Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 962 по
описа за 2021 г., докладваното от
съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от З. „Л.И.“ АД срещу разпореждане от
13.10.2020 г., постановено по изп. д. № 20209210400589 по описа на ЧСИ С.П., с
което е отказано редуциране на адвокатския хонорар по посоченото изпълнително
дело, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Излага съображения, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като претендираното от взискателя
юрисконсултско възнаграждение е над установения в Наредбата за правната помощ
размер. На основание чл.78, ал.8 ГПК. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен в законоустановените граници, които не
следва да надхвърля. Счита, че претендираното от взискателя юрисконсултско
възнаграждение е произволно определено, като не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Счита, че на взискателя следва да се присъди сумата от 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение, тъй като единственото действие на
пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително
производство и посочване на изпълнителния способ. Неправилно при определяне
размера на дължимите такси по т.26 ТТР към ЗЧСИ е включено и дължимото
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност поддържа, че
размерът на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да се определи съобразно
дължимото юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да уважи възраженията й. претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който оспорва
жалбата. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно. Счита, че определеното адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е изцяло в рамките на предвидения в чл.10, т.1 и
чл.10, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираното адвокатско възнаграждение включва и начислен
ДДС. Твърди, че след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното
производство допълнително е депозирал молба за извършване на справка относно
отритите на името на длъжника банкови сметки, както и е впоследствие е посочен
способ за принудително изпълнение. Също така е подадено становище във връзка с
възражението на длъжника относно размера на разноските. Моли съда да остави без
уважение жалбата на длъжника, като му присъди сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдия — изпълнителят С.П. е депозирала мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата допустима, но е
неоснователна. Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение,
както и дължимата такса по т.26 ТТРЧСИ е правилно определен, в съответствие с
изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размерни на
адвокатските възнаграждения – чл.10, т.1 и т.2. в случая длъжникът не е погасил
задължението си в срока за доброволно изпълнение, а това е станало след
запориране на сметките му.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата
е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу З. „Л.И.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2020
г., издаден по гр. д. № 67778/2019 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, за сумата от
1 625, 98 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 477,
62 лв. – разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното
производство е посочен начина на изпълнение - запор върху посочена банкова
сметка *** „Юробанк България“ АД, както и да предприеме всички необходими
действия на основание чл.18 от ЗЧСИ. Претендира разноски в размер на 240 лв. –
адвокатско възнаграждение.
В изпълнителното производство е представено пълномощно в
полза на адв. А.Б.да представлява взискателя в изпълнителното производство.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на 20.07.2020 г., в която освен сумата по изпълнителния лист в размер на 1 625,
98 лв. – главница, 111, 56 лв. – лихва за периода 25.11.2019 г. – 29.07.2020 г.,
477, 62 лв. – присъдени разноски, 240 лв. – разноски в изпълнителното
производство и 325, 69 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 23.09.2020 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ С.П.
с искане да извърши справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки,
тъй като до този момент не е погасил задължението си.
С молба от 24.09.2020 г. взискателят е отправил искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.
С постановление от 29.09.2020 г. ЧСИ С.П. е присъединил
за събиране в производство претендирания допълнителен адвокатски хонорар в
размер на 226, 35 лв. с ДДС, на основание чл.10, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 01.10.2020 г. длъжникът е направил възражение срещу
размера на адвокатското възнаграждение, както и таксите по т.26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление ЧСИ С.П. е отказал да
редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника
по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е разпореждане, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника същите
следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В случая взискателят е представил пълномощно в полза на адв. А.Б.да го
представлява в изпълнителното производство. Не е представен обаче сключеният
между взискателя и процесуалния му
представител договор за правна помощ и съдействие, с оглед установяване на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно, за да се
възложат в тежест на длъжника, разноските за адвокатско възнаграждение следва
да са реално заплатени от взискателя, в каквато насока за разясненията, дадени
с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.1.
При липса на доказателства относно реално сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, не е налице основание за възлагане в тежест на
длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо жалбата на длъжника
се явява основателна и следва да се уважи в претендирания от същия размер – за
сумата над 200 лв. до пълния размер от 466, 35 лв.
По разноските по производството:
Тъй
като жалбоподателят не претендира сторените в настоящото производство разноски,
такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.10.2020 г.,
постановено по изп. д. № 20209210400589
по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с което е отказал да да редуцира адвокатския
хонорар по изпълнителното дело за взискателя ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********,
с адрес гр. София, бул. „*********и съдебен адрес гр. София, ул. „********–
адв. А.Б., за сумата над 200
(двеста) лв. до пълния размер от 466, 35
(четиристотин шестдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.5 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.