Р Е Ш Е Н И
Е № 261959
гр. Пловдив, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
7824 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, против А.В.А., ЕГН **********,***, с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 253,90 лева – главница, представляваща
доставена до обект, находящ се в гр. П. електрическа енергия за периода 23.02.2019 г. – 22.04.2019 г. и
сумата от 19,66 лева - обезщетение за забава за периода 11.04.2019
г. – 22.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1020/2020 г. по
описа на ПРС.
Ищецът сочи, че на 23.01.2020 г. е подал
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд- Пловдив за вземанията си към
А.А., като по входираните документи е образувано ЧГД № 1020/2020 г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът сочи, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия, които за процесния период
са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008
г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на общите условия се твърди, че
ищецът е поел задължение да снабдява обект на ответника с електрическа енергия,
както следва: обект с ИТН ***, находящ се в гр. П.
Твърди, че ответникът, съгласно чл.11 ,т.1
от общите условия , се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия в определените срокове и начини.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 27,ал.1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Посочва, че в изпълнение на задълженията
си, ищецът е доставил на обекта на А.А. електроенергия на стойност 253,90
лева за периода 23.02.2019 г. –
22.04.2019 г. , която до този момент не е заплатена.
Ищецът твърди, че поради забава в
заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ
размер от 19,66 лева за периода 11.04.2019 г. – 22.01.2020 г. , като счита ,че
законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от
датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.
С оглед гореизложеното се моли да се
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към
ответника, както следва: 253,90 лева -консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.02.2019 г. – 22.04.2019 г. и 19,66 лева –
законна лихва за забава за периода 11.04.2019 г. – 22.01.2020 г. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване и разноски по
делото.
В законоустановения срок едномесечен срок
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен особен представител
на ответника – адв. Т.М., с който оспорва исковите претенции по основание
.Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да
бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 104а, ал. 1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и
ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел.
енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените
Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в процесния имот, че начисляването й е извършено
съобразно законовите изисквания,
настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.
По делото
не е спорно, че "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за
енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, "ЕВН България
Електроснабдяване" АД, като краен снабдител продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.
От
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че ищецът е предоставял в периода от 23.02.2019 г. до 22.04.2019 г. електрическа
енергия до обект на ***. Вещото лице е установило, че електромерът е преминал
изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията, като същият е отчитан с
помощта на система за дистанционен отчет.
Спорно по
делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставените от ищеца
услуги за процесния период, като особеният представител посочва изрично, че
оспорва това обстоятелство.
Съгласно Общите
условия на ищцовото дружество , одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице -собственик или ползвател на имот /носител на вещно право на
ползване, аргумент от чл. 6, ал. 2 от ОУ/, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. В чл. 6, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребител може да бъде
и трето лице, в случай, че искането му е придружено с изрично писмено съгласие
от собственика и лицето на което е учредено вещно право на ползване
/представено лично пред ЕВН или нотариално заверено/. Законът за енергетиката,
който регулира отношенията по повод на ползването на услугите, предоставяни от
ищеца също свързва потребителя с титулярството на вещното право на собственост,
респективно вещното право на ползване, когато за електроснабдения имот няма
сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на ел. енергия в същия имот. В този изричен смисъл е Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. III ГО на ВКС, което настоящият състав
споделя и което е съпоставено и съобразено с ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. ОСГК.
С
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. ОСГК в т. 1 е
дадено разяснение на понятието ползвател на услугите, предоставяни по реда на
Закона за енергетиката, което макар и да касае правоотношенията по доставка на
топлоенергия е приложимо и по отношения на електроснабдителните дружества,
доколкото правоотношенията, свързано с доставка на топло – и електроенергия се
регулират от един същи закон – Закона за енергетиката. В цитираното ТР се
приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят
услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат
сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със
завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя въз основа на
заявление-декларация от ползвателя с искане за доставка на топлинна енергия.
В случая
не се представиха доказателства, въз основа на които може да се направи извод,
че именно ответникът е потребител на предоставяните от ищеца в процесния имот услуги. Приетите фактури са
едностранно изготвени от ищеца документи и не се ползват с материална
доказателствена сила, а и същите не удостоверяват нито качеството на собственик
или ползвател на ответника, нито наличието на подадено заявление – декларация
за ползване на услугите на ищцовото дружество.
С
оглед така изложеното искът за установяване на дължимост на главницата се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед на отхвърляне на
претенцията за главница, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава на главницата и съответно искането за
присъждане на законна лихва.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №
37, против А.В.А., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от
253,90 лева – главница, представляваща доставена до обект, находящ се в
гр. П. електрическа енергия за периода
23.02.2019 г. – 22.04.2019 г. и сумата от
19,66 лева - обезщетение за
забава за периода 11.04.2019 г. – 22.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1020/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ