Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 437 Година 2019, 08.11 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На шестнадесети октомври ….............................. Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Станка Чавдарова .........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер ……… 632 …… по описа за …… 2018 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Й.М.Д., ЕГН **********,***
чрез своята майка и законен представител М.Н.Д., Л.Ж.В., ЕГН ********** и С.Ж.В.,
ЕГН **********,*** чрез своята майка и законен представител Ж.Й.В., всички чрез
процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“
№2а, ет. 8 против „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№87, представлявано от С. Станимиров Проданов за осъждане на ответната по
делото страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от
непозволено увреждане, довело на 24.09.2015 година до смъртта на Й. Б.В., б. ж.
на град Бургас, община Бургас, област Бургас, ведно със законната лихва върху
претендираните размери главница от датата на непозволеното увреждане -
24.09.2015 година до тяхното окончателно изплащане. В подкрепа на отправените
искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че на 24.09.2015 година М.Б.Ш.управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген” с д. к. № А 8068 КВ по пътя Варна - Бургас. В
близост до село Старо Оряхово водачът нарушил правилата за движение по пътищата
като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и
законовите ограничения, вследствие на което изгубил контрол над управляваното
от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се
по нея ТИР. При удара била причинена смъртта на пътника в автомобила Й. Б.В..
Във връзка с произшествието било образувано досъдебно
производство № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. №
3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна.
Водачът Ш.нарушил правилата за движение по пътищата и
по-точно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от ЗДП,
чл. 21, ал. 1 от ЗДП, чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДП
и чл. 43 от ЗДП. Той имал възможност да предотврати настъпването на произшествието,
ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата. Същият извършил
това деяние виновно при форма на вината непредпазливост - не предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини
произшествие, в резултат на което ще пострада починалият Й. Василев, но бил
длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените
по-горе нарушения. Смъртта на Й. Б.В. била причинена вследствие получените при
пътно-транспортното произшествие несъвместими с живота тежки увреждания.
Случилото се оставило дълбок емоционален отпечатък в
живота на ищците, които се чувствали покрусени и обезверени и винаги щели да
чувстват липсата на своя близък. Те посрещнали тежко новината за случило се с
техния дядо. Мъката им от неговата загуба била неизмерима. Те винаги разчитали
на неговата подкрепа, като той се грижел за тях всеотдайно. Й. бил един от
най-близките им хора - само на него можели да споделят всичко, да получат помощ
и разбиране във всеки момент. След внезапната му смърт ищците се затворили,
плачели постоянно, не можели да спят и често сънували кошмари, свързани с
новината за смъртта на дядо им. Изпитвали страх от движещите се коли, не искали
да се возят в автомобил.
Те се чувствали обезверени. Въпреки крехката им възраст,
те съзнавали, че никога повече няма да могат да видят любимия си дядо. За тях
той бил пример в живота, давал им ценни съвети и наставления. Неговата смърт им
причинила неописуема болка. Те изпитвали огромна празнина, която никога нямало
да бъде запълнена. След новината за трагичния инцидент изпаднали в шок, развили
душевно разстройство и се отчуждили от обкръжението си.
С., Л. и Й. страдали много от загубата на дядо си. Случилото се оставило дълбока емоционална празнина
на мястото на всекидневното им общуване и ги лишило от обичта на техния близък.
Ищците изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
„разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили Й. като
емоционално присъствие, опора в живота и надежда за сигурност на бъдещето си.
Ищецът Й.М.Д. прекарвал времето си с историите, разкази и
уроци за живота на дядо си. Връзката между него и последния била изключително
дълбока и трайна. Й. В.се грижел за своя внук, оказал изключително важна роля
при израстването му и формирането на неговата личност.
Огромна била загубата на Й. Б.В. и за внучките му С. и Л..
Въпреки, че С. е била само на девет години, а Л. едва на шест, когато настъпило
процесното произшествие, за починалия това време било достатъчно, за да изгради
трайна и дълбока емоционална връзка с тях. Сега те били лишени завинаги от
закрилата и подкрепата на дядо си и изпитвали голяма празнота и мъка.
Й., С. и Л. щели да израснат без да имат възможността да
опознаят истински дядо си, да разберат колко грижовен и стойностен човек бил.
Нямало да могат да прекарват ваканциите си и семейните празници с него и да
играят заедно. Нямало да имат възможността да разберат какъв прекрасен човек
бил дядо им, да изградят още по-дълбока връзка с него.
Ищците били от кръга на лицата, които били материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, тъй като между тях и починалото лице били създадени особени
близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка. Болката от загубата на
толкова близък човек била неизмерима, но въпреки това, като се имала предвид
степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, душевните
сътресения, дълбоката болка и мъка, както и обстоятелството, че същите щели
бъдат търпени продължително време считат, че с оглед изискванията на закона
обезщетение в размер на по 100000 лева за всеки от тях щяло да бъде
справедливо.
Тъй като автомобилът марка „Фолксваген”, с д. к. № А 8068
КВ, при управлението на който виновно било причинено произшествието имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, полица №
02115000922963, валидна от 30.03.2015 година до 15.10.2015 година, това им
давало възможността да предявят пряк иск против последния с цел ангажиране на
отговорността му за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание
и размер.
Твърди се на първо място,
че ищецът Й.М.Д. не бил от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение, тъй като липсвала родствена връзка между него и пострадалото лице
и по-точно не бил завършен фактическия състав на нормата на чл. 65, ал. 1 от СК. Счита, че качеството, в което ищците претендират обезщетение било от
съществено значение не само за преценката дали са легитимирани да получат
исканото обезщетение, но и за очертаване предмета на доказване и съдържанието на
самото деликтно вземане и неговия размер.
Оспорено е твърдението по искова молба да е причинен
деликт от М.Б.Ш., водач на лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № А
8068 КВ, застрахован при него, както и сочения механизъм на пътно-транспортното
произшествие. Не били налице кумулативните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Твърди, че за ищците не били настъпили никакви вреди от
смъртта на Й. Б.В., които да подлежат на обезвреда, поради което те нямали
качеството на увредени лица по смисъла на КЗ /отм./. Оспорва в тази насока и
твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и причинените
и претендирани от ищците неимуществени вреди.
Сочи се на следващо място, че бил налице изключителен
принос на пострадалия, който прекъсвал причинно-следствената връзка между
поведението на застрахования водач и настъпването на събитието. Твърди, че
причина за настъпване на телесните повреди, довели до смъртта на пострадалия
пътник било това, че той пътувал без поставен предпазен колан в нарушение на
чл. 137 от ЗДП, с което поведение сам се бил поставил в риск. Счита, че било
налице безспорно самоувреждане на лицето. Ако същият бил с поставен предпазен
колан, нямало да се стигне до настъпване на вредоносния резултат или дори да
била настъпила вреда, тя нямало да доведе до смъртта му. Съпричиняването от
негова страна било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените
увреждания. Всеки пътник в моторното превозно средство следвало да вземе мерки
за собствената си безопасност, като спази задължението си да постави предпазен
колан, за което носел самостоятелна административно-наказателна отговорност по
ЗДП. В тази връзка ответникът поддържа, че травмите на Й. Б.В., довели до
смъртта му, били настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение. Поставянето на предпазен колан щяло да осуети изцяло настъпване на
претърпените вследствие на произшествието телесни увреждания, довели до
неговата смърт.
Оспорен е размера на предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди, като са изложени твърдения за неговата недължимост,
респектовно прекомерност и противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД, включително § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ във връзка с чл.
493а, ал. 4 от КЗ. Исковата молба била подадена на 11.12.2018 година, а
посочените по-горе норми уреждали с обратна сила заварените до влизане в сила
на чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от
лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ за периода от 21.06.2018 година - 07.12.2018
година, както и за периода от 07.12.2018 година до влизане в сила на Наредбата
по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, която Наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД на КЗ
трябвало да бъде приета в срок от една година от влизане в сила на този закон.
Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от
ПЗР към ЗИД на КЗ и предвид липсата на влязла в сила Наредба, размерът на
неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определяло от съда по
справедливост, но в определените рамки до 5000 лева.
Счита, че дори и в тези рамки обезщетението не отговаряло
на действителната вреда, като било прекомерно, не съответствало на изискването
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и неблагоприятните последици за
ищците от настъпилата вследствие на пътно-транспортно произшествие смърт на
пострадалото лице.
Изтъква се, че като внуци на пострадалото лице, ищците по
делото били активно легитимирани да предявят искове за обезщетяване на
неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт. Обезщетение, обаче в случай
като настоящия не се присъждало при доказана родствена връзка, а точно
обратното - при доказана трайна и особено дълбока близка и емоционална връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и поради
естеството и продължителността на търпените болки и страдания. В тази връзка
оспорва между ищците и пострадалото лице да била налице силна и дълбока
емоционална връзка, която да била прекъсната с причинената смърт. Първият ищец Й.М.Д.
бил припознат като син на Й. Йорданов Василев, съответно като внук на
пострадалото в пътния инцидент лице - Й. Б.В. едва на 11.10.2018 година, близо
три години след смъртта му. Починалото лице дори не било наясно с факта, че Й.М.Д.
му бил внук, а още по-малко той бил изградил каквато и да било връзка с него.
Към датата на смъртта на Й. Б.В. ищците били изключително
малки. Поради характерното за възрастта им към момента на смъртта на техния
дядо интелектуално и волево съзряване, те не разбирали значението на случилото
си и не съзнавали тежките последици от това. Връзка от вида на изтъкнатата
предполагала оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключвало проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Изтъква се, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвиждала, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
случая, с оглед твърденията по основанието на предявените искове, търсената от
ищците парична сума била в изключително завишен размер, за да може да доведе до
репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било
изискването на закона. Претенциите на ищците надхвърляли значително дори
максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, които се
присъждали съгласно актуалната съдебна практика. Освен това, деликтната
отговорност нямала репресивен характер, а целяла обезщетяване, доколкото било
възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъдело уважено искането
на ищците в размерите, посочени в исковата молба, тогава необосновано щяло да
се достигне до това обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна
функция.
Оспорен е изцяло иска за присъждане на лихва по
претенциите за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главните искове. Сочи се, че на ищците не се дължала законна
лихва от посочената от тях дата, тъй като ответникът не бил дал повод за
завеждане на делото.
При условията на евентуалност е направено възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години
датата на подаване на исковата молба.
В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова
молба, ищците са подали такава, като с нея са оспорени твърденията по отговора
за липса на причинен от М.Б.Ш.деликт; за липсата на настъпили за ищците вреди
от смъртта на Й. Б.В.; за това, че не са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение; за липса на родствена връзка между ищеца Й.М.Д. и починалия Й. Б.В.;
за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и търпените от
ищците неимуществени вреди; за изключителен принос на пострадалия за
настъпването на вредоносните последици; за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и направеното такова срещу срещу дължимостта на
претендираните лихви. Възразили са срещу приложението на посочените от
ответника разпоредби на § 95, § 96 и чл. 493а от КЗ, като съображенията за това
са изложени в отделно становище, приложено към допълнителна искова молба.
Формулирали са в него от тях и въпроси, които да бъдат включени в предмета на
евентуално преюдициално запитване до Съда на ЕС.
С оглед предоставената в тази насока възможност за това
ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В
същия са преповторени доводите за това, че ищците не са от кръга на лицата,
имащи право на обезщетение. Поддържат се въведеното твърдение за липса на
причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при него,
възражението за изключителен принос на пострадалия и за съпричиняване, както и
тези недължимост, респективно за прекомерност на претенциите и противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, включително на § 96, ал.
1 от ПЗР към ЗИД на КЗ във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, както и за недължимост
на лихвата.
Във връзка с претендираните размери е посочено, че
застрахователят следвало да обезщети причинените вреди в същия размер, в който
бил задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Това разбиране
било в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/
ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което
гражданската отговорност макар и застрахована, се регулирала и зависела от
отношението между делинквента и увреденото лице. Съгласно § 26 от ПЗР на КЗ, за
заварените до влизането в сила на чл. 492 от същия договори за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за изтеклите
договори, по които били възникнали застрахователни събития, се прилагали
лимитите по чл. 266 от КЗ /отм./. В чл. 266 от КЗ /отм./ било посочено, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
сключвала за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лева
за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лева за всяко събитие
при две или повече пострадали лица. Аналогично размери били посочени в чл. 492
от КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди подлежало на определяне от съда по
справедливост по правилата на чл. 52 от ЗЗД.
Направеното възражение, че тези промени в КЗ водели до
въвеждането в националното законодателство на неправилно и недопустимо
лимитиране на застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при използването на
моторно-превозно средство, което било в противоречие с приложимото право на ЕС
е счетено за неоснователно по доводи и
съображения, развити от ответника в
допълнителния отговор.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 24.09.2015 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф“ с рег. № А 8068 КВ, управляван от
М.Б.Ш., в който се е намирало и пострадалото лице Й. Б.В.. За посоченият
автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност” с ответника - застраховател „ЗД Бул Инс“ АД. Образувано е било и досъдебно
производство № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. №
3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна, което е прекратено с
постановление от 13.02.2017 година на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна,
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради това, че деецът е починал. От
посоченият документ е видно, че производството е било образувано срещу
неизвестен извършител за извършено деание по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“
вр. ал. 1, б. „в“ от НК.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза, вещото
лице по която в изготвеното и прието заключение е изследвало и описало
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според
експерта, местопроизшествието се намира
на два километра след с. Старо Оряхово, на главен път I-9 в посока град Варна -
град Бургас. Лек автомобил /бус/ марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ А 0298
КА, управляван от М.К.К.се е движел от град Бургас за град Шабла. Зад него в
същата посока се е движел лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег.
№ А 8068 КВ, управляван от М.Б.Ш., в който на предната седалка е пътувал и
пострадалият Й. Б.В., а на задната седалка още двама пътници. Пътният участък
на местопроизшествието се е намирал в десен завой с радиус 227.2 метра, надлъжен
наклон за спускане 7% и напречен наклон към вътрешната страна на кривата 5%.
Пътното платно е било с ширина 10.80 метра и разделено на три ленти, две по
наклона за изкачване към град Бургас, разделени една от друга с единична
прекъсната линия М3 и една лента към град Варна, отделена от другите две с
непрекъсната линия М1. Времето е било ясно, но пътната настилка е била много
мокра, от по-рано паднал дъжд. Видимостта е била добра, а движението не е било
интензивно. Водачът на буса го е управлявал в дясната лента със скорост от 70
км/ч, когато видял, че лекият автомобил го изпреварва и се намира в средната
лента, която е за насрещно движение. Когато минал пред него и предприел маневра
да се върне в дясната лента, дистанцията между лекия автомобил и буса е била
малка и се е получило съприкосновение между предната дясна врата и преден десен
калник в областта на фара на буса. Този удар не е бил силен, защото двете МПС-та
са се движели попътно. След това лекият автомобил „Фолксваген“ навлязъл рязко в
крайната лява лента със скорост около 98 км/ч и последвал силен челен - кос удар
в товарен автомобил с влекач „Ман“ модел „ТГА18.480“ с рег. № В 4298 ВВ и
полуремарке „Шмитц“ с рег. № В 0440 ЕН, управляван от Юлиян Узунов, чиято
скорост била 50-60 км/ч. От този удар лекият автомобил е рекуширал назад и
наляво, ударил се е в буса и от там е попаднал пред гумите на полуремаркето и е
спрял под него. В резултат на произшествието е починал водачът на лекия
автомобил Мерсим Ш.и всички пътници в него, сред които е бил и пострадалият Й.
Василев. Според заключението на вещото лице, произшествието е настъпило поради
слабата квалификация на водача на лекия автомобил, изразяваща се в предприемане
на маневра - изпреварване в завой с навлизане и движение в лентата за насрещна
движение, престрояване на малка дистанция пред буса в заключителната фаза на
маневрата и загуба на управление на МПС, както и поради управление на
технически неизправен автомобил - с износени гуми.
По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието от съда
заключение е посочило, че Й. В.е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
при което е получил множество увреждания, а именно: комбинирана черепно-
мозъчна, гръдна, коремна травми със счупване на крайниците. Вещото лице е
посочило, че тези увреждания са в резултат на съприкосновение на тялото на
пострадалия с предмети вътре в купето на лекия автомобил. Непосредствената
причина за смъртта на Христов е политравматизма, като всяка една от получените
травми би могла да причини смъртта. Посочените увреждания са несъвместими с
живота и са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ М.Б.Ш., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като
при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата за движение
и е предприел непозволена в конкретния пътен участък маневра за изпреварване,
навлязъл е неправомерно в насрещното пътно платно, не е спазил необходимата дистанция
при заключителната фаза на маневрата и е загубил управлението на автомобила.
Освен това, той е управлявал технически неизправно превозно средство, с
износени гуми. Тези негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на Й. В.били нанесени тежки травми
несъвместими с живота. Всичко това сочи на установеност на елементите на
приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в
настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо
противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се
ангажира деликтната отговорност за обезвреда.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неполагане на достатъчно грижи
от пострадалия за собствената му безопасност. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса,
тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това
разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че пострадалият е стоял
на предната седалка до шофьора. Вещото лице е констатирало, че автомобилът е
бил оборудван с предпазни колани за всички пътници, а въздушната възглавница за
пасажера на предната седалка не се е задействала. Експертът сочи, че от
установените многобройни фрактури не може да се установи дали пострадалото лице
е било с поставен обезопасителен колан или не, но предвид големите поражения в
предната челна част на автомобила, получените увреждания са могли да настъпят в
същия обем както с колан, така и без него. Анализът
на всички приобщени по делото писмени доказателства, а също и заключението на
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза налага извод, че не са
извършени от страна на пострадалия действия, които биха могли да се
квалифицират като нарушение правилата за движение по пътищата и да са в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Напротив, както вече
беше казано, получените от пострадалия В.травми са могли да настъпят и при
наличието на поставен колан, поради което не е налице съпричиняване на
вредоноснония резултат от страна на пострадалия.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените от деликта лица могат да претендират
обезщетение пряко от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането
срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./. То е
вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е прогласено за абсолютно, като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения
между баби/дядовци и внуци, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият от
родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
От доказателствения материал е видно, че ищците са внуци
на починалото лице. В тази насока са представените с исковата молба и в хода на
делото удостоверения за раждане, както и удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки, чието съдържание не може да счете оборено в процеса. В постановеното по
делото определение по чл. 374 от ГПК определение, обаче съдът изрично е указал
на ищците, че върху тях е доказателствената тежест за установяване на
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалия и в резултат
на която те търпят от смъртта на последния продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени.
От събраните по делото гласни доказателства не може да
бъде направен извод, че ищците са имали изключителна като дълбочина житейска и
емоционална връзка със своя дядо, а привързаността им един към друг с времето,
с оглед начина им на живот, възрастта им и жизнения им път да е била толкова
силна, че вследствие на неговата смърт те да са претърпели морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
връзката дядо-внуци. Свидетелите сочат, че пострадалият Й. Богданов е обичал и
се е грижел за своите внуци, като това се отнася не само за ищците, а и за
всички останали други, които са около 20-30. Купувал им е дрехи и подаръци, а
те са били привързани към него. Така описаните от свидетелите отношения между
ищците и починалия следва да се квалифицират като естествени и общоприети за
този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология. Трудно мислимо
е нещо по-естествено от това дядото да се радва на своите внуци, да им подарява
различни неща и те да са привързани към него като към човек от най-близкия
семеен кръг. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо
традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е
създадена дълбока, трайна и особенно близка емоционална връзка, която е довела
до търпени от тях морални болки и страдания от смъртта на дядо им,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките - родители, съпруг, деца. Освен това, към момента на
настъпване на процесното произшествие ищците са били на възраст четири,
съответно шест години. Касае се за една ранна детска възраст, в която
психическото им и емоционално развитие не предполага достатъчно развит
интелект. Безспорно дори в тази възраст те изпитват чувства като болка,
празнота и страдание, но те са ограничени и несъизмерими като интензитет с тези
на възрастен индивид. Тези именно обстоятелства не са им позволили да разберат
значението на случилото си, съответно да осъзнаят и възприемат тежките
последици от това. Напълно естествено и нормално е ищците са изживели негативни
емоции от загубата на техния дядо както в деня на неговото погребение, така и в
следващите дни, но скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено
състояние на празнота и липса. В случая, обаче не се установяват конкретни
обстоятелства тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо
признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на внуците. Всичко това в неговата съвкупност сочи, че не се установява да
е била налице и съществувала такава изключително силна привързаност между
покойния и ищците, съответно последните да се преживели такива болки и
страдания от неговата смърт, които да надхвърлят по интензитет или по
времетраене обичайните за това родство.
По горните доводи и съображения съдът счита, че от
доказателствения материал в настоящото производство не се установява наличие на
особена близка привързаност, такава трайна, особено близка и дълбока емоционална
връзка с починалия, която да е породила в тях значителни душевни болки и
страдания. Връзката между дядо и внук се характеризира с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Това, обаче само по себе си не е
достатъчно от гледна точка на справедливостта да обоснове право на обезщетение
по чл. 52 от ЗЗД.
Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в
резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия са
естествени и традиционни за тази родствена връзка. В тях не се установява нещо
изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от
което да бъде направен извод за създадена връзка от вида на посочената по-горе,
станала причини за търпенето от ищците на морални болки и страдания от смъртта
на дядо им. Поради това съдът приема, че принципът на справедливостта не налага
включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Й. Б.В..
Предвид неоснователността на главните искове,
неоснователни се явяват и предявените и поддържани акцесорни такива за лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане на главниците.
С оглед изхода на делото, направено в тази насока искане
и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъде присъдена
сумата от 9795 лева, представляваща направените от нея съдебно-деловодни
разноски, в която се включват възложените и платени възнаграждения на вещите
лица по допуснатите две експертизи, внесените такси и възнаграждението на
ангажирания по делото един адвокат. За всички тях са представени надлежни
доказателства, че са реално направени, каквото именно е изискването на
посочената по-горе правна норма, за да бъдат възложени в тежест на другата
страна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Й.М.Д., ЕГН **********,***
чрез своята майка и законен представител М.Н.Д., Л.Ж.В., ЕГН ********** и С.Ж.В.,
ЕГН **********,*** чрез своята майка и законен представител Ж.Й.В., всички чрез
процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“
№2а, ет. 8 против „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№87, представлявано от С. Станимиров Проданов за осъждане на ответната по
делото страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100000 /сто
хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди от непозволено увреждане, довело на 24.09.2015 година до смъртта на Й. Б.В.,
б. ж. на град Бургас, община Бургас, област Бургас, ведно със законната лихва
върху претендираните размери главница от датата на непозволеното увреждане - 24.09.2015
година до тяхното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Й.М.Д., ЕГН **********,*** чрез своята майка и
законен представител М.Н.Д., Л.Ж.В., ЕГН ********** и С.Ж.В., ЕГН **********,***
чрез своята майка и законен представител Ж.Й.В., всички чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ №2а, ет. 8 да
заплатят на „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. Станимиров Проданов сумата от 9795 /девет хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: