РЕШЕНИЕ
№ 3737
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ж. Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Ж. Ст. Желев Гражданско дело №
20205330111774 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищците М. Й. З. и И. Д. З. твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици
на поземлен имот с площ от 371 кв.м. намиращ се в гр. ********************,
подробно описан в исковата молба. Поддържат, че в имота са изградени жилищна
сграда в етажна собственост, както и четири гаража, които били в индивидуална
собственост на страните по делото. Между ищците и ответниците не можело да се
постигне съгласие относно начина на ползване на съсобственото дворно място от което
ищците притежавали 1/3 в режим на семейна имуществена общност, а ответниците
били собственици на останалите 2/3 ид.ч. Предвид липсата на съгласие се иска съда да
разпредели ползването на дворното място.
Ответникът Ж. Г. И. не оспорва твърденията, свързани с наличието на
съсобственост върху дворното място. Поддържа, че втората ответница е направила
отказ от наследство и не следва да участва в производството. Поддържа, че не са
противопоставя да бъде извършено разпределение на ползването.
Съдът намери за установено следното:
Ищците са придобили по силата на договор за покупко-продажба от ********г.,
обективиран в нот. акт № *** дело *******г. на пловдивския нотариус правото на
собственост върху 1/3 от дворно място, съставляващо парцел***** в кв.35 по плана на
гр. П., ведно с първия етаж от триетажна жилищна сграда построена в дворното място,
1
заедно с 1/3 ид.ч. от сутерена и 1/3 ид.ч. от тавана / лист 4/. Установява се от
представената скица, че описаното в този нотариален акт дворно място е заснето в
кадастралната карта на гр. П. с идентификатор ****************, а жилищната сграда
с номер ***************.
С нотариален акт за собственост, придобит по давност - акт №**, том *, дело
*********г. на нотариус М. З. двамата ищци били признати за собственици на гараж с
площ от 21кв.м. представляващо сграда с идентификатор ************ / лист 5/.
Ж. Г. И. е придобил по силата на договор за покупко- продажба от
***********г. собствеността върху целия втори жилищен етаж от триетажната
жилищна сграда, която е построена в процесното дворно място, понастоящем имот
**************, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, 1/3 ид.ч. от
сутеренните помещения, и 1/3 ид.ч. от тавана на сградата, а също и 1/3 ид.ч. от
дворното място в което тя е построена /лист 32/. Прехвърлители на правото на
собственост са Н. Ж. Г. и Г. И. Г., които, видно от представените по делото
удостоверения за наследници, са били съпрузи и са родители на Ж. И. и втората
ответница К. И.а А. / лист 39 и 40/.
По силата на договор за покупко-продажба от ******г. - нот. акт №**, том *,
дело *****г. на нотариус С. П. Н. Г. прехвърлила на ответника Ж. И. правото на
собственост върху 4/6 ид.ч. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*************** представляващо жилище с площ от 108 кв.м., на третия етаж,
построената в имот ************** жилищна сграда, ведно с 2/9 ид.ч. от прилежащите
към обекта избени и тавански помещения, както и съответните идеални части от
общите части на сградата; 2/9 ид.ч. от поземлен имот ***********, както и 4/6 ид.ч. от
настоящия се в същия поземлен имот сграда - гараж с площ от 23 кв.м. с
идентификатор ************ / лист 33/.
Установява се от представените удостоверения на Районен съд - Пловдив
издадени по ч.гр. дело ********г., че ответницата К. Г. А. е заявила и вписала отказ от
наследството, оставено от родителите си Г. И. Г. и Н. Ж. Г. / лист 37-38/.
От представения нотариален акт №***, том *, рег.№ ***, дело *******г. на
нотариус Н. Д. се установява, че на ****************г. ищците М. Й. З. и И. Д. З. са
продали на М. Е. Ч. правото на собственост върху притежаваните от тях самостоятелен
обект в града с идентификатор ****************, ведно с 1/3 ид.ч. от процесния
поземлен имот *************, както и сградата с идентификатор ***********
представляваща гараж с площ от 21 кв.м.
При така установените факти се налагат следните правни изводи: Според
чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да
се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ,
2
районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ.
За да бъде уважен иск по чл.32, ал.2 ЗС следва ищецът да притежава идеални
части от вещта, разпределението на ползването на която се търси. Ако ищецът не е
собственик на съответната идеална част искът му се явява неоснователен. По
настоящото дело в хода на процеса ищците са отчуждили правата си върху
съсобствения имот в полза на трето лице. Това е новонастъпило обстоятелство, което
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид при постановяване на
решението. Тъй като след прехвърлянето на правото ищецът представа да бъде титуляр
на спорното право, той се превръща в процесуален субституент, поради което следва да
поиска изменение на петитума на иска, като поиска осъждане или правна промяна в
полза на правоприемника. От друга страна, доколкото в случая е налице не
производство по осъдителен или конститутивен иск, а по такъв относно спорна
администрация на граждански отношения, постановеното по делото решение не се
ползва със сила на пресъдено нещо. След като не се формира сила на пресъдено нещо,
следва че това решение не би било противопоставимо на приобретателя, тъй като
чл.226, ал.3 ГПК визира решения ползващи се със сила на пресъдено нещо.
Правоприемникът може да е съгласен с фактическото ползване на имота, което
е установено към момента на прехвърлянето. Предвид това, след като не бил
привлечен и не е встъпил в производството, не следва да бъде обвързан от решение
постановено по иск заведен от прехвърлителя.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен, тъй като ищците не се легитимират като съсобственици на имота.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответниците както
следва: на ответника Ж. И. сумата 1000 лв. от които 800 лв. възнаграждение за адвокат
и 200 лв. депозит за вещо лице; на ответницата К. Г. А. сумата 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.32, ал.2 ЗС, предявен от М. Й. З. ЕГН ********** и
И. Д. З. ЕГН ********** двамата с адрес гр. ********************* против Ж. Г. И.
ЕГН ********** с адрес гр. *********************** и К. Г. А. ЕГН ********** с
адрес с. ***************************** относно разпределение на ползването на
поземлен имот идентификатор ************ по кадастралната карта на гр. П. с
административен адрес гр. ******************, като неоснователен.
3
ОСЪЖДА Марияна Й. З. ЕГН ********** и И. Д. З. ЕГН ********** да
заплатят на Ж. Г. И. ЕГН ********** сумата 1000 лв. /хиляда лева/ представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Марияна Й. З. ЕГН ********** и И. Д. З. ЕГН ********** да
заплатят на К. Г. А. ЕГН ********** сумата 800лв. /осемстотин лева/ представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4