Определение по дело №996/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Т. П., Г.П., У.”Ц. С.” №. ., против решение №7/09.01.13г на РС-П. по Г.д.№257/09г по описа на с.с., подадена Ч. процесуален представител по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен предявеният насрещен установителен собственически иск.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт.Настоява за потвърждаването му, за което също излага подробни съображения.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с нотариален акт №165/75г в полза на въззивницата е отстъпено право на строеж върху първи жилищен етаж от 3ЖС в п.VІІ, кв.185 по плана на П., ведно с 1/3 ид.ч. от зимничните помещения, впоследствие и 1/3 ид.ч. от половината дворно място на А. и Е.М.(вж.нот. акт №52/81г). Не се спори, че въпросната сграда е изградена към 1978г(вж. писмените доказателства и свидетелски показания), поради което нотариален акт №33/81г, с който отново е учредена суперфиция в полза на въззивницата на първия жилищен етаж, ведно с „двете стаи и коридор откъм южната страна на приземния етаж от същата сграда”, е прогласен за нищожен с влязло в сила решение, поради невъзможен предмет. Третия етаж е прехвърлен от суперфициарният собственик на А.М.(вж.нот.акт№53/81г), който от своя страна го прехвърля на дъщеря си, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата 1/3 ид.ч. от мазетата(вж.нот.акт №.3/08г).

Според изслушаната от първата инстанция експертиза така изградената сграда се състои от мазета, три жилищни етажи и таван.Според архитектурния проект има полуподземен, а не приземен етаж, предназначен за мазета-складови помещения към жилищата, като експерта е установил три мазета, едно укритие и коридор, осигуряващ подхода към тях. При огледа на място вещото лице констатира, че описаните в нищожния нотариален акт №33/81г „две стаи и коридор откъм южната страна на приземния етаж” са част от полуподземния етаж, предназначен за мазета, понастоящем са приспособени за живеене Ч. преграждане на част от коридора със стена и премахването на такава между колони 6 и 7. Според свидетелските показания това е извършено от жалбоподателката и съпругът й през 1982г(вж. и писмените доказателства), докато въззиваемия А.М. е бил на работа в чужбина, като впоследствие отворили и допълнителен вход към тях. Експерта обаче е категоричен, че не отговаря на строителните правила и норми за жилище, подробно аргументирайки изводите си.

По делото липсват данни за разпределение на мазетата, както по архитектурен проект, така и по общо съгласие на съсобствениците.

Според свидетелските показания обаче процесните зимнични помещения след обособяването им за жилищни се ползват от жалбоподателката. Налице са данни за противопоставяне от страна на въззиваемите, както и за крайно влошените им отношения, датиращи от години.

От изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза, назначена в съответствие с отменителните указания на ВКС, се установи че по проект тавана е общо подпокривно пространство с вход откъм стълбищната клетка, с предвиден надзид от 0,60м, а височината на билото – 3м. На место е констатирал, че действително тавана представлява общо подпокривно пространство,в което са разположени единствено дървени колони на подпокривната конструкция и два комина за обслужване на жилищните етажи в югоизточния дял от къщата.Надзидът е с височина от 92 см, а височините при билата на покрива са 2,40м и 3,40м, без изпълнена настилка.Подходът към тавана е откъм двураменно стоманобетоново стълбище на сградата, като вратата за тавана е разположена на кота +7.Вещото лице е категорично, че тавана е неизползваем.

При тези данни насрещният иск, макар и допустим, се явява неоснователен.

Безспорно се установи, че 3ЖС в която се намират процесните мазета е в режим на етажна собственост, в която въззивницата притежава първи жилищен етаж.По тези въпроси не се спори, както и досежно собствеността на останалите два етажа и броя на мазетата.Според представения архитектурен проект и заключението от първата инстанция в полуприземния етаж са изградени складови помещения към отделните жилища – три мазета, за които липсват данни да са разпределени, укритие и коридор за достъп. Установи се още, че двете мазета и част от коридора откъм южната част на този етаж са преградени от въззивницата с нейния съпругът и приспособени за живеене през 1982г, без да отговарят на жилищните строителни правила и норми.Освен експертизата, в тази насока са и свидетелските показания, като последните обосновават осъществяването на владелчески действия от ищцата, датиращи от 80-те години на миналия век до настоящият момент, с намерението да ги свои.

Изработената придобивна давност, дори да се приеме за факт, не е в състояние да легитимира ищцата за собственик на процесните помещения. Доктрината и съдебната практика допуска придобиването на самостоятелно избено помещение от етажен собственик, само ако то не е единственото складово помещение към друг обект в сградата, за който е нормативно предвидено такова. В случая отделните обекти в 3ЖС са жилища, за които безспорно законодателя изисква складови помещения. Освен изградените в полуприземния етаж мазета обаче не се установи наличието на други такива в общата сграда.Според експертизата пред настоящата инстанция по проект тавана е предвиден като общо подпокривно пространство, както е изпълнен и на място. Съпоставката на височините, изпълнението, разположението, достъпа към него и пр. белези, изтъкнати от вещото лице, налагат извода че се касае за подпокривно пространство, служещо за изолация между последния етаж и покрива, и за излаз към него.Отсъствието на каквито и да е преграждания за складови и др. обекти, респ.нужди, ведно с категоричната констатация на експерта, че е неизползваемо, допълнително обосновават горния извод. Следователно, в случая тавана се явява обща част по естеството си, докато не бъде променено предназначението му по предвидения за това ред при наличието на съответните предпоставки.От тук и невъзможността да се счете за складово помещение към жилищата(ТР№34/83г на ОСКГ;Р766/68г,І ГО;Р3212/71г, І ГО и др.).Впредвид изложеното, доводите в писмената защита на въззивницата, черпени от тавана, не намират опора в закона

Наличието на укритие не променя горните изводи, впредвид специалното му предназначение.

Ето защо, след като жилищните имоти от ЕС не разполагат с други складови помещения, то и придобиването по давност на процесните мазета и части от коридора, е недопустимо, заради императивната законова забрана. В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в Р1368/08г по Г.д.№4834/07г, ІV ГО, а също и в отменителното решение, задължително за настоящия състав. В контекста на изложеното развитите оплаквания и доводи в жалбата и писмената защита на възидницата се явяват неоснователни.

Атакувания акт като краен резултат се явява правилен и законосъобразен, което налага неговото потвърждаване.

Жалбоподателката дължи на въззиваемите направените по делото разноски, възлизащи според доказателствата и списъците по чл.80 ГПК общо на 1 230лв, направени в настоящото, а също и предишните производства пред БОС и ВКС.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/09.01.13г на РС-П. по Г.д.№257/09г по описа на с.с.

ОСЪЖДА Н. Т. П., Г.П., У.”Ц. С.” №. .1, да заплати на А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М.,всички с адрес в Г.П., У."Ц. С."№. сумата от 1 230лв, представляващи направени по делото разноски за въззивните и касационните производства.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: