№ 56
гр. С., 10.02.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано
по постъпила жалба от частният тъжител Г. Д. Д., против протоколно
определение от 21.10.2021 г., постановено по н. ч. х. д. № 303 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Е. П..
С атакуваният съдебен акт състав на районния съд е прекратил
наказателното производство по н. ч. х. д. № 303 / 2020 г. по описа на Районен
съд – Е. П. на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като е приел, че депозираната
от частния тъжител Д. тъжба срещу подс. Б. Ил. Д. с обвинение за извършване
на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК е била подадена извън срока чл. 81, ал. 3
НПК.
С жалбата на частния тъжител се поддържа становище, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна. Излагат се съображения за това, че тъжбата е подадена в
срока по чл. 81, ал.3 НПК, тъй като същият е започнал да тече от 12.02.2020
г., след като е влязъл в сила акта на РП- Е. П. с потвърждаването му от страна
на Софийска апелативна прокуратура.
Според жалбоподателя между кориците на съдебното дело липсват
доказателства, от които да е видно, че частният тъжител и неговия повереник
са били уведомени за акта на САП.
От страна на подсъдимия е депозирано становище, с което се оспорва
подадената жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че спецификата на
производството не предполага събиране на гласни, писмени или веществени
1
доказателства.
В открито заседание пред въззивната инстанция процесуалният
представител на тъжителя – адв. Н. Св. поддържа депозираната жалба изцяло
с изложените в нея доводи и искане.
Отправено е искане атакуваният първоинстанционен акт на бъде отменен,
а делото върнато на РС- Е. П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частният тъжител и жалбоподател в производството пред въззивната
инстанция е редовно призован, не се явява.
Пред въззивната инстанция се явява упълномощеният процесуален
представител на подс. Б. Ил. Д., адв. П.К., който оспорва въззивната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Подс. Б. Ил. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, втори въззивен състав, след
като обсъди депозираната жалба, взе предвид становището на страната и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по
делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 НПК, прие за установено следното:
Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирано лице. Същата отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Производството пред Районен съд- Е. П. е образувано въз основа на
подадена частна тъжба от 20.10.2020 г. и уточнения към нея от Г. Д. Д.,
ЕГН**********, с адрес село Г. Р., община Е. П., ул. „Алеко Константинов“
№4 срещу Б. Ил. Д., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. „Летоструй“ №61, с
която е повдигнато частно обвинение за извършено престъпления по чл. 130,
ал. 1 НК, изразвяащо се в това, че на 17.05.2018г., в местността „Спасова
могила“, землището на с. Г. Р., община Е. П., област С., Б. Ил. Д. чрез
нанасянето на удари с юмрук в областта на главата на Г. Д. Д. му е причинил
лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите по чл.128 и 129 НК.
Въз основа на така депозираната тъжба е образувано НЧХД № 303/2020 г.
по описа на РС- Е. П..
С протоколно определение от 21.10.2021 г., постановено по делото, което
е предмет на настоящия съдебен контрол, състав на районния съд е прекратил
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като е
приел, че депозираната от частния тъжител Д. срещу подс. Б. Ил. Д. тъжба е
2
подадена извън срока чл. 81, ал. 3 НПК.
Настоящият съдебен състав намира правните изводи на
първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 303/2020 г. по описа на същия съд за
правилни.
На първо място следва да бъде отбелязано, че съдебният състав правилно
е определил датата, от която започва да тече преклузивният срок за подаване
на тъжба до компетентния съд от пострадалото лице.
Видно от материалите по пр. пр. № 504/2018 г. по описа на РП- Е. П.,
същата е образувана по повод подаден сигнал от 05.06.2018 г. от Г. Д. Д.
срещу Б. Ил. Д., във връзка с което е била възложена и извършена проверка
вх. № 262000– 1226/2018 г. по описа на РУ – Е. П.. Проверката е приключила
с постановление от 15.05.2019 г. на прокурор при РП- Е. П., с което е отказано
образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер по
НК, поради това, че в хода на проверката не са установени достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер. Д. е уведомен, че
престъплението лека телесна повреда е от частен характер, поради което
прокуратурата не разполага с процесуална активност, а започването на
производството е изцяло в зависимост от поведението на пострадалия –
подаване на тъжба до съд.
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е
връчено на 10.09.2019г. на Г. Д. Д. лично/стр.9 от пр. пр № 504/2018г./.
Визираният прокурорски акт е обжалван и потвърден от горестояща
прокуратура с постановление от 03.12.2019 г. на прокурор при СОП по пр. пр.
№ 3174/2019 г. по описа на СОП, потвърдено с постановление от 12.02.2020 г.
на прокурор при САП по пр. пр. №460/2020 г. по описа на САП.
Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК урежда
две отделни хипотези, установяващи началната дата, от която започва да тече
преклузивния срок за подаване на тъжба до съда, а именно, че следва да е в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.
Към втората хипотеза следва да се отнесе и настоящият случай, при който е
налице постановление на прокурора, с което е отказано образуване на
досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ
характер (постановление от 15.05.2019 г. на прокурор при РП- Е. П. по пр. пр.
№ 504/2018 г. по описа на РП- Е. П.).
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт
на прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 НПК и в този случай срокът по чл.
81, ал. 3 НПК започва да тече от момента на съобщаването му. И това е така,
тъй като прокурорските актове, произнесени по реда на чл. 213 НПК,
подлежат на инстанционен контрол по реда на чл. 213, ал. 1 НПК без
ограничение във времето. В този смисъл частният тъжител би могъл да
3
атакува пред горестояща прокуратура постановлението на САП, с което е
потвърдено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
на РП – Е. П. без ограничение във времето. Следователно следва да се
приеме, че срокът по чл. 81, ал. 3 НПК започва да тече от датата на
узнаването на акта за постановяване на отказа за образуване на досъдебно
производство, тъй като актовете по реда на чл. 213 НПК не се ползват със
сила на присъдено нещо, те не препятстват пътя за сезирането на органите на
държавното обвинение с нови сигнали и жалби с идентичен или сходен
предмет, поради което, ако се приеме противното за значението и същността
на постановяването на прокурорските актове, произнесени по този ред, може
да бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и саниране на предвидените в
него преклузивни срокове, с което би била застрашена и правната сигурност,
като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд
без никакво ограничение във времето.
Следователно в конкретния случай шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3
НПК е започнал да тече от момента, когато е съобщено на тъжителя
постановлението от 15.05.2019 г. на РП – Е. П., а именно 10.09.2019 г. и е
изтекъл на 10.03.2020 г., а тъжбата е подадена на 20.10.2020 г., т.е. след
изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК.
На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че за да се счете, че
преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК има за свое начало датата, на която
частният тъжител е уведомен за отказа на прокурора да образува досъдебно
производство и дали в случая този срок е изтекъл към датата на подаване
тъжбата до Районен съд- Е. П., следва да се установи идентичност на
фактическа обстановка относно деянието, за което прокурорът е преценил, че
наказателното преследване се възбужда чрез подаване на тъжба до
компетентния съд и деянието, описано в тъжбата. В конкретния случай
настоящата инстанция намира, че такъв идентитет е налице. Установява се от
материалите по преписката, че Г.Д. се е оплакал за същото деяние, извършено
от подс. Б.Д. при идентична обстановка относно време и място, което
обсновава извод за идентичност на двете деяния.
Тъй като тъжбата е подадена извън предвидения срок по чл. 81, ал. 3
НПК, то атакувания съдебен акт, с който е прекратено наказателното
производство, е правилен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал.1 НПК, сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция следва да бъдат възложени на
частния тъжител.
Доколкото първоинстанционния съд не се е произнесъл по сторените
разноски от страна на подс. Д. за адвокатска защита в производството пред
районния съд, то въззивния съд не може да се произнесе за първи път по това
искане и същото следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Софийски окръжен съд, наказателно отделение, втори
въззивен състав,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.10.2021 г., постановено по н. ч. х. д.
№ 303 / 2020 г. по описа на Районен съд – Е. П. за прекратяване на
наказателното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 НПК Г. Д. Д., ЕГН ********** да
заплати на Б. Ил. Д., ЕГН********** сума в размер на 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта , относно
претендираните от подсъдимия разноски по делото, направени пред първата
инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5