Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. Русе, 20 октомври 2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 05
октомври 2022 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от ……… съдията ДИМИТРОВА ……… к.а.н.д. №345…… по описа на съда за
2022 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от И.К.М.,***, чрез
пълномощник адв. Т.Л. *** против
решение №491/20.06.2022 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №327/2022 г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1085-000025
от 04.02.2022 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе,
с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложено кумулативно наказание
глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е довело и до нарушение на материалния
закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че неправилно е възприета
хипотезата на чл.36 ал.2 ЗАНН и е следвало да се състави АУАН, като с
издаването на НП на база постановление на РРП е допуснато съществено
процесуално нарушение.
Приемайки обратното, РРС постановил своя
съдебен акт в нарушение на закона, осъществявайки основанията за оспорване,
цитирани по-горе.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция
напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр.второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
За да
потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел
за безспорно установено, че на 20.01.2021г.
касаторът е управлявал лично МПС Лада Нива с рег. Табели
издадени за друг л.а – Рено Лагуна, а л.а Лада Нива въобще не е бил регистриран
на територията на РБългария
Тези факти се изведени от приложеното досъдебно производство и
постановлението на РРП за прекратяване на основание чл.9 ал.2 НК на воденото
такова за престъпление по чл.345 НК
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд правилно е
установил релеватнтите факти, описани в НП.
При липса на наведени твърдения, че въпросното МПС е регистрирано по реда
на Наредба !-45 на МВР , напротив установено е противното и нещо повече, че
касатора си е служил с рег.табели, издадени да друг негов автомобил, макар и да
не може да извърши проверка на действията на прокурора, въззивният съд е
изложил съображения за материалната законосъобразност и респ.обоснованост на
издаденото НП, които се споделят от настоящата инстанция.
Неоснователни са възраженията за допуснати във фазата на административното
производство по ЗАНН процесуални нарушение. При наличие на хипотезата на чл.36
ал.2 ЗАНН , АУАН не се съставя. Установеното управление на нерегистриран по
надлежния ред автомобил е съставомерно нарушение по чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП , а
наложената санкция в минимален размер е съответна на целите на наказанието
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него са правилни и се
споделят напълно от касационния съд.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято
структура е Сектор ПП/ в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №491/20.06.2022 год. , постановено по а.н.д
№327/2022 г. по описа на РРС
Осъжда И.К.М. ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 100 (Сто )
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: