Р Е Ш Е Н И Е № 476
гр.Пловдив,20.03.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети
януари,през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ВИОЛЕТА
ГЪДЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Изева гр .д.№ 476 по описа на ПОС за 2012г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба на И.Л.Н. *** действията на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821,с район на действие ПОС
по изп.д.№ 201182104011**, изразяващи се в налагане на възбрана върху следните
недвижими имоти,собственост на длъжника:1/2 ид.ч.от ПИ с идентификатор
38385.211.** по КККР,с площ от 877 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ „№ 3,ведно
с построената в гореописания ПИ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
38385.211.**.1 по КККР с площ от 47 кв.м.;147/720 ид.ч. от ПИ с идентификатор 38385.211.**
по КККР с площ от 720 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ”№ 1,с трайно
предназначение-урбанизирана и начин на трайно ползване-незастроен имот за
жилищни нужди, ведно с всички подобрения и приращения в имота;1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 38385.211.61 по КККР с площ от 629 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ”№2,
с трайно предназначение-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско
застрояване(до 10м.),ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 38385.211.**.1,с площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 38385.211.**.2 с площ от 13 кв.м.,ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
Жалбоподателят счита посочените по-горе действия на ЧСИ
за незаконосъобразни,като твърди,че описаният недвижим имот е несеквестируем, защото
е единствено жилище на длъжника и попада в хипотезата на чл.444,ал.1,т.7 от ГПК.Счита също,че в имота с идентификатор 38385.211.** не съществуват описаните
от ЧСИ постройки-еднофамилна жилищна и селскостопанска,като се твърди,че
селскостопанска постройка никога не е имало,а еднофамилната жил.сграда е
паднала от само себе си,защото била кирпичена.Освен това жалбоподателят
счита,че неправилно е посочено,че
поземления имот с идентификатор 38385.211.** се намира на ул.”ХХХХ”№
2,тъй като се намирал на ул.”ХХХХ”№ 3. Моли съда да отмени наложената възбрана
и да назначи вещо лице,което на место да
опише настоящото положение в имотите,като опише съществуващите в тях постройки.
Взискателят „Райфайзенбанк
България”ЕАД,гр.София счита жалбата за недопустима поради това,че не е насочена
срещу изп.действие на ЧСИ,което да подлежи на обжалване от длъжника
съгл.чл.435,ал.2 от ГПК.
ЧСИ е изложил в писмено становище,че жалбата е неоснователна
по подробно изложени в мотивите му съображения.
Съдът,като взе
предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок,доколкото връчването на
призовката за доброволно изпълнение на жалбоподателя,с която му е съобщено за
наложената възбрана,не може да се приеме за редовно оформено.ПДИ е изпратена с
писмо с обр.разписка,на обр.разписка обаче е отбелязано,че е получена на
15.09.11г. и фигурира подпис без отбелязване
на качеството на лицето,което е получило поканата.При това положение не
може да се приеме,че жалбоподателят е редовно
уведомен за наложената
възбрана,съответно,че жалбата е просрочена.
По отношение твърдяната недопустимост на жалбата поради
изложените от взискателя съображения:
В чл.435,ал.2 от ГПК се посочва,че длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество,което смята за
несеквестируемо. Съдът не споделя становището на взискателя, че налагането на
възбрана върху един (или няколко)имота е само обезпечителна мярка,която не
представлява действие,насочено към изпълнението върху имуществото на длъжника,когато
се твърди от длъжника несеквестируемост.Това е така,защото е недопустимо “не
само осребряване на несеквестируемо право,но и неговото запориране и
възбраняване”(Ж.Сталев).Това схващане се е наложило и в съдебната практика.Ето
защо настоящия състав на ПОС намира жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк
България”ЕАД въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 25.03.11г.от
АРС,с който е осъден И.Л.Н. да заплати
на банката посочените в изп.лист суми,представляващи просрочена главница по
договор за банков кредит,просрочена редовна и наказателна лихви и разноски.
По изпълнителното
дело е наложена възбрана върху описаните по-горе недвижими имоти,за което
жалбоподателят е уведомен с поканата за доброволно изпълнение. Приложена е и
справка от Служба по вписвания за длъжника и неговата съпруга,от които е
видно,че нито той,нито съпругата му притежават друго жилище освен възбранените.
Жалбоподателят твърди,че едното от двете жилища, с
идентификатор 38385.211.**.1,което е възбранено и което представлява
еднофамилна жил.сграда с площ от 41 кв.м.,не съществува към момента,тъй като
представлявало самосрутила се кирпичена постройка.Доказателства в тази насока
не са ангажирани.На етапа,на който се намира изп.дело-вписана възбрана и
насрочен опис на възбранените имоти,ЧСИ не
разполага с възможността да установи дали съществуващите на място сгради
във възбранените имоти отговарят на
описанието,съдържащо се в представените
по изп.дело книжа-скици по
КККР,нотариални актове и др.Тази възможност той би имал на един по-късен
етап-когато се извърши опис на възбранените имоти,а съответно правата на
жалбоподателя не биха били накърнени,тъй като той пък ще разполага с
възможността да обжалва действията на ЧСИ по извършване на описа.Недопустимо е
назначаването от съда на вещо лице в настоящото производство, в какъвто смисъл
е искането на жалбоподателя-това също
следва да се извърши в хода на
изпълнителното производство.
Следователно,към момента твърдението на длъжника за несъществуването на едната от двете
възбранени жил.сгради е недоказано.При това положение длъжника разполага с
две жилища,като не може да претендира
несеквестируемост и на двете,а предвид
обезпечителната функция на възбраната,при последващите действия по
принудителното изпълнение ЧСИ следва да съобрази кое от двете жилища е
несеквестируемо.
Отделно от това,дори и едното жилище да се окаже несеквестируемо,това не
може да се приеме за останалите два възбранени имота,единият от които е незастроен.
Твърденията за объркана улична номерация на възбранените
имоти е без значение в случая,тъй като имотите са идентифицирани не само с административен адрес,но преди
всичко със съответните идентификатори по КККР.
Предвид гореизложеното ПОС намира извършените от ЧСИ действия за
законосъобразни,а жалбата против тях-за неоснователна,поради което същата следва
да се остави без уважение.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Л.Н. *** действията
на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821,с район на
действие ПОС по изп.д.№ 201182104011**,изразяващи се в налагане на възбрана
върху следните недвижими имоти,собственост на длъжника:1/2 ид.ч.от ПИ с
идентификатор 38385.211.** по КККР,с площ от 877 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ
„№ 3,ведно с построената в гореописания ПИ еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 38385.211.**.1 по КККР с площ от 47 кв.м.;147/720 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 38385.211.** по КККР с площ от 720 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ”№
1,с трайно предназначение-урбанизирана и начин на трайно ползване-незастроен
имот за жилищни нужди,ведно с всички подобрения и приращения в имота;1/2 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 38385.211.** по КККР с площ от 629 кв.м.,находящ се в с.К.,ул.”ХХХХ”№2,
с трайно предназначение-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване(до
10м.),ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
38385.211.**.1,с площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
38385.211.**.2 с площ от 13 кв.м.,ведно с всички подобрения и приращения в
имота.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: