№ 20
гр. ХАСКОВО, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20225600900044 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водно
строителство – Хасково“ АД - Хасково срещу „Ти-Ви-Би“ ООД –
Димитровград и Т. И. Б. от *********, с която се предявяват обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 98808,93 лева, от които
главница 77243,42 лева и лихва – 21565,51 лева. Претенцията по главницата е
съединена с такава за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се и направените в исковото и обезпечителното производства
разноски.
Ищецът твърди, че с ответника „Ти-Ви-Би“ ООД били обвързани с
облигационни отношения във връзка с договор за строителство, сключен на
03.10.2018 година и с предмет – „Изпълнение на СМР на обект
„Допълнително аварийно водоснабдяване на град Хасково, строеж
„Изграждане на част от напорен водопровод от ПС „Източна зона“ до
черпателен резервоар 4000 куб.м. на ПС „Юг“ за периода месец октомври
2018 година – месец юни 2019 година. Строителството било извършено в
договорения срок, обектът бил изграден изцяло и приет от първия ответник,
във връзка с което бил съставен Протокол за установяване завършването и
заплащането на СМР от 11.06.2019 година, приемо-предавателен протокол от
1
24.06.2019 година и фактура № 3173/24.06.2019 година за сумата 77243,42
лева, представляваща стойността на извършените СМР. Дружеството-
ответник не изпълнило задължението си по договора да заплати стойността на
приетите от него СМР, поради това на 13.08.2021 година между дружеството-
ищец, „Ти-Ви-Би“ ООД и ответника Т. Б. било сключено тристранно
споразумение – последният участвал в договора в качеството на солидарен
длъжник. Със сключването на споразумението ответниците потвърдили
съществуването на непогасено задължение в размер на 77243,42 лева,
представляващо стойността на СМР и произтичащо от процесния договор, за
което била съставена фактура № 3173/24.06.2019 година. Едновременно с
това страните уговорили разсрочено плащане на дълга – по график на вноски
от по 10 000 лева, както и падеж на тези вноски. Изрично била уговорена
клауза за автоматично превръщане на вземането в предсрочно изискуемо –
при неплащане на коя и да е от вноските. Наред с това, била уговорена и
дължимостта на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. След подписване на
споразумението, ответниците така и не пристъпили към изпълнение на
поетото задължение, въпреки отправените до тях покани.
С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че основава
претенцията си на твърдение за договорно неизпълнение по споразумение от
13.08.2021 година, с което ответниците признават задълженията си и се
уговаря редът за плащането им.
С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищецът
претендира исковата главница, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, както и обезщетение за забава както следва: сумата от
16778.99 лева по т.2, раздел I от Споразумението, представляваща
натрупаната законна лихва за забавено плащане на главницата от 25.06.2019 г.
/дата, следваща датата на издадената фактура/ до датата на сключване на
Споразумението - 13.08.2021 г. и сумата 4786.52 лева – натрупаната лихва
върху главницата от 14.08.2021 г. до датата на завеждане на иска, дължима
заради забава за плащане на главницата поради нарушаване на поетото от
ответниците задължение за разсрочено плащане на дълга.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответниците „Ти-Ви-Би“ ООД –
Димитровград и Т. И. Б. подават отговор на исковата молба, с който заема
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват
2
сключване на твърдените от ищеца договор от 03.10.2018 година и
споразумение от 13.08.2021 година за уреждане на задълженията във връзка с
договора, както и встъпването в него на втори длъжник – Т. Б.. В същото
време, оспорват дължимостта на главницата в размер на 77 243,42 лева,
независимо от основанието, на което се претендира. Твърди се некачествено
изпълнение от страна на дружеството-ищец, липса на материално-правна
легитимация на втория ответник като лице, неучастващо в договора от
03.10.2018 година, както и ненастъпване на падежа за цялото вземане по
споразумението от 13.08.2021 година. Ответникът счита, че по аналогия
следва да се приложат разясненията, дадени с ТР № 8/2017 година на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 8/2017 година относно настъпване на предсрочната
изискуемост на парично вземане. Оспорва се дължимостта и размера на
обезщетението за забава, с аргумент за неяснота на претенцията в частта на
падежиралата главница. Прави се искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на деловодни разноски.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните
и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В подкрепа на твърденията си за създадено облигационно
правоотношение, от което претендира права, ищецът представя споразумение
от 13.08.2021 година, сключено и подписано (в тази насока спор по делото
няма) от дружеството-ищец „Водно строителство-Хасково“ АД - Хасково,
ответника „Ти-Ви-Би“ ООД – Димитровград и ответника Т. Б.. Видно от
съдържанието на споразумението, ищецът и първият ответник са потвърдили
съществуването на непогасено задължение в размер на 77243,42 лева,
представляващо стойността на СМР и произтичащо от договор за
строителство, сключен на 03.10.2018 година между „Ти-Ви-Би“ ООД –
Димитровград в качеството на възложител и „Водно строителство-Хасково“
АД – Хасково като изпълнител.
Този договор е представен и приет като доказателство по делото и
не е оспорен от ответниците. Видно от договора, той е с предмет –
„Изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на
град Хасково, строеж „Изграждане на част от напорен водопровод от ПС
„Източна зона“ до черпателен резервоар 4000 куб.м. на ПС „Юг“ за периода
3
месец октомври 2018 година – месец юни 2019 година. Няма спор по делото
относно това, че във връзка с договора от 03.10.2018 година е била съставена
фактура № 3173/24.06.2019 година, както и че дружеството-ответник не е
изпълнило задължението си по договора да заплати стойността на СМР.
Съгласно клаузата по чл. 6 от Споразумение от 13.08.2021 година,
Т. И. Б. е приел да участва в тристранното споразумение в качеството на
солидарен длъжник и е поел задължение да отговаря солидарно с „Ти-Ви-Би“
ООД за цялото задължение на последното дружество по процесното
споразумение. Със сключването на споразумението страните са уговорили
разсрочено плащане на дълга – по график на вноски от по 10 000 лева, както и
падеж на тези вноски. Изрично е била уговорена клауза (чл. 5) за автоматично
превръщане на вземането в предсрочно изискуемо – при неплащане на коя и
да е от вноските. Няма спор по делото за това, че в регламентираните със
споразумението срокове, а и до настоящия момент, ответниците не са
изпълнили поетото задължение, в това число за уговорените лихви, въпреки
отправените до тях покани, т.е. непогасени са останали всички вземания на
дружеството-ищец, които са предмет на споразумението.
При така установената фактическа обстановка съдът стига до
следните изводи:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, основани на твърдение за неизпълнение на
задълженията на ответниците да заплатят сумата 77 243,42 лева, по начин и в
срокове, договорени със споразумение от 13.08.2021 година. Претенцията на
ищеца е пряко свързана със сключения между него и първия ответник „Ти-
Ви-Би“ ООД – Димитровград договор за изработка (за строителство и
извършване на СМР) от 03.10.2018 година, но предвид въведените от ищеца
фактически твърдения и формулирани искания, ХОС приема, че
облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенциите си е
споразумението от 13.08.2021 година. Дори да се приеме, че условие за
уважаване на иска е успешно доказване на предшестващата облигационна
връзка – договор от 03.10.2018 година, то в тази насока са събрани
убедителни доказателства, необорени от ответната страна, от които следва, че
„Ти-Ви-Би“ ООД е възложило на „Водно строителство – Хасково“ АД
изпълнение на СМР, като процесното вземане е незаплатената част от
4
стойността им. Тези строително-монтажни работи са били извършени и
приети от дружеството-ответник с приемо-предавателен протокол от
24.06.2019 година и протокол за установяване завършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от
11.06.2019 година. С подписването на протоколите „Ти Ви Би“ ООД е приело
процесните СМР, без да направи възражение за недостатъците на работата,
следователно за него е възникнало задължението да ги заплати.
С клаузата по чл. 5 от споразумението страните са постигнали
съгласие, че в случай, че „Ти Ви Би“ ООД закъснее с плащането на която да е
от вноските по чл. 2 от споразумението – в пълен или дори частичен размер,
то цялото парично задължение на „Ти Ви Би“ ООД, ведно със законите лихви
по чл. 3 ал. 2 от споразумението, става автоматично изискуемо веднага, без да
е необходимо от страна на „Водно строителство – Хасково“ АД допълнително
изявление за тази цел. Ответниците не оспорват, че са настъпили
предпоставките за изискуемостта на цялото вземане, като възражението им е
само за липса на уведомление от страна на кредитора за предсрочната
изискуемост на вземането. ХОС намира това възражение за неоснователно,
като счита, че предвид постигнатата от страните уговорка по чл. 5 от
споразумението, дружеството-ищец не е дължало такова изрично
уведомление. Разясненията, дадени с ТР № 8/2017 година на ОСГТК на ВКС
по тъл.дело № 8/2017 година, са ирелевантни към разглеждания казус. Те са
относими към хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, а процесните отношения между
страните не са на тази плоскост. Следователно, изискуемостта на цялото
вземане на ищеца – предмет на споразумението, е настъпила по силата на
сключената от страните уговорка в чл. 5 и с факта на неплащане още на
първата дължима вноска от 10000 лева на 31.10.2021 година, което
обстоятелство ответниците не отричат.
Предявените в условията на субективно съединяване главни
искове са съединени с акцесорни такива по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава в общ размер на 21 565.51 лева за периода от 25.06.2019 г. до датата на
завеждане на иска, формирано както следва: сумата от 16778.99 лева по т.2,
раздел I от Споразумението, представляваща натрупаната законна лихва за
забавено плащане на главницата от 25.06.2019 г. /дата, следваща датата на
издадената фактура/ до датата на сключване на Споразумението - 13.08.2021
5
г. и сумата 4786.52 лева – натрупаната лихва върху главницата от 14.08.2021
г. до датата на завеждане на иска, дължима заради забава за плащане на
главницата поради нарушаване на поетото от ответниците задължение за
разсрочено плащане на дълга. Видно от споразумение от 13.08.2021 година, с
подписването му ответниците са се съгласили с размера и периода, за който
се дължи натрупаната мораторна лихва върху главницата 77243,42 лева, а
именно - сумата 16778.99 лева. Тя е дължима съгласно изричната клауза по
чл. 3 ал. 2 и чл. 5 от Споразумението и установеното по делото обстоятелство,
че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят дори и първата
от разсрочените вноски. Предвид извода за основателност на главния иск за
сумата 77 243,42 лева, основателна е и акцесорната претенция за обезщетение
за забава за периода от датата на споразумението 13.08.2021 година до
предявяване на иска – 28.04.2022 година. Ето защо следва да се присъди и
обезщетение за забава за този период в претендиран размер 4786,52 лева,
както и законна лихва върху сумата 77243,42 лева от 28.04.2022 година до
окончателното разплащане.
С оглед изхода на делото, изцяло основателни са претенциите на
дружеството-ищец за възстановяване на сторените по делото деловодни
разноски. Те са установени и доказани по делото както следва: 3953 лева –
заплатена държавна такса и 1300 лева адвокатско възнаграждение, заплатено
в брой, за което се представя надлежно доказателство – договор за правна
помощ, което в частта за плащането има характера на разписка.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ти Ви Би“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********* и Т. И. Б. с ЕГН ********** от ********* да
заплатят солидарно на „Водно Строителство – Хасково“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, сумата 77 243,42
лева – главница по Споразумение от 13.08.2021 година, сключено между
„Водно Строителство – Хасково“ АД, „Ти Ви Би“ ООД и Т. И. Б. за
разсрочване на задължение, представляваща незаплатена от „Ти Ви Би“ ООД
стойност на СМР по договор от 03.10.2018 година, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 28.04.2022 година до
6
окончателното разплащане.
ОСЪЖДА „Ти Ви Би“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********* и Т. И. Б. с ЕГН ********** от ********* да
заплатят солидарно на „Водно Строителство – Хасково“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, сумата 16778,99
лева по Споразумение от 13.08.2021 година, сключено между „Водно
Строителство – Хасково“ АД, „Ти Ви Би“ ООД и Т. И. Б. за разсрочване на
задължение, представляваща незаплатено от „Ти Ви Би“ ООД обезщетение за
забава върху сумата 77243,42 лева, за периода от 25.06.2019 година до датата
на сключване на споразумението 13.08.2021 година, както и сумата 4786,52
лева – обезщетение за забава върху главницата в размер на 77243,42 лева по
Споразумение от 13.08.2021 година, за периода от 14.08.2021 година до
датата на подаването на исковата молба 28.04.2022 година.
ОСЪЖДА „Ти Ви Би“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********* и Т. И. Б. с ЕГН ********** от ********* да
заплатят на „Водно Строителство – Хасково“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, сумата 5253 лева – деловодни
разноски за производството по т.д. № 44/2022 година по описа на ХОС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7