Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051/03.09.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 683 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от Н.П.Д. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на
електроенергия, доставяна му от ответника, за обект с адрес: гр. ***************,
с клиентски номер **********, с
ИТН № 1561184. С писмо изх. № 8098049-1/14.09.2019 г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД го уведомил, че при извършена проверка на меренето
на електрическата енергия на обекта било констатирано, че електромерът му бил
манипулиран и отчитал с грешка минус 56.36 %. Поради това на основание чл. 48 и
чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ сметката му за ел. енергия за времето от 90 дни, т.е. от 16.10.2018 г.
до 14.01.2019 г. била
коригирана, като допълнително била начислена ел. енергия на стойност 680,60
лв., за която била издадена фактура №
**********/14.09.2019 г. Поддържа се, че допълнителната електрическа
енергия била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с
ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил уведомен за проверката и не присъствал на същата,
а и не му били изпратени никакви документи освен посочените писмо и фактура за
извършена експертиза, от които да било видно, че действително процесният
електромер бил този, за който се твърди и че същият бил манипулиран. Не ставало
ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката. Не
била предоставена каквато и да е информация за това кога била извършена
последната проверка на СТИ, което има връзка и би повлияло на периода на
извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава
проверка не била направена, не можело да се определи началният момент, от който
се появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. При това положение не
можело да се отчете реално консумираната енергия, поради което едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като
допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия. Отделно от това липсвали данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружеството и
тези вреди да са в причинна връзка с виновното му поведение. Още повече, че електромерът се
намирал извън имота и никой освен служители на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД нямал физически достъп до тях. Дори и да са били налице неточности при
отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца, а тъй като СТИ било собственост на ответника,
неизпълнението на задължението му за поддържане на СТИ в изправност, не би
следвало да влече като последица ощетяване на потребителя. На следващо място се
счита, че липсвало каквото и да
било основание за извършената корекционна процедура, тъй като към момента на извършване на
проверката от служителите на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, а и към
настоящия липсвала приложима нормативна уредба и процедура, по силата на която
да бъдат установявани случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ били отменени Решение № 12897 от 01.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на
Върховния административен съд, както и с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по
адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС,
5-членен състав. На 08.10.2019 г. ищецът заплатил процесната сума поради възможност за прекъсване на ел.
захранването в дома му, въпреки че не я дължал. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
680,60 лева, представляваща платена от ищеца на ответника без правно основание
стойност на ел. енергия за минал период - от 16.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 14.01.2019 г. проверка от служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД на електромера, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и респ. законосъобразно платена от ответника. Поддържа се, че при замерване на електромера с уред еталон марка „EMSYST" било установено, че същият измервал с грешка извън допустимите отклонения, съгласно класа на точност на средството за търговско измерване (+ - 2%). Сочи се и че предвид съмненията за извършена манипулация на електромера, на основание чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, той бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и бил запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер, като всички тези действия по проверката на СТИ били закрепени в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 482116/14.01.2019 г. След това бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 309/12.04.2019 г. на БИМ бил осъществен достъп до вътрешността на електромера – окъсяване чрез мостче от проводник, поставено в куплунг Х2. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия и не съответствал на техническите и метрологичните изисквания. От своя страна „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД като краен снабдител на ищеца издало процесната фактура за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел. енергията. Периодът от време, за който била извършена корекцията не превишавал посочения в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ период от 90 дни, като първата дата - 16.10.2018 г. била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, а последната дата била 14.1.2019 г., когато била извършена проверката. Ответникът издал процесната фактура и с писмо с изх. № 8098049-1 от 14.09.2019 г. ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Следвало да се има предвид и че едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника не по реда на ОУ, а по реда на чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ. Освен това техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ - чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, приети със ЗИДЗЕ (обн. ДВ. бр. 54 от 2012 г.) и ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., даващи основание на енергийния доставчик да извършва едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за изминал период, съгласно подробно уредени условия и ред. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1049/01.07.2020 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника на обект, находящ се в гр. ***************, с клиентски номер **********, с ИТН № 1561184.
Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно приетия констативен протокол № 482116/14.01.2019 г., съставен от служители на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в присъствието на двама свидетели, на 14.01.2019 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че след извършената проверка с еталон № 1213622 марка “Емсист” електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 559478.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 309/12.04.2019 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Бургас се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – окъсяване чрез мостче от проводник, поставено в куплунг Х2, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.
По делото е представена и справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца от 16.08.2019 г.
С писмо с изх. № 8098049-1/14.09.2019 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 16.10.2018 г. до 14.01.2019 г. чрез допълнително начислена сума в размер на 680,60 лева.
В тази връзка е издадена и фактура № **********/14.09.2019 г. за сумата от 680,60 лева, представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 16.10.2018 г. до 14.01.2019 г.
От представения касов бон от 08.10.2019 г. се установява, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по фактурата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която съответства на представената по делото фактура № **********/14.09.2019 г.
По делото не се спори, а и от представения касов бон от 08.10.2019 г. се установява по несъмнен начин, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по фактурата в размер на 680,60 лева.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е извършена на 14.01.2019 г., а корекцията на сметката на ищеца се отнася за периода от 16.10.2018 г. до 14.01.2019 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в § 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок.
Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 410,00 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис *, адв. П. К. от АК - Стара Загора, сумата от 680,60 лева, представляваща платена без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период - от 16.10.2018 г. до 14.01.2019 г. по фактура № **********/14.09.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис *, адв. П. К. от АК - Стара Загора, сумата от 410,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.