№ 19290
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110144459 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу А. М. К. осъдителни искове с правно основание чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца вземанията за продажна
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 19,18 лева – стойност
на незаплатена топлинна енергия по изравнителна сметка № **********/07.2020 г. за
периода 05-06.2019 г. и изравнителна сметка № **********/07.2020 г. за изравнителен
период 07.2019 г., както и 3,64 лева – мораторна лихва за периода 30.08.2020 г. – 13.07.2020
г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „М.“ № 10-12, бл. 1, ..., аб. № 359624.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански
нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Сочи, че между страните не е подписван договор за продажба на
топлинна енергия. Сочи, че е изпратил покана до ответника, но плащане не е последвало.
В срока за отговор ответникът чрез особения си представител оспорва предявените
искове. Намира, че между страните не е налице договорно правоотношение, както и че
ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот. Счита, че ищецът не е
доставял топлинна енергия до имота в твърдения обем. Сочи, че фирмата за дялово
разпределение не притежава лиценз за извършване на такова, освен това вземанията не са
изискуеми, доколкото ответникът не е бил поканен да ги заплати. Намира исковата
претенция за завишена. Счита, че между ищеца и третото лице помагач няма сключен
договор за извършване на услугата „дялово разпределение“. намира за недействителни
представените от ищеца протоколи от ОС и списък на ЕС.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице, когато при липса
на облигационно отношение – несключен писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно
лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като
спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно
топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената
топлинна енергия, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от
общи факти – доставката на топлинна енергия до имота и ползването ѝ от ответника.
По делото се установява че ответникът е собственик на процесния имот – ... в гр.
София, ул. „М.“ № 10-12, бл. 1, доколкото с нотариален акт № 76 от 25.06.2004 г. „И.“ АД му
го продава.
Не е спорно, че между страните не е сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди. Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
ЗЕ. По силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При това
положение съдът намира, че в случая не е налице облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно сключен между страните
писмен договор за процесния имот, като ищецът основава претенцията си на твърдения за
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ –
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът
ползва данните на СТЕ, според която сумата, която абонатът дължи за ТЕ, изразходвана
през процесния период, е 149,54 лева, която сума не включва просрочени или неплатени
2
предишни сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, дължими суми за дялово
разпределение и лихви. Абонатът не дължи такса мощност. От представените протоколи за
извършване на отчети през 2019 г. се констатира, че не е осигуряван достъп за отчет на
разход на ТЕ за процесния имот. Проверката е показала съвпадения на записания в
изравнителната сметка разход и изчисленото от вещото лице количество ТЕ за БГВ.
Предвид неосигуряването на достъп за отчет на изразходваната топла вода и липсата на
консумация на ТЕ за сградна инсталация, общи части и отопление на имота, дяловото
разпределение на процесния имот за процесния период, осъществено от „Т.С.” ЕООД, е
било в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че сумата за дялово
разпределение за процесния период е 19,18 лева. За процесния период общият топломер е
бил годно СТИ.
По отношение на извършването на дялово разпределение в процесната сграда от
лице, различно от ищеца следва да се има предвид, че с представения договор, сключен
между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, се уреждат взаимоотношенията между двете дружество
по отношение на извършване на услугата „дялово разпределение“ от третото лице –
помагач, което се възлага в негова тежест от ищеца. За осъществяването на това не е
необходимо съгласие на абонатите, нито се изисква същите да бъдат страна по сключения
договор. Член 139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост да се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър.
Поради изложеното съдът намира за основателен предявения главен иск за сумата
19,18 лева, поради което и същият следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение
на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без
определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото не е представена
покана, с което ищецът да е канил ответника да му заплати процесните задължения. Поради
това съдът намира, че не са реализирани всички предпоставки от фактическия състав на
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
504,29 лева, от следните направени разноски: 50 лева – държавна такса, 200 лева – депозит
за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Ответникът е бил представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума от 19,18 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия по изравнителна сметка № **********/07.2020 г. за периода 05-06.2019 г.
и изравнителна сметка № **********/07.2020 г. за изравнителен период 07.2019 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ул. „М.“ № 10-12, бл. 1, ..., аб. № 359624.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу А. М. К., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва в размер на 3,64 лева за периода 30.08.2020 г. – 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторени разноски в производството в размер на 504,29 лева
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4