Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1390/ 2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу Д.Г. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на следните вземания за сумата от 1 321, 23 лв., претендирана като остатък от непогасена
главница по договор за стоков кредит № 280077/26.07.2017г., сключен между Д.Г.
и “Б.Д.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за
сумата от 102, 61 лв., претендирана
като неизплатено обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
времето от 05.02.2018г. до 29.09.2019г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с
договор за цесия от 11.04.2018г. и Приложение № 1/11.07.2018г., за които суми е
издадена заповед № 7517/02.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15481/2019г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба се
излага, че на 26.07.2017г. е сключен договор за стоков кредит №
280077/26.07.2017г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Д.Г., по силата на който
банката е поела задължение да предостави на потребителя стоков кредит в размер
на 1 788, 50 лв. за закупуване на следната движима вещ – мобилен телефон
APPLE IPHONE 7 128 GB на стойност 1 639 лв., както и за сключване на
застраховка с „Г.Ж.“ и „Г.З.“ ЕАД по следния пакет: „Стандарт +“ с еднократна
застрахователна премия, а същият да върне заетата сума, включваща главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия на равни 24
броя месечни вноски, всяка от 106, 72 лв., а последната възлизаща на 29, 05 лв.
в срок до 26.07.2019г.
Излага се, че банката е
превела на продавача на движимата вещ „Т.Б.“ ЕАД сумата от 1 639 лв.,
представляваща цена на мобилен телефон APPLE IPHONE 7 128 GB, с което
счита, че е изправна по облигационното задължение страна, а потребителят е
върнал на кредитора само част от дължимата сума, преустановявайки редовното му
обслужване на 05.01.2018г.
Въз основа на
изложеното се поддържа, че в патримониума на „Б.Д.“ ЕАД са възникнали вземания
за главница в претендирания размер, която е прехвърлена с договор за цесия от
11.04.2018г. и Приложение № 1/11.07.2018г.
Правният интерес от
предявяване на установителните искове се обосновава с
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Д.Г., чрез особения си представител оспорва предявените искове по
основание и размер.
Твърди се, че
представеният договор за стоков кредит, явяващ се основанието, от което
вземанията произтичат, не е подписан от потребителя, както и погасителния план,
общите условия по договори за стокови кредити, искане за стоков кредит №
280077/26.07.2017г., съгласие за присъединяване към групата на застрахованите
лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стоковите
кредити.
Евентуално, в случай,
че основанието на иска се окаже истински документ, се оспорва размера на
дължимата главница и обезщетение за забава, както и твърденията, че цесията е
обвързала длъжника, доколкото тя не му е съобщена. Оспорва се вещта да е
предадена на купувача – потребител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 7517/02.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 15489/2019г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от
което вземането произтича се сочи договор за стоков кредит №
280077/26.07.2017г. /л. 7/, сключен между Б.Д. ЕАД и Д.Г. въз основа на искане
№ 280077/26.07.2017г. /л. 16/, по силата на който банката е поела задължение да
предостави стоков кредит в размер на 1 788, 50 лв. за закупуване на
движима вещ – мобилен телефон APPLE IPHONE 128 GB, продаван от „Т.Б.“ ЕАД на стойност 1 639 лв., а потребителят да
сключи застраховка с „Г.Ж.“ ЕАД с еднократна премия от 149, 50 лв., както и да
върне заетата сума и премия в срок от 24 месеца на равни анюитетни
погасителни вноски с падеж – 5 число на месеца, съобразно погасителен план,
неразделна част от съглашението /л. 9/.
Неразделна част от
договора са Общи условия по договори за стокови кредити /л. 12/, които с
полагането на подпис потребителят е декларирал, че е получил и приема /чл. 12/.
В деня на сключване на
договора, Д.Г. е депозирала съгласие да бъде включена в групата на
застрахованите лица по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели
по стокови кредити между „Б.Д.“ ЕАД и „Г.Ж.“ ЕАД.
Истинността на
документите - искане № 280077/26.07.2017г., договор за стоков кредит №
280077/26.07.2017г., погасителен план към него, ОУ и съгласие за включване в
групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор, в частта досежно автентичността им, е оспорена от особения
представител на ответника.
В откритото
производство за проверка истинността им по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, е
изслушано заключение на допусната съдебно-графологична
експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда в цялост.
Експертът е
категоричен, че подписите положени в оспорените документи, са изпълнени от Д.Г..
Следователно
предприетото оспорване е неуспешно, а документите са истински, подписани от
лицето сочено за техен автор Д.Г., доказващи валидно възникнало между „Б.Д.“
ЕАД и потребителя правоотношение по договор за стоков кредит, неразделна част
от който са и ОУ на банката.
Кредиторът е заплатил
на продавача цената на движимата вещ в размер на 1 639 лв., видно от бон
от 26.07.2017 г./л. 19/, вкл. подписан от купувача Д.Г..
С полагане на подпис,
ответникът е удостоверил неизгоден за него факт, а именно, че движимата вещ,
представляваща мобилен телефон APPLE IPHONE 128 GB, е получена от него в добро функционално състояние от упълномощения
търговски партньор /л. 19/.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че предаването на стоката представлява
изпълнение на задължение на продавача, поето със сключване на договора за
продажба. Затова, в случай, че вещта не е предадена на купувача, но цената е
платена, макар и със заемни средства, то Д.Г. би могла да упражни предвидени в
закона права.
С плащане на цената на
вещта на търговския партньор „Т.Б.” ЕАД, на осн. чл.
1, изр. 2 от договора, кредиторът е изпълнил поетото с договор за стоков кредит
№ 280077/26.07.2017г. задължение , поради което съдът приема, че ищецът се
явява изправна по облигационното отношение страна.
Неоспореното и
кредитирано от съда заключение по допуснатата ССчЕ
установява, че потребителят е погасил първите четири вноски, последната с падеж
05.11.2017г., след което е преустановил редовното обслужване на кредита. По-късно,
след сключване на договора за цесия, Д.Г. е платила сумата от 600 лв.
Неизплатената част от
дължимата главница възлиза на 1 321, 23 лв., която и към настоящия момент,
не е погасена от ответника.
С договор за цесия от 11.04.2018г.,
„Б.Д.” ЕАД и „А.З.С.Н.В.” ЕАД са постигнали съгласие цедентът
да прехвърли на цесионера възмездно вземания,
посочени в приемо-предавателен протокол /л. 35/, а с
последващо допълнително споразумение от 11.07.2018г. банката е прехвърлила други
свои вземания по стокови кредити на физически лица със забава между 180 дни и
210 дни, които са просрочени, измежду което и вземането за главница от
1 321, 23 лв., произтичащо от договор за стоков кредит №
280077/26.07.2017г.
Следователно въз основа
на договора за цесия и допълнителното споразумение към него, цесионерът се легитимира като носител на вземане в размер
на 1 321, 23 лв., произтичащо от процесния договор за стоков кредит, което
е възникнало в патримониума на цедента и което е
надлежно прехвърлено н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД.
Безспорно е, че
ответникът не е уведомен за прехвърляне на вземанията от цесионера,
надлежно упълномощен от цедента „Б.Д.” ЕАД, видно от
известието за доставяне, в което е отбелязано, че пратката е непотърсена. Възражението
за липсата на уведомяване би било релевантно, само ако длъжникът твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента
на уведомлението /в този смисъл Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. №
867/2011г. на ВКС, IV г.о./, но в настоящия случай, такива не са изложени.
Доколкото при настъпване на окончателния падеж – 26.07.2019г. ответникът Д.Г.,
не е върнал остатъка от дължимата главница, то предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, следва да бъде уважен в претендирания
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Наред с главницата,
ответникът дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
времето от 05.02.2018г. до 29.09.2019г. /вкл./ в размер на 102, 61 лв. при
спазване на диспозитивното начало, доколкото
експертът по ССчЕ сочи, че неговият размер възлиза на
220, 96 лв.
При този изход на спора
с право на разноски разполага „А.З.С.Н.В.” ЕАД, чиито размер за настоящото
производство възлиза на 724, 37 лв., а за производството по ч.гр.д. №
15481/2019г. на ВРС сумата от 78, 48 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Ответникът Д.Г. следва
да понесе разноските за депозит за изготвяне на СГЕ в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.С.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** 321,
23 лв. /хиляда триста двадесет и един лева и двадесет и три ст./, представляваща
остатък от непогасена главница по договор за стоков кредит № 280077/26.07.2017г.,
сключен между Д.Г. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 102,
61 лв. /сто и два лева и шестдесет и една ст./, представляваща неизплатено
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
05.02.2018г. до 29.09.2019г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 11.04.2018г. и Приложение № 1/11.07.2018г., за които суми е издадена
заповед № 7517/02.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 15481/2019г. по описа на Районен съд – Варна по
предявените от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу Д.С.Г., ЕГН **********,*** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***
сумата от 802, 85 лв. /осемстотин и два
лева и осемдесет и пет ст./, представляващи сторени съдебно - деловодни
разноски, от които 724, 37 лв. в настоящото производство и за производството по
ч.гр.д. № 15481/2019г. на ВРС сумата от 78, 48 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за депозит за
изготвяне на съдебно – графологична експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: