№ 184
гр. Разград , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101207 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от А. К. А., с която моли съда да приеме за установено спрямо
Община-Разград, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 49093.92.101 в с.М. м.
ЯСАЦИ-НОВИ- СС, вид собств. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3,
НТП нива, площ 2243 кв. м, стар номер 092101.
На 02.06.1995г. закупил от Х. А. Х. горепосоченият имот. За покупко-продажбата бил
оформен писмен договор, заверен с нотариална заверка в кметство с.М. По сключения
договор площта на имота бе записана 1.7 дка. , но на място се установи , че площ е в размер
на 2.243дка. Твърди, че знае от родителите си, че този имот Х. А. Х. го има от четиридесетте
години на миналия век и същият го е владял до 1995г. /датата на продажбата/.Придобил е
имота давност, като го владее от 02.06.1995г. До настоящият момент не е бил лишаван от
владението му. Упражнявал е непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху
имота с намерение за своене в периода от 1995 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда. Имота от две страни е ограден с жив плет. Намира се на около 100м. от
регулацията на селото. През годините постоянно е обработвал имота , като е сял различни
житни култури. Имотът не е бил одържавяван и не е бил част от ТКЗС. Съгласно ЗСПЗЗ
и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда
на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от
собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или
правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Имот не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е
1
неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като
имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд
Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да бъде причислен като общинска
собственост./в практика на ВКС-Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. ,1
г.о. и др./. За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.7
9 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не
са реално отнети от собствениците им. Към настоящият момент имота е със статут на
земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗ, и е записан като собственост на Община Разград, поради
което за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да приемете за установено по отношение на ОБЩИНА РАЗГРАД, че А. К. А. е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 49093.92.101, по КККР, находящ се в
землището на с. М. м. ЯСАЦИ-НОВИ-СС, вид собственост- Общинска частна, вид
територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 2243 кв.м, който е придобит въз основа
на давностно владение.
Ответникът Община-Разград счита иска за процесуално допустим, но неоснователен.
На основание правната норма на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ „Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците. След влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост.“. С Протоколно решение
№2/29.07.08г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ в състав, определен със Заповед №
20/16.06.08г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Разград са определени и предадени на
Община Разград имотите по чл.19 ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, като сред тях фигурира и
гореопосоченият имот.
Видно и от скица № 15-1028162-03.11.2020г. имот с идентификатор 49093.92.101 по КККР
на с. Мортаганово, общ. Разград, находящ се в м.„ЯСАЦИ-НОВИ-СС“, с площ 2243кв.м., с
трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин ползване - Нива е собственост
на Община Разград е собственост на Община-Разград. Общината е положила грижата на
добрия стопанин при управлението на своя като е реализирала предоставената от закона
възможност за защита на своята собственост актувайки процесния имот като частна
общинска собственост с Акт № 2632/22.06.2015г., с което е заявила своите права върху
същия и се противопоставя на всяко действие н засягане неприкосновеността на своята
частна собственост. Площта на имота съгласно договор от 06.10.1995 г. е 1.7дка, а съгласно
цитираната по-горе скица е 2243кв.м., което означава, че има несъответствие по отношение
на площта.
Приложения от ищеца договор, на който той основава своята претенция, че е собственик на
горепосочения имот, не отговаря на нормативните изисквания за форма на договорите за
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот - съгласно императивната норма на чл.18
от ЗЗД договорите за прехвърляне на вещни права посочените сделки следва да са
2
извършени с нотариален акт, с оглед на което на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, същият е
нищожен и не е осъществил своя вещнотранслативен ефект.
Недоказани са и твърденията, че процесният имот не е бил отнеман по никакъв начин от
ищеца, съответно той не е загубвал фактическата власт върху него, поради която причина не
е предявявал искане за възстановяване на собствеността. Липсват безспорни доказателства
за това дали действително е осъществен фактическия състав на придобиване право на
собственост на основание продължило през съответния десетгодишен период владение, с
оглед на което ищеца носи доказателствената тежест относно удостоверяване факта на
владението и неговият непрекъснат и безспорен характер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:На 26.10.95г. ищецът е закупил с договор от Х. А. Х. ясак от
1.7дка. в м.Над могилата за сумата от 13000лв. Договорът е с нотариална заверка. Имотът се
води частна общинска собственост- зем.земя по чл.19 ЗСПЗЗ,съгласно АЧОС
№2632/22.06.05г.
По делото е назначена СТЕ, според която първият кадастрален, респективно регулационен
план на с. М.е одобрен със заповед № 218 от 19.07.1932г. От съвместяването на картата на
неурбанизираната територия на землище с.М.с плана от 1932г. Вещото лице е установило,
че процесният имот с идентификатор №49093.92.101 попада изцяло на територията на имот
с пл.№ 255(оцветена в жълт цвят част), който в настоящия момент се владее от ищеца и
върху източната част на имот с пл.№ 256(оцветена в зелен цвят част) собственост на друго
лице . В разписния списък към плана от 1932г. за собственник на имот с пл.№ 255 (без
документ за собственост) е записан А.С.А С плана от 1932г. за имот с пл.№ 255 е отреден
парцел с № IV-255 в кв.52. В следващият (действащ и в настоящия момент) кадастрален
план на с.М.одобрен със заповед № 1443 от 19.11.1986г. целият имот с № 255 и източната
част от имот с № 256 (и двата имота по плана от 1932г.) са заснети като един общ имот с пл.
№219. От съвместяването на картата на неурбанизираната територия на землище с.М.с
плана от 1986г. установих, че процесният имот с идентификатор № 49093.92.101 се
припокрива напълно с имот с пл.№219. В разписния списък към плана от 1986г. за
собственник (без документ за собственост) е записан М.М.Б.. В плана на с. М.от 1986г. имот
с пл.№ 219 остава извън границите на регулационния план. Във връзка с изготвянето на
плана за земеразделяне всички изобразени върху плана от 1986г., но изключени от
регулация имоти са пренесени върху картата на възстановената собственост, като имоти в
съществуващи стари реални граници. Имот с пл.№219 е изобразен върху картата на
неурбанизираната територия на с.М.като имот с идентификатор №49093.92.101. Процесният
и съседните му имоти в съществуващи реални граници физически не са присъединявани към
блоковете на ТКЗС или ДЗС.
По делото са разпитани двама свидетели /А.М. и А.Т./, които установяват идентични факти,
а именно че ищецът притежава ясак от около 2дка., на 100м. от границите на селото. Али
3
купил имота от Христо Алипиев през 1995г. Оттогава само Али го работи. Този ясак никога
не е влизал в ТКЗС.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът е
собственици на поземлен имот с идентификатор №49093.94.17, който е придобил по
давност и въз основа на покупко-продажба, неоформена по надлежния ред, поради
оспорване на правото му от ответника, е допустим. Процесният имот никога не е бил
отчуждаван и не е минавал процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ, поради което може
да бъде придобит по давност.
Придобиването на недвижим имот по давност като оригинерно придобивно основание
предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок, с
намерението да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл.68 ал.1 ЗС, като разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността– чл.302 ЗИСС(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика
са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено. Установяването на обективния и на субективния елемент на владението
предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота
представлява владение.
По делото са представени писмени доказателства, че ищецът е имал намерение да придобие
собствеността на нива от 1.7дка., като не е могъл да стори това, тъй като покупко-
продажбата не е осъществена в предвидената от ЗС форма за действителност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот. Този договор обаче е доказателство, че от 1995г.
ищецът владее имота като свой. Владението му е било явно, недвусмислено и
необезпокоявано до 2015г., когато ответникът се е снабдил с АЧОС
От същите доказателства се следва и още един извод, че ищецът е владял не целия процесен
имот, който е с площ от 2243кв.м., а само 1700кв.м. от него /реална част, оцветена в жълт
цвят на скицата, приложена по заключението/. Вещото лице също е установило този факт
/останалата част от 543кв.м. се владее от трето лице/.
Имот с идентификатор №49093.92.101 се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ, без да има основание за
това. По този начин общината неоснователно е оспорила и претендирала правото на
собственост на ищеца.
С оглед частичната основателност на иска, от направените съдебни разноски от 770лв., на
ищеца се следват частично разноски до размера на 578лв.
Воден от изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, представлявана от
кмета Д.Б., че А. К. А., ЕГН ********** от с.М.е собственик на само на 1700кв.м. от
поземлен имот с идентификатор №49093.92.101 целият с площ от 2243кв.м., нива,
находяща се в землището на с.М. м. ЯСАЦИ-НОВИ- СС, вид територия Земеделска,
категория 3, стар номер 092101, при граници: идентификатори №№ 49093.92.100,
49093.92.99, 49093.92.98,49093.92.178 и 49093.92.102, която реална част е оцветена в
жълт цвят на скицата, находяща се на л.52 от делото КАТО ОТХВЪРЛЯ установителния
иск за собственост върху 543кв.м. от имот с идентификатор № 49093.92.101 КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
СКИЦАТА,находяща се на лист 52 от делото е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от съдебното
решение.
ОСЪЖДА Община-Разград да заплати на М.И.К сумата от 578лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5