,
с основно трудово възнаграждение от 510лв. месечно. По него не получил плащане
за дните в периода 18.01.-31.01.2018г. и за целия м.февруари. Поради това се
обръща към съда с искане дружеството да бъде осъдено да му заплати общо 741.82лв.
Счита, че за забавеното изпълнение ответника му дължи и обезщетение- т.н.
мораторна лихва, в размер на общо 2.41лв.
Претендира
деловодни разноски.
На ответникът
бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор;
оспорва исковете.
В проведените
съдебни заседания ищеца се представлява от пълномощник-адвокат. Претенциите се
поддържат, но в променени/намалени/ размери- за трудово възнаграждение по
първия договор- 240лв.; за тр.възнаграждение по втория: за м.януари 147лв., с
лихва за забава 1.35лв., а за м.февруари- 405.26лв. и лихва за забава 0.23лв. В
тази връзка признава, че след образуване на делото получил по цитираното
по-горе споразумение две плащания, всяко от по 80лв.
Ответникът също
бе представлявано от адвокат –пълномощник. Чрез последния, в нарочно писмено
изявление признава, че дължи на Г. следните суми: 240лв.- падежирали вноски по
споразумението от 18.07.2017г.; 147лв.- трудово възнаграждение за м.01.2018г. и
405.26лв.- трудово възнаграждение за м.02.2018г.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото никое от цитираните по-горе обстоятелства. Впрочем, те се установяват и
от писмени доказателствени средства- трудов договор № 6522; справка от ТД на
НАП; споразумение от 18.07.2017г., както и от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Основно доказателствено средство за тях е и
признанието на ответника, извършено в допълнително писмено изявление на неговия
процесуален представител.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявени са
две групи искове, които са осъдителни и за парични вземания. В тях единия е
главен, а другия-акцесорен.
Първата от
претенциите на Г. е за неизплатено, за няколко месеца, трудово възнаграждение.
Вземанията са по трудов договор, сключен на 13.01.2016г. и прекратен на
15.01.2018г. Искът е с пр.осн.чл.124 във вр. с чл.128 от Кодекса на труда КТ/,
с които работодателя е задължен да заплаща на работника, за престираната му от
последния трудова сила, възнаграждение. По делото безспорно се установи, че „Сириус
„секюрити” ЕООД не е заплащало редовно на Г. възнаграждението за полагания от
него труд и така се е задължил за сума в нетен размер. За начина на
погасяването й, между страните е сключено споразумение, но до момента на
депозиране на исковата молба пред съда, дружеството е направило само част от
дължимите месечни вноски, всяка от по 80лв. В хода на делото заплати още две,
като по този начин остана да дължи 240лв. от първоначално търсената по първия
иск сума, което задължение изрично признава. Тъй като това е ищцовата
претенция- след изменението й в съдебно заседание, съда ще я уважи изцяло.
Сумата се дължи- тъй като е поискано, а
то-искането, е основателно /чл.86 от Закона за задълженията и договорите/,
заедно със законната лихва- считано от момента на предявяване на иска- като
обезщетение за забава.
Вторият главен
иск е за неизплатено тр.възнаграждение за два месеца- за полаган от Г. труд по
договор, сключен от страните след прекратяване на първия действал между тях. Той
също е с правно основание чл.124 във вр. с чл.128 от КТ. Търси се в размер
147лв.- възнаграждение за м.01.2018г. и 405.26лв.- възнаграждение за
м.02.2018г. Тъй като задължението се признава от ответника, иска е основателен.
Следва да се коментира, че видно от заключението на вещото лице, това е нетния
размер на трудовото възнаграждение.
Основателността
на главния иск „влече” основателност и на акцесорния. Съгласно чл.86 от ЗЗД, за
забавеното изпълнение на едно парично задължение кредитора по него има право на
обезщетение- т.н. мораторна лихва. Аналогична разпоредба в Кодекса на труда е
тази на чл.245 ал.2. В случая търсения от ищеца размер не се оспорва- той е,
след изменението на исковете, съотв. 1.35лв.
и 0.23лв.
По въпроса за
разноските – такива се претендират от
ищеца, а с оглед изхода на делото и на основание ал.1 от чл.78 от ГПК той има
право на пълния им размер. Впрочем, ответника признава и това вземане на Г., а
то е в размер на 250лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като разгледаните
искове представляват трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, то и на осн.чл.359
от същия нормативен акт и чл.83 ал.1, т.1 от ГПК ищеца е освободен от
заплащането на държавна такса за образуване на делото и разноски по него. Тъй
като съда уважава всеки от исковете, то за размера, до който е основателен всеки
от тях, се дължи държавна такса от 4%, но е по-малко от 50лв. – чл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и следва да се
възложи върху ответника- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. В случая за първия иск
таксата е 50лв.; за втория- 50лв. и за третия- 50лв., т.е. общо 150лв. Върху
ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице по делото,
защото то бе заплатено от бюджетните средства на съда- в размер на 120лв. е.
Воден от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- ж.к.”Хладилника”, ул.
”Хенрих Ибсен”№3 да заплати на
осн.чл.124 във вр. с чл.128 от КТ и Споразумение от 18.07.2017г. на В.Г.Г. с
ЕГН: ********** и съдебен адреса***, за трудово възнаграждение сумата 240лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляваща сбора на падежиралите- девета, десета и единадесета, по
споразумението месечни вноски, всяка от по 80лв.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано
от 01.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.124 вр. чл.128 от КТ на В.Г.Г. с ЕГН: **********, трудово възнаграждение за м.януари 2018г. в нетен
размер 147лв. /сто четиридесет и
седем лева/, ведно със законната лихва,
считано от 01.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и трудово
възнаграждение за м.февруари 2018г. в нетен размер 405.26лв. /четиристотин и пет лева и двадесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
01.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.245 ал.2 във вр. с
чл.чл.124 и 128 от КТ, на В.Г.Г. с ЕГН: ********** сумата 1.58лв. /един лев и петдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на трудово
възнаграждение за месеците януари и февруари 2018г.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на В.Г.Г.
с ЕГН: **********, разноски по делото – 250лв.
/двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.357 и чл.359 от КТ във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза
на Сливенски районен съд, за държавна такса за уважените искове, разгледани в
това дело, представляващи трудов спор, сумата 150лв. /сто и петдесет лева/; още 150лв. /сто и петдесет лева/- изплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещото лице по назначената по делото, по искане на ищеца,
счетоводна експертиза, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното
събиране на тези вземания съда служебно издаде изпълнителен лист или пък
изпълнителен лист бъде издаден за присъдените в полза на ищеца суми.
На осн.чл.242
ал.1, предл. второ от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта му за присъдените суми за трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: