№ 3161
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК вр.чл.121 ГПК и е образувано
по повод постъпила частна жалба от Д. А. А. чрез особения му представител
адв.С. Ц. от БАК против определение № 906 от 15.11.2022г.постановено по
гр.дело № 611/2022г.по описа на РС гр.Айтос,с което районният съд е
оставил без уважение възражението на жалбоподателя за местна подсъдност
на спора.
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по
чл.275 ГПК и е допустима.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-Я. А. А.,която
в законоустановения срок не е депозирала писмен отговор.
Производството по гр.дело № 611/2022 г.по описа на РС гр.Айтос е
образувано по исковата молба на Я. А. А. против Д. А. А. ,с която е предявен
иск за развод между страните без произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брака. В исковата молба ищцата е посочила,че и двамата
съпрузи имат постоянен адрес в с.Р, общ.Р.,област Бургас,ул."......."№........, но
през 2019г.са се разделили и Д. А. се е установил да живее в Г,където живее с
друга жена. От съдържанието на разписката за връчване на
съобщението,изпратено от АРС до ответника А. се установява,че връчителят
не го е намерил на адреса,а по информация на близки той живее в
чужбина.АРС е назначил особен представител на ответника за сметка на
ищцата,а с уведомително писмо от председателя на БАК от 26.10.2022г.съдът
е уведомен,че за особен представител е определен адв.С. Ц. с адрес на
кантората в гр.Бургас.
С отговора на исковата молба адв.Ц. е направил отвод за местна
подсъдност по спора на РС гр.Айтос,като е поискал делото да се изпрати за
1
разглеждане на Районен съд-гр.Бургас,като е посочил,че съобразно чл.107
ал.1 вр.с ал.2 ГПК ,тъй като ответникът очевидно не живее на постоянния си
адрес в Република България, искът е подсъден на съда,където е постоянният
адрес на особения му представител.
Отводът за местна подсъдност е направен в срока по чл.119 ал.3
ГПК,но РС гр.Айтос го е оставил без уважение,приемайки,че в настоящия
случай,макар да се касае за особен представител на ответника,назначен по
реда на чл.23 ал.1 вр.с чл.21 т.3 ЗПП и чл.47 ал.6 ГПК,встъпването му в
делото е след подаване на исковата молба и следва да намери приложение
чл.120 ГПК,съгласно който настъпилите след подаване на исковата молба
промени във фактическите обстоятелства,обуславящи местната подсъдност
,не са основание за препращане на делото. По този въпрос АРС се е позовал и
на съдебна практика на ВКС.
В частната жалба определението на АРС е оспорено като
неправилно,като се прави довод,че съдебната практика на ВКС,на която се е
позовал районният съд е относима към упълномощаване на процесуален
представител от ответника след получаване на исковата молба,но не е дадено
разрешение по идентичен с настоящия казус- назначаване на особен
представител. Счита,че нормата на чл.107 ал.1 вр.с ал.2 ГПК в случая следва
да се тълкува по аналогия,като от правно значение е съдебният адрес на
назначения за особен представител адвокат,а не неговият постоянен
адрес.Определянето на особен представител,чийто съдебен адрес е различен
от този на ответника не представлява настъпила след подаване на исковата
молба промяна във фактическите обстоятелства по смисъла на чл.120
ГПК,нормата на чл.107 ГПК се явява специална,а тази на чл.120 ГПК-
обща,поради което и специалната норма следва да намери приложение в
случая-да осигури удобен за ответната страна съдебен район за провеждане
на съдебните заседания.
Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.Правилно
АРС е приел,че и в хипотезата на назначаване на особен представител на
ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК на разноски на ищеца нормата на чл.120
ГПК следва да намери приложение ,тъй като особеният представител на
ответника е назначен от съда след подаване на исковата молба и неговият
адрес/място на дейност/ е последващо фактическо обстоятелство по смисъла
на чл.120 ГПК. Въззивният съд споделя и становището,че съдебната практика
на ВКС,на която се е позовал АРС досежно приложението на чл.120 ГПК по
отношение упълномощаването на процесуален представител от
ответник,който не живее в пределите на страната,осъществено след подаване
на исковата молба е приложима по аналогия и към назначаването на особен
представител на ответник от съда след подаване на исковата молба.
В нормата на чл.120 ГПК не са предвидени изключения,правилото е
приложимо спрямо всички промени във фактическите
обстоятелства,обуславящи местната подсъдност, каквото се явява и адресът
2
на особения представител на ответник,назначен от съда по реда на чл.47 ал.6
ГПК след подаване на исковата молба. Съгласно чл.18 от Закона за правната
помощ,същата се организира от Адвокатските съвети в съответния съдебен
район,който в случая се явява съдебния район на Окръжен съд-гр.Бургас,тъй
като в съдебните райони на районните съдилища няма регистрирани отделни
Адвокатски колегии.В Закона за правната помощ също не са предвидени
специални разпоредби,задължаващи съда да съобразява местната подсъдност
на образуваните дела с адреса на кантората на назначения особен
представител на ответника.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че
атакуваното определение на АРС,оставящо без уважение възражението на
особения представител на ответника за местна подсъдност е правилно и
законосъобразно,а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Определението на БОС не подлежи на касационно обжалване
съгласно т.9 В от ТР № 1 от 09.12.2013г.,по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. А. А. чрез
особения му представител адв.С. Ц. от БАК против определение № 906 от
15.11.2022г.постановено по гр.дело № 611/2022г.по описа на РС гр.Айтос,с
което районният съд е оставил без уважение възражението на жалбоподателя
за местна подсъдност на спора.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3