РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501916 по описа за 2021 година
С Решение № 262924 от 10.05.2021г., постановено по гр.д. № 14833/
2019г., на Софийски градски съд, I ГО, 18-ви състав, ответното застрахова-
телно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
основание чл. 432, ал.1 КЗ на К. К. Л. сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смърт та на Р. Г. Л., настъпила
вследствие на ПТП от 15.06. 2019г., ведно със законната лихва считано от
24.10.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение за неиму- ществени вреди до пълния предявен
размер от 180 000 лв.; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА да заплати на адв. Й. Й. сумата от 3 930 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски
градски съд сумата от 4 800 лв., представляваща дължима държавна такса и
разноски за вещи лица в размер на сумата от 400 лв. С решението ищецът е
осъден да заплати на ос- нование чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД сумата от 145,20 лв., представляваща направени по делото
разноски и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е от-
1
хвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане, с подробно изло-
жени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал от-
говор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира при-
съждане на съдебни разноски пред въззивната съдебна инстанция, включи-
телно юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въз-
зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 15.06.2019г. ПТП, при
което е починала Р. Г. Л., майка на ищеца, пряко от застрахователя по риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното й изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан-
ска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъждане на
свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която е имал
ищеца със своята майка и отражението на смъртта й върху живота му, е счел,
че справедливият размер на обезщетението, на което има право К. К. Л., се
равнява на сумата от 120 000 лв. За не- основателно е прието възражението на
ответника за съпричиняване от стра- на на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре-
праща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: на-
личие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество ав
томобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст-
вената връзка между деянието и смъртта на Р. Г. Л., майка на ищеца. Не се
спори, че ищецът попада в кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г.,
раздел III, т.2, или тези в ППВС № 5 от 1969г, които имат право да
претендират вреди. Освен това, решението е влязло в законна сила в частта, с
която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 120 000
лв., обезщетение за неимуществени вреди, т.е. не се спори по основателността
на предявения иск.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
2
намира следното:
По спорния в настоящото производство въпрос за размера на
обезще- тението за неимуществени вреди, настоящият състав намира
следното:
От събраните по делото доказателства – показания на свидетелката С.
Л.-П. – сестра на ищеца, се установява, че родите- лите им загинали в едно и
също ПТП. Майка им била много добър и любящ човек, който винаги
подкрепял децата си – финансово и емоционално. Ище- цът заминал за
чужбина на младини, но общувал непрестанно с майка си чрез скайп и
вайбър. Когато се връщал в страната винаги оставал при роди- телите си.
Когато се родила голямата му дъщеря, майка им заминала за чуж- бина за два
месеца, а при раждането на малката – младото семейство си дошло в
България. Веднага след като научил за инцидента, ищецът се при- брал в
България, като дори му се наложило да напусне работа, тъй като не го
пускали да се прибере. Бил съкрушен. Цяла нощ плакал. След злополу- ката
се променил, преди бил по-позитивен, а вече гледал по-фаталистично на
нещата. Дори се обвинявал, че можел да предотврати катастрофата. За- губил
подкрепата на майка си, която му била и приятел, като вече нямало с кого да
споделя проблемите и емоциите си. На Коледа посетили гробовете на
родителите, като брат й изпаднал в състояние, в което мислил, че те са с него
и им говорил, като не искал да си тръгне от там. Макар че му се нало- жило да
напусне България млад, това само засилило взаимоотношенията и връзката
между него и родителите му. Винаги, когато имал възможност, се прибирал
вкъщи. Около 25-годишна възраст напуснал България, работил в българските
военноморски сили и го изпратили за три години в команди- ровка в Мадрид;
малко по-късно се оженил и заминали да живеят в чужби- на.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст-
вени, като ги кредитира, доколкото не са в противоречие с останалия дока-
зателствен материал по делото.
По делото е представена издадена от Командир на военноморските си-
ли служебно-личностна характеристика на Р. Г. Л., от която се установява, че
от 01.07.2011г. до 15.06.2019г., т.е. до смъртта й, по- следната е работила като
„Старши експерт в Център за информационно оси- гуряване на в.ф.-Варна“,
както и че начиная от 01.11.1971г. е в трудови пра- воотношения с военни
формирования от състава на Военноморските сили на Р България.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз-
мер от 120 000 лв. е леко занижен и не съответства на доказаните болки и
страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи.
Като съобрази възрастта на починалата – на 67г., и тази на ищеца – на
41г.; обстоятелството, че майката е била активен човек, с продължаваща
трудова ангажираност, с много добра професионална реализация, т.е. без да е
в тежест на децата си; съществуващите между син и майка топли и сър- дечни
отношения; силна връзка, която не е нарушена от факта, че синът живее в
чужбина; изключително тежко изживяваната загуба по родител, с когото
много е споделял и на когото е разчитал, намира, че сумата от 130 000 лв. в
случая е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. За да не уважи
въззивната жалба на ищеца в по-голям размер, въззивният съд отчита, че
ищецът е в зряла възраст и самостоятелен, като е напуснал от значителен
3
период от време бащината си къща и е създал собствено се- мейство, с две
деца, в друга държава. Загубата на майка му неимоверно е имала негативно
отражение върху живота му, което е нормално предвид дълбоката връзка
между дете и родител, независимо от възрастта им, но Константин има свое
семейство, в което да търси подкрепа, както и своята сестра, която също го е
подкрепяла в тези тежки за него моменти. Неми- нуемо негативните
изживявания на ищеца покрай тази загуба са още по- тежки предвид това, че
в същия инцидент е загубил и другия си родител, причинил катастрофата, но
тези болки и страдания не са предмет на иска, поради което оплакването във
въззивната жалба в тази част е неосновател- но.
С оглед гореприетото, обжалваният акт следва да се отмени в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 130 000 лв., като се
постанови ново, с което се присъдят допълнително 10 000 лв., ведно със
законната лихва.
При този изход на спора, следващото се на процесуалния предста- вител
на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА възлиза на 4 446
лв., с ДДС, т.е. допълнително следва да му се присъдят 516лв. Реше- нието
следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното
дружество разноски над размера от 120 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази ува-
жената част от претенцията / 10 000 лв./ спрямо обжалваемата, която е за 60
000 лв., следващото се на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА възлиза на 466 лв., с ДДС. С оглед до-
пълнително уважената част от претенцията ответното дружество следва да
бъде осъдено да плати по сметка на САС д.т. в размер на 600 лв. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника съобразно потвърдената от-
хвърлена част от иска сумата от 167 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в размер на 200 лв., съобразно представения, неоспорен от
страната списък за разноски.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262924 от 10.05.2021г., постановено по гр.д. №
14833/ 2019г., на Софийски градски съд, I ГО, 18-ви състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. К. Л. сре щу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лв. до 130 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуще- ствени вреди от смъртта на Р. Г. Л.,
настъпила вслед- ствие на ПТП от 15.06.2019г., ведно със законната лихва
считано от 24. 10.2019г. до окончателното изплащане; както и в частта, с
която К. К. Л. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застра- ховане“ ЕАД
разноски над сумата от 120.00 лв., вместо което постанови:
4
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.432, ал.1
КЗ да заплати на К. К. Л. ЕГН: ********** разликата над 120 000лв. до
130 000 лв., или допълнително сумата от 10 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смърт- та на Р. Г. Л., настъпила
вследствие на ПТП от 15.06. 2019г., ведно със законната лихва считано от
24.10.2019г. до окончателно- то изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. Й. Й. допълнително
възнаграждение за първоинстанционното производство в раз- мер на 516лв., с
вкл.ДДС, а за въззивното производство - 466 лв., с ДДС, и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в полза на САС държавна такса в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА К.К. Л., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски за въззивното производство в
размер на 167 лв. – юрисконсултско възна- граждение.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач от
страната на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5