Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1198
28.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на двадесет и първи септември две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1673 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Т. транс" ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Д. К. Б., със седалище и адрес на управление: гр.Поморие,
ул.“Манастирска“ №4 против заповед за принудителна административна мярка (ПАМ)
№ ФК-109-0049992/22.07.2020 г., издадена от Д. В.-
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С оспорената заповед, за нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ
„запечатване на търговски обект – автоцентър, находящ се в гр.Поморие, ул.“Княз
Борис І“, № 108, стопанисван от „Т. транс" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят счита издадената заповед за
необоснована, немотивирана и незаконосъобразна. Твърди в жалбата си, че изложените
мотиви по отношение на срока на наложената ПАМ са противоречиви, общи и
нелогични. Счита, че определеният срок от 14 дни е несъразмерен с извършеното
нарушение, нарушен е чл.6 от АПК. Отделно липсата на мотиви по отношение на
срока, според него, е нарушение на изискването за форма, визирано в чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В заключение е
формулирано искане за отмяна на
оспорената заповед. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява. Депозирано е писмено становище. В него е посочено, че поддържа
жалбата. Поддържа искането за отмяна на заповедта. Иска присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се представлява от юрисконсулт. Представена
е административната преписка. Оспорва жалбата. Не ангажира допълнителни
доказателства. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По
делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На
20.07.2020 г. в 11,50 часа при извършена проверка на търговски обект - автоцентър, находящ се в гр.Поморие, ул.“Княз
Борис І“, № 108, стопанисван от „Т. транс" ЕООД била
извършена оперативна проверка от инспектори по приходите, които закупили 1 бр.
ароматизатор стойност 2,50лв., и ги заплатили в брой на лицето Д. К. Б.. При
покупката не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в
обекта фискално устройство – TREMOL ZM-KM V2, с ИН на ФУ: ZK 123488 и ФП № 50156383, нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки. В хода на проверката била установена положителна
касова разлика в размер на 10,00 лв. между наличните парични средства в касата
и тези, маркирани във фискалното устройство.
За
констатациите от проверката бил съставен протокол № 0049992/20.07.2020г. с
приложения (л.45-52).
При
тези обстоятелства административният орган издал процесната
заповед, с която наложил на оспорващия ПАМ „запечатване на търговски обект – автоцентър, находящ се в гр.Поморие, ул.“Княз
Борис І“, № 108, стопанисван от „Т. транс" ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на упълномощено
от дружеството лице (л.10) на 24.07.2020г.
В резултат на служебния
и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред
неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния
процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената на
съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда
на чл.168
от АПК,
съдът приема следното:
Относно срочността на жалбата:
Заповедта била връчена на дружеството на 24.07.2020г.,
а жалбата е подадена 31.07.2020г., следователно е спазен 14-дневния срок за
оспорване на заповедта съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата
е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, в срок, в
предвидената форма, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП. Видно от представената Заповед № 2106
от 30.03.2018г. (л.27) на длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ е
назначено лицето, издало заповедта. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата наредба.
В
разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – 1 бр. ароматизатор на стойност 2,50лв. при извършване на
плащането. Посочените
по-горе разпоредби вменяват задължение за издаване на касови бележки и не предвиждат изключения,
при наличието на които същите се издават в момент различен от момента на
покупката/плащането. Безспорно по делото се установи, а не се оспорва от
жалбоподателя, че за извършената покупка не е издаден фискален бон.
Предвид изложеното,
съдът приема, че нарушението е
безспорно установено от представените по делото доказателства. Органът по
приходите правилно се е позовал на нарушаването на цитираната разпоредба и е
упражнил правомощието си по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
Жалбоподателят възразява, че срокът за
налагане на принудителната административна мярка следва да се мотивира, което
не е сторено и съответно представлява нарушение на изискването за форма по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДДС се посочва максималния срок за който ПАМ от съответния
вид може да бъде приложена – 30 дни. В този случай, при определяне срока на
мярката до регламентирания срок от 30 дни, административният орган има законово
предоставена възможност за преценка и действа при условията на оперативна
самостоятелност. Оперативната самостоятелност дава възможност на органа да
избира между няколко решения, всяко от които е в еднаква степен
законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Това е възможност за
индивидуален подход към всеки отделен случай на установено нарушение, при което
административният орган се ръководи освен от правните норми, а и от своя личен
опит и установена практика по сходни казуси. Предвид посоченото недопустим се
явява съдебният контрол върху упражнената оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на приложената ПАМ. В този смисъл Решение № 5208
от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019 г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3490/2018 г. В случая, съдът не споделя
становището на жалбоподателя, че не са налице мотиви по отношение на срока на
постановената ПАМ. Взети са предвид установени факти, а именно: неиздаването на
фискален бон за извършената контролна покупка при наличието на фискално
устройство в обекта, наличието на касова разлика в размер на 10лв. между
наличните парични средства и тези маркирани във фискалното устройство, средно-дневния
оборот в размер 44,86лв., наличие на непогасени публични задължения в размер
1534,78лв. към 21.07.2020г., декларирани финансови резултати от дейността на
дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019г.-16346,37лв.,
2018г.-848,48лв., 2017г.-682,47лв. Въз основа на така изложените обстоятелства
органът е приел, че установената
положителна разлика се дължи и на други неотчетени приходи и е индиция за
системно неизползване на касовия апарат, прието е че среднодневните обороти за
този тип дейност и декларирания финансов
резултат е нереално нисък, съпоставяйки местоположението на обекта на оживена
улица в централната част с постоянен клиентопоток. Прието е, че създадената
организация на работа позволява част от оборота да не се отчита през фискалното
устройство, липсва организация за спазване на Наредба Н-18 от 13.12.2006г., неиздаването
на касови бележки винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване
на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчното облагане. Съдът
счита, че е съобразен принципът на съразмерност, като
е взета предвид тежестта на нарушението, разликата в касовата наличност, което
обуславя системност при неиздаване на касови бележки и правилно е
определен
14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая,
административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност. Съдът счита, че със затварянето на обекта за
четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби,
претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна, ще му
въздействат предупредително-възпиращо. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна.
Предвид
неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената
служебна проверка по чл.168 от АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна,
поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Изходът от оспорването
обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на
ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, на
основание чл.78,
ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати
на Националната агенция за приходите, в чиято структура е органът – ответник,
разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. транс"
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Д. К. Б., със седалище и адрес на
управление: гр.Поморие, ул.“Манастирска“ №4 против заповед за принудителна
административна мярка (ПАМ) №
ФК-109-0049992/22.07.2020 г., издадена от Д. В.- началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Т. транс" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано
от Д. К. Б. да заплати
на Националната агенция за приходите сумата от 100лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: