Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 09.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 5712 по описа за 2016 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на
иска 1475,44 лв., чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 260 лв. и чл.221, ал.1 КТ с
цена на иска 420,00 лв.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу „***, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, в която твърди, че между
страните бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът заемал при
ответника длъжността „ охранител“ с определена месечна заплата в размер на 380
лева и място на изпълнение на задълженията в обект „складова база“ в ***. Излага
твърдения, че поискал от ответника да сключат допълнително споразумение към
трудовия му договор, тъй като 01.01.2016 г. се е променил размерът на
минималната работна заплата, но работодателят му заявил, че няма нужда от
такова допълнително споразумение и, че промяната ще се отрази служебно. Твърди,
че въпреки това ответникът не му е заплатил уговорените месечни заплати, поради
което счита, че същият е останал задължен към него за следните суми: за м.
януари 2016 г. – сума в размер на 80 лева; за м. февруари – сума в размер на 80
лева; за м. март – сума в размер на 420 лева; за м. април – сума в размер на
420 лева и за м. месец май– сума в размер на 420 лева; за месец юни – сума в
размер на 420 лева. Сочи, че със Заповед № 7584/01.07.2016 г. трудовият му
договор е бил прекратен, поради забавяне на трудови възнаграждения, считано от
01.07.2016 г. без да му бъдат заплатени дължимите суми за работни заплати за
минали периоди. Твърди, че не му е било заплатено и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 420 лева, а също така и по чл.224, ал.1 КТ в размер на 248,17
лева за неизползвани пет дни платен годишен отпуск за 2015 г. и 10 дни за 2016
г. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца, след допуснатото изменение
в размера на предявените претенции сумата от 1475,44 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м.01.2016г. до м.06.2016г., сумата от 260,00 лв. обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2015 и 2016г., както и 420 лв.
обезщетение за за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца без
предизвестие поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че
ищецът е назначен на МРЗ за страната, която в годините се променя, съобразно
гласуваните ПМС.Твърди,че за 2016г. след
приспадането на дължимите суми за социално, здравно осигуряване и данък,
чистата сума за получаване е в размер на 329.24лева. Във връзка с горното
оспорва претендирания размер на трудовото възнаграждение. По отношение на
претенциите за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221, ал.1 КТ оспорва размера.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е и се
установява от Трудов договор 6830/01.11.2015г. и Заповед № 7584/01.07.2016г.,
че ищецът И.Д.И. е работил по трудово правоотноиение при ответника на
длъжността “охранител” считано от 01.11.2015г. до 01.07.2016г., когато
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ
съгласно Заповед № 7584/01.07.2016г., поради забавено трудово възнаграждение.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обективна,
компетентна, обоснована и безпристрастна
се установява, че неплатените трудови възнаграждения на ищеца по делото И.И.Д. за
периода от м.01.2016г. до м.06.2016г. са в общ размер от 1475,44 лв., обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск на ищеца за 13 дни за 2015г. и 2016г. е в размер на 260,00 лв., а размерът на
обезшетението по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 420,00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 1475,44 лв.:
Разпоредбата на чл.128 от КТ
установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки
на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му
заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса
разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово
възнаграждение. Изплащането на уговореното трудово възнаграждение е не само
задължение на работодателя по чл.128 вр. чл.270 КТ, но и гарантирано от закона
право на работника да го получи в пълен размер /арг. чл.242 КТ/, като основен
източник на средства за издръжка.
В конкретния случай безспорно установено
се явява обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни
отношения, по силата на които ищеца е изпълнявал задължението си да престира
труд. Установи се от приетата по делото съдебно-икономическа експретиза, че в счетоводството на отвтеника е начислено
трудово възнаграждение на ищеца по делото, от което има изплатени частични
суми, а като задължение към него се води сумата от 1475,44 лв. за трудово
възнаграждение за периода от м.01.2016г. до м.06.2016г., поради което искът се
явява основателен и доказан в предявения си размер, след допуснатото изменение
в размера на исковата претенция, поради което следва да бъде уважен, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2016г.- датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Налице са
условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане правото на ищеца за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, тъй като трудовото му правоотношение е
прекратено и към датата на уволнението той е имал 13 дни неизползван платен
годишен отпуск, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната цитирана норма
предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска
- в случая прекратяването на трудовото правоотношение, през който са отработени
най-малко 10 работни дни. Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други
трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл.
228 КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното
време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с КТД
и/или Вътрешните правила за работната заплата. Ето защо в конкретния случай
дължимото на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде определено
на база среднодневно брутно трудово възнаграждение с включени в него основно и
допълнителни възнаграждения, между които и така нареченото допълнително
възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ предвид постоянния им характер или видно от
възприетата по делото СИЕ общо възлиза на 260,00 лв. за 13 дни неизползван
платен годишен отпуск. По делото не са ангажирани доказателства за изплащането
на сумата, от носещия доказателствената тежест- ответника по делото. По
изложените съображения на ищеца следва да се присъди сумата от 260,00 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.07.2016г.- датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По искът с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Трудовият
договор на ищеца е прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение. При прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ работникът или
служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. По делото се установи от Заповед №
7584/01.07.2016г., че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е
прекратено именно на основание чл.327, т.2 КТ. Съгласно вещото лице БТВ на ищеца
е в размер на 420,00 лв. Искът се явява основателен и доказан до посочения
размер, като следва да бъде уважен в предявение си размер. Върху дължимата сума
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на исковата молба/26.07.2016г./
до окончателното й изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част на исковите претенции в размер на 400 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 159,02 лв./59,02лв.+50 лв.+50 лв./,
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ, ***, ЕИК***, *** да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 1475,44
лв., представляваща неизплатено трудово за трудово възнаграждение за периода от м.01.2016г. до м.06.2016г., в едно
с лихвата за забава, считано от 26.07.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, ***, ЕИК***, *** да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 260,00
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 01.11.2015г. до 30.06.2016г ., в едно с
лихвата за забава, считано от 26.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 КТ, ***, ЕИК***, *** да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 420,00
лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.07.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ***, ЕИК***, ***, да заплати на И.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК , ***, ЕИК***, ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 159,02 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: