Р Е Ш Е Н И Е №260582
24.06.2021 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6577/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.П.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-008725/28.08.2020 г., издадено от М.В.М. – ***,
с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т.
5, предл. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при
извършването на маневрата да е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на
светофара, а след настъпването на пътнотранспортното произшествие (ПТП)
светофарът да е започнал да подава постоянно примигваща жълта светлина. Оспорва
приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа
обстановка, като счита, че водачите е трябвало да съобразяват поведението си
със светлинните сигнали на светофара, а не с поставените пътни знаци. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. З.Т., като поддържат
жалбата.
Въззиваемата страна в
съпроводително писмо с вх. № 273134 от 21.10.2020 г., с което изпраща жалбата и
административната преписка, изразява становище производството по издаване на
наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината
му да са категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.П.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 11.09.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 15.09.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 14.08.2020 г. в гр. Пловдив, по ул. „Любен
Каравелов“ жалбоподателят А.П.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 200 4 Матик“ с рег. № ***, като след като взел със себе си свид. С.Г.П., се насочил към кръстовището с бул. „Руски“.
Свидетелката П. седнала на предното пасажерско място в автомобила. Достигайки
до кръстовището с бул. „Руски“, жалбоподателят се движил в крайната лява лента.
За автомобилите, предприемащи маневра завиване наляво от мястото, където се
намирал автомобилът на жалбоподателя, бил поставен пътен знак Б2 „Стоп“.
По същото време по бул. „Руски“ в средната лента се
движил лек автомобил „Нисан Микра“
с рег. № ***, управляван от свид. П.С.К., а до него
на предното пасажерско място стоял свид. Г.Т.К..
След кръстовището свид. П.К. възнамерявал да продължи
движението си направо, като за превозните средства, движещи се в тази посока,
бил поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“. Кръстовището било регулирано и с
пътен светофар, който всяка вечер около 23:00 часа преставал да работи, като
вместо това подавал сигнал от мигаща жълта светлина. Когато автомобилите,
управлявани от жалбоподателя и от свид. П.К.,
навлизали в кръстовището, светофарът вече подавал примигващ жълт сигнал. Жалбоподателят
М. навлязъл в кръстовището без да пропусне автомобила „Нисан
Микра“ с рег. № ***, управляван от свид. П.С.К., при което настъпил удар между двете превозни
средства в предната част на лекия автомобил „Нисан Микра“ и в лявата част на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ ***.
По същото време свид. Х.З.Б.
***. Свидетелят Б. видял удара между двата автомобила, както и че по това време
светофарът подавал жълт примигващ сигнал. Той се приближил до настъпилото
произшествие, за да провери дали някой се нуждае от помощ. През това време
водачите и пътниците от двата автомобила били излезли. В 23:03 часа
жалбоподателят се обадил на ЕЕН: 112, където подал сигнал за настъпилото ПТП.
Свидетелят Б. останал на мястото на произшествието до идването на полицейските
служители.
След около 10 минути по така
подадения сигнал пристигнал свид. К.А.Г. – *** в
сектор ***. Свидетелят Г. разговарял с двамата водачи – жалбоподателя М. и свид. П.С.К., както и със свид. Х.З.Б..
На същата дата свид. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 816981 против жалбоподателя М., в негово присъствие и
в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя
срещу разписка.
Жалбоподателят М. подал писмено
възражение против съставения АУАН, което било намерено за неоснователно от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на
писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.
В събраните по делото свидетелски
показания е налице съществено противоречие относно обстоятелството дали към
момента на навлизане на процесните автомобили в кръстовището на бул. „Руски“ и
ул. „Любен Каравелов“ в гр. Пловдив светофарната уредба все още е работила или
светофарът е бил преминал в режим на жълта мигаща светлина. Изясняването на
това обстоятелство има съществено значение за разкриването на обективната
истина по делото, а оттам и за правилното приложение на материалния закон. В
тази връзка противоречивите свидетелски показания условно могат да се обособят
в няколко групи. От една страна са свидетелите П.С.К. и Г.Т.К., които са
пътували в лекия автомобил „Нисан Микра“
с рег. ***. И двамата свидетели тук са очевидци на деянието, като твърдят
произшествието да е настъпило и автомобилите да са навлезли в кръстовището,
когато светлината на светофара е била жълта, премигваща. От другата страна са
показанията на свидетелите С.Г.П. и А. Ц. К., като сред тях следва да се
отбележи, че единствено свид. П. е очевидец на
настъпилото произшествие. За свид. А.К. се установява
да е пристигнал на мястото по-късно, поради което неговите показания в частта
им относно светлинните сигнали на светофара към момента на ПТП са производни.
Свидетелят А.К. не възпроизвежда свои непосредствени възприятия относно
случилите се събития, а съобщени му от други лица обстоятелства. В тази връзка,
без да са лишени от доказателствена стойност, но
показанията на този свидетел имат значение преди всичко за проверка на
останалите събрани по делото първични доказателства. По отношение на останалите
разпитани свидетели – К.А.Г. и Х.З.Б., не се установява да са участници в
произшествието, пасажери в някой от автомобилите, нито да са близки или
приятели на някого от двамата водачи. За свид. Г. се
установява да е възприел известните му по делото обстоятелства при изпълнение
на служебните си задължения, докато свид. Б. да е
станал случаен очевидец на деянието.
Съдът намира на първо място, че
досежно показанията на свид. К.А.Г. не възникват
никакви съмнения в добросъвестността на свидетеля, нито основания той да се
счита за предубеден или заинтересован. Каза се, същият е възприел известните му
по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения като *** в ***.
От показанията на свид. Г. се установяват мястото на
настъпилото произшествие – кръстовище, образувано от пресичането на бул.
„Руски“ и ул. „Любен Каравелов“ в гр. Пловдив; разположението на автомобилите
върху платното за движение преди настъпилото ПТП, като този, управляван от
жалбоподателя, се е движил по ул. „Любен Каравелов“, а другият автомобил - по бул.
„Руски“, както и че при пристигането си на местопроизшествието е установен
очевидец с имена Х.Б.. За последния свид. Г. сочи, че
не е установявал да познава някого от двамата водачи или останалите присъстващи
лица. Изяснява се още от показанията на свид. Г., че
в автомобила, управляван от жалбоподателя М., е имало пътник - жена, за която
по делото се доказа да е била свид. С.Г.П.. Така
описаните обстоятелства, които свид. Г. въвежда в
процеса чрез показанията си, се явяват категорично доказани, а и безспорни
между страните /с изключение на твърдението за липса на познанство на свид. Б. със свидетелите П.К. и К., тъй като такова
възражение се навежда от защитата/. В частта от показанията си, в които Г.
възпроизвежда съдържанието на разговора си с двамата водачи и свид. Б. относно техните твърдения за светлинните знаци на
светофара в момента на ПТП, съдът не дава вяра на показанията на свид. Г.. Последният сочи, че жалбоподателят М. е твърдял
при навлизането си в процесното кръстовище светофарът да е подавал жълта мигаща
светлина, а другият водач (свид. П.К.) да е
поддържал, че светофарът е работил и е навлязъл на зелена светлина. В
действителност от материалите по делото и събраните доказателства се
установява, че поддържаните от жалбоподателя М. и от свид.
П.К. позиции са точно обратните на съобщеното от свид.
Г. в тази част. Тъй като твърденията на полицейския служител се явяват
изолирани по делото, а и оборени от останалия събран доказателствен материал,
то в тази им част съдът не им дава вяра. Според настоящия състав противоречието
и недостоверното пресъздаване на посочените обстоятелства се обяснява с
допуснато объркване от свидетеля, както и с нормалния процес на забравяне на
определени обстоятелства с отдалечаването им във времето. Предвид съобщената от
свид. Г. служба като ***, то възможно е да му се е
налагало да посещава множество и различни пътнотранспортни произшествия. В
останалата им част показанията на свид. Г. са
проверени по делото и се ползват с доверие от съда.
Като основен източник на доказателствена информация по делото съдът ползва
показанията на свид. Х.З.Б.. Същите се ценят като
изключително подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви. Освен това за
неоснователни се приемат възраженията на защитата за твърдяната
заинтересованост на свидетеля и негови близки приятелски отношения с пътуващите
в лекия автомобил „Нисан Микра“
с рег. № ***. По делото не се доказа никакво обстоятелство, от което да се
направи подобен извод, а възражението е изцяло изградено на предположения. Същевременно
свид. Б. изчерпателно отговори на всички поставяни му
контролни въпроси, включително откъде е идвал, накъде е отивал, къде се е
намирал към момента на произшествието, от коя страна на улицата, на какво
конкретно разстояние, какво е възприел преди и след идването на полицейските
служители, кои лица е забелязал на местопроизшествието, с кои от тях е
разговарял, какво е било състоянието им. От нито един отговор на този повече от
подробен, продължителен и крайно обстоятелствен разпит не се установи някакво
несъответствие или противоречие в показанията на свид.
Б., което да разколебава доказателствената им стойност. Напротив, по делото се
доказа, че всъщност Б. не се е намирал в автомобила, управляван от свид. П.К., като дори свид. П.,
поддържаща защитната теза на жалбоподателя, сочи, че първоначално свидетелят не
е излязъл от лекия автомобил, а го е видяла да идва от другаде. За Б. се
установява, че обективно е могъл да наблюдава събитията, за които разказва в
показанията си. Изцяло недоказани останаха и възраженията този свидетел да е
познавал П.С.К. или Г.Т.К. преди настъпването на произшествието, както и те да
са си тръгнали заедно. Свидетелят Г. също потвърждава, че не е установил
никакви предпроцесуални отношения между тези
свидетели. В заключение нищо от фактите по делото не дава основание да бъде
отречена или дори разколебана доказателствената стойност на показанията на свид. Х.З.Б.. Същевременно самите показания са логични,
правдоподобни, достатъчно обстоятелствени. Това мотивира съда изцяло да даде
вяра на показанията на свид. Б., включително и
относно обстоятелството, че при навлизането на процесните автомобили в
кръстовището светофарът е подавал жълта мигаща светлина.
Съдът дава вяра и на показанията
на свидетелите П.С.К. и Г.Т.К.. За тези двама свидетели се установява да са
пътували в лекия автомобил „Нисан Микра“
с рег. № ***, като негов водач е бил свид. П.К.. Това
обстоятелство, макар да налага повишено внимание при оценката на показанията на
тези свидетели, не изключва доказателствената стойност на техните показания,
нито ги дисквалифицира като годни свидетели в процеса, които да могат правдиво
да възпроизвеждат обективно случилото се. Всякога изводът на съда дали
показанията на даден свидетел да се ползват с доверие или да им бъде отказано
даването на вяра следва да се прави според това дали за твърденията на
свидетеля се установява да са достоверни или не, а не в зависимост от неговите предпроцесуални положение и отношения със страните. Така за
показанията на свидетелите К. и П.К. се установява да намират подкрепа в
показанията на свид. Б., в писменото доказателство
схема на организация на движението за процесния пътен участък, както и да са
взаимно кореспондиращи помежду си. Анализирани поотделно, показанията и на
двамата свидетели са подробни, логически и хронологически последователни. И тук
свидетелите ясно, конкретно и непротиворечиво отговориха на плеядата контролни
въпроси, поставяни от защитата, без да са налице съществени, несъвместими
противоречия. От показанията на свидетелите П.С.К. и Г.Т.К. се установява, че в
момента на навлизане на автомобила, управляван от първия свидетел, светофарът,
регулиращ движението в кръстовището, е подавал жълта мигаща светлина.
Установява се още видът на поставените пътни знаци, като за превозните
средства, движещи се направо по бул. „Руски“ след кръстовището с ул. „Любен
Каравелов“ е имало поставен знак за път с предимство, а в крайната лява лента
на ул. „Любен Каравелов“, в която се е намирал автомобилът на жалбоподателя, е
бил поставен знак „Стоп“. От показанията и на двамата свидетели се изяснява, че
те не са познавали свид. Б. преди настъпване на
произшествието, че той не е пътувал в автомобила, управляван от П.К., нито че
те са го викали, а свид. Б. сам е дошъл при двата
автомобила, когато е видял настъпилото ПТП. И двамата свидетели изясняват, че
на място пред тях свид. Б. е заявил, че е видял
светофарът да подава жълта премигваща светлина към момента на произшествието. В
тази част показанията на П. К. и К. отново изцяло кореспондират с тези на свид. Б.. На следващо място от показанията на К. и П.К. се
установява, че другият водач - за когото и двамата свидетели сочат да е
жалбоподателят М., присъстващ в съдебната зала при техните разпити, е излязъл
веднага, без забавяне и без това да му е отнело много време от своя автомобил.
Конкретно от показанията на свид. П.С.К. се черпи доказателствена информация и за точното разположение на
превозните средства, като непосредствено преди ПТП управляваният от този свидетел
автомобил се е движил в средната лента на бул. „Руски“ в посока направо, докато
автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е намирал на ул. „Любен
Каравелов“, в крайната лява лента и от дясната страна спрямо автомобила, в
който били свидетелите П. К. и К.. От своя страна от показанията на свид. К. съдът установява начина, по който свид. Б. е напуснал местопроизшествието, а именно с
таксиметров автомобил, в който е бил сам. Това твърдение отново изцяло
кореспондира с показанията на свид. Б., който също
сочи, че си е тръгнал сам, след като е разговарял с пристигналите на място
полицейски служители. Както свид. К., така и свид. П.К. не могат да посочат с абсолютна точност
конкретния час на настъпилото произшествие, но твърдят да се е случило малко
преди 23:10 часа. Това описание на времето е достатъчно конкретно и
същевременно и тук показанията на двамата свидетели следва да се оценят като
взаимно кореспондиращи. Напълно обяснимо е в момент на настъпило
пътнотранспортно произшествие първата реакция на участвалите лица да не е да
погледнат точния час. Все пак установява се, че свидетелите П. К. и К. имат
достатъчно ясни и конкретни впечатления относно времето на деянието, посочвайки
че се е случило в интервала между 23:00 и 23:10 часа. По тези съображения съдът
изцяло дава вяра на показанията на свидетелите П.С.К. и Г.Т.К.. Същите са
проверени по делото чрез съпоставката им с останалите събрани доказателства,
при което се доказа, че свидетелите правдиво възпроизвеждат случилото се в
обективната действителност.
Относно показанията на свид. С.Г.П. по делото се доказа по категоричен начин тя да
е присъствала при настъпването на интересуващото делото ПТП, като е седяла на
предната пасажерска седалка в автомобила, управляван от жалбоподателя. За
наличието на пътник от женски пол в този автомобил в показанията си сочат и
свидетелите Б., П.К., К.. В показанията си свид. П. твърди обстоятелства, които подкрепят поддържаната
от жалбоподателя защитна теза, че свид. Б. е
предубеден и е приятел на свид. П.К., с което се цели
да бъде разколебана доказателствената стойност на показанията му. Така П.
твърди, че Б. заедно със свидетелите П. К. и К. били от една компания, че са си
тръгнали заедно и че са се уговаряли. При зададените въпроси откъде
свидетелката е разбрала, че тримата са от една компания, тя отговаря: „Не мога
да кажа защо, но така си мисля“, както и „разбира се, няма как да зная“. Свидетелката
не възпроизвежда никакви конкретни факти, от които да се направи извод за
съществуващо познанство, дружба или други предпроцесулни
отношения между свид. Б. от една страна и свидетелите
П. К. и К. от друга. При изясняването на твърдяното от П. обстоятелство, че
тримата са си тръгнали заедно, свидетелката посочи, че всъщност не ги е видяла
как си тръгват, а единствено че се отдалечават след разпитите от полицейския
служител, поради което предполагала,
че са си тръгнали заедно. И тук липсата си на възприятия свидетелката замества
със свои предположения. На следващо място П. твърди, че тримата посочени
свидетели се били уговаряли, но след това обяснява, че не е чула нищо от това,
за което са говорили. При тези факти съдът намира, че твърденията на свид. П. за това свидетелите Б., П.К. и К. да са били
приятели, от една компания, да са се наговаряли и да са си тръгнали заедно
представляват не нейни непосредствени
възприятия, а предположения, които свидетелката прави въз основа на други
факти, а именно обстоятелството, че тримата свидетели са разговаряли заедно на
местопроизшествието. Още при пристъпването към разпит на свидетелката ѝ е
разяснено, че в показанията си следва да съобщава възприятията си за случилите
се събития, а не да дава оценки на поведението на другите участници или на тези
събития. Именно това обаче се установява, че прави свид.
П. в показанията си, като при това чрез своите предположения тя изцяло подкрепя
поддържаната защитна теза от жалбоподателя, с когото заяви, че се намира в
приятелски отношения. Прави впечатление и няколкократното напомняне как свид. П. постоянно е гледала колко е часът преди
произшествието, като първо видяла, че точно преди да слезе пред блока си,
където я чакал жалбоподателят, било 22:50 часа, след като слязла отново си
погледнала часовника и установила, че е слязла за минута-две, а след това
двамата стигнали до кръстовището без да се бавят и да никъде да спират.
Свидетелката не съобщава да е бързала за някъде или по друга причина да е следяла
така стриктно времето, но от показанията ѝ остава впечатление, че тя
предварително, още преди произшествието, е засичала колко време ще ѝ
отнеме слизането от жилището пред сградата и колко придвижването до процесното
кръстовище. Същевременно по този начин отново изцяло се обслужва поддържаната
от жалбоподателя теза, че ПТП е настъпило преди 23:00 часа. В жалбата пък се
твърди, че на М. му отнело около 4-5 минути да излезе от автомобила си след
удара, поради което обаждането на ЕЕН: 112 да е направено в 23:03 часа. Това
твърдение обаче е оборено от показанията на свидетелите П.К. и Г.К.. Следва да
се отбележи, че и самата П. не твърди да е имало проблем или затруднение при
излизането от автомобила на жалбоподателя. Оборено се явява и твърдението за
познанство между свидетелите Б., П.К. и К. преди произшествието, като тук от
значение са преди всичко показанията на самия Х.З.Б., когото съдът приема за
случаен свидетел на деянието, който добросъвестно съобщава за известните му по
делото обстоятелства. Все в тази връзка следва да се посочи, че самата свид. П. също посочва, че Б. не е излязъл от автомобила, в
който са били П.К. и Г.К., а го е видяла да
идва, малко след като са излезли от автомобилите. Това обстоятелство затвърждава извода, че Б. е бил страничен наблюдател на
случката, който се е присъединил след нейното настъпване и без да има участие в
инцидента, което на свой ред подкрепя извода за липсата на каквато и да е заинтересованост
у свидетеля от изхода на делото. От своя страна показанията на свид. П. според настоящия състав следва да бъдат ценени
критично и с повишено внимание, като свидетелката не пресъздава обективно и
достоверно случилото се, а избирателно и чрез свои предположения и оценки. Това
мотивира съда да не дава вяра на твърдението на свид.
П., че към момента на навлизане в кръстовището на автомобила, управляван от
жалбоподателя, светофарът е подавал зелен светлинен сигнал. Това твърдение също
е оборено по делото. Относно показанията на свид. А. Ц.
К. съдът вече посочи, че същият не е очевидец на самото произшествие и няма
непосредствени впечатления от основния спорен по делото въпрос за сигналите на
светофара при предприетите маневри от участниците в ПТП. В тази му част
показанията на свид. А. К. са производни. Досежно
заявеното както от свид. А.К., така и от свид. П., че на различни дати са ходили да наблюдават в
колко часа светофарът е преминал от работещ режим в мигаща жълта светлина,
следва да се посочи, че само по себе си това обстоятелство е ирелевантно и може
да служи единствено като индиция за времето, по което
светофарът сменя показанията си. По делото е събрано и писмено доказателство от
отговарящото за организацията на движението в конкретния пътен участък Общинско
предприятие „ОКТ“, от което се установява, че на датата на деянието 14.08.2020
г. светофарът е работил до 23:00 часа, след което е преминал в режим на жълта
мигаща светлина. Същественото обстоятелство в случая е, че има събрани преки и
конкретни доказателства - непосредствените възприятия за светлинните сигнали на
светофара към интересуващия делото момент както на свид.
Б., така и на свидетелите П. К. и К.. Именно по тези съображения фактът, че на
някоя следваща дата светофарът е преминал от нормалния си работен режим в жълта
мигаща светлина след 23:00 часа не доказва, че същото обстоятелство се е
случило и на 14.08.2020 г., когато е настъпило процесното ПТП, нито пък оборва
писменото доказателство и показанията на свидетелите, кредитирани от съда.
От писмо с вх. № 264739/02.02.2021 г. от директор на ОП „Организация и контрол на
транспорта“ при Община Пловдив (лист 47 от делото) и схема за организация на
движението на кръстовището на бул. „Руски“ и „Любен Каравелов“ в гр. Пловдив
(лист 48 и 49 от делото) се установява, че за превозните средства, движещи се
по бул. „Руски“ в посока направо след кръстовището, пътят е сигнализиран с
пътен знак Б3, докато за превозните средства, движещи се по ул. „Любен
Каравелов“, в лява лента и извършващи маневра завиване наляво, за да навлязат
по бул. „Руски“, е имало поставен пътен знак Б2. Установява се още и че
движението на превозните средства е било регулирано и от пътни светофари, като
на дата 14.08.2020 г. светофарът е спрял работа в 23:00 часа и е преминал в
режим на жълта мигаща светлинна.
От писмо с рег. №
105850-55/21.01.2021 г. от Началник РЦ 112 - Кърджали (лист 41 от делото) се
изяснява, че на дата 14.08.2020 г. на ЕЕН: 112 е получен сигнал от телефонен
номер *** от лице, представило се с имената А.П.М., като повикването е прието в
23:03 часа.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. По делото не се правят
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения - възраженията на
защитата са за необоснованост на наказателното постановление, като се твърди
фактическата обстановка да не е правилно установена. При служебно дължимата проверка
за законосъобразност на наказателното постановление настоящият съдебен състав
също не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят М. е извършил административното нарушение по чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че: „на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство“. От обективна
страна по делото се доказаха по категоричен начин времето и мястото на
извършване на деянието – на 14.08.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.
„Любен Каравелов“ и бул. „Руски“. Относно тези обстоятелства спор по делото
липсва, като такъв се формира единствено относно точния час на настъпилото ПТП.
На първо място следва да се отбележи, че часът не е задължителен реквизит на
съдържанието на АУАН и на наказателното постановление за разлика от електронния
фиш например, където изричната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП постановява
вписването на точен час на извършване на нарушението. В тази връзка дори и само
с посочване на датата в АУАН и НП описанието би било надлежно в частта му
относно времето на извършване на нарушението. По делото се доказва, че в 23:03
часа жалбоподателят е отправил повикване до ЕЕН: 112, поради което
произшествието по необходимост трябва да е настъпило преди този момент.
Конкретният час, обобщен до минути, не е установен по несъмнен начин, като
изяснено е, че след настъпилия удар водачите и пътниците веднага са излезли от
автомобилите. В тази връзка твърдението по жалбата, че на М. е отнело няколко
минути след произшествието, за да излезе от автомобила „Мерцедес“ с рег. № ***,
е оборено по делото от показанията на свидетелите П.К. и Г.К., ползващи се с
доверие от съда. При всяко положение неустановяването на точния час, когато
автомобилите са навлезли в кръстовището, не препятства разкриването на
обективната истина. Това е така, тъй като релевантният по делото въпрос е не за
точния час, а дали светофарът все още е работил в нормален режим. В тази връзка
свидетелите П. и А.К. например твърдят, че и следващите дни светофарът не е
преминавал в режим жълта мигаща светлина точно в 23:00 часа, поради което само
по себе си установяването на точния час не е достатъчно за изясняване на делото
от фактическа страна. Същевременно има събрани преки доказателства относно
централния въпрос, подлежащ на доказване - за светлинните сигнали на светофара.
По изложените по-горе съображения съдът дава вяра на показанията на свид. Б., който като очевидец и незаинтересован свидетел
има преки впечатления от това обстоятелство. От неговите показания се
установява, че при навлизането на автомобилите и настъпилото ПТО светофарът е
подавал жълт мигащ светлинен сигнал. Това обстоятелство съдът приема за
установено и от показанията на свидетелите П.К. и Г.К., които също са формирали
непосредствени възприятия от светлинните сигнали на светофара преди
предприемане на маневрата.
Доказа се на следващо място от обективна страна, че жалбоподателят
М. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, поради което той се
явява „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е
годен субект на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП. По категоричен начин се установяват
и поставените пътни знаци от писменото доказателство - схема на организацията
на движението, както и че тези знаци са били все още налични към датата на
деянието, като тук доказателствена информация се
черпи от показанията на свидетелите Г., Б., П. К. и К.. Така доказва се, че
движението по бул. „Руски“ в поска направо след процесното кръстовище е
регулирано от знак Б3, който съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника
за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП)
има наименование: „Път с предимство“. Следователно пътят, по който се е
придвижвал автомобилът, управляван от свид. П.К., е
бил надлежно сигнализиран като път с предимство, поради което за жалбоподателя
като водач на пътно превозно средство от друг път, т.е. такъв, който не е
сигнализиран с предимство, е възникнало задължението да пропусне автомобила,
управляван от П.К., тъй като той се е движил по пътя с предимство. Същевременно
за превозните средства, намиращи се в лявата лента на ул. „Любен Каравелов“,
които са предприемали маневра завиване наляво за навлизане по бул. „Руски“, се
установява да е поставен пътен знак Б2, който съгласно чл. 45, ал. 2 от ППЗДВП има
наименование: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. От обективна
страна се установява и конкретното поведение, чрез което е извършено
нарушението, като достигайки до процесното кръстовище, жалбоподателят е
навлязъл и продължил движението си без да пропусне автомобила „Нисан Микра“ с рег. № ***,
управляван от свид. П.К., при което е настъпил удар
между двете превозни средства в предната част на лекия автомобил „Нисан“ и в лявата част на лекия автомобил „Мерцедес“. Настъпилият
удар между превозните средства, в резултат от който са причинени имуществени
вреди по тях, квалифицира това събитие като пътнотранспортно произшествие
съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. С непропускането на
автомобила, движещ се по пътя с предимство, жалбоподателят е нарушил правилото
по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а нарушението е довършено от обективна страна. В тази
връзка правилна е правната квалификация на деянието, тъй като са нарушени
правилата за предимство при преминаване през кръстовище, а тези пътни ситуации
се регулират именно от нормите на раздел XI от глава втора на ЗДвП.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението на
всички признаци от състава на нарушението, както и за неговия общественоопасен характер, но въпреки това е пристъпил към
неговото осъществяване. По отношение на настъпилото ПТП следва да се отбележи,
че то не е елемент от състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а
последващо събитие, имащо значение за определянето на санкционната норма. В
тази връзка не е необходимо жалбоподателят да е предвиждал от субективна страна
факта на настъпилото произшествие, а достатъчно е да е съзнавал, че отнема
предимството на водач на ППС, движещ се по път с предимство.
По отношение на възраженията с жалбата, че релевантни
са били не пътните знаци, а сигналите на светофара съдът вече отговори при доказателствения си анализ. Действително при конкуренция
между показанията на знаците и светлинните сигнали на светофара, то последните
се ползват с преимущество и тях следва да съобразяват водачите. При формулиране
на възражението обаче фактическата обстановка се представя превратно. По делото
съдът приема, че към момента на навлизане на автомобилите в процесното
кръстовище светофарът е подавал жълт мигащ светлинен сигнал и не е бил в
работен режим, поради което водачите е трябвало да се съобразяват с указанията
на пътните знаци. Този си извод съдът формира въз основа на показанията на свид. Б., както и на подкрепящите ги показания на
свидетелите П.С.К. и Г.Т.К.. Следователно възражението е неоснователно. То почива на принципно правилно тълкуване на
правните норми, но в случая е приложено към различна и неотносима
фактическа обстановка.
За така извършеното от жалбоподателя нарушение на
основание чл.179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание
глоба в размер на 200 лева. Именно такова по вид и размер наказание е наложено
на нарушителя с наказателното постановление. Правилно е определена приложимата
санкционна норма. Тъй като по делото се доказа фактът на настъпилото ПТП и че
то е резултат от неспазването на правилата за предимство от страна на
жалбоподателя, то относима е именно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Коректно е направена привръзка с разпоредбата на чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП предвид, че
пътнотранспортното произшествие е причинено от жалбоподателя поради
неспазването на правилата за предимство, регулирали преминаването през
процесното кръстовище към момента на деянието. Видът и размерът на приложимото наказание
са определени от законодателя във фиксиран размер /глоба от 200 лева/, поради
което не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на наказанието. Същото е правилно, законосъобразно
определено и справедливо.
Процесното деяние не
представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. По
делото не се доказаха никакви обстоятелства, налагащи извънредна необходимост
или някаква друга извинителна причина за жалбоподателя М. да премине през
кръстовището, без да пропусне автомобила на свид. П.К.,
движещ се по пътя с предимство. Напротив, касае се за деяние, което разкрива
типичната степен на обществена опасност на нарушения от този вид. Тъй като
фактът на настъпилото ПТП е обхванат от приложимата санкционна разпоредба, с
което е обусловено прилагането на по-тежкото по размер наказание спрямо
случаите, санкционирани по чл. 179, ал. 1 от ЗДвП, когато произшествие не е
настъпило, то неговото значение не следва да бъде допълнително отчитано като отегчаващо
отговорността обстоятелство. От справката за нарушител/водач за жалбоподателя М.
обаче се установява, че същият има множество предходни нарушения на правилата
за движение, които го характеризират като недисциплиниран водач, който няма
формирано съзнание за необходимостта стриктно да спазва правилата за движение и
лице със завишена лична обществена опасност като водач на МПС. Тези
обстоятелства също препятстват приложението на правилата по чл. 28 от ЗАНН за
маловажност на случая.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и обосновано,
поради което то трябва да бъде потвърдено.
Досежно разпореждането с вещественото доказателство –
компактдиск, приложен на лист 42 от делото, същото следва да се унищожи като
вещ без стойност след влизане на съдебното решение в сила.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-008725
от 28.08.2020 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на А.П.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1,
т. 5, предл. 4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ПОСТАНОВЯВА
вещественото доказателство – компактдиск, приложен на лист 42 от делото, ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност
след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ