Р Е Ш Е Н И Е
№.............., град Шумен, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д. Димитров
от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №5 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от
Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно
– процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от “С.С.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
М.С., срещу Решение №412/13.11.2020 г. по АНД №20203630201546/2020 г. по описа
на Районен съд град Шумен.
В жалбата се сочи, че постановеното решение
от въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния
закон. Касаторът счита, че в настоящата хипотеза не са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин наличието на трудовоправни отношения между
дружеството и работникът, а е бил сключен граждански договор за изпълнение на
определена работа. Като е приел обратното според касатора, въззивният съд е
допуснал нарушение на материалния закон и на това основание, касаторът моли съда
да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени
НП №27-0001108/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Шумен, както и за присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Дирекция “ИТ” град Шумен,
редовно призована, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище
от юрисконсулт Д. Велева, с което се оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на РС град Шумен като
правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдена юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да бъде оставено в сила Решението на Районен съд Шумен като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, поради
което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна
следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е изменил НП
№27-0001108/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на касатора,
в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция за извършено
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, като е намалил размера на санкцията от 2500.00
лв. на 1500.00 лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0001108/08.07.2020
г. от длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.
За да достигне до този правен извод,
решаващият съд е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него
писмени и гласни доказателства, че лицето Н.М.Х.към момента на извършване на
проверката на 18.06.2020 г. в обект – строеж „Многофамилна жилищна сграда с
подземни и надземни гаражи“ град Шумен, бул. В. Преслав, местността „Сакарка“,
изпълняван от касатора, е извършвал кофражна работа на строежа, без трудов
договор с писмена форма. Въз основа на това и доколкото към момента на извършване
на проверката между дружеството и работникът не е бил подписан трудов договор в
писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, въззивният съд е
приел, че касаторът като работодател е нарушил посочената разпоредба и правилно
му е ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл.414 ал.3
от КТ, но е намалил размера на наложената имуществена санкция към минимума
предвиден в закона.
Настоящият касационен състав намира, че
въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с
оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни
правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.
Настоящата касационна инстанция изцяло
споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно
установяват наличие на трудово правоотношение между лицето Х. и касатора като
работодател. Мотивите на съда са обстойни и изцяло са изградени въз основа на
събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти. Безспорно са
установени елементите на трудовото правоотношение – вида на работата /кофражна
работа/, работно време от 8.00 до 17.00 ч. само в делничен ден, размер на
възнаграждението, както и че е получил работни дрехи и обувки и предпазна
каска. В този смисъл и при тези факти се налага изводът, че лицето Х. на 18.06.2020
г. на процесния обект е полагал труд – извършва кофражни работи на строежа, без
да има сключен трудов договор в писмена форма, какъвто изисква разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ. Извършваната дейност от работника не може да се квалифицира
като гражданскоправни отношения между работника и работодателя, въпреки
наличието на сключен граждански договор, тъй като възложената работа не е с
еднократно изпълнение и за определен период. Следователно в настоящата хипотеза работникът е престирал
своя труд по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ.
С оглед
на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че изводите на
решаващият съд за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са
правилни и не противоречат на материалния закон, както и правилно е намален
размера на имуществената санкция в минимален размер, поради което атакуваното
Решение №412/13.11.2020 г. на Районен съд град Шумен по АНД №202036302015468/2020
г. следва да бъде оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно. В обстоятелствената
част на касационната жалбата има твърдение за неправилно присъдено
юрисконсултсто възнаграждение от въззивната инстанция в полза на ответната
страна, но в петитума на касационната жалба липсва конкретно искане в тази
част, поради което не се дължи произнасяне от настоящия касационен съд.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в
размер на 80.00 лв.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение №412 от 13.11.2020 г.,
постановено по АНД №20203630201546/2020 г. на Районен съд град Шумен.
Осъжда “С.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Р.Х., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.01.2021г.