№ 4356
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. К. против Наказателно постановление № 42-0002285 от
26.07.2022 г., издадено от директора на РД „АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7,
изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр.
В жалба е застъпено становище за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост
на наказателното постановление, както и за несъответствието му с фактическата обстановка
и за издаването му при неспазване на материалноправните и процесуалните правила на
ЗДвП и ЗАНН. Обосновават се нарушения на чл. 42, т. 4, предл. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл.
4 от ЗАНН, произтичащи от липсата на конкретизация на деянието. Липсвало описание на
установените обстоятелства, а също така не било посочено и в какво конкретно се
изразявала фактическата страна на изпълнителното деяние. На отделно основание, правото
на защита на наказаното лице било ограничено от непълното изписване на нормативните
актове, на които наказващият орган се е позовал. Жалбоподателят счита, че не му е
предоставена възможност да разбере какво е административното нарушение, за което му е
вменена вина и предвид съществения характер на описаното процесуално нарушение моли
за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление. В допълнение към
изложеното са изложени доводи за незаконосъобразност, произтичащи от противоречие с
материалния закон, доколкото процесният случай следвало да се квалифицира като
маловажен, а нарушителят да се предупреди, че при повторно извършване на нарушение от
1
този тип ще му бъде наложено административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител.
Въззиваема страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София,
редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2022 г. около 09:10 на автомагистрала А3 „Струма“, при 54-тия километър в посока
гр. София, жалбоподателят управлявал влекач марка „Волво“ от категория № 3 с рег. №
*****, оборудван с дигитален тахограф Siemens AG 1381 и прикачено към него полуремарке
„Шмитц“ от категория 04 с рег. № ****, и двете собственост на „КОНСТАНТ – 12“ ЕООД,
като извършвал обществен международен превоз на товари от Република Гърция за
Република България със заверено копие към лиценз на Общността № **********/26.09.2019
г. При проверка, осъществена от инспектори при РД „АА“ – гр. София, било установено, че
на 09.06.2022 г. водачът е управлявал тежкотоварното превозно средство в продължение на
над 4 часа и 30 минути, без необходимото прекъсване от 45 последователни минути или
едно такова от 15 последователни минути и последвано от такова от 30 последователни
минути. Началото на управление било в 06:25 часа UTC, а краят – в 13:16 часа, което бележи
непрекъсваема продължителност от 6 часа и 51 минути, като превишаването на допустимите
стойности е с 2 часа и 21 минути. Нарушението било установено от извлечение от картата на
водача за дигитален тахограф, като за във връзка с действията на жалбоподателя му е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 324641 от
15.06.2022 г. за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на установяване на
нарушението, което е удостоверено с техните подписи.
Въз основа на съставен АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което
на жалбоподател е наложена глоба в размер на 500 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. К. -
актосъставител, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелят лично и непосредствено се е запознал с представената от жалбоподателя карта
на водача, откъдето е извел изводът за допуснато нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 14-дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
2
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен
орган (съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 92, ал. 2, изр. 1 от ЗАвПр във връзка с приложените
по делото заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и и.д. на ИА „АА“ и длъжностна характеристика), и в предвидените в ЗАНН
давностни срокове.
Както АУАН, така и НП са съставени при съблюдаване изискванията за тяхното съдържание
и форма, заложени в чл. 42, ал. 1, респективно – чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В тях ясно и
подробно са описани относимите към производството фактически обстоятелства,
очертаващи параметрите на повдигнатото административнонаказателно обвинение. В тази
връзка съдът намира за неоснователно позоваването на нарушение на посочените
императивни правила от страна на жалбоподателя. Правото на защита на последния е било
гарантирано с предявяването му на всички необходими фактически данни по преписката.
Недопустимо е да се приеме, че непосочването пълното наименование на конкретен
нормативен акт, а само описването на неговата абревиатура, представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото с това не би могло да се засегне правото на
санкционираното лице да разбере срещу какво да се защитава.
Установено е, че жалбоподателят е осъществявал международен превоз на товари, от където
следва, че неговата дейност попада в обхвата на ЗАвПр и Регламент № 561/2006 г. на ЕО и
жалбоподателят се явява субект на задължението да спазва установените в националното и
международното законодателство почивки при осъществяване на международен превоз на
товари.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр гласи, че при извършване на международни
превози на товари, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Налице е препращане на
норма от вътрешното законодателство на Р България към наднационалната регламентация
по въпросите на обществените превози на пътници и товари в рамките на ЕС. Вмененото
нарушение на дружеството е квалифицирано като такова по чл. 7, изр. 1 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 г., в която се уреждат отношенията, свързани с организацията на работното
време и почивките на лицата, извършващи превоз на товари и пътници на територията на
ЕС. Посочената разпоредба постановява, че „след период на управление от четири часа и
половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен
ако не ползва почивка“. От представеното по делото извлечение от картата на водача на
МПС се установява, че от обективна страна е осъществен съставът на описаното
административно нарушение, доколкото началото на работния курс било дадено в 06:25
часа на 09.06.2022 г., а краят му е бил отбелязан в 13:16 часа на същата дата, което бележи
превишение на допустимите стойности за непрекъсваем период на управление с 2 часа и 21
минути.
В посочената санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр е предвидено наказание
за водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление,
3
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като за установеното от контролните органи
превишение от над 90 минути е определено да се налага глоба в размер на 500 лв., която е в
абсолютен размер и правилно е била приложена в настоящия случай.
От субективна страна жалбоподателят е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл.
При извършването на преценка за маловажност на случая, което съдът дължи с оглед
спазване на принципа на служебното начало и извън нарочно наведеното от жалбоподателя
възражение в тази насока, настоящият състав не откри основание за приложението на чл. 28
от ЗАНН. По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното,
с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В настоящата хипотеза, в
обекта на посегателство са включени значими обществени отношения, свързани със
сигурността на участниците в движението по пътищата, по-конкретно при осъществяване на
обществени превози на пътници и товари. Съблюдаването на правилата за непрекъсната
почивка по време на работа е от изключително значение за безопасността по пътищата,
доколкото по този начин се осигурява активна превенция срещу натрупването на преумора
във водачите и се предотвратява осъществяването на тежки пътно-транспортни
произшествия.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002285 от 26.07.2022 г., издадено от
директора на РД „АА“ - гр. София, с което на В. А. К. на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на основанията,
посочени в НПК, по реда на АПК пред Административен съд - София-град, в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4