Р Е Ш Е Н И Е
№ 261097,17.09.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при секретаря Недялка Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 1319 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на„КРЕДИТ ИНС” АД срещу И. Н.М., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на
ищеца сумата от ;
6003.96 лева, формирана както следва:
-3000.00 лв./три хиляди/ лева - главница
на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№88805/27.06.2019г.,
- 540.00лв. /петстотин и
четиридесет лева / договорна лихва за периода 27.07.2019г. - 27.06.2020 г.,
- 2160.00лв ./две хиляди сто и
шестдесет дева/- договорна такса „Гарант" за периода 27.07.2019г. -
27.06.2020 г.
- 303.96 лв. /триста и три лева и
деветдесет и шест стотинки/ - законна лихва за забава за периода 28.07.2019г.
-10.08.2020 г. и
- законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване па Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение/13.08.2020 г./ до окончателното заплащане на главницата,
по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №4619/2020 г. на
БРС.
Ищецът твърди, че ответникът Н.
е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си
данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване.одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените И. Н. М. данни служител на
ищеца се е свързал е него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността
си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в
размер на 3000.00лв .След обработване па даните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС“ АД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски
кредит,,Екстра" №88805/27.06.2019 г. и сумата му е била преведена чрез
системата е-рау и получена на каса на офис па „Изипей“ АД, срещу
представена от И. Н. М. лична карта.
Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен
подпис по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се,
че от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с И. Н. М., който лично е предоставил на
дружеството при кандидатстването и с
попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че
е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
Поддържа се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата
на ищеца, съгласяването му е условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен
номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление
с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Излагат се твърдения, че
ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
„КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните,
се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса
„Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор
за предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, съгласно
който „БИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на дружество гарант се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучатели, като кредитодателят се задължава
да събира от името и за сметка на дружеството гарант съответната такса
„гарант“.
Сочи се, че към дата 10.08.2020
г. кредитополучателят не е погасил пито
една от вноските но кредита, падежите на. които са настъпили съответно на
27.07.2019, 27.08.2019, 27.09.2019, 27.10.2019, 27.1 1.2019.
27.12.2019, 27.01.2020. 27.02.2020. 27.03.2020. 27.04.2020. 27.05.2020.
27.06.2020. Служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка е
длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но И. Н. М.
не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на 303.96лв.
Претендират се разноски по
исковото и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва се иска
неоснователен и недоказан по размер. Твърди се, че няма доказателства, че
именно ответника е сключил процесния договор за кредит, както и че няма данни
ответникът да е получил заемната сума, т.е. да е усвоил кредита. Оспорва се и
ищецът да е изпълнил задължението си да представи преддоговорна
и договорна информация по смисъла на ЗПФУР. Оспорва се подписваненето
на договора от страна на ответника с електронен подпис и се сочи, че
представената по делото разпечатка не може да се квалифицира като електронен
документ.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между „КРЕДИТ ИНС”
ООД, от една страна, и ответника И. Н. М., от друга на 27.06.2019 година, е
сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ №88805/27.06.2019 г., по
силата на който е отпуснат заем в размер на 300 лева, който е следвало да се
върне разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер на 475
лева, като във всяка вноска е включена част от дължимата главница/ 250 лева/,
лихва/45 лева/ и такса „Гарант“/180 лева. Крайният срок на договора е 27.06.2020 г.
Уговорен е годишен лихвен процент в
размер на 36 % и годишен процент на
разходите в размер на 49.70 %.
Видно от т.8.4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или
не желае да предостави обезпечение, посочено в 8.3 от договора – банкова
гаранция, кредитодателят
може да предостави на кредитополучателя
гаранция от посоченото и одобрено от страните дружество – гарант. В този
случай кредитоподателя се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на
избраното от кредитополучателя дружество – гарант, като той урежда отношенията
си с дружеството гарант, съгласно условията на договора, сключен помежду им. В
т .8.5 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят не
заплати което и да е свое парично
задължение, произтичащо от договора за кредит
дружеството – гарант ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми,
след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя, като дружеството
гарант може да встъпи в правата на кредитодателя. Видно от приложения препис от договор за
гаранция той е сключен на 25.10.2014
година между „КРЕДИТ ИНС“ ООД и „БИКНЕЛ КОРП“ ООД.
По делото е представена разписка за извършено плащане от
27.06.2019 г. на каса на Easypay на сумата в размер на 3000 лева с наредител „Кредит Инс“ ООД и
получател И. Н. М..
Установява се от приложеното ч.гр.д. №4619/2020 г. на БРС,
че по заявление от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, против ответника е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №1938/14.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение за сумата от сумата 6003,96 лева,
от която главница в размер на 3000,00 лева, 540,00 лева- договорна лихва от 27.07.2019г.
до 27.06.2020, 2160,00 лева Договорна
такса "Гарант" от 27.07.2019г. до 27.06.2020 г., 303,96 лева-
законна лихва от 28.07.2019г. до 11.08.2020 г., законна лихва от
13.08.2020г. до изплащане на вземането както и сумите 120,08 лева държавна
такса и 440 лева адвокатско
възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Районен съд-Бургас достига до следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240,
ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по
чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжниците, които са
подали възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че „КРЕДИТ ИНС“ ООД и ответника И. Н. М. са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е
усвоил изцяло сумата от 3000 лева, което се установи от прилжената
разписка. Доколкото
крайният падеж на договора- 27.06.2020 г. е настъпил всички вземания по
договора са изискуеми.
Процесният договор за кредит попада в обсега на
ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за
кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
БРС намира, че в случая има нарушение
на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е
записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В случая уговорената в т.8.4 от ОУ
гаранционна такса фактчиески се явява договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за тази такса, договорът предвижда условия, които следва да
бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат
покрити от заемателя. Касае
се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Налага се извод, че калузите на 8.1, 8.2 и 8.3 от ОУ
към договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на „гаранционна
такса“, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички
случаи вземането за гаранционна такса ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит в
погасителния план към него, без да се изчака дали ще се осъществят
предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от дълга, като
следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за
да не възникне задължението за такса гарант, както и предвид размера й от 2160
лева /при главница от 3000 лева/ БРС счита, че тази такса и се превръща само в
средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Фактически не се касае за дължима такса за
осигуряване на поръчител, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора,
освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна
лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
След като това е така, налага се
извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на
ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна
печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 36%,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането
от 2160 лева, формално уговорено като такса „Гарант“. Нарушен е чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част
от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. В този размер следва да участва и сумата от 2160 лева, изразена като
процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 90
%, надвишаващ почти 2 пъти законовия
максимум- 50 %, а имено представлява девет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото
са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем
следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 3000 лева, като не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не
дължи на заемодателя суми за договорна лихва, такса гаранти мораторна лихва,
поради нищожността на сключения договор.
В процесният случай нищожните клаузи
не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни
правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е
клаузата за уговорената такса гарант, представляваща по съществото си договорна
лихва, невключена в ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това
ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от
Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото
неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи,
ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът
все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че
да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения
от 14 юни 2012 г., Banco Español
de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné
Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca
Corporación Bancaria
и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „КРЕДИТ
ИНС” ООД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто
размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 592.15 лева /от
общ размер 1185.08 лева- 120.08 лева държавна такса, 400 лева- депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение в размер на 665 лева/.
Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото
дружество в производството по ч.гр.д. № 4619/ 2020 г.на БРС, до размера от 279.86
лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. „Цар Борис III“
№ 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от
3000.00 лв./три хиляди/ лева - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит„Екстра”№88805/27.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, по
отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №4619/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумите от -540.00лв. /петстотин и четиридесет лева / договорна лихва за
периода 27.07.2019г. - 27.06.2020 г.,
2160.00лв ./две хиляди сто и шестдесет дева/- договорна такса
„Гарант" за периода 27.07.2019г. - 27.06.2020 г. и 303.96 лв. /триста и три лева и деветдесет и
шест стотинки/ - законна лихва за забава за периода 28.07.2019г. -10.08.2020 г.
ОСЪЖДА И.
Н. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6
съдебно-деловодни разноски в размер на 592.15 лева за настоящото производство и
279.86 лева за ч.гр.д. №4619/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД